Р Е Ш Е Н И Е
№ 1619
гр. Русе, 17.11.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4503 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от Ф.А.Т. против М.А.Д., в която се твърди, че на 30.05.2016г. около
18,30ч. на улицата пред дома си, докато ищецът изхвърлял кофа с отпадъци в
контейнера, ответникът и негов брат го пресрещнал и започнал да се конфронтира
с него, викал му и го заплашвал с думите „с теб бактисах”. Обвинил го, че е
брал от черешата в двора на баща им. Ищецът го попитал кой му е казал това, а
вместо отговор ответникът му нанесъл удар с глава по горната част на неговата
глава, като от удара загубил съзнание и паднал. След като се съвзел се опитал
да стане и да избяга, но последвал нов силен удар с юмрук, който ответникът му
нанесъл в областта на устата. От това шурнала силно кръв, ищецът изпитал много
остра и нетърпима болка, която продължила няколко дни. От удара му била счупена
горна протеза и долни два предни зъба. Бил получил оттоци и кръвоизлив. Няколко
дни се чувствал много зле, въпреки че извикал своевременно медицинска помощ и
започнал лечение при стоматолог в гр.К.. След като бил ударен от брат си
изпаднал в силен шок и безпомощно състояние, с кръвоизлив и в полунесвяст. Ответникът
си тръгнал след инцидента без да направи нищо, включително и да извика лекар
или да помогне. От тези негови действия, ищецът твърди, че е изпитал много
силни болки, които изпитвал и до момента, защото мястото, в което бил ударен
било силно травмирано. Претърпял неудобства, затруднено било дъвченето, храненето
и говоренето му. Изпитвал страх от причиненото му и от отправените заплахи,
чувствал се унизен пред съгражданите си. Още преживявал психологическия стрес и
страдания, изразяващи се в безпокойство, сънуване на случилото се и неудобство
при разговори и срещи със съграждани.
Извършеното деяние
от ответника било по безспорен начин установено с влязла в сила присъда по НДАХ
№ *** от
От престъплението,
извършено от ответника, ищецът твърди, че е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, като първите оценява на 420лв. разходи за медицински
прегледи и лечение на зъби в устната кухина и неимуществените на 5000лв.,
изразяващи се в болка и психически стрес. С оглед на това моли ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 5000лв. неимуществени вреди и сумата от 420лв.
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
извършване на престъплението до окончателното им изплащане. Претендира се
присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост и частична основателност на
предявения иск. Оспорва размера на претендираните обезщетения, като счита, че
претенциите от 5000лв. за неимуществени вреди и 420лв. за имуществени вреди за
прекомерни предвид деянието за което е осъден.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
С присъда №** от
25.01.2017г. по НДЧХ №****/2016г. на РС – Русе, ответникът М.А.Д. е признат за
виновен в това, че на 30.05.2016г. в гр. Г. е причинил на Ф.А.Т. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън тези по чл. 128 и чл.
129 НК, поради което и на основание чл. 130, ал.1 НК и чл. 78а НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000лв. В наказателното производство не е разглеждан граждански иск
на ищеца за обезщетяване на нанесените му вреди от престъплението.
На 31.05.2016г.
ищецът е заплатил сумата от 20лв. за изготвеното му съдебномедицинско
освидетелстване в МБАЛ – Русе, за което обстоятелство е издадена фактура №********
от същата дата.
На 01.06.2016г.
ищецът е заплатил срещу издадена му квитанция от д-р К.М. сумата от 400лв. за
зъбни протези.
Според заключението
на изготвената в настоящото производство съдебномедицинска експертиза, ищецът е
получил следните увреждания: кръвонасядания и отток на кожата на полулигавицата
на устните, охлузване на полулигавицата на долната устна, кръвонасядане на
лигавицата на горния алвеоларен гребен, разкъсно-контузна рана и повърхностни
наранявания на лигавицата на долната устна, кръвонасядане на лигавицата на
алвеоларния гребен в областта на предни долни зъби в ляво. Тези установени
увреждания според вещото лице са резултат на действието на твърди тъпи предмети
и могат да бъдат получени при инцидента на 30.05.2016г. по начина описан в
исковата молба и предварителните сведения на съдебномедицинското удостоверение.
Експертизата е посочила, че въз основа на представена медицинска документация
от д-р К.М. е видно, че към момента на инцидента съзъбието на Т. е било силно
увредено – липсващи всички горни зъби и налични общо шест долни зъби със силно
изтрити и частично разрушени коронки. Според вещото лице не би могло да се
направи обоснован извод за повишената подвижност на 31 и 32 зъби /долу в ляво
първи и втори зъб/, съответно, че липсват доказателства въз основа на които да
се приеме, че е налице увреждане на зъби, което да се преценява по
медико-билогичен признак – „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето
и говоренето“. Вещото лице е посочило, че при установените увреждания при
ищеца, обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването им,
след което постепенно намаляват и отшумяват в рамките на няколко денонощия до
седмица. При ползване на зъбни протези е възможно да има болки за по-дълъг
период от време в рамките на възстановителния период който продължава до 3
седмици. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че установените увреждания
може да са довели до доувреждане на вече увредените предни зъби. Тези зъби са
извадени след инцидента, но няма доказателства за причината за изваждането им,
както и причината за подвижността им установена при извършване на СМО. Вещото
лице е посочило, че не е изследвало протезата на ищеца, но при удар като
установения по делото тя би могла да бъде счупена.
Свидетелят М.Х.Ч. установява, че на
30.05.2016г. отишъл у ищеца да занесе мляко и го видял целия в кръв. Попитал го
какво става, а ищецът му казал, че брат му го е ударил с юмрук и много го
боляло, имал два зъба, който се клатели. В махалата в която живеели се разчуло
за инцидента.
Свидетелят Н.Ф.Д.,
син на ищеца, установява че след инцидента баща му не „можел да се храни като
хората“, ядял само супи. Преди инцидента баща му имал протеза и свои зъби, а
след това останал без свои зъби, имал само корени и се наложило да ги извадят. Протезата
му била счупена. За лекуването на корените и слагането на нова зъбна протеза
платил 400лв. След изваждането на корените минало около месец и половина докато
му сложат новата протеза, тъй като раните му трябвало да заздравеят. След
случая имало промяна и в поведението на ищеца, притеснявал се, бил неадекватен,
психически отслабнал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е предявил
иск за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди в
резултат от извършеното от ответника престъпление по чл. 130, ал.1 НК, за което
е осъден по НЧХД №****/2016г. на РС – Русе. На обезщетяване подлежат всички
вреди на пострадалия, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
в случая причинените от ответника леки телесна повреди, подробно описани
по-горе.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В настоящото производство следва да се
приемат за безспорно установени всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, с изключение на размера на настъпилите вреди за ищеца от деянието на
ответника, които подлежат на доказване.
Обезщетението за
претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението се определя от съда по справедливост въз основа на
конкретните обстоятелства по случая. С оглед установеното по делото, следва да
се приеме, че болките и страданията на ищеца са продължили в период на около
месец /тогава е платена и зъбната протеза/, като са били по-силни
непосредствено след инцидента и първите дни след това. През този период ищецът
е имал трудности при дъвченето и се е налагало да се храни с течни храни.
Лечението при зъболекар също е довело до неудобства и известни болки. Дори и да
липсват доказателства за причинна връзка между деянието на ответника
изваждането на предните два зъба на ищеца, то безспорно се установява връзка
между проведеното стоматологично лечение на устната кухина и последващото
поставяне на нова зъбна протеза на ищеца. Житейски обосновано е и да се приеме,
че нанесените от ответника удари са оказали и психическо въздействие у ищеца,
който се е почувствал унизен и обиден, за което свидетелства и синът му.
Съобразявайки доказаните по делото телесни увреждания, времето за възстановяване,
интензитета на претърпените болки и неудобства, настоящият съдебен състав
намира, че справедливото парично обезщетение за неимуществените вреди
претърпени от ищеца е в размер на 2500лв., до който размер следва да бъде
уважен предявеният иск, а до пълния предявен размер от 5000лв. отхвърлен като
недоказан. По делото е недоказано твърдението в исковата молба за
счупени/избити два зъба, а и това не е установено с постановената присъда.
Ищецът
е претендирал и присъждането на имуществени вреди, причинени му от престъпното
деяние на ответника, в размер на 400лв., стойността на стоматологично лечение и
нова зъбна протеза и 20лв. за изготвяне на СМО.
За направата на тези разходи по делото са представени доказателства,
които не са оспорени. Проведеното лечение и изготвянето на СМО безспорно са в
причинна връзка с деянието на ответника, поради което предявеният иск за
имуществени вреди следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на
спора, на ищеца следва да се присъдят разноски за делото, но за направата на които са представени
доказателства. В случая са претендирани 400лв. адвокатско възнаграждение и
40лв. пътни разноски, за които обаче няма никакви представени доказателства, че
са реално направени. По тази причина на ищеца за настоящото производство не
следва да му се присъждат разноски.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Районен
съд - Русе държавна такса върху уважения иск в размер на 150лв. и 172лв.
разноски за назначената съдебномедицинска експертиза.
Мотивиран така,
Районен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.А.Д. ЕГН********** с адрес ***, да заплати на Ф.А.Т. ЕГН**********,
с адрес *** сумата от 420лв. обезщетение
за имуществени вреди и сумата от 2500
лева, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено
увреждане – причинена на 30.05.2016г. в гр. Г. лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху двете суми
считано от 30.05.2016г. до окончателното им изплащане.
ОТХЪВРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата над 2 500лв. до
пълния предявен размер от 5 000лв. като недоказан.
ОСЪЖДА М.А.Д. ЕГН********** с адрес *** да заплати по сметка на
Районен съд - Русе сумата от 322лв. за държавна такса и разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: