Р Е Ш Е Н И Е  № 13

 

гр.Тополовград, 18.06.2020 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и седми май  през  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

при секретаря: К.П.

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 221 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по искова молба на „Ф.И.” ЕАД – г. ЕИК ***********, седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник Т.К. - юрисконсулт ПРОТИВ  И.Д.С. с ЕГН **********,***, като са предявени при условията на обективно евентуално съединяване два иска: установителен, с правно основание съответно чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и евентуален осъдителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.23 от ЗПК.

Претендира се да бъде установено с решение на съда, че И.Д.С. дължи на „Ф. И.“ ЕАД сумите: 1272,22 лв./хиляда двеста седемдесет и два лева и 22 стотинки/ - главница, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението; 98,84 лв./деветдесет и осем лева и 84 стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 23.04.2015 г. до 05.12.2016 г.  и 381,02 лв./триста осемдесет и един лева и 02 стотинки/ - лихва за забава за периода от 23.04.2016 г. до 05.04.2019 г.

При условията на евентуално обективно съединяване на исковете и в случай, че бъде отхвърлен изцяло установителния иск по чл.422 във вр. чл.415 от ГПК се претендира и осъдителен иск, като се иска от съда да бъде осъден И.Д.С. да заплати сумата 822,40 лв./осемстотин двадесет и два лева и 40 стотинки/ - главница, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

         Претендират се и направените по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство, както и разноските по проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 129/2019 г. на ТгРС.   

Ищецът не изпраща представител в съдебно заседание, но поддържа исковата си молба и представя подробно писмено становище, като претендира да бъдат уважени предявените искове със всички законни последици.

         Ответникът е призован при условията на чл.47 от ГПК, поради което му е назначен особен представител, който се явява лично в съдебно заседание и оспорва исковете като твърди, че те са недопустими и неоснователни, предвид факта, че не е извършено надлежно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията /цесията/ и поради това последната не е породила своите правни последици и ищецът няма основание за претендиране на каквито и да било вземания от ответника.Твърди се, че с връчването на исковата молба на особения представител неможе да се приеме, че е налице надлежно уведомяване, тъй като представителството в хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК е особено такова, особения представител не е страна по спора и представителната власт се изчерпва с осъществяване на процесуално представителство без да обхваща материалноправни изявления адресирани до отсъстващия ответник. Поради което претендира да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, ведно със законовите последици.  

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:   

         На 05.12.2014 г., е сключен между ответника и „БНП П. Ф.” ЕАД договор за потребителски кредит при определени параметри, съгласно който на С. е бил предоставен кредит, който е следвало да бъде изплатен по погасителен план на 24 месечни вноски. С. след усвояване на кредита е преустановил обслужването му, като падежа на първата непогасена вноска настъпва на 04.09.2015 г.

На 10.01.2017 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ между „БНП П. Ф.“ ЕАД и „Ф. И.“ ЕАД по силата на който задължението на Кредитополучателя е изкупено от „Ф. И.“ ЕАД. За извършената цесия „БНП П. Ф.” ЕАД е упълномощил „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД да уведоми длъжника и е направен опит, чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български пощи” ЕАД, но пратката е върната в цялост.

На 02.05.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 129/2019 г., по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника – ответник по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск. Във визирания едномесечен срок е предявена и настоящата искова молба.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза от която се установява, че действително длъжника е преустановил плащанията по договора и падежа на първата изцяло неизплатена месечна вноска е на 04.09.2015 г. В заключението си вещото лице посочва, че размера на остатъчното задължение на С. възлиза на 2026,57 лева, като в заключението са посочени поотделно главниците и лихвите.

         Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.  

         С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр.чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.чл.240 ал.1 и 2 от ЗЗД, чл.79 ЗЗД.

 От материалите по ч.гр.д. № 129/2019 г. се установява, че с разпореждане № 180/02.05.2019 г., по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за сумата посочена в исковата молба и разноски по делото. След връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че установителният иск е  неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло. Съображенията за това са следните: 

По делото безспорно се установи, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, длъжника не е бил уведомен по надлежния ред за извършената цесия и вземането на ищцовото дружество не е било изискуемо. Действително в изпълнение на  задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД „БНП П. Ф.“ ЕАД като страна по договора за кредит и цедент по договора за цесия е упълномощил ищцовото дружество в качеството му на цесионер на вземанията по договора за кредит, да уведоми длъжника за прехвърлянето на тези вземания и съответно ищцовото дружество е направило опит да изпрати такова писмено уведомление до същия чрез Български пощи ЕАД, но пратката е върната и неполучена от длъжника. Следователно към момента на подаване на заявлението и образуване на заповедното производство, длъжника не е бил уведомен за извършената цесия за да се счита, че тя има действие спрямо него.

         Заявлението за издаване на заповед за изпълнение също не представлява уведомяване на длъжника, тъй като същото не се връчва до произнасяне от съда по заповедното производство. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за извършената цесия, защото заповедта не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора и съответно с връчването на препис от нея да се счита, че длъжника е уведомен за извършената цесия, но това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска от значение за спорното право съгласно чл.235 ал.3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.422 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск.

         С оглед изложеното, следва извода, че в настоящия случай уведомяването за извършената цесия е станало с връчването на исковата молба, но е обстоятелство настъпило след подаване на заявлението /02.05.2019 г./, което не може да бъде зачетено.

         За това съдът счита, че предявения установителен иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и следва да бъде уважен при условията на евентуалност предявеният осъдителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.23 от ЗПК.

В тълкувателните мотиви на постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г. на ВКС, I т.о е застъпено становище, че условието за разглеждане на осъдителните искове, съединени при условията на евентуалност с установетелни искове по чл. 422 ГПК, е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявеният установителен иск/ – уведомяване на длъжника по кредита за извършената цесия със самата искова молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за извършената цесия се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба изявление.

Следователно релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит, поради упражнено от страна на цесионера право да претендира изискуемо вземане е фактът на съобщаване на длъжника от страна на упълномощения от кредитора/цедент/ на това негово изявление, като същото може да се обективира в самата искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска.

Неможе да се приеме възражението на особения представител на ответника, че връчването на исковата молба на него, а не на самия ответник лично неможе да се зачете като уведомяване в горепосочения смисъл. Съдебната практика в тази насока е противоположна на твърденията на особения представител в писмения отговор и в съдебно заседание по същество.

В тълкувателните мотиви на Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г. на ВКС, въпреки, че то касае надлежно връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на вземане по договор за банков кредит, по аналогия няма пречка да се приложи и при връчване на уведомление за извършена цесия както е в случая. В това решение изрично е прието, че осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване. В него се посочва, че на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, включително и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 от ЗННД вр. чл.47 от ГПК, ал.1-5 – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.

Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник.

Уведомлението за предсрочна изискуемост е свързано с правото на кредитора да измени кредитното правоотношение, т.е. с това уведомление се изменя материалноправното правоотношение и ВКС е приел, че особен представител има право да получава волеизявления свързани с изменение на материалното правоотношение. В тази връзка след като на особен представител надлежно може да се връчи уведомление за предсрочна изискуемост, последиците от което излизат извън рамките на конкретното процесуално производство, то следва да се приеме, че и връчването на уведомление за цесия на особен представител е редовно и поражда всички правни последици свързани с достигането на волеизявлението, в това число и легитимирането на цесионера като кредитор спрямо длъжника.

С оглед на всичко изложено съдът приема, че възражението на особения представител е неоснователно и договорът за цесия е породил своето действие от момента на постигане на съгласие между страните -  цедент и цесионер, и изхождайки от това и предвид надлежно сключения договор за цесия и уведомяването на особения представител за сключването му, следва да се приеме, че ищцовото дружество е кредитор на И.С. и може с предявения осъдителен иск да претендира вземането предмет на договора за кредит. Този иск следва да се уважи в претендирания размер от 822,40 лева, което съставлява чистата стойност на кредита с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК и тази стойност се формира след като от предоставената сума от 1716 лева бъдат приспаднати направените от ответника плащания в размер на 893,60 лева. Сумата следва да се присъди със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Основанието на което е предявен осъдителния иск е неоснователно обогатяване и то е различно от това на установителния иск по чл.422 от ГПК, за това и няма пречка да бъде уважен при условия на евентуалност предявения осъдителен иск и няма да бъдат нарушени задължителните указания дадени в т.11б ТР № 4/2013 г. на ВКС.

При този изход на делото следва да се присъдят претендираните от ищцовото дружество разноски направени в исковото производство, които са в размер на 608,91 лева, включващи - държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за особен представител и депозит за вещо лице.

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                         Р  Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ищеца „Ф.И.” ЕАД – г. ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник Т.К. - юрисконсулт ПРОТИВ  И.Д.С. с ЕГН **********,***, с който се претендира да бъде установено с решение на съда, че И.Д.С. дължи на „Ф. И.“ ЕАД сумите: 1272,22 лв./хиляда двеста седемдесет и два лева и 22 стотинки/ - главница., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението; 98,84 лв./деветдесет и осем лева и 84 стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 23.04.2015 г. до 05.12.2016 г.  и 381,02 лв./триста осемдесет и един лева и 02 стотинки/ - лихва за забава за периода от 23.04.2016 г. до 05.04.2019 г.

ОСЪЖДА И.Д.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.” ЕАД – г. ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** сумата 822,40 лв./осемстотин двадесет и два лева и 40 стотинки/ - главница по сключен на 05.12.2014 г. договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер PLUS - 11045451 с „БНП П. Ф.“ ЕАД, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска 12.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА И.Д.С. ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.” ЕАД – г. направените по делото разноски в размер на 608,91 лв./шестстотин и осем лева и 91 стотинки/.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: