№ 589
гр. Плевен, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430104352 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е подадена от ***, против *** и *** от ***, с предявени
искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата
1539.14 лв. – главница, за периода от 01.11.2019 г. – 28.02.2021 г.; сумата
88.25 лв. - лихва от 03.01.2020 г. до 05.04.2021 г. и законна лихва от
14.04.2021 г. до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е
образувано ч.гр.д. № ***, по което съдът е издал заповед за изпълнение, а
впоследствие след възражение от длъжника ***, му е указал, че може да
подаде иск по чл. 415 от ГПК. Предявеният иск срещу *** е бил прекратен
поради оттегляне, и определението за това е влязло в сила. Ищецът твърди, че
на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът *** е ползвател на топлинна енергия
на адрес: ***, ***, ***, и същата не е заплатена. Това обстоятелство, според
ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с
1
който се иска признаване дължимостта на вземането по издадената Заповед за
изпълнение № *** по ч.гр.д. ***.
Ответникът твърди, че исковите претенции са основателни и се
признават до размер на 1077.40лв. – главница за периода 01.11.2019г. –
28.02.2021г., ведно с мораторна лихва в размер на 61.78лв. за периода
03.01.2020г. – 05.04.2021г. и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението до окончателното плащане върху признатата за дължима
главница. Заявява, че за останалата част от вземанията претенциите са
неоснователни, че изчисленията от топлинния счетоводител са неправилни. В
хода на делото заявява, че заключенията на изготвената по делото СТЕ са
непълни, неясни и необосновани, че не става ясно как са получени
стойностите на отчетената ТЕ. Счита, че разноски на ищеца не се дължат
поради направеното признание, че не му е отправяна покана за плащане преди
завеждане на заповедното производство.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
ч.гр.д. № *** се установява, че ищецът е депозирал на 14.04.2021г. пред ПлРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу *** и *** за исковите суми: 1539.14 лв. – главница, за периода от
01.11.2019 г. – 28.02.2021 г.; сумата 88.25 лв. - лихва от 03.01.2020 г. до
05.04.2021 г. и законна лихва от 14.04.2021 г. до изплащане на вземането,
както и направените деловодни разноски за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № ***,
възразена само от ответника ***. С Разпореждане на съда, получено на
03.06.2021г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок – на 05.07.2021г./първи раб.ден/, той
касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го
приема за допустим.
Не е спорно по делото твърдението на ищеца, че ответникът е
собственик на процесното жилище на адрес: ***, ***, това е заявено от
ответника на ищеца и в подадената от него молба от 19.08.1999г., с която
ответникът е поискал разкриването на партида за плащане на отопление и
2
топла вода, и е приложил нотариален акт от същата година за закупуване на
процесния имот. От представеното извлечение от сметка и таблица по пера на
главницата на *** с адрес ***, ***, се установява, че през процесния период
от 01.11.2019 г. до 28.02.2021 г. е била начислена сума в общ размер на
1539.14лв., която е за отопление без ИРУ – 1310.98лв., за ТЕ, отдадена за
сградна инсталация – 223.16лв., и за дялово разпределение – 5.00лв., а
лихвата от 03.01.2020 г. до 05.04.2021 г. е изчислена в размер на 88.25 лв.
Ищецът е уточнил, че жилището е било с подово отопление, като част от него
е демонтирано през 2016г. и е представен протокол от 10.11.2016г. на
топлинния счетоводител на ЕС – ***, съгласно който е констатирано
премахването на подовото отопление в кухнята и спалнята, и че в хола на
жилището е останало подово отопление и радиатор. По делото е допуснато
изготвяне на съдебно-техническа експертиза, която е изготвила две
заключения – представени на 19.01.2022г. и на 10.03.2022г., като второто е
депозирано след посещение на вещото лице в имота на ответника и
установяване на фактическото състояние на имота по отношение на
ползватели на топлинна енергия. Съдът кредитира и разглежда второто
представено заключение, доколкото то е базирано не само на данни от
топлинния счетоводител, а и на оглед на вещото лице на фактическото
положение на отоплителите в имота. Констатирано е, че банята се отоплява
от щранг - лира с мощност 472 W, а в останалите помещения - хол, спални,
кухня и коридор е изпълнено подово отопление, захранено с топла вода от
вътрешната отоплителна инсталация. Установено е, че освен подовото
отопление, е монтиран и радиатор в хол със следните технически данни:
чугунено отоплително тяло 20 глидера, инсталираната мощност на един
глидер е 104,1 W, като общата мощност на отоплителното тяло е 2082 W. В.л.
е посочило, че по технически изчисления на проект, общата мощност на
подовото отопление е била 6540 W, но към датата на огледа е установило, че
подово отопление има само в хола и неговата мощност е 2128 W. За
процесния период 2019 - 2021 г. общата инсталирана мощност в процесния
имот е - хол: 2128 + 2082 = 4210 W. Заключението на тази експертиза е, че
сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена към
топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция. До имота на
ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във
времето на процесния период, извършеното дялово разпределение е
3
направено съгласно Методика за разпределение на топлинна енергия в
сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за
топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и начислените суми са отразени
коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период. При
проверката не е констатирана разлика в изчисленията на фирмата за дялово
разпределение. Независимо, че ответникът е възразил по това заключение в
писмената си защита по делото и е заявил, че то е неясно, в съдебно заседание
той не се е явил и не е задал въпросите, за които му е нужно разяснение.
Направил е искане и за връщане на делото в открито с.з., т.к. според него е
възникнало съмнение за неговата правилност, което искане съдът намира за
неоснователно. Обстоятелството, че при предходно дело между същите
страни – приложеното гр.д. ***, е имало различие в изчисленията на
експертизите, не е релевантно в случая, доколкото в настоящия случай
заключението на вещото лице е направено след оглед на съществуващата
инсталация, и е обосновано съобразно констатираното на място. Следва да се
отбележи, че в случая в жилището на ответника е изградено подово
отопление, което не би следвало да бъде комбинирано с радиатори, както
посочи в.л. в съдебно заседание на 22.02.2022г., а и както се установява –
монтираният радиатор не е с ИРУ, за да може да бъде отчетена конкретно
отдадената от него ТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Не е спорно по делото, че за исковия период - 01.11.2019 г. –
28.02.2021 г., ответникът е бил собственик на имота, за който се претендират
суми за отдадена ТЕ от ищеца. Собствеността върху топлофицирания имот
придава на собственика качеството на потребител на топлинна енергия –
качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С
разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
4
жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Ирелевантен в случая е въпросът дали съществува
индивидуален договор между страните - договорните отношения възникват на
основание разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на
топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150
от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника, независимо
от неговите възражения в съдебно заседание, че те не го обвързват. Установи
се безспорно от изготвената втора СТЕ, че в сградата има изградена абонатна
станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява
топлоснабден по смисъла на ЗЕ, като има избран и топлинен счетоводител на
сградата – ЕС. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ,
отдадена за сградна инсталация, че сградната инсталация е обща част по
смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права,
следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ.
Възражението, че изготвената експертиза не е ясна, и изчисленията с
процентно намаление, направени от самия ответник, са неоснователни, съдът,
както беше посочено по-горе, изцяло кредитира заключението на
експертизата като компетентно и обосновано. Поради горното, съдът приема,
че от всички събрани доказателства в тяхната цялост, по делото се доказва, че
за исковия период е имало потребление на ТЕ в общ размер на 1539.14 лв. за
исковия период. Тежестта на доказване на плащането на сумите за исковия
период или в хода на делото, е на ответника, но в случая ответникът не
твърди такова.
При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените в
заповедното производство Общи условия, предвиждаща, че купувачите са
длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и на основание
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за
периода на забава, лихвата за забавеното плащане върху дължимите главници
възлиза в общ размер на 88.25 лв. за периода от 03.01.2020 г. до 05.04.2021 г.
Именно поради тези уговорки в ОУ на ищеца, покана за плащане не е била
необходима, както счита ответника, т.к. при наличие на срок за плащане,
самият срок кани длъжника да заплаща дължимото потребление.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребител на
ответната страна, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
5
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че по
делото се доказа, че исковите суми за главница са дължими от ответника, а
поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на
ищеца - дължими са и начислените лихви в претендирания размер. Исковете
се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 32.54лв. - държавна такса,
120.00лв. - депозит за експертизи, и 100.00лв. юрк. възнаграждение
/определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 252.54лв. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските, направени от ищеца и в заповедното производство,
възлизащи на 82.54лв. Въпреки, че ответникът твърди, че при частично
признание на иска не следва да му се възлагат разноски по делото, съдът
намира, че е не е налице втората кумулативна предпоставка на чл. 78 ал. 2 от
ГПК за освобождаване от разноски – той да не е дал повод за завеждане на
делото, доколкото неплащането в срока по ОУ на използваната услуга, е
поведение, което предпоставя възлагане на разноски на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че ***, с ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 1539.14 лв. – главница, за периода от 01.11.2019 г.
– 28.02.2021 г.; сумата 88.25 лв. – мораторна лихва от 03.01.2020 г. до
05.04.2021 г. и законна лихва от 14.04.2021 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № *** по ч.гр.д. ***, като
дължимостта на сумите е при условията на солидарност с ***, по отношение
на която заповедта е влязла в сила.
ОСЪЖДА ***, с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски в
исковото производство в размер на 252.54лв.
6
ОСЪЖДА ***, с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на *** със седалище и адрес на управление ***, разноски по
ч.гр.д. № 2425/2021г-. на ПлРС в размер на 82.54лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7