Решение по дело №179/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260840
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 18 август 2021 г.)
Съдия: Симона Пламенова Кирилова
Дело: 20211720100179
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260840

гр. Перник, 13.07.2021 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СИМОНА КИРИЛОВА

 

при секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното гр. дело № 179 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на К.К.П. срещу “Водоснабдяване и канализации” ООД , с която се иска да се признае за установено, че поради погасяване по давност ищцовата страна не дължи на ответното дружество сумата в размер на 155 лева – разноски, за което постановено решение и е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 840/2013 г. на РС Перник.

В исковата молба се посочва, че за вземането е постановено решение по гр. д. № 840/2013 г. на Пернишки районен съд, по което впоследствие  е издаден изпълнителен лист. Пояснява за образувано изп. д. 529/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Изложени са доводи, че вземането е погасено по давност.

Ответното дружество е подало писмен отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Посочва, че след като изпълнителното производство е било прекратено по право, не са предприемани действия по принудително изпълнение и не е дало повод за иницииране на исков процес. Въведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.

От приобщеното копие от изп.д. № 525/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ООД от 26.08.2015 г. за принудително събиране на посоченото в исковата молба вземане срещу К.К.П. (ищеца в настоящото производство), съгласно изп.лист от 26.02.2015 г., издаден по гр.д. № 840/2013 г. на на РС Перник, въз основа на влязло в сила съдебно решение.

Ищецът-длъжник има интерес да установи погасяването на вземането по давност, след като кредиторът разполага с изпълнителен титул, даващ му възможност да осъществи принудително изпълнение (в този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 549/29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС). Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на взискателя „ВиК“ ООД за събиране на вземането, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изп.титул.

По силата на чл. 116, б. „а“ и б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, както и при предприемането  на  кое  да  е  изпълнително  действие  в  рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител. От приложеното копие на изпълнително дело се установява, че в молбата за образуване от 26.08.2015 г. е инкорпорирано искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ – запор, следователно, съгласно разясненията на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС същото действие е годно да прекъсне дейността за вземането.

Други действия в рамките на изп.дело не са били поискани от взискателя, поради което към 27.08.2017 г. производството е било прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Видно от приобщеното копие от изп.д. № 529/2015 г. след молбата за образуване в рамките на все още висящото изпълнително производство съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника и на 18.06.2015 г. е наложил запор на притежаваното от длъжника МПС. Други действия по изпълнение не са били поискани или предприемани. В процесния случай последното действие, годно да прекъсне давността за вземането в рамките на висящото изпълнително производство е налагането на запор на МПС на 18.06.2015 г., от който момент последно е започнала да тече новата давност за вземането.  

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, какъвто е и настоящият случай срокът на новата давност е всякога пет години. При така установената фактология съдът намира, че считано от последното валидно изпълнително действие, предприето в рамките на изп.д. № 529/2015 г. , а именно – налагането на запор на 18.06.2015 г., петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 19.06.2020 г., а с това – и преди образуването на производството пред съда по настоящата искова молба. Следователно сумата, предмет на изпълнителния лист, е погасена по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.  

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 374 лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на длъжника, доколкото същият е уговорен в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К.К.П., ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. К.П. срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя инж. Борислав Иванов, чрез юрк М.К., искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо К.К.П. за сумата в размер на 155,00 лева – разноски, за която е постановено решение и е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 840/2013 г. на Районен съд Перник и е образувано изп.д. № 529/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753 на КЧСИ и район на действие ОС Перник, поради изтекла погасителна давност за вземането.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК ********* да заплати на К.К.П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лева – разноски пред Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.