Р
Е Ш Е
Н И Е № 527
гр.Стара Загора, 31.12.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІІI състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №667 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на К.Д. П. ***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ
№20-0435-000016/16.05.2020г., издадена от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ
02-Пловдив. В жалбата се сочи, че в настоящия случай в наложената
ПАМ няма конкретно посочване срок на действие, което е в противоречие с
разпоредбата на чл.171, т.2а, б,”б” ЗДвП. Твърди се, че срокът на тази ПАМ не е
неограничен, а законът обвързва налагането й със срок от шест месеца до една
година. Обосновава се, че административният орган не е съобразил това
ограничение и на практика не е определил срока на мярката, като е посочил „от 6
месеца до 1 година”, което създава неяснота каква е точно продължителността на
мярката. Според жалбоподателя неясното посочване в заповедта на срока на
действие на наложената ПАМ означава липса на срок, което резултира в
незаконосъобразност на заповедта. На следващо място се сочи липса на ясно и
недвусмислено индивидуализиране на ППС в диспозитива на оспорената заповед. С
това се счита, че разпоредителната част на индивидуалния административен акт е
издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Моли се съда да отмени на
оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Претендират се разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, 02 РУ Пловдив, редовно и
своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В
представено по делото писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Заявява, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в срок, липсват неясноти, които да водят до вътрешни
противоречия, съдържат се мотиви, а фактическата обстановка отговаря на
истината. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
направените от жалбоподателя разноски за водене на производството.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Със Заповед за прилагане на №20-0435-000016/16.05.2020г.,
издадена от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, 02 РУ Пловдив, на жалбоподателя
е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1
година, считано от 16.05.2020г”. Заповедта е издадена на основание и чл.171, т.2а,
б. „б“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено
обстоятелството, че К.Д.П. на 16.05.2020г., около 00:05 часа, в гр.Пловдив на
бул.Пещерско шосе №217, посока запад, управлява л.а. *** с рег.№****, лична
собственост, след употреба на наркотични вещества, установено с техническо
средство, DRUG CKECK 3000 с фабричен №ARMJ-0623, който отчел положителна проба
на амфетамин и метамфетамин. Издаден талон за медицинско изследване №0062360.
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена
на жалбоподателя на 18.09.2020г. и е оспорена с жалба, подадена до
административния орган чрез куриер на 01.10.2020г., предвид на което съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради
следните съображения:
Заповедта за прилагане на ПАМ, че е издадена от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1,
2,
2а,
4, т.
5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., на
основание чл.165, ал.1
от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните
дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна,
със Заповед № 317з-391/06.02.2017г. Директорът на ОД на МВР Пловдив е oправомощил
Началниците на РУ на МВР да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от
Началник 02 РУ на МВР Пловдив, от което следва, че заповедта е издадена от
компетентен административен орган и в установената писмена форма.
Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност
на оспорения административен акт поради неиндивидуализиране на ППС в
диспозитива му. Действително, в диспозитива на заповедта непрецизно лекия
автомобил, по отношение на който се налага ПАМ, не е индивидуализиран, а е
посочена само наложената ПАМ, но това нарушение не е съществено. То не води до
нарушаване правото на защита на лицето, тъй като в мотивите на заповедта лекият
автомобил е надлежно индивидуализиран, включително и посредством
регистрационния му номер, като след диспозитива на заповедта са записани, както
табелите с регистрационните номера, които се отнемат, така и номера на
свидетелството за регистрация на МПС. С оглед така извършеното описание не е
налице съмнение по отношение на кое МПС е наложена процесната ПАМ и правото на
защита на жалбоподателя не е нарушено.
Но при издаването на процесната заповед е
допуснато нарушение на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в разпоредителната
част на заповедта не е конкретизиран срокът, за който е наложена ПАМ.
Разпоредителната част на административния акт е особено съществена, защото съдържа
волята на административния орган, съобразно вменените му правомощия, да създава
или ограничава права или задължения, и поради това тя трябва да е конкретна и
ясна. Визираният в оспореният акт срок за прекратяване на регистрацията на МПС
- от 6 месеца до 1 година, създава неяснота по отношение на времето, през което
органът е наредил прилагане на ограничението и не може да бъде
отстранена от съда чрез тълкуване. Срокът, за който се налага принудителната
административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП е определен в закона и той е
от шест месеца до една година. Разпоредбата изрично предписва определяне на
срок от административния орган в определени граници. Следователно при
посочването на срока, за който е наложена принудителната административна мярка,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
като при определянето му е необходимо да се изложат конкретни съображения в
тази връзка, мотивиращи продължителността на срока на действие на
мярката. Липсата на конкретизация на времетраенето на мярката се приравнява на
липса на разпоредителна част на акта, което съставлява нарушение на изискването
на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. След като законодателят е предвидил граници
на срока за налагане на ПАМ, то административният орган е длъжен да
посочи конкретното времетраене и да го обоснове. Срокът за който се налага
принудителната административна мярка, във всеки отделен случай трябва да е определен
конкретно, в рамките на посочените долна и горна времеви граници и то в
такъв обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. В случая
административният орган не е съобразил тези обстоятелства и е издал заповедта в противоречие с нормативните правила, което
съставлява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяната й като незаконосъобразна, без
да е необходимо да се разглежда спора по същество.
Предвид
изложените мотиви, правният извод на съда е, че жалбата
на К.П. се явява основателна и оспорената заповед следва да се отмени.
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 510 лева, от които 500 лева заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.10.2020г., както и 10 лева – заплатена държавна такса. Размерът на адвокатското възнаграждение съответства на минимално предвидения по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.06.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в тази връзка възражението на процесуалния представител на ответника за негова прекомерност се явява неоснователно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.Д.П. ***, Заповед за прилагане на ПАМ №20-0435-000016/16.05.2020г., издадена от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ 02-Пловдив, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр.Пловдив, да заплати на К.Д.П., ЕГН **********,***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лв., представляваща направените от него
разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
СЪДИЯ: