Р
Е Ш Е Н И Е № .….
Гр.
София, ………… г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Р.
Михайлова в. гр. д. № 9103 по описа за 2020 год., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното
производство Д.Г.С., чрез адв. В. К., срещу Решение № 10641/07.01.2020 г. на Софийски районен съд,
50 с - в, по гр. д. № 24551/2017 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният
от ищеца отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника „Ч.Е.Б.“ АД сума в размер на 471,32 лева, служебно начислена
стойност на електроенергия за периода 01.07.2016 г. – 28.09.2016 г.
В постъпилата въззивна жалба
се излагат съображения, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и
необосновано, като при постановяването му СРС не е взел предвид всички доводи
на ищцата, наведени в производството. Счита, че ответникът не е установил по
делото, че общите условия отговарят на ЗЕ във връзка с реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки. Заявява се искане до въззивната
инстанция да отмени атакуваното съдебно решение в обжалваната част и да
постанови такова, с което предявеният иск да бъде уважен за посочената сума.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника „Ч.Е.Б.“
ЕАД, чрез процесуален представител, с който се поддържа, че постановеното
решение в частта, с която е отхвърлен искът е правилно и законосъобразно, а
изложените в жалбата доводи – неоснователни по посочени в отговора подробни
съображения. Навежда доводи, че общите условия не са в противоречие и
несъответствие със законови разпоредби.
Въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение е подадена и от ответника в производството „Ч.Е.Б.“ АД, с която се
заявява несъгласие с частта, с която предявените искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 608 лв.
съгласно фактура № **********/24.01.2018 г., начислена за периода 09.09.2017 г. – 07.12.2017 г. за клиентски № 300025110128,
както и за сумата от 608 лв. съгласно фактура № **********/24.01.2018 г.,
начислена за периода 09.09.2017 г. – 07.12.2017 г. за
клиентски № 300025110227. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението, като се оспорват изводите на
съда, че липсва законово основание за извършване на корекциите. В допълнение
сочи, че в общите условия, приложими към договора между страните, е предвиден
ред за уведомяване на клиентите, съгласно изискването на чл. 98а ЗЕ. Корекцията
на сметката била извършена законосъобразно, вземането – удостоверено в съответните
фактури, предвид което счита уважените искове за изцяло неоснователни, като
искането е с решението си въззивният съд да съобрази
тези обстоятелства.
Ищецът в първоинстанционното производство, чрез адв. Д., е депозирал отговор на въззивната жалба на
ответника, с който заявява становище за неоснователност на същата и моли за
потвърждаване на съдебното решение в обжалваната от ответника уважена част.
Счита, че в конкретния случай не е налице процедура, по която корекциите да
бъдат извършени, а правилата на неоснователното обогатяване били неприложими,
доколкото не се събрали доказателства в тази връзка.
Постъпила е частна жалба от ищеца Д.С., чрез адв. Д., с която се въвеждат оплаквания за неправилност и
на определение на съда № 138241/01.07.2020 г., постановено по гр. д. №
24551/2017 г., с което по реда на чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането
на ищеца за изменение на решението в частта за разноските. Излагат се доводи за
неправилност на преценката на съда по искането за изменение на решението,
доколкото два от предявените искове били изцяло уважени, а претенциите на ищеца
за разноски – доказани. Моли въззивния съд да присъди
разноски за първоинстанционното производство в размер на още 544 лв.
Претендират се разноски за производството по частната жалба.
От ответника е депозиран отговор на частната жалба срещу
определението на съда по чл. 248 ГПК, с който същата се оспорва с твърдения за неоснователност
и се моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Софийски градски съд, като въззивна инстанция, като обсъди събраните по делото доказателства
и във връзка с доводите на страните, намира следното :
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване недължимост
на сума от от 471,32 лв., представляваща стойност на корекция на електрическа
енергия по Фактура № **********/30.09.2016 г. за клиентски номер 300025110227,
за обект в гр. София, ул. „******.
По реда на чл. 213 от ГПК са съединени за общо
разглеждане гр. дело № 20371/2018 г. и № 20375/2018 г., и двете по описа на
СРС, по които ищецът е предявил искове с правно основание чл. 124 от ГПК за
признаване на установено по отношение на ответното дружество, че не дължи
сумата от 608 лв. по фактура № **********/24.01.2018 г. и сумата от 608 лв. по
фактура № **********/24.01.2018 г. за същия обект.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното
решение е валидно и допустимо. Решението е постановено при изяснена фактическа
обстановка.
От фактическа страна по делото не е спорно, че ответникът
- „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия и лицензия
за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не е спорно, че преизчисляването на консумираната електрическа енергия за посочения период е
извършено след съставяне на констативен протокол, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1,
б. „А“ от ПИКЕЕ, по цени на електрическата енергия утвърдени от ДКЕВР.
Пред СРС не е било спорно и обстоятелството, че
ищецът е потребител на ел. енергия за периода.
От доказателствата по делото се установява, че при
проверка на обекта, находящ се в гр. София, ул. „******, е съставен Констативен протокол №
1015134 от 28.09.2016 г., от служители на „Ч.Р.Б.“ АД, подписан от двама
служители на ФП. КП не е подписан от потребител. В него е констатирано, че е прекъсната
измервателната нула от клемореда, дисплеят на
електромера е тъмен и не измерва консумация на електрическа енергия. В
тази насока е
и заключението на приетата пред СРС
съдебно
– техническа експертиза, която установява,
че преизчисляването на сметката на абоната е математически вярно и съответства
на одобрените цени на електрическата енергия от ДКЕВР.
Във
връзка с осъществяване на самата проверка пред СРС е разпитан свидетелят С.П.-
представител на ФП, присъствал на проверката като свидетел, който потвърждава
изложеното в констативния протокол. Посочва, че органите на МВР са уведомени
след извършване на проверката, а
когато са пристигнали, техниците им показали нарушението и предоставили
протокола за подпис.
От доказателствата по делото се установява, че при
проверка на обекта, находящ се в гр. София, ул. „******, е съставен Констативен протокол № 1018989/07.12.2017 г., от служители на „Ч.Р.Б.“ АД, подписан
от двама служители на ФП. КП не е подписан от потребител. В него е констатирано,
че е нарушена пломбата на щита на електрическото табло и пломбата на капачката
на клемния блок не електромера. В
тази насока е
и заключението на приетата пред СРС
съдебно
– техническа експертиза, която установява,
че преизчисляването на сметката на абоната е математически вярно и съответства
на одобрените цени на електрическата енергия от ДКЕВР.
От Констативен протокол № 1018990 от 07.12.2017 г. се
установява, че е извършена проверка от служители на „Ч.Р.Б.“ АД,като протоколът е подписан
от двама служители на ФП. КП не е подписан от потребител. Видно от протокола е,
че при проверката е установена фактическа обстановка, идентична на тази по Констативен протокол № 1018989/07.12.2017 г.
Във
връзка с осъществяване на самата проверка пред СРС е разпитан свидетелят Г.Д.-
представител на ФП, участвал в извършването на проверката, който потвърждава
изложеното в констативния протокол.
Не се установява потребителят да е
уведомен предварително за извършване на проверката. Ответникът е изпратил писма до потребителя след
извършване на корекцията, че е извършена такава на сметката, която следва да се
заплати.
Спорът пренесен и в настоящото производство касае основно
въпроса дали е налице правно основание за начисляване на електрическа енергия,
определена по извършената корекция на сметката на ищеца.
Настоящият състав намира, че при доказателствена тежест за
ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не установява ищецът да му дължи
исковите суми на основание ПИКЕЕ, приети по силата на законовата делегация със
ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.
Относно
възражението за наличието на ред за уведомяване на клиентите за извършените
корекции на сметките им в ОУ на доставчика настоящият състав намира следното :
След
измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие
(чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен
акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98
а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т.
6 от чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, в тях трябва изрично да се предвиди ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба следва, че по силата на делегацията на ЗЕ е дадена
възможност за приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е да
създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки
за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да
предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и
задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал.
2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението и
на двете предвидени в закона кумулативно предпоставки - предвиждане на ред
за уведомяване в ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ.
Второто
условие за периода, през който е извършена първата проверка, за която е
съставен Констативен протокол №
1015134 от 28.09.2016 г., е
реализирано, след влизането в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. (понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.,
с което се отменят и чл. 48, 49, 50 и 51), но не се установява да е
реализирано първото условие. Въззивният съд намира,
че в ОУ на ответника липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за
предстоящата корекция на сметки. Относно необходимостта от едновременното
наличие на посочените две предпоставки ВКС се е произнесъл в решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г.
по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
След
като ответникът, чиято е тежестта в процеса, не е доказал да е съобразил
действащите си ОУ с изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, следва че той не е
изпълнил вмененото му със закон задължение, а предвидената в ЗЕ процедура не е
завършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на клиентите не
се е породило.
Въззивният
съд намира, че реализирането на двете условия е предвидено от законодателя като
вид гаранция за защита правата на потребителя, който следва да е уведомен, че
ще се извърши съответна проверка на СТИ от доставчика, доколкото в резултат на
тази проверка, за него може да възникнат неблагоприятни задължения.
Допълнителен
аргумент в тази посоча е обстоятелството, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ са
собствени на оператора на електропреносната
мрежа
(„Ч.Р.Б.“
АД) и по правило потребителят няма
достъп до монтираните от доставчика СТИ. Въззивният
състав намира, че доставчикът на електрическа енергия – лицензиант
е длъжен да осигурява, освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез
монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и
назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните
средства; че при осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа
енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира
качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Тъй като,
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа, последният има задължение да
осигури правилното и коректното му функциониране и да констатира своевременно
грешката в измерването или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е
изпълнил задълженията по проверка годността на СТИ и поддръжката им, които са
му възложени със закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на
потребителя и той не може да носи отговорност за него.
В отговор на възраженията на двете страни в
производството, според настоящият състав, действащите Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение №
ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция
на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел. енергия.
По възраженията на ответника в жалбата въззивният
състав намира, че в чл. 17, ал. 2 от действащите ОУ на ответника е предвидено
единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17 от ОУ,
доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за
уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото като в
предходната норма : че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за дължимите
от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в отчитането на
ел. енергията и съставен констативен протокол.
Въззивният състав намира, че тези норми не са съобразени с измененията
на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ).
Предвид големите правомощия, които законът предоставя на доставчика във връзка
с извършването на корекции на сметките на потребителите, предвиждането на ред
за уведомяването им за извършване на проверки за точното измерване на ел.
енергия, които могат да доведат до корекции на сметките им по реда на ПИКЕЕ, е
задължително условие. Идеята на законодателя е именно да се гарантират правата
на потребителите.
Освен
изложеното въззивният състав приема, че с чл. 48 ПИКЕЕ се надхвърлят рамките на определената законова делегация, като се въвеждат
правила за създаване на корекции,
чрез въвеждане на фикция за
потребена ел. енергия за минал
период от време, без действителната
консумация да бъде установена. ЗЕ делегира правомощия на ДКЕВР да изработи
правила, по които да се
отчита и измерва
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, но не й правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава отговорност може да се уреди
само по силата
на закон или по
изрична законова делегация, не с подзаконов нормативен акт, какъвто е
ПИКЕЕ.
В
заключение въззивният състав намира, че корекцията на
сметката на абоната във връзка с проверката, за която е съставен Констативен протокол № 1015134 от
28.09.2016 г. е извършена без да е налице нормативно основание за това, поради
което е недължима от ищеца по делото сумата в
размер на 471,32 лева, служебно начислена стойност на електроенергия за периода
01.07.2016 г. – 28.09.2016 г. по Фактура № **********/30.09.2016 г.
Настоящият
състав намира за правилни решаващите изводи на първоинстанционния съд по
отношение на искът на електроразпределителното дружество за заплащане на сумата
от по 608,00 лв. за стойност на неотчетена елекрическа
енергия за периода от 09.09.2017 г. до датата на
проверката 07.12.2017 г., на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИККЕ (отм). Първоинстанционният съд е
направил правилен извод, че към процесната дата на
проверка по Констативен протокол
№ 1018989/07.12.2017 г. и Констативен протокол № 1018990 от 07.12.2017 г. липсва
приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Процедурата по извършване проверките на СТИ и установяване на неправилното
отчитане е разписана в чл. 47 от ПИККЕ, която норма е отменена с Решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
в сила от 14.02.2017 г. Първоинстанционният съд е
направил правилен извод, че процедурата, обосноваваща извършеното преизчисление на сметката на абоната, е извършена без да е
налице нормативно основание и не е възникнало правото на паричното вземане на
ответника по Фактура № **********/24.01.2018 г. и фактура № **********/24.01.2018
г. В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд следва да се посочи, че
дори процесният период да обхващаше момент преди
отмяната на чл. 47 от ПИККЕ, корекцията на сметка на абоната отново би била
извършена без наличие на годно правно основание за това, поради гореизложените
съображения, а именно, че обективна отговорност за потребителите за заплащането на неизмерена или неточно измерена електрическа енергия може да се уреди само
по силата на закон или по
изрична законова делегация, но не и с подзаконов нормативен акт, какъвто е
ПИКЕЕ. Въззивният съд споделя
решаващия извод на първоинстанционния съд, че предявеният иск с искова молба №
2008131/2018 г. и № 2008133/2018 г. се явява основателен.
В заключение и след като ответникът не е установил пълно и
главно, че е налице основание за ангажиране отговорността на потребителя -
ищец, в съответствие с материалния закон СРС е направил правилен извод, че
отрицателния установителен иск за недължимост
на сумата по корекцията Фактура № **********/24.01.2018 г. и фактура №
**********/24.01.2018 г. е основателен. Като съобрази изложеното и
доколкото крайните решаващи изводи на двете инстанции съвпадат, решението
следва да се потвърди в тази му част.
С оглед изложените
по-горе аргументи въззивният съд намира, че е
основателен и отхвърленият с първоинстанционното решение иск за установяване на
недължимост на сумата в размер на 471,32 лева, служебно начислена стойност на електроенергия
за периода 01.07.2016 г. – 28.09.2016 г. по Фактура № **********/30.09.2016 г. Обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която този отрицателен установителен иск е отхвърлен и същият следва да бъде
уважен.
При тези решаващи изводи, без значение за спора са въпросите
относно конкретния размер на сумата по извършената корекция и дали тя е
определена математически вярно.
По
разноските пред СРС и частната жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК:
Частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният
съд е направил правилен и законосъобразен извод, че ангажирането на по-голям
брой адвокати не може да обременява насрещната страна с разноски за изплащане
на отделни възнаграждения за всеки от тях. Това разбиране е вложено
недвусмислено от законодателя в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, с която
съдът обосновано се е съобразил. С оглед изхода на делото пред
първоинстанционния съд разноските са разпределени правилно, обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца по делото следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски пред СРС в размер на 400 лв.,
представляващи две държавни такси от по 50 лв. и 300 лв. – заплатен адвокатски
хонорар. Поради изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати
направени от ищеца разноски пред СРС в размер на сумата от още 244,07 лв.
По разноските пред СГС :
С
оглед изхода на спора, право на разноски за настоящото производство има ищеца.
Той претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Като
съобрази направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските,
проведеното едно съдебно заседание пред СГС, фактическата и правна сложност на
спора и интереса по делото, настоящият състав намира, че в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски от 600 лв. за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с НМРАВ. Възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед обема на делото, броя на
депозираните пред въззивния съд жалби и броя на
предявените искове.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
10641/07.01.2020 г. на Софийски районен съд, 50 с - в, по гр. д. № 24551/2017
г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника „Ч.Е.Б.“ АД сума в
размер на 471,32 лева, служебно начислена стойност на електроенергия за периода
01.07.2016 г. – 28.09.2016 г. и вместо
това
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д.Г.С., ЕГН **********,***, чрез адв. К., не дължи на
ответника „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
Бенч Марк Бизнес център сума в размер на 471,32 лева, служебно начислена стойност на
електроенергия за периода 01.07.2016 г. – 28.09.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10641/07.01.2020 г. на Софийски районен съд,
50 с - в, по гр. д. № 24551/2017 г., в останалата част, с която предявените
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост
на сумата от 608 лв. съгласно фактура № **********/24.01.2018 г., начислена за
периода 09.09.2017 г. – 07.12.2017 г. за клиентски №
300025110128, както и за сумата от 608 лв. съгласно фактура №
**********/24.01.2018 г., начислена за периода 09.09.2017
г. – 07.12.2017 г. за клиентски № 300025110227, както и в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5093142 от 13.07.2020 г., подадена
от ищеца Д.С., чрез адв. Д., против определение №
138241/01.07.2020 г., постановено по гр. д. № 24551/2017 г. по описа на СРС, с
което по реда на чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането на ищеца за
изменение на решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч
Марк Бизнес център да заплати Д.Г.С., ЕГН **********,***, чрез адв. К., на основание чл. 78, ал. ГПК разноски пред СРС в
размер на сумата от още 244,07 лв., както и сумата в размер на 600
лв. за разноски пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице-помагач „Ч.Р.Б.“ АД на страната на „Ч.Е.Б.“ АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.