РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Бургас, 26.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120205624 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от ЗЛ. ПЛ. П., ЕГН
********** с адрес: гр.Бургас, ж.к. З...... бл. ....ет...., ап.....
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №21-3388-
000075/20.10.2021 г. издадено от началник сектор към ОДМВР – Бургас, РУ
05 - Бургас, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1
ЗАНН, чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и за нарушение на
чл.105, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
по вид „глоба” в размер от 20.00 лева.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП. Оспорват се
фактическите констатации, които са заложени в него. Отправя се искане за
присъждане на направените по делото съдебноделоводни разноски.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Не се явява и представител.
1
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 13.12.2021 г.,
видно от приложената разписка (л.20 от делото), а жалбата е постъпила в съда
на 15.12.2021 г. с вх.№28351/15.12.2021 г. Ето защо съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в
четиринадесетдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84
ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 16.09.2021 г. около 22:50 часа, докато управлявал лек автомобил
марка “BMW” модел “325D” с рег.№ *********в гр.Бургас по булевард
„Н.П..“ в посока от хотел „Ф....“ към хотел „М...“, З.П. бил спрян за проверка
от служители на МВР. По време на проверката те счели, че на предните
стъкла на автомобила било поставено фолио, което ограничавало видимостта
на водача.
По този повод и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2
ЗАНН на 16.09.2021 г. Г.Р. (командир на отделение в 05 РУ – Бургас)
съставил против жалбоподателя Акт №21-3388-000075/16.09.2021 г. за
установяване на административно нарушение (АУАН). В цифров вид
вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.105, ал.1 ЗДвП, а в
словесен – за това, че на предна лява и дясна врата на управлявания
автомобил е поставено допълнително фолио, с което била намалена
прозрачността им.
В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН от страна на
жалбоподател не са депозирани възражения по съставения АУАН или поне
такива не са представени към преписката, която е изпратена на съда.
На 20.10.2021 г., леко извън рамките на инструктивния едномесечен
срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3
ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал процесното
наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на
жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в
2
цифров вид. НП било връчено на жалбоподателя на 13.12.2021 г.
На 15.12.2021 г. и в рамките на четиринадесетдневния преклузивен срок
по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК
процесната жалба била подадена в съда с вх.№29755/29.12.2021 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения при съставяне на НП и
АУАН, а такива от материалноправно естество, които обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно
чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.
Съгласно чл.105, ал.1 ЗДвП забранява се ограничаване на видимостта
през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В
ал.2 на същата разпоредба се предвижда изключение на посочената по-горе
забрана, а именно ограничаване на видимостта, както и намаляване на
прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните
странични врати, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад
от двете страни на автомобила. В случая от доказателствата се установява, че
се касае за ограничаване на видимостта на стъклата на предните две
странични врати на автомобила, поради което настоящият случай не попада в
изключението по ал.2.
В чл. 105, ал. 3 ЗДвП законодателят е предвидил, че се допуска
намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 само в границите на
стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за
Европа на Организацията на обединените нации. Според т. 6.3.1.1.1. от
Правило № 43 общата светопропускливост през предните стъкла и другите
стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на
водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената
пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е
необходимо да се извърши тест с техническо средство като например
известното под наименованието "Транспи - 1070". От данните по делото се
установява, че Г.Р. не е извършил необходимото замерване с такова
3
устройство или подобно нему, поради което не може да се направи
категоричен извод, че прозрачността на предните стъкла на вратите на
управлявания от жалбоподателя автомобил е била намалена в отклонение на
допустимите ограничения. Изрично Р. посочи, че е установил затъмняване на
предните стъкла на автомобила с невъоръжено око, което от своя страна
предполага в определена степен субективизъм.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност, констатира, че е налице също така маловажен случай и
следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от
НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Не са налице данни за предходни издадени наказателни постановления
за извършени от нея административни нарушения на ЗДвП или КЗ. Ето защо
настоящият състав приема, че настоящото нарушение се явява първо за
жалбоподателя и поради тази причина личната обществена опасност на З.П. е
изключително ниска.
С оглед изложеното съдът намира, че обществените отношения обект на
нарушението не са били засегнати в такава степен, че да е било необходимо
да се наказва жалбоподателя. Ето защо съдът счита, че процесното деяние се
отличава с много по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид, поради което АНО е
трябвало да предупреди жалбоподателя, че ще бъде наказан при повторно
извършване на нарушението.
В този смисъл искането за присъждане на направените по делото
разноски в полза на жалбоподателя е основателно и следва да бъде уважено.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във връзка с чл.58д, т.1
ЗАНН 22. Наказателен състав на Районен съд – Бургас
4
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №21-3388-
000075/20.10.2021 г. издадено от началник сектор към ОДМВР –
Бургас, РУ 05 – Бургас;
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на ЗЛ. ПЛ. П., ЕГН
********** с адрес: гр.Бургас, ж.к. З...... бл. ....ет...., ап.....сумата от
350.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия
______________________
при
Районен Вярно с оригинала!
съд –
М.Д._
Бургас:
5