№ 1041
гр. Варна , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500513 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на РПК “ПРОГРЕС“ гр. Шумен
срещу решение № 261792/23.12.2020 г., постановено по гр.д. № 3292/2020 г.
по описа на ВРС, 16 с-в, с което е бил отхвърлен иска му, предявен срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, при участие на помагач на
ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД за изплащане на обезщетение за
увреждане на имущество (хладилен агрегат), причинени от нарушения на
задълженията на разпределителното дружество да подава непрекъснато
качествено трифазно електричество към присъединен към преносната мрежа
стопански обект.
Въззивникът, чрез пълномощника си адв. М.(ШАК) сочи допуснати
нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно
установени факти, обусловили и неприлагане на материалния закон при
преценка на поведението на ответника като неизпълнение на договорното
задължение, причинило увреждането на техниката на клиента. Оплаква се, че
неправилно са пренебрегнати част от категоричните изводи на експерта за
причиняване на късото двуфазно съединение от падане върху ел. мрежата, на
1
клони намиращи се недопустимо близо до проводниците, довело до изгаряне
на предпазител в трафопост и съответно прекъснало подаване на
договореното трифазно захранване, което е причинило повреда в хладилен
агрегат. Позовава се на документацията, съставена от служителите на
ответника и липсата на спор по наличие на работеща вещ, повредена при
аварията в захранването. Сочи, че съдът необосновано е пропуснал да отчете,
че както поддръжката на безопасната експлоатация на мрежата (включваща
премахване на надвиснали клони), така и необходимата специализирана
защита срещу оставане на две фази са ангажимент на доставчика, а
конкретните метеорологични условия не са имали извънреден или
непредотвратим интензитет за да могат да се квалифицират като извинително
събитие, изключващо отговорност въпреки положена грижа. Отделно се
оплаква за необоснованост на преценката на понесените вреди, като сочи че
възстановителната стойност като направени разходи за ремонт до
възстановяване на експлоатационна годност на вещта не се влияе от
действителната стойност на актива, съответно и нито годината на
производството му, нито амортизацията му имат значение за този процес.
Като счита, че доказателствата са обсъждани едностранчиво моли въззивния
съд да установи доказаното увреждане, причинено от виновното
неизпълнение на договора за доставка и да уважи претенцията.
По същество представител в писмено становище пледира бланкетно за
отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго за
уважаване на основателна искова претенция.
Въззиваемото енергийно предприятие, чрез юрк. Г., оспорва жалбата с
доводи за правилно установени факти и прилагане на закона. Сочи, че
посочените от ищеца частни писмени документи относно причините за
повреда на двигател на ел. уред, възприети безкритично като основа на
некредитирани изводи на вещото лице, са били оспорени и като
непротивопоставими на ответника не са потвърдени с други доказателства.
Позовава се на установените с показания на свидетел факти по възникнала
авария в захранването при гръмотевична буря с рязко усилване на вятъра,
която за доставчика има характер на непреодолима сила, изключваща
отговорност за аварийно прекъсване на подаването на енергия след
сработване на автоматична защита на съоръженията по преносната мрежа.
2
Акцентира на правилно проведено разграничение на основанията за
отговорност на доставчика при временно аварийно и безвиновно прекъсване
на захранване и некачествена доставка при подаване на ел. енергия в
отклонение от допустими параметри. Оспорва като недоказани
предположенията за неподдържано трасе като насрещно сочи документирана
периодична инспекция на добро техническо състояние на преносно
съоръжение. Въззиваемият ответник счита, че размерът на вредите също е
останал недоказан, тъй като данните за остойностения ремонт макар и
изрично оспорени, не са били установени с насрещна проверка при
изпълнителя на отстраняване на повредата. С доводи за недоказано
пораждане на отговорност, евентуално доказано възражение за
освобождаване от отговорност поради непреодолима сила, обосновава
правилност на съдебния акт за отхвърляне на неоснователната претенция.
В пледоария по същество представителят на въззиваемия поддържа
доводите за неизяснено основание за пораждане на отговорност на доставчика
на услугата и недоказано неизпълнение. Моли за потвърждаване на
отхвърлителното решение.
Помагачът на въззиваемата страна (застраховал отговорността на този
доставчик за риска от увреждане на клиентите му) чрез адв. М.(ДАК) излага
сходни доводи, като след коментар на приложимата правна уредба по
безспорните факти, сочи необоснованост на част от изводите на вещото лице,
изградени по документи съставени изключително от ползващата ги страна и
доказана изправност на преносните съоръжения, аварирали по време на силна
гръмотевична буря. Позовава се на общите условия на доставката, съответни
на общите правила за изключване на отговорност за изменения на
напреженията, подавани от доставчика поради временни прекъсвания,
наложени от състояния на мрежата, резултат от обстоятелства, които
доставчикът не е можел да контролира. Поддържа доводите за недоказана
причина на повредата и размера на разходите за необходимия ремонт и се
присъединява към искането за потвърждаване на отхвърлителното решение.
Пълномощникът на помагача поддържа по същество пред въззивния съд
бланкетно становище за неоснователност на жалбата по съображения,
идентични с тези на подпомаганата страна.
3
Претенция за присъждане на разноски, вкл. адвокатско и
юрисконсултско възнаграждение e заявена както от въззивника, така и от
въззиваемия. Претенциите са конкретизирани по размери в неоспорени
списъци( л. 36 и 39).
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд е разгледал в определение № 976/17.03.2021г., като към
настоящия момент не са настъпили обстоятелства, които да налагат промяна
на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТР на ОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС).
Произнасянето на обжалвания диспозитив съответства на предявен
осъдителен иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от
неизпълнено договорно задължение за качествена доставка на услуга по
пренос на енергия от електроразпределително предприятие, изразили се в
преки загуби, представляващи разходи за ремонт на увредена вещ и
акцесорно обезщетение за забавено плащане, считано от сезиране на съда. В
рамките на служебната проверка за допустимост съдът не констатира
несъответствие между диспозитива и разгледания основен иск.
Първоинстанционното решение се приема за валидно и допустимо.
Квалификацията на претенцията съответства на релевантния законов текст,
уреждащ отговорност за договорно неизпълнение ( чл. 79 ал.1 вр.чл. 82 ЗЗД).
Не се установява пропуск в доклада относно приложима императивна правна
норма. В рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира,
че обжалваното решение отговаря на изискванията, при които делото може да
бъде решено по същество, поради което и го намира за допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Страните се намират в договорни правоотношения по пренос на
електрическа енергия през електроразпределителна мрежа на ответника,
поради което и приложими между страните са ОУДПЕЕ, одобрени с Решение
No ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение No ОУ-
004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.
4
От приложените по делото и приети от съда писмени доказателства е
видно, че РПК „Прогрес“ има качеството на потребител, съгл. пар. 1, т. 41б,
б. „б“ от ЗЕ, с кл. № ********** и аб. № 11191024, с обект на потребление в
***.
От представените по гр.д. № 3807/2019 г. по описа на РС – Шумен НА
№ 93, том № 1, дело № 93, вх. рег. № 243, дв. вх. рег. № 247/25.01.2017 г. и
Удостоверение № 82/21.11.2016 г. за въвеждане в експлоатация е видно, че
ищцовото дружество е собственик на изградената в собствен недвижим имот
сграда с функционално предназначение за съхранение на плодове и зеленчуци
с хладилни камери. Представена е и Фактура № **********/28.04.2016 г., от
която е видно, че РПК „Прогрес“ е закупило 2 броя хладилни агрегати
„Bitzelr“, които макар и да не са подробно индивидуализирани в издадената
фактура по фабричен номер, тип, сериен номер и други индивидуализиращи
белези, същите съвпадат по марка на процесния ремонтиран агрегат, поради
което и съдът намира, че се касае за един и същ. При огледа, извършен от
назначеното вещо лице наличието на хладилен агрегат в сградата е
категорично установено. Същевременно, в констативния протокол, съставен
на 05.07.2019 г. от служителите на ответника е признато, че именно такъв
агрегат, захранван с трифазно електричество от кабелно отклонение от стълб
на разпределителна мрежа е бил повреден. В тази насока са и показанията на
свидетеля С. (служител в РПК „Прогрес“), които съдът намира за достоверни
и вътрешно непротиворечиви. Свидетелят потвърждава, че в
електрозахранвания обект на въззивника са били изградени 4 хладилни
камери, като при текущо ежедневно обслужване на техниката на 04.07.2019 г.
било констатирано, че в една от камерите, която само е била включена (в
останалите камери е нямало складирана продукция и не са работили) е било
установена необичайна разлика в температурата, като след сигнализиране на
техник за поддръжка, е била констатирана повреда на електронния блок на
хладилния компресор.
По делото е представена и Фактура № **********/17.07.2019 г., от
която е видно, че ищцовото дружество е заплатило сумата от 2 250 лева,
представляваща цена за извършен ремонт на хладилен агрегат и закупени
материали. Назначеното вещо лице е потвърдило, че повредата, заварена от
служителите на въззиваемия при проверката по сигнала на потребителя вече е
5
отстранена и че такъв ремонт и съответно разходите за него са обичайни за
увреждане, което може да настъпи при работа на мотора на агрегата на две
вместо на три фази.
Въззивният съд намира за доказано, че разходи за сметка на
собственика в този адекватен на увреждане на такава вещ размер са
направени от въззивника, тъй като макар че документите, съставени от
сервизното предприятие не са пряко противопоставими на въззиваемия,
съпоставени с останалия доказателствен материал, вкл. и констативния
протокол на разпределителното предприятие изграждат хомогенна
съвкупност без взаимно да си противоречат. Налага се извода, че обичайната
за пазара стойност на ремонта е понесена от въззивника при предприетото
уместно възстановяване на хладилния агрегат. В тази насока констатациите
на първата инстанция за недоказан размер на вредите остават необосновани,
тъй като доказателствата са коментирани по отделно.
По отношение на оплакването на причината за тези разходи въззивният
съд преценява заключението на изготвената по делото техническа експертиза
за убедително и обосновано в цялост, включително и в оспорената му от
ответниците част. Вещото лице е посочило, че съобразява именно показания
на свидетел, доведен от ответника и вече събрани в хода на съдебно дирене,
както и писмените документи предоставени от разпределителното
предприятие и именно тяхната интерпретация и собствените наблюдения на
експерта както върху захранващите съоръжения, така и по трасето на мрежата
до най-близкия трафопост са обосновали оспореният отговор по т. 2 от
задачата. Така, на първо място експертът е отчел като изходни данни, че при
проверка по сигнала на клиента, доставчикът е признал в писмото си от
2.08.19г, че е регистирал авария в трафопост „Център“ в с. Салманово поради
влошени атмосферни условия, причинила изгаряне на предпазител средно
напрежение, а свидетелят Н. (служител в „Електроразпределение Север“ АД)
е описал действията на авариен екип, работил между 3 и 4.07.2019г в същото
съоръжение. Именно този свидетел, чийто показания съдът възприема като
преки и непосредствени и без данни за зависимост от насрещната страна, е
посочил, че предпазителите в трафопоста (единият от които на средно
напрежение) са били изгорели след преплитане на проводници от съборен
изсъхнал клон на дърво. Тези показания експертът е преценил като съответни
6
на състоянието на трафопоста и мрежата при личния му оглед: предпазител
на страна 20 кV e бил подменян, а изгарянето на предпазителя на средно
напрежение е признато. Такова изгаряне според вещото лице е типичен
резултат от протичане на големи токове, а те се генерират при двуфазно
съединение по въздушна мрежа или при удар от мълния. Съдът намира, че
обясненията които експертът излага за възприемане на първия вариант за
причиняването на аварията (допиране на проводници от различни фази
поради преплитане на клони от околни дървета) са последователно и
убедително аргументирани с изключването на другия вариант поради
констатирана налична изградена специална защита срещу пренапрежение от
мълния. Същевременно първият вариант кореспондира на огледа на експерта,
обходил трасето на въздушната мрежа до трафопоста, при който са
установени клони преминаващи между проводници на разстояние по-малко
от 1 метър, макар и да не е намерен остатък от сухо растение, от което да се е
откършил описания от свидетеля преплетен клон при отстраняване на
аварията. В заключение въззивният съд не намира причина да не кредитира
тази част от заключението, а наред с нея и извода на вещото лице, резултат от
приложените специални знания за последиците за потребителите на трифазен
ток от настъпване на подобно двуфазно съединение в мрежа ниско
напрежение: достигане до уредите на ток на две фази без задействане на
автоматични прекъсвачи на вътрешната уредба; протичане през намотките на
двигателя на уравняващи токове над номиналните; увреждане на двигателя
при автоматично повтаряне на многократни опитите на агрегата да развие
номиналната си мощност при повишени токове без едната фаза.
Въз основа на това заключение въззивният съд приема за установено, че
повредата на имуществото, наложила ремонта на агрегата е причинена
именно от късото съединение във въздушното трасе, причинено от
допирането на клони от околни дървета. В подкрепа на този извод е и
документът, издирен от вещото лице (технологичната карта от 14.10.2019 г.
на л. 63), в който служителите на мрежовия оператор са констатирали в
района наличие на клони на дървета, които е следвало да се премахнат, но
явно това предписание не е било изпълнено, щом като и при оглед година по-
късно експерта е установил опасна близост на клони от дървета поне на пет
места от трасето. Затова изцяло без значение е обстоятелството, че при
7
инспекциите на самото преобразуващо съоръжение(трафопост), удостоверени
в картите за технологична изправност от същия период няма установени
несъответствия. Причината за необичайното подаване на електричеството не
се свързва с трафопоста, а с въздушното трасе на ниско напрежение от него
до стълба, към който е свързан захранващия кабел за потребителя.
Въпреки, че този факт е възприет и в мотивите на обжалваното
решение, първоинстанционният съд му е дал друга интерпретация, като го е
свързал с въздействие на атмосферно явление извън контрола на доставчика.
Видно от справката от НИМХ – филиал Варна, в района на с.
Салманово не се водят наблюдения, а в най- близка станция Шумен не са
отчетени явления от извънреден характер. Данни за гръмотевична буря са
отчетени в район противоположен на това село(намиращо се южно от град
Шумен). Дори и да се приеме, че макар да не са отразени подобни влошени
атмосферни условия са настъпили и в района на трасето към трафопоста
(коментирани от експерта като място на т.нар. „далечно“ късо съединение) то
в най- изгодния за въззиваемия доставчик случай това атмосферно явление би
могло да представлява гръмотевичната буря със силен краткотраен дъжд и
слаба градушка, развили се вечерта на 03.07.2019 г. За това явление, според
справката, са типични рязко усилване на вятъра с пулсации, които могат да
нанесат щети на инфраструктурата и стопанството. Въззивният съд
преценява, че при такова събитие не само могат да се получат последиците на
преплитане на клони от близки дървета в проводниците на въздушната мрежа,
но и опасния резултат (късото двуфазно съединение) не може да не бъде
предвидим като обичайна последица от такива явления. Затова и
констатацията, че бурята е причинила състояние на съоръжението, което е
извън контрол на доставчика не може да се възприеме от въззивния съд.
Напротив, именно поради обичайните за такива типични атмосферни условия
опасности (удостоверени като общоприети в метеорологичната справка)
изграждането на трасетата на инфраструктурните съоръжения и особено на
тези, които се прекарват по въздух, следва да се обезопасяват превантивно.
Затова са уредени и специални сервитутни правомощия на титулярите на
права върху различни проводи, и конкретно за енергийните обекти, каквито
са правата за почистване на трасета чрез подкастряне на дървета в близост до
разпределителна мрежа (чл. 15 ал. 4 от НАРЕДБА № 16 от 9.06.2004 г. за
8
сервитутите на енергийните обекти). Затова и оплакването на въззивника по
възприемането на факта на бурята като извинителна непреодолима сила,
причинила повредата при наличие на неокастрени клони в близост до провода
е основателно.
Това налага въззивния съд да изложи цялостната си преценка по
елементите на фактическия състав, пораждащ отговорността на
доставчика на услугата.
Като лицензиант, поддържащ електроразпределителната мрежа,
въззиваемото ЕРП е поело задължение да доставя закупувана от него енергия,
чрез разпределителната мрежа на ниско напрежение до обект на потребител,
находящ се в село Салманово, кл.№**********. Тази доставка се извършва
при общи условия, чието съдържание възпроизвежда законовото задължение
на оператора на мрежата по чл.89 от ЗЕ да поддържа разпределителната
мрежа, обектите и съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с
техническите изисквания за да осигури непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия до
ползвателя на преносната услуга ( чл. 3 и чл. 15 от ОУ). Установеното
подаване на двуфазен ток при присъединен обект, ползващ трифазно
захранване, категорично представлява неизпълнение на основното
задължение на доставчика и ангажира отговорността му за последиците от
това отклонение. Въззивният съд намира за категорично установено, че
именно двуфазното късо съединение, причинено от намиращите се в
недопустима близост с въздушното трасе дървета е причинило отклонението
във физическите параметри на доставената енергия, а това пряко е довело и
до повредата на двигателя на агрегата на хлaдилната камера, изградена в
имота на потребителя. В тази връзка извън процесния казус са уговорките
относно отговорността на доставчика поради временно аварийно и
безвиновно прекъсване на захранване без предварително предупреждение към
потребителите. Напротив, вещото лице е категорично, че именно
продължилото подаване на тока само на двете фази е влошило работата на
съоръжението на ползвателя на услугата и в крайна сметка е довело до нужда
от ремонта му.
Съдът намира, че е осъществен в цялост фактическия състав на чл. 82 от
9
ЗЗД, като е налице причинно следствената връзка между влошеното
електрозахранване и настъпилите в патримониума на ищцовото дружество
имуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на задължението на ответното дружество за доставка на
трифазно напрежение.
Възражението за изключване на отговорността на доставчика поради
обективно причиняване на двуфазното късо съединение е неоснователно. За
да е налице хипотезата на чл.51,ал.7 от Общите условия, представляваща
частен случай на извинително неизпълнение (чл. 81, ал. 1 от ЗЗД),
доставчикът следва да докаже, че самото причиняване на повредата в мрежата
не може да му се вмени във вина, т.е. че е положил дължимата грижа като
стопанин на разпределителните съоръжения, но въпреки това е настъпила
аварията, смутила доставката на трифазния ток. Именно такова поведение в
случая не се доказа, защото обективно е установен резултат(наличие на
непочистено трасе от клони в близост до проводници), който е несъвместим с
дължима по закон поддръжка. Само ако клоните бяха прочистени би могло да
се изследва дали влиянието на иначе непредвидимото като точен момент на
настъпване атмосферното явление (силен вятър при лятна гръмотевична буря)
е било извън обичайно очакваните и предотвратими опасни последици.
Затова, макар че първопричината за движението на клоните или проводите е
обективно природно явление, самото им съприкосновение (късо съединение
на две фази) е предотвратимо при обичайно полагане на грижите за трасето
(предписани при профилактичната инспекция в началото на годината) и
поддържането им в рамките на стандартно отстояние от 1 метър. Съдът
отчита, че доставчикът е специализиран търговец, лицензиран именно да
извършва като основна своя дейност поддръжка и експлоатация на мрежите
за разпределение и доставка на ел. енергия. Затова и дължимата от него грижа
изисква като минимум да извърши посочената профилактика, годна да
предотврати именно вредоносни последици при обичайни по интензитет
опасни природни явления.
В случая не се доказва екстремно природно явление, чиито последици
да са извън предвидимите, за да може да се обоснове непреодолима сила,
създаваща опасност независимо от положена грижа в рамките на достъпните
технически средства и установените научни и опитни правила за съответната
10
високотехнологична дейност(чл. 306, ал. 2 от ТЗ).
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на мрежовия
оператор за причинените на клиента му имуществени вреди.
Размерът на дължимото обезщетение за преките и предвидими вреди
съдът определя съответно на разходите, които са били необходими за
възстановяване на работата на повредения хладилен агрегат. Възраженията за
необосновано висока цена на ремонтна услуга остават недоказани, доколкото
вещото лице е потвърдило, че стойността на заплатените от въззвиника 2 250
лева с ДДС не надхвърля обичайни разходи за този вид ремонти. Вредата се
изразява в загубената потребителна стойност на хладилната камера при
изгарянето на двигателя на агрегата и затова е без значение дали разходите за
възстановявнето са действително вече направени. Намаляването на
имуществената сфера на собственика на увреденото имущество вече е факт и
това налага негативното засягане на интереса на кредитора да бъде
обезщетено адекватно. Компенсацията следва да покрие всички разходи за
диагностика, демонтаж, подмяна на повредените детайли след източване на
фреон, монтажа на новите части и ново напълване на системата с охлаждащ
агент и съпътстващите ги консумативи (посочените от вещото лице статорни
пакети, гарнитури и филтри). Началната амортизация на повреденото
имущество няма значение, доколкото то е функционирало преди повредата
(според показанията на свидетеля С.), и само ако стойността на
обезщетението покрива необходимия ремонт за възстановяване на това
функциониране, интересът на кредитора ще е покрит цялостно.
Съдът приема, че възлагането на ремонта на първоначален доставчик
на съоръжението, което според вещото лице е било съвсем адекватно за
възстановяването му, е израз на добросъвестно положена грижа за
ограничаване на вредоносните последици от договорното неизпълнение, като
е спестило пропускане на ползи от неизползвания актив в бъдеще. Затова и
именно заплатената на този доставчик ремонтна услуга е пряк разход,
понесен поради неизпълнението на въззиваемия.
Претенцията на получателя на мрежовата услуга за присъждане на
обезщетение в размер на 2 250лв. въззивният съд намира за изцяло
11
основателна. Този извод се разминава с постановеното от
първоинстанционния съд решение, поради което обжалвания акт следва да
бъде отменен и вместо него да се присъди търсената сума.
Съответно на направеното акцесорно искане, предвид
правоувеличаващо действие на предявяване на претенция пред съд,
дължимата главница се присъжда ведно с натрупана лихва до окончателно
изплащане. Кредиторът е посочил банкова сметка като предпочетен начин за
доброволно изпълнение на паричен дълг, който следва да се укаже в
диспозитива на осъдителното решение.
Уважаването на предявения иск налага преразглеждането на въпроса за
отговорността за направените от насрещните страни разноски. Липсва
основание за понасяне на такава отговорност от страната, предявила
основателен иск, поради което, присъждането на сумата в размер на 400 лв
следва да се отмени.
Въззивникът е претендирал разноски, конкретизирани в списъци и в
двете инстанции( л.64 от дело на ВРС и л. 36 на ВОС), които не са оспорени и
съотвестват на представените доказателства за адвокатски хонорари,
удостоверени като изплатени в брой в разписки, инкорпорирани в договорите
за правна помощ за двете инстанции, заплатените държавни такси и
възнаграждението за вещо лице. Съответно въззиваемата страна следва да
бъде осъдена заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 680 лв.,
разноски пред първата инстанция, както и сумата в размер на 195 лв.,
направени разноски пред втората инстанция. Третото лице помагач не носи
отговорност за разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261792/23.12.2020 г., постановено по гр.д. №
3292/2020 г. по описа на РС – Варна, с което е отхвърлен предявеният по чл.
79, вр. чл. 82 от ЗЗД иск за заплащането на обезщетение от 2250лв за
претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение
12
както и в частта, с която на ищеца са възложени разноски по делото пред
първата инстанция в размер на сумата 400 лв., като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258,
Варна Тауърс, Кула Е, да заплати на РПК „Прогрес“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. „Славянски“ № 24,
следните суми:
2 250 лв. /две хиляди двеста и петдесет лева/, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставка
на качествено трифазно електрозахранване по договор за доставка на
електроенергия до присъединен към разпределителна мрежа стопански обект,
изразяващи се в направени разходи за ремонт на повреден хладилен агрегат,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба 16.12.2019 г. до окончателното й изплащане по
банкова сметка с IBAN BG 03 СЕСВ 9790 1006 3114 00 в БАНКА ЦКБ, на
основание чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД,
680 лв. /шестстотин и осемдесет лева/, представляваща направени съдебно-
деловодни разноски за разглеждане на основателен иск пред първата
инстанция;
195 лв. /сто деветдесет и пет лева/, представляваща направени съдебно-
деловодни разноски за основателно обжалване пред въззивната инстанция, на
осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Алианц България“,
ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ответника
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13