№ 316
гр. Пазарджик, 12.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Стоян Божинов Пешев (ОП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215200600359 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 14:45 часа се явиха:
Жалбоподателите-подсъдими Г. ИВ. СТ., АЛ. К. С. и Н. М. ЯНК. –
редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. К.К..
Жалбоподателят-подсъдим КР. СТ. З. – нередовно призована, не се
явява. За нея се явява адв. К., преупълномощен от адв. П..
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор П..
Адв. К.: Не правя възражение за нередовността на призоваване на моята
подзащитна, защото тя вчера е получила призовката и днес ме упълномощи,
но съм се подготвил, така че не правя възражение.
Прокурор: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Адв. К.: Поддържам така депозираната жалба. Няма да соча
доказателства.
Прокурор: Оспорвам жалбата. Въззивната жалба е неоснователна. Няма
да соча доказателства.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурор: Уважаеми окръжни съдии, считам, че първоинстанционната
присъда е законосъобразна, обоснована. Основният факт, който сочи на
неистина в свидетелските показания на четиримата обвиняеми, е този, че те
не са се намирали на улицата в село Г., където се твърди, че са били
разменени репликите между К.С. и К.К.. Много е трудно по делото да се
направи оценка на гласните доказателства, предвид, че всеки свидетел е в
някаква степен в добри или лоши отношения с останалите свидетели по
делото, но считам, че първоинстанционният съд правилно е анализирал
показанията на двете групи свидетели, стъпвайки на правилата на логиката и
на обективните факти по делото. Правилни са изводите на
първоинстанционния съд по отношение на показанията на свидетеля К.С..
Той е свидетелствал в полза на своя син А.С., който потвърждава неистина -
че е бил на мястото, пред къщата на ул. „В.“ № 20. Считам, че правилно съдът
е игнорирал показанията на свидетеля К.С.. Още повече, че е налице
съществено противоречие с показанията на свидетеля И.К., който твърди, че е
разговарял в този момент с бащата и сина С.и, а същевременно К.С. твърди,
че е подминал свидетеля К. и не са разговаряли.
2
На трето мнение за тази ситуация е самият подсъдим, който в своите
обяснения твърди, че изобщо не е виждал свид. К..
Освен това, не без значение е факта, че този свидетел И.К., се появява
на един по-късен етап от делото и си спомня забележителни подробности от
доста време назад.
Същото се отнася и за показанията на свид. Д., които противоречат с
тези на свид. К.С. по отношение на това, къде са се намирали подсъдимите З.
и Я. към въпросния момент, в който К.С. е отправил конкретните обидни
думи. Освен това Д. би трябвало да е видял К.С.о в този момент на тази
ситуация, но не дава такива показания, което противоречи на правилата на
логиката.
Считам, че правилно първоинстанционният съд е анализирал
показанията на двете групи свидетели, като не е дал вяра на показанията на
свид. К.С., И.К. и Л.Д., които, освен че са заинтересовани, те са и
противоречиви помежду си, противоречат и на правилата на логиката.
Считам, че първоинстанционният съд правилно е изградил
фактическата обстановка по делото въз основа на показанията на другата
група свидетели – Г.С., А.К., К.К., Венцислав Пенков, като е дал вяра на тези
свидетели, а както се установява по делото, тези свидетелски показания
именно доказват неистината, която се твърди от четиримата подсъдими и за
тяхното присъствие на конкретното време и място и възприетите конкретни
реплики. Показанията на тази група свидетели са непротиворечиви и
последователни. Затова считам, че тази присъда е обоснована, че е
законосъобразно. Считам, че правилно са постановени присъдите на
четиримата подсъдими.
По отношение на наказанията, намирам същите за справедливи и няма
основание за тяхното намаляване. Затова моля, изцяло да потвърдите
първоинстанционната присъда.
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, по това дело в мен се породиха
много разочарования. Не от резултата по делото досега, а от моето
убеждение, че личните взаимоотношения на някои хора се отразиха и на
3
служебните.
Аз ще моля да уважите жалбата, като отмените първоинстанционната
присъда и да постановите нова, с която да признаете моите подзащитни за
невиновни в извършване на вмененото им престъпление. Кои са
съображенията ми?
Вие сте се запознали с делото и едва ли ще чуете нещо ново, но все пак
ще преанализирам с оглед изготвените мотиви.
Обвинението срещу моите подзащитни е това, че и четиримата по ЧНД
№ 159/2018 г. са лъжесвидетелствали с оглед на вменените им обстоятелства.
Това ЧНД пред Районния съд е образувано от Г.С. срещу К.С. за обиди.
Предмет на доказване в това дело е било, както гласи чл. 102 от НПК, който
на Вас е добре известен, но все пак ще го прочета: „В наказателното
производство подлежат на доказване извършеното престъплението и
участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вредите“.
Това са обстоятелствата, които имат значение за отговорността на
обвиняемия. А Г.С. е завела делото, тъй като на 19.11.2017 г., около 16:30 часа
К.С. бил я напсувал и т.н., като в основата на делото за лъжесвидетелстване са
изпратените 3 протокола от съдебните заседания - протоколи, които са
заверени и представляват официални документи по смисъла на чл. 93. Аз
считам, че моите подзащитни не са извършили вмененото им престъпление,
тъй като не са налице, както обективните, така и субективните предпоставки.
Делото е било между две други лица с предмет на престъпление: обидата
между тях. По това дело вмененото престъпление на моите подзащитни, е
изразът: „Ти на кой викаш боклук?“, поради което те били
лъжесвидетелствали, като този израз бил отправен от К.С. към К.К.. Това
обръщение, това запитване, няма нищо общо с предмета на престъплението, с
предмета на доказване по ЧНД, защото не се отразява на това, дали К.С. е
казал нещо на Г.. Освен това, не е свързано с предмета на доказване и
възприемането, че моите подзащитни по това време не са били там.
Прави впечатление в мотивите на първоинстанционния съд, в
осъдителната присъда, анализа на показанията на всички свидетелите на
обвинението, за които се казва, че те категорично заявяват. Във всички
анализи на тези показания в мотивите съдията е заявил: „К.К. категорично
4
заяви“, „Г.С. категорично заяви“. Само те са категорични. А обясненията на
моите подзащитни, както и показанията на другите свидетели, те не са
категорични. Само това за мен е достатъчно, за да видя заинтересоваността е
пристрастноста. Тези вменени обстоятелства нямат нищо общо с предмета на
доказване и това не, защото е моя приумица, а защото е изискване на закона,
изискване на трайно установената практика на ВКС.
Аз съм се позовал пред първоинстанциония съд на многобройните
решения, но все пак искам, с оглед на принципа на непосредственост, да
насоча Вашето внимание, като ще държа поне тези извадки, тези цитати от
съответните решения, които ще цитирам, да бъдат записани в протокола, а не
само в скоби да се пише, че са цитирани, за да бъде една индиция, една
провокация към Вас, към момента, когато решавате Вие, да сравните това,
което аз Ви цитирам,с това, което действително го има в решението на
Върховния съд.
Така в Решение № 236/14.01.2020 г. по НД № 677/19 г. на Първо НО,
което дело е образувано по протест на Окръжна прокуратура – Пловдив
срещу една оправдателна присъда. В анализа на доказателствата Върховният
съд е застъпил становището: „Извън казаното, предметът на мотивите на
атакувания съдебен акт позволява извода и за съобразеното от съда
разбиране на съдебната практика и доктрина, че отговорност за
престъпление по чл. 290 от НК не може да бъде ангажирана, когато
свидетелят депозира показания за факти и обстоятелства, които не са
свързани с предмета на доказване по конкретното дело и нямат значение за
правното му решаване, независимо дали потвърждават неистината или
затаяват неистина. От значение е да свидетелстват, че са били от
значение за предмета“ И ВКС оставя в сила оправдателната присъда по това
дело.
Едно дело 123/17.07.2014 г. по НД 300/2014 г. на Трето НО, което е
образувано по искане на защитниците на осъдените срещу едно въззивно дело
на Окръжен съд – Русе. В мотивите си Върховният съд казва: „В
приключилото наказателно дело осъденият, при разпита като свидетел, е
възпроизвел факти, които не са относими към предмета на доказване от
частното наказателно производство. Всеки от инкриминираните и
5
възпроизведените от свидетелите изрази не е бил включен в обема на
доказване на обвинението по това дело, следователно е бил извън кръга на
фактите, които е било необходимо да бъдат изяснени и с оглед на правното
решаване“. Върховният съд отменява осъдителната присъда на Окръжен съд –
Русе и постановява оправдателна присъда по отношение на подсъдимия.
Решение № 526/21.12.2012 г. по НД № 1825/2012 г. на Първо НО –
прословутото дело на „К.Ч.“. Та какво казва Върховния съд?
„Отговорността за лъжесвидетелстване може да бъде ангажирана
единствено тогава, когато свидетелят съзнателно затаи истината или
каже неистина само за онези обстоятелства, свързани с предмета на
доказване по конкретното дело (очертан чл. 102 от НПК). Отговорността
на свидетеля не може да се ангажира за невярно свидетелстване за всички
други фактически данни, които така или иначе попадат в делото при
провеждане на разпита. Това уточнение е наложително, за да се отграничи
случаят на лъжесвидетелстването от случаите, при които разследващият
орган или съд, чрез поставяне на въпроси и отговори за изясняване на
фактическите положения, несвързани пряко с главния факт, му позволява да
направи изводите за достоверни.“
По едно Решение на Окръжен съд - гр. Пазарджик – Решение №
207/16.12.2019 г. по НД № 730/2019 г. на Първо НО, което дело е образувано
по протест на Окръжна прокуратура – Пазарджик против оправдателна
присъда по ВНОХД № 326/2019 г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик при
осъдителна присъда на първоинстанционния съд. Какво казва по това дело
Върховният съд? „В съдебната практика и доктрина последователно е
изразявано разбирането, че отговорността за престъпление по чл. 290 от
НК не може да бъде ангажирана, когато свидетелят депозира показания и
факти за обстоятелства, които не са свързани с предмета на доказване по
конкретното дело и нямат значение. Коментираното престъпление е
против правосъдието и правово защитените отношения са засегнати,
когато свидетелят дава неверни показания, създавайки опасност да не бъде
разкрита обективната истина, което е цел на правораздаването“, като това
решение препраща и към други решения на Върховния съд. И обобщено,
въззивният съд, т.е. Окръжен съд - гр. Пазарджик не е допуснал нарушение на
закона, като е приел, че установените по делото факти не могат да се отнесат
6
към фактическия състав на чл. 290 от НК и е оправдал подсъдимия, като е
оставил в сила оправдателната присъда.
И тук има още няколко решения, но спирам с решенията на Върховния
съд.
Ето защо, моето дълбоко убеждение е, че моите подзащитни са осъдени
за факти и обстоятелства, които не са били включени в предмета на доказване
по дело № 159.
Сега, да насоча Вашето внимание към мотивите на първостепенния съд,
които аз считам, че са необосновани и превратно тълкуват събраните
доказателства. Мотивите ще ги свързвам конкретно с лица.
Първото лице, с което ще започна, това е подзащитният ми Г.С., който
бил чул инкриминираните думи и т.н. За да го признае съдът за виновен, в
мотивите си на стр. 4 съдът е казал по отношение на допуснатата и
извършената техническа експертиза. По делото, по наше искане, беше
допусната експертиза, която на място направи оглед и установяваше, дали
може да има видимост от долния път, по който този мой подзащитен, след
като се разделил с К.С., се вижда, дали има видимост към горния път, за да
може този свидетелства, какво е видял и какво е разстоянието, за да каже и
какво е чул. Та в тази техническа експертиза вещото лице казва, че е
извършило проверка на място, направил е оглед на терена и на пътя.
Разстоянието между двете улици – горната, по която се е движил К.С., и
долната, по която се е движил моят подзащитен, е 4-5 метра, т.е. съвсем
близко разстояние, за да може нещо, ако се извика, да се чуе. Между двете
така обособени улици (казва вещото лице) има видимост почти в целия
участък, като само на едно място, в една малка част на огледа, имаше
наредени дърва.
Но какво приема първостепенният съд на стр. 4 от мотивите си? „В тази
връзка съдът не цени заключението на техническата експертиза в частта, в
която е посочено, че УПИ се намира в с. Г. на ул. „В.“, тъй като
(Забележете!) в заключението е прието, че УПИ 365 - собственост на А.К., се
намира на улица „В.“ № 24, а с оглед логичното увеличаване на номерата на
имотите от центъра на селото към периферията и мястото им на улицата, е
7
логично имот № 365 да е разположен на по-малък номер, т.е. № 14 от имот №
363, който е през един имот от № 365. Номерацията на имотите може да се
извърши в различно време и тя да не е последователна, и не това е в основата,
за да бламира заключението на вещото лице. Задачата на вещото лице беше да
установи, какво е разстоянието между двете улици и има ли видимост от
долната към горната и т.н. Номерата на имотите съвсем са неотносими и няма
никакво отношение към въпроса. И затова си задавам въпроса: Защо беше
необходим този довод, когато той е неотносим до номерацията на парцелите,
когато вещото лице обяснява, че има видимост и т.н.?
И същевременно отивам на стр. 6 от мотивите, където съдът влиза в
противоречие с предходния си извод за заключението. Сега пък той се
позовава на заключението по отношение на некредитирането на показанията
на свидетеля Д.. Значи в единият случай не се кредитира, а в другия случай се
кредитира, само и само да се отхвърлят показанията на свид. Д..
Ето защо, аз смятам, че както с оглед на оправдателното становището за
липсата на обективни и субективни предпоставки за извършване на
престъплението от този свидетел, то и самите доказателства са така. За да
постанови осъдителната си присъда Пазарджишкият районен съд се е позовал
на едно друго дело, по което подсъдим е К.С. за престъпление по чл. 143 от
НК, по което поисках и сключих споразумение, и съдът изгражда изводите си
от това дело, че след като К.С. е сключил споразумение по това дело № 143 за
закана с убийство, което затвърждава извода на настоящия съдебен състав за
недостоверността на показанията на свидетеля С., което е нелогично, при
условие, че се е признал за виновен. Пак предметът на доказване между двете
дела е съвсем различен и не може да се прави връзка между двете. Но освен
това, има и едно чисто друго становище, което е както на правната доктрина,
така и на съдебната практика, относно използването на т.нар. „сходни факти“
за доказването на едно престъпление чрез други престъпления.
По отношение на сходните факти, има един изключителен анализ и
учебник на акад. Стефан Павлов от далечната 1959 г. На стр. 397 и сл. е
разяснил е същността на сходните факти, които проследяват действия на
подсъдимия в миналото, подобни на тези, в които се обвинява по висящото
производство – „не са считащи и отнасящи се към делото и не се признават
8
като доказателства по него“.
В тази насока е и съдебната практика. В Решение № 1122/31.03.2006 г.
по НД № 581/2005 г. на Първо НО, Върховният съд е казал: „Недопустимо е
обвинението да почива върху т.нар. „сходни факти“ за виновността на
обвиняемия. Сходните факти относно авторството на разследваното
престъпление могат да бъдат ползвани единствено за изграждане на версии,
които могат да доведат до действителния автор на престъплението“.
В тази насока е и Решение № 272/17.07.2009 г. по НД № 276/2009 г. на
Трето НО, където отново е застъпено и анализирано подробно становището,
че сходни факти не могат да бъдат поставени в основата на доказателствата за
доказване на престъплението.
С оглед на това, аз ще моля Вие да елиминирате и този довод и този
извод на първоинстанционния съд, който е поставен в основата, само и само,
да бъде доказана вината на моите подзащитни.
Продължавам с анализа на свидетелските показания.
Свидетелят И.К. – несериозно звучи и довода на прокурора в днешното
съдебно заседание, защото бил късно посочен. Няма значение кога е посочен.
То се правиха доводи срещу този свидетел, че е бил на лов, но се установи, че
по това време не е бил на лов. Да, бил е на лов сутринта, но след обяд той не е
бил на лов. Няма основание дори за т.нар. „заинтересованост“, защото нито са
близки, нито са в някакви други отношения, за да е заинтересовано лице.
Заинтересоваността е само обоснован извод на обвинението, за да се
елиминират и дискредитират показанията и на този свидетел.
Аз ще моля да възприемете всички други възражения, които съм
направил пред първоинстанционния съд и ще приключа с едни обстоятелства,
които остават и процесуално встрани от процеса. Вярно е, че по това дело
ЧНД № 159 не съм участвал, защото, ако бях участвал, нямаше да допусна
някои неща.
Но кои са съществените моменти? Основният свидетел на обвинението
на тъжителката Г.С. е А.К., който в своите показания заявява къде се е
намирала Г.С.. Тези показания (Вие ще видите от съдебния протокол и от
9
делото) са дадени в присъствието на Г.С.. Тя е била в залата като тъжителка,
дадени са и в присъствието на нейната адвокатка и повереник С.К.. Защо
изтъквам тези обстоятелства? Защото този свидетел А.К., в края на разпита
си, е казал: „Аз си спомням, че като излезнах тогава, Г. беше в бащиния си
дом, който се намира по-надолу от мен. Бащиният дом на Г. е на метри от
моята порта, само че през улица. Нейка не е била там. Тя беше моя снаха. Тя
абсолютно не е била там. Г. беше в бащината й къща на прозореца. По време
на гюрултията видях Г. в бащината си къща“. В тези показания този
свидетел на 4 места заявява, къде е била Г.. Това веднага е бламирало и е
сочило към оправдателна присъда, защото Г. твърди, че е в къщата на бившия
си съпруг К.С.. Не са реагирали нито Г., като е слушала къде се е намирала,
нито адвокатът. И изведнъж, не за следващото, а за по-следващото съдебно
заседание А.К., който имаше известни забравяния на отделни обстоятелства,
се сеща и се явява пред съда и казва: „Аз по миналия път сгреших. Г.С. не се
намираше в бащината си къща, но се намираше в къщата на К.С.“. Да.
Веднага се съгласявам. Нормално е човек при едни показания да сгреши – да
сгреши един път да го каже, грешката да я повтори, но 4 пъти в показанията
си той твърди, къде е била Г.. И никой, и самата Г. не реагира. И изведнъж,
след това повереникът на Г. довежда свидетеля, за да си спомни, че той бил
сгрешил четирите пъти, като твърди едно и също нещо.
Съзнавам, че процесът не допуска да се констатират противречия между
това дело и другото, но го казвам, за да видите същността, откъде тръгна това
дело, където казах в началото, че се разочаровах от смесването на лични и
професионални отношения. Само алюзии правя, защото, ако тогава бяха
направени и констатации, и противоречия, може би нямаше да се стигне до
такъв развой по онова дело.
Все пак този протокол, който е послужил за основание за образуване на
делото за лъжесвидетелстване, както е видно в самото начало, е официален
документ и е доказателство и Вие може да го съпоставите с гласното
доказателствено средство, и да преценявате, с оглед на отделния анализ по
делото на всички доказателства и доказателствата в тяхната съвкупност, кой
говори истината.
С оглед на всичко, казано до тук, а ще Ви моля, Вие да намерите
10
юридически и морални сили, да приемете, че присъдата е незаконосъобразна,
тъй като не отговаря на тези изисквания за обективните и субективни
елементи – от една страна. От друга страна – аз ще Ви моля, да кредитирате
обясненията на моите подзащитни и свидетелите, които опровергават
обвинението, защото обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен
начин. Има и други неща, от които лично съм огорчен, от поведението на
някои хора, но това не е предмет по това дело.
Прокурор (реплика): Не считам, че е правилен извода, че не може да
се позовава на експеритзата решаващият съд, след като в определена част не
се е съгласил със заключението на вещото лице. Чл. 154 от НПК казва, че
експертното заключение не е задължително за съда и за органите на
досъдебното производство, но трябва да се мотивира, когато съдът не е
съгласен със заключението на вещото лице. В този смисъл няма пречка за
определени изводи на вещото лице, съдът да изрази несъгласие и да се позове
в друга част на същата експертиза.
А по отношение на посоченото от защитата обстоятелство, че неверните
обстоятелства на подсъдимите са свързани с ирелевантни за конкретното дело
факти и обстоятелства, считам, че това не е така, защото тези неверни
обстоятелства са целели да изкривят фактическата обстановка по такъв начин,
че конкретният решаващ съд да възприеме една недействителна фактическа
обстановка, чрез която той ще достигне до извода, че не е осъществен
конкретния състав на престъплението, т.е. конкретно се цели, с тези неверни
свидетелски показания да се докаже, че К.С. не е отправил обидните думи
към Г.С., а към друго лице. Определено това е една защитна теза, която целят
да докажат тези неверни свидетелски показания и не можем да приемем, че
това не са факти от предмета на доказване по делото.
Адв. К. (дуплика): Много добре ми е известен чл. 154 от НПК, но ако
някой не е разбрал основанието за какво съдът не иска да се дава вяра и да се
кредитира – заради това, че нямало логика следващите номера да бъдат по-
големи или по-малки, а не заради това, че вещото лице е възприело, че има
видимост. Не за това, че вещото лице е измерило, че разстоянието от едната
до другата улица е 4-5 метра, защото е като триъгълник. Тогава, защо – това
от една страна?
11
Другото обстоятелство – моите подзащитни не са предадени на съд
заради това, че са изразили становище или че са цитирали обидни епитети от
К.С. към Г.С.. Те са предадени на съд заради това, че К.С. е попитал К.К.: „Ти
на кой викаш боклук?“, който израз, и които реплики нямат нищо общо с
вменените обиди от К.С. към Г.. Няма нищо общо. Каква допирна точка има?
С какво разговорът между двамата Кириловци ще доведе до деформация в
установяване на фактическите отношения между изразите на К.С. към Г.. Ако
имаше и този израз беше отправен към Г., тогава да – може да се приеме, но
когато този израз е към друго – неучастващо в делото лице като страна – няма
нищо общо.
И още едно обстоятелство да отбележа, което забравих и което може да
бъде изтълкувано погрешно. В показанията си К.К. пред първоинстанционния
съд е заявил, че тези тримата не са били там, тъй като след 40 минути бил
срещнал пак в същото село Г. А.С. и приятелката му. 40 минути след това
А.С. може да дойде от Г. до Пазарджик, а не да отиде от единия край до
другия край, или да отиде до друго място в Г.. Това, че го е видял на друго
място, на няколкостотин метра след 40 минути, не може да бъде довод и аз ще
Ви моля да го възприемете в подкрепа на твърдението на К.К., че А.С. не е
бил там.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12