Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик
10.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в
публичното заседание на 24.02.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 1466/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Т.П.Г. ***, ЕГН ********** против Електронен фиш серия К, № 2690908 на ОД на МВР
- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182
ал.2, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер
на 50 лв. /петдесет лева/.
В
подадената жалба се
твърди наличие на процесуална и
материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител.
За
ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно
призована, не се явява представител.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 21.02.2019 година, в 10.56 часа, на АМ „Тракия”, км. 69, в посока към
гр.Пловдив, е управлявала л.а. „Мерцедес АМГ ГЛЕ 63 С“ с ДК № ***, като се е движил с превишена
скорост от 154 км/ч, при максимално допустима за движение по автомагистрала от
140 км.час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано
техническо средство – мобилна радарна система тип „ARH CAM S1” № 11743bb.
Системата отчела движение със скорост от 159 км.час, т.е. превишение на
скоростта от 19 км.ч, но
от това превишение били извадени 3%, т.е. 4.77 км/ч, закръглено на 5.00 км/ч, каквато
е била възможната технически допустима грешка на техническото средство при
засичане на движение със скорост над 100 км.час, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението от 14 км/час.
За гореописаното
нарушение първоначално бил издаден ЕФ серия К, № 2622936. Същият бил издаден при условията на
чл.188 ал.2 от ЗДвП против лицето К.И.Д., ЕГН **********, в качеството й на
представител на дружеството „А.“ ЕООД, ЕИК ***, което дружество било собственик
на гореописаното МПС. След издаването на посочения ЕФ, лицето К.Д. се
възползвала от правото си по чл.189 ал.5 от ЗДП, като представила пред ОД на
МВР-Пазарджик писмена декларация /л.29 от делото/ с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. В тази декларация бело посочено, че на описаните в ЕФ дата, час и
място, гореспоменатото МПС било управлявано именно от жалбоподателя в
настоящата производство Т.П.Г.. Било посочено още, че на основание чл.102 от ЗДвП лицето К.Д. предупредила Т.Г. да спазва правилата за движение и да не
преотстъпва превозното средство на неправоспособни и употребили алкохол и/или
упойващи вещества трети лица. Въз основа
на тази декларация, първоначално издаденият ЕФ бил анулиран, след което бил
издаден и обжалваният в настоящото производство ЕФ.
Той бил връчен на
жалбоподателя на 03.06.2019г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на
12.06.2019г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално
допустима, доколкото е подадена в срока за обжалване и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така
установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по
следните съображения:
Първо следва да се
каже, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин
се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.21
ал.1 от ЗДП.
Следва да се отбележи, че в обжалваният електронен фиш изрично е
цитирана дадена от законодателя възможност на санкционираното лице на основание
чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок
такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с
оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в
качеството му на управляващ процесното МПС и посочен като такъв с декларация по
чл.189 ал.5 от ЗДП от собственика на МПС, с което е било извършено нарушението.
В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е
безспорно доказано.
С оглед на всичко това няма и не може да има съмнение относно това, че
именно жалбоподателят Г. е извършил вмененото административно нарушение.
Възраженията във въззивната жалба в смисъл, че Г. никога не е управлявал
процесният автомобил, както и че някой вероятно е злоупотребявал с личните му
данни и представял неговото СУМПС пред различни териториални структури на
областни дирекции на МВР в страната, които издавали против него електронни
фишове, останаха голословни и доказателствено необезпечени.
Както вече бе посочено подробно по-горе, Т.Г. е бил установен като водач
на процесното МПС след
разгръщане на процедурата, разписана в чл.189
ал.5 от ЗДП, от управителят на дружеството собственик на автомобила – „А.“ ЕООД
гр. Варна, а именно лицето К.Д., която е депозирала пред директора на ОДМВР-Пазарджик
писмо с вх. № 312000-5540/18.04.2019г., с приложени към него декларация с данни
за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. Това е било напълно достатъчно, за да настъпят
разписаните в цитирания текст последици - да се анулира съставеният против Д.
електронен фиш и да се издаде нов електронен фиш на лицето, посочено в
декларацията, което е станало и в процесния случай.
Всички възражения и
оплаквания във връзка с неверност на съдържанието на подписаната от Д. декларация,
станала основание за съставяне на електронен фиш на жалбоподателя, не могат да
се правят в настоящото производство и пред настоящия съд, тъй като последният
не е компетентен да установява и разследва престъпни деяния. Съгласно чл. 205 от НПК, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер,
гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното
производство или друг държавен орган. На това основание жалбоподателят, ако
счита, че лицето, подписало декларацията, е извършило престъпление, е длъжен
сам да уведоми компетентните за това органи, а не да изисква от настоящата
инстанция служебно да установява фактът на престъплението, респ. да сезира
прокуратурата. По настоящото дело нито се твърди, нито са приложени
доказателства за наличие на сигнал от страна на касатора до органите на
прокуратурата или полицията за извършено престъпление от подписалото декларацията
лице, още по-малко е наличен някакъв акт, с който е установено извършването на
такова престъпление. В същото време, ако подобно престъпление бъде доказано, то
ЗАНН предвижда механизми за възобновяване на административнонаказателното
производство, а след това евентуално и отмяна на санкционния административен
акт. С оглед на всичко това и при наличните по делото доказателства,
установяващи законосъобразно проведена процедура по чл.189 ал.5
от ЗДвП, процесният ЕФ се явява надлежно издаден против лицето,
посочено като нарушител в гореспоменатата декларация. Този извод не се променя
от факта, че жалбоподателят никога не е бил в трудови или други правоотношения
със собственика на автомобила - дружеството
„А.“ ЕООД гр. Варна, защото съставът на нарушението предвижда привличане
към отговорност на водача на едно МПС, независимо на какво основание то
управлява автомобила - дали като негов собственик или ползвател, на когото е
предоставено, или като шофьор по трудов договор или на друго основание.
Извън казаното до
тук, съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо
от ЗДП: „При нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител
се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че
когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава
се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани
в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно
§6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона
за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни
- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган,
т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС,
което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това
положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на
контролния орган. С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице
никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при
издаване на ЕФ.
Издаденият
ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189 ал.8,
изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда,
директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я
изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и
доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за
участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл. 21,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
Всичко това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на
Началник СПП при ОД на МВР-Пазарджик, съпровождащо преписката, горните
обстоятелства са посочени, респ. писмени доказателства са приложени. Отделно от
това и в самия ЕФ обаче е било посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна
радарна система ARH
CAM S1 с № 11743bb. Също така мястото на
нарушението – АМ „Тракия“ км 69-ти, в посока към гр.Пловдив.
Видно
е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание
съответства на изискванията на чл. 189
ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото
средство, изведени на фотос. Описано е нарушението по време, място и
констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се
сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се
отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка
от 3%, при движение със скорост над 100 км.час,
която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените
разпоредби на ЗДвП /чл. 21 ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Като се има предвид фотосът с № 0108693, направен от
ARH CAM S1 с № 11743bb, придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същият този фотос,
заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е
напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.
Визираните
реквизити най-долу на фотосът, напълно съответстват на възприетото като време,
начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване,
която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били
приближаващите се автомобили, какъвто на фотосът е процесният автомобил.
Установява се въведеното ограничение на скоростта, както и конкретно засечената
сккорост на автомобилът на жалбоподателя.
Мястото
на разположение на АТСС е било отразено и съставения протокол за използване на
АТСС /лист 16 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено, мястото на
разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване „С” –
стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ.
Спазено
е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е
била снимка /лист 17 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на
конкретния участък от пътя.
Освен
всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се
идентифицира и посредством посочените географски координати в представения фотос от АТСС.
ЕФ
не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и
за дата на издаването му. Тук следва да се припомни, че посочването на
конкретното физическо лице - оператор на мобилната система, както и
датата, на която то е разпечатило на
хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП.
В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Процесното
техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към
момента на установяване на нарушението е било технически изправно /виж приетите
като писмени доказателства удостоверение и протокол от проверка за техническа
изправност на лист 19-22 от делото/.
Мястото, където е
извършен видеоконтрол на скоростта не е било предварително обозначено с
поставянето на пътен знак Е24, което се установява от приетия като писмено
доказателство протокол за използване на АТСС /лист 16 от делото/, но с
измененията на чл.165 ал.2, т.8 от ЗДП през 2017г. и с отмяната на чл.7 от
Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР това изискване е отпаднало, както е
отпаднало изискването и за оповестяване на мястото на контрол на скоростта чрез
средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
С оглед на всичко
гореизложено съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Горгиев като водач на
процесното МПС, с което е било извършено вмененото нарушение, доколкото за
превишение на разрешената скорост за движение в извън населено място със скорост
от порядъка на 11- 20 км. час се налага глоба в размера на 50 лева.
По изложените до
тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 2690908 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на Т.П.Г. ***, ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 от ЗДП, във вр. с чл.182
ал.2, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер
на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: