Р Е Ш E
Н И Е № …..
Гр.
София, 29.03.2021
г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание двадесет и
осми януари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 4469 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20623/23.01.2019 г., на СРС, 118
с - в, по гр. д. № 25561/2017 г. са отхвърлени
изцяло обективно
и кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено, че Р.С.В.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 2 182, 39 лв. главница
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. -
30.04.2016 г. и 17, 64 лв. - такси за дялово разпределение за същия период за
топлоснабден имот - апартамент 34, находящ се в гр. София, ж. к. ******, аб.№
243533, лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия в размер на 160, 68
лв. за периода 15.09.2015 г. - 15.11.2016 г., както и сумата от 3, 09 лв. -
лихва за забавеното плащане на таксите за дялово разпределение за същия период,
ведно със законната лихва върху сумите за главници, считано от 01.12.2016 г. –
подаване на заявлението до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 69771/2016 г. на
СРС, 118 състав. Ищецът е осъден за разноски.
Решението
се оспорва от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, с доводи за неправилност,
допуснати нарушения на материалния закон и постановяване при противоречие с
установеното фактическо положение. В жалбата се твърди, че неправилно СРС е
отхвърлил исковете приемайки, че ответницата не е потребител на ТЕ по смисъла
на ЗЕ. Поддържа се, че според представения по делото нотариален акт,
ответницата е съсобственик на имота. СРС в мотивите си е приел, че не е спорно,
че ответницата е собственик на 1/2 ид. ч. от имота заедно с баща си П.В.. Законът
определя като потребител лицето, което е собственик или ползвател на имота, в
който се доставя ТЕ, като продажбата се осъществява от ищеца при публично
известните ОУ на дружество. Неоснователно СРС е направил извод, че ответницата
не дължи заплащане на цената на ТЕ, тъй като е сключила договор за наем с П.В.
за своята 1/2 ид. част от имота за срок от 10 години. Този договор не е
представен на ищеца. Поддържа се, че законът не поставя изискване да се
установи, кое лице е потребило реално ТЕ за периода, а в тежест на ищеца е да
установи съществуването на правоотношение, реалното количество ТЕ и нейната
стойност. Въпреки проведеното насрещно доказване, че ответницата не ползва
имота, поради наемно правоотношение, тя може да търси от лицето, което държи
имота й, сумите предмет на производството. Моли да се отмени решението и
исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение, като прави евентуално възражение за прекомерност
на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата
страна – ответницата Р.С.В., оспорва жалбата в
писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че основателно СРС е
приел, че в производството не е установено, че тя да е потребител на ТЕ в
процесния период за имота. Решението е съобразено с практиката на съдилищата и
с даденото в ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС тълкуване. По делото е установено,
че по договор за наем ответницата е предоставила на другия съсобственик на
имота П.В. своята 1/2 ид. част от имота за срок от 10 години. Излага
съображения, че основателно СРС е приел, че при наличие на договорно отношение,
ползвателите на имота са задължени лица за заплащането на ТЕ. Съгласно
представените по делото доказателства партидата на имота е открита изцяло на
името на третото лице П.В.. Порази това следва, че договорното отношение при ОУ
за ползване на ТЕ е възникнало с това трето лице. Районният съд правилно е
съобразил при постановяване на решението, че П.В.е подал заявление за откриване
на партида на негово име и че той се явява задължено лице за сумите за ТЕ,
според посочените ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Моли да се потвърди решението.
Претендира разноски, съгласно списък.
Третото лице
помагач „Б.Б.“ ООД, не взема становище по жалбата.
След преценка доводите по въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява
служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Производството се развива след постъпване
на възражение по чл. 414 ГПК против заповед за изпълнение в полза на „Т.С.” ЕАД
от длъжника Р.С.В.. При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
По общите правила
за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички
положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК)
Ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуване
на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия, както и качеството на
ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно
на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава
– че главното парично задължение е възникнало и е настъпила неговата изискуемост, както и размера на
законната лихва. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или
правоизключващи възражения.
Настоящият състав
намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта на суми за
топлоенергия, на първо място следва да се обсъди основното възражение,
поддържано във въззивната жалба - относно качеството й на потребител на ТЕ през
процесния период.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1
от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците,
респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й“.
Следователно
законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и
главно доказване от ищеца на
обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице,
което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.
Настоящият съдебен състав споделя решаващите
изводи, до които е достигнал и СРС, след преценка на представените пред него
писмени доказателства : нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 153, т.
І, рег. № 2013, дело № 140 от 26.04.200 г., както и постановление за налагане
на възбрана от 10.12.2013 г., че топлоснабденият имот е съсобствен между
ответницата Р.В. и третото за спора лице
Пламен Стоюв Вецов при равни квоти.
Не
е спорно също така и се установява от представения договор за наем 15.02.2014
г., че Р.В. е предоставила на П.В. ползването на своята 1/2 ид. част от
топлоснабдения имот за срок от десет години.
Доколкото
от представените от ФДР главни отчети за имота се установява, че партидата се
води само на името на третото за спора лице - другият съсобственик П.В. Такива,
основателно СРС е приел, че когато ползващият съсобственик сключи писмен договор
при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида на свое име за целия имот, (какъвто е
настоящият случай), той е материално отговорен за задълженията за ползвана ТЕ в
имота.
Въззивният
съд споделя становището на СРС, че ищецът, чиято е била тежестта на доказване в
случая, не е провел пълно и главно доказване на основния правопораждащ факт в
процеса - че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот през исковия период. Възраженията на ищеца в жалбата в обратния смисъл
са неоснователни.
Предвид изложеното следва да се споделят изводите на
СРС, че в производството не се установява между ищеца и ответницата да е
възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, следователно ищецът не е
доказал пасивната материалноправна легитимация на ответницата да отговаря по
исковете.
В съответствие с процесуалния закон и
разпределената в процеса доказателствена тежест СРС е приел още, че изцяло в
тежест на ищеца е да докаже, пълно и главно, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, че е доставил ТЕ в процесния имот през исковия период в определен размер и
на определена стойност, доколкото тези факти са били спорни в производството.
По аргумент за противното от чл. 153 ГПК не се доказват само безспорните факти
между страните, които са от значение за делото. Дължимостта на суми за
консумираната от ответника ТЕ и техните размери, подлежи на общо основание на
доказване от ищеца.
По делото не са ангажирани безспорни
доказателства относно факта, че в имота е доставена ТЕ в определено количество
и на определена стойност, чието заплащане претендира ищеца. Пред СРС е била
допусната СТЕ по искане на ищеца за установяване на посочените обстоятелства,
но последната е била заличена поради невнасяне на определения от съда депозит.
Следователно исковете са останали недоказани както по основание, така и по
размер.
Ето защо както главният
иск, така и акцесорният -
за установяване
дължимост на суми за лихва за забава върху главното вземане са
недоказани, а от там - неоснователни, в какъвто смисъл са
обоснованите изводи на СРС.
Доколкото изводите на настоящият състав изцяло съвпадат
с тези на СРС, оспореното решение следва да се потвърди като постановено при
съобразяване с материалния и процесуален закон. Този извод се отнася и до
присъдените в тежест на ищеца разноски в производството.
По разноските пред СГС :
Съгласно
изхода от спора, право на разноски има ответницата. Съдът присъжда в нейна
полза 100 лв. адвокатски хонорар, за който има данни, че е реално заплатен по
договора за правна помощ и съдействие, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20623/23.01.2019
г., на СРС, 118 с - в, по гр. д. № 25561/2017 г., включително в частта по
разноските.
ОСЪЖДА „Т.С."
ЕАД, ЕИК ******, с адрес *** да заплати на Р.С.В., ЕГН **********, със съдебен адрес
***, офис партер, чрез адв. Р. Р., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, адвокатски
хонорар в размер на 100 лв. пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.