Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 232

05.11.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №780 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С.З.И. ***, против Решение №260090/31.05.2021 г., постановено по НАХД №150/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Съдът не кредитирал всички доказателства и обстоятелства по делото, както и не обсъдил обстоятелството, че АНО допуснал съществени процесуални нарушения, водещи изцяло до отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Изискуемите реквизити, императивно посочени в разпоредбата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН не били налице, и липсвали в АУАН и НП, като съдът приел, че трябва да се извеждат по тълкувателен път. Навеждат се доводи, че били неправилни изводите на съда относно възприетото като въведено и неотменено до настоящия момент и съществуващо „извънредно положение“ към момента на проверката на АНО, като нарушението било извършено в условията на извънредна епидемиологична обстановка към датата на установяване. На следващо място се излагат твърдения за липса на доказателства за компетентността на актосъставителя, като се сочи, че това било основание за отмяна на издаденото въз основа на опорочен акт наказателно постановление. Освен това, съдът не обсъдил и не кредитирал доводите в жалбата относно незаконосъобразността на АУАН и НП. В тази връзка се твърди, че било налице неправилно посочване на нарушената разпоредба. Сочи се, че ако се приемело, че разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закон за здравето е бланкетна, привръзката на тази препращаща норма не би могла да бъде заповед, включително и на министър, доколкото по правната си природа този акт нямал нормативен характер, и не можело със своя заповед министър да създава по свое желание и преценка нарушения, санкции и глоби. От друга страна, в касационната жалба се навеждат твърдения, че няма пречка министър на здравеопазването да издава заповеди, но що се касаело до регламент на административни нарушения и свързаната с тях отговорност, не можело същата да бъде реализирана на такава база, тъй като това било в противоречие с Конституцията и действащите принципи на правото, както и с цитирани конкретни законови разпоредби. На следващо място се навеждат доводи, че посочената заповед на министъра не пораждала правно действие. Неправилни били и изводите на съда относно правното естество на заповедите на министъра. Съдът приел, че те са общи административни актове, а не подзаконови нормативни актове, като не кредитирал наведените доводи в жалбата. Коментират се разпоредбите на чл.63, ал.11 от Закон за здравето и чл.37, ал.1 от Закон за нормативните актове и се сочи, че ЗНА уреждал подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове, като бил предвиден определен ред за това, който ред не можело да  бъде изменен, променен или допълван от Закона за здравето, или заповеди на министъра на здравеопазването. Нямало направено обнародване, за да породи действие заповедта, нито бил отменен чл.37, ал.1 от ЗНА. Твърди се, че към 16.01.2021 г. посочената заповед не била влязла в сила и не действала на територията на България. От друга страна, съдът неправилно възприел, че заповедите на министъра били общи нормативни актове. По подробно изложените в касационната жалба съображения се твърди, че решението на районния съд било постановено при напълно неизяснена фактическа обстановка. Относимите факти не били възприети, или били погрешно възприети от съда, като фактическите изводи били направени без съвкупна преценка и без цялостен анализ на събраните по делото доказателства, с които съдът не се съобразил. Изведените заключения на първоинстанционния съд за пълно и ясно фактическо описание на нарушението, правилната му правна квалификация и безспорното му извършване от жалбоподателя били необосновани, неправилни и не почивали на събраните по делото доказателства, както и на съдебната практика, като по този начин съдът нарушил правото на защита и правото на възражение на жалбоподателя, и постановил едно неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита доводите, изложени в касационната жалба, за неоснователни. Пледира за оставяне в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното Решение №260090/31.05.2021 г., постановено по НАХД №150/2021 г., Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №254р-176/16.02.2021 г., издадено от Директора на ОДМВР Хасково, с което на С.З.И. ***, за нарушение на чл.209а, ал.1, във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето, във връзка с т.7 от Заповед №РД-01-675/2020 г. на Министъра на здравеопазването и на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Изложил е и съображения, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Посочил е също, че наложената глоба е в минималния предвиден в закона размер.

Касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.

Настоящата инстанция споделя становището на въззивния съд, че наказателното постановление е законосъобразно. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е достатъчно ясно и точно описано нарушението, обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП досежно описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

От събраните доказателства пред районния съд безспорно се установява, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място С.З.И. е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, въпреки съществувалото към посочения момент задължение за лицата, които се намират в закрити обществени места.

Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В чл.63, ал.4 от Закон за здравето е посочено, че при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Видно от Заповед №РД-01-675 от 25.11.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването, със същата се въвеждат противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г., като в т.7 на заповедта е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение №3.

След като е безспорно доказано по делото, че на посочената в АУАН и НП дата и място касаторът е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение, то на същия законосъобразно е наложено административно наказание на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето.

Подробно изложените в касационната жалба възражения за невъзможност да бъдат въвеждани състави на административно нарушение със заповед на министър, са били развити и пред въззивния съд, който им е дал мотивиран отговор с решението си. Настоящата инстанция не споделя становището на касатора, че в случая е допуснато нарушение на чл.2, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е, че административно наказателната отговорност на С.З.И. е ангажирана за извършено нарушение на противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, което деяние, и съответното за него наказание, са определени със закон – чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, в съответствие с предвиденото в чл.2, ал.1 от ЗАНН. Релевантно в случая е обстоятелството, че противоепидемичните мерки са въведени от министъра на здравеопазването, при обявена в страната извънредна епидемична обстановка, като освен това видът на акта, с който същите се въвеждат, е изрично определен в закона, и той е заповед на министъра на здравеопазването. Специалната разпоредба на чл.63, ал.11 от Закона за здравето пък изрично определя заповедите по ал.4 като общи административни актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК и се публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, и подлежат на предварително изпълнение. Ето защо неоснователни са и възраженията, че посочената в наказателното постановление Заповед №РД-01-675/2020 г. на Министъра на здравеопазването не била действащ акт, тъй като не била обнародвана в Държавен вестник.

Напълно се споделя от настоящата инстанция и преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН.

Възражението на касатора, че липсата на доказателства за компетентността на актосъставителя било основание за отмяна на издаденото въз основа на опорочен акт наказателно постановление, в случая се приема за неоснователно. Действително в производството пред въззивния съд оспорващият е направил възражение за некомпетентност на съставилото АУАН лице, като е поискал да бъде изискана от ОДМВР Хасково заповедта за неговото оправомощаване, а по това доказателствено искане няма произнасяне от съда. Доколкото обаче в касационната жалба не се навежда касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, съдът няма задължение да се произнася служебно относно допускането на нарушения на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Дори да е допуснато, нарушението не се явява съществено, защото на настоящата инстанция е служебно известна издадената от Директора на ОДМВР Хасково на основание чл.209а от Закона за здравето Заповед №272з-940/25.03.2020 г., с която същият е определил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, които да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл.290а от Закона за здравето, сред тях и служителите на длъжност „старши полицай във всички звена на ОДМВР Хасково“, каквато е длъжността на актосъставителя И. С. К..

Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд правилно е приложил материалния закон и е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260090/31.05.2021 г., постановено по НАХД №150 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021 година.

Решението е окончателно.  

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                

                                                                                                    2.