Р Е Ш Е Н И Е
№
260840
гр.
Перник, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на втори юли
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното гр. дело № 179 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на К.К.П.
срещу “Водоснабдяване и канализации” ООД , с която се иска да се признае за
установено, че поради погасяване по давност ищцовата страна не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 155 лева – разноски, за което
постановено решение и е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 840/2013 г. на РС
Перник.
В исковата молба се посочва, че за
вземането е постановено решение по гр. д. № 840/2013 г. на Пернишки районен
съд, по което впоследствие е издаден
изпълнителен лист. Пояснява за образувано изп. д. 529/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Изложени са доводи, че вземането е погасено по давност.
Ответното дружество е подало писмен
отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Посочва, че след
като изпълнителното производство е било прекратено по право, не са предприемани
действия по принудително изпълнение и не е дало повод за иницииране на исков
процес. Въведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца. Претендират се разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК
предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност
на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е
оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани
от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза
на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест
на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова
защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
От приобщеното копие от изп.д. №
525/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба
на взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ООД от 26.08.2015 г. за
принудително събиране на посоченото в исковата молба вземане срещу К.К.П. (ищеца
в настоящото производство), съгласно изп.лист от 26.02.2015 г., издаден по
гр.д. № 840/2013 г. на на РС Перник, въз основа на влязло в сила съдебно решение.
Ищецът-длъжник има интерес да
установи погасяването на вземането по давност, след като кредиторът разполага с
изпълнителен титул, даващ му възможност да осъществи принудително изпълнение (в
този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 549/29.11.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., Определение № 513/24.11.2016 г.
по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС). Наличието на изпълнителен титул и изпълнително
дело, образувано срещу ищеца по искане на взискателя „ВиК“ ООД за събиране на вземането,
свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателния установителен
иск. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт
– погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изп.титул.
По силата на чл. 116, б. „а“ и б.
„в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника, както и при предприемането на
кое да е изпълнително действие
в рамките на определен
изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на
съдебния изпълнител. От приложеното копие на изпълнително дело се установява,
че в молбата за образуване от 26.08.2015 г. е инкорпорирано искане за прилагане
на конкретен изпълнителен способ – запор, следователно, съгласно разясненията
на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС същото действие е годно да прекъсне дейността
за вземането.
Други действия в рамките на изп.дело
не са били поискани от взискателя, поради
което към 27.08.2017 г.
производството е било прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При
бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва
ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС),
без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването
на изпълнителни действия.
Видно от приобщеното копие от изп.д.
№ 529/2015 г. след молбата за образуване в рамките на все още висящото
изпълнително производство съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно
изпълнение до длъжника и на 18.06.2015 г. е наложил запор на притежаваното от
длъжника МПС. Други действия по изпълнение не са били поискани или
предприемани. В процесния случай последното действие, годно да прекъсне
давността за вземането в рамките на висящото изпълнително производство е налагането
на запор на МПС на 18.06.2015 г., от
който момент последно е започнала да тече новата давност за вземането.
За приложимия давностен срок съдът
следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, какъвто е и
настоящият случай срокът на новата давност е всякога пет години. При така
установената фактология съдът намира, че считано от последното валидно
изпълнително действие, предприето в рамките на изп.д. № 529/2015 г. , а именно
– налагането на запор на 18.06.2015 г., петгодишната давност за процесните
вземания е изтекла на 19.06.2020 г., а с това – и преди образуването на
производството пред съда по настоящата искова молба. Следователно сумата, предмет
на изпълнителния лист, е погасена по давност и искът е основателен и следва да
бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на
374 лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на длъжника, доколкото същият
е уговорен в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от К.К.П., ЕГН **********
с адрес *** чрез адв. К.П. срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя инж. Борислав
Иванов, чрез юрк М.К., искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД не съществува изпълняемо
право (право на принудително изпълнение) спрямо К.К.П. за сумата в размер
на 155,00 лева – разноски, за която е
постановено решение и е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 840/2013 г. на Районен
съд Перник и е образувано изп.д. № 529/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753
на КЧСИ и район на действие ОС Перник, поради
изтекла погасителна давност за
вземането.
ОСЪЖДА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК ********* да заплати на К.К.П.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лева – разноски
пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.