Р Е Ш Е Н И Е
№ 260060/08.12.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 371 по описа за 2020 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на "Докторс Инвест" ЕООД, чрез процесуален
представител адв. М. *** против решение № 97/20.07.2020г., постановено по гр.д.
№ 253/2019г. на ОС - Търговище, с което е отхвърлен предявения от дружеството
против Е.М.Х. и Х.С.Р. иск за солидарното заплащане на сумата от 63 000 лева,
претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца вреди, изразяващи се в
пропусната полза от отглеждането на пилета за "Пилко" ЕООД в периода
04.12.2014г. - 23.07.2015г., на основание чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата.
В жалбата се
излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че отношенията между
едноличния собственик на капитала и ответника Е.Х. се основават на сключен
договор за гражданско дружество. Излагат се подробни доводи и правни аргументи
по съществото на спора и основателността на исковата претенция. Иска се от
настоящата инстанция да отмени
оспорвания съдебен акт и постанови решение, с което предявеният от
дружеството-въззивник иск да бъде уважен, ведно с присъждане на направените
съдебни разноски.
В срока по
чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - възззиваемите Е.М.Х.
и Х.С.Р., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Предявени
са в условията на пасивно субективно съединяване искове за солидарното осъждане
на ответниците Е.М.Х. и Х.С.Р. да заплатят на ищеца "Докторс инвест"
ЕООД сумата от 63 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от
дружеството вреди - пропуснати ползи за периода 04.12.2014г. - 23.07.2015г., в
резултат на сключени между Е.Х. като пълномощник на дружеството и ответницата Х.
Р., във вреда на представлявания договор за наем от 04.12.2014г. и анекс към
него от 05.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.07.2015г. до окончателното й изплащане, на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата
молба на "Докторс инвест" ЕООД са изложени твърдения, че през 2012г.
едноличният собственик на капитала М. М. П. и въззиваемия Е.Х., негов племенник,
са закупили недвижим имот - птицеферма, състояща се от две сгради с цел
осъществяване на съвместен бизнес. През 2013г. Х. извършил ремонт на едната
сграда, а през 2014г. същата била оборудвана с необходимото за отглеждане на
бройлери. По същото време било регистрирано и "Докторс инвест" ЕООД, като
с пълномощно от 28.03.2014г. с рег. № 1135 на Нотариус Г. въззиваемият бил
упълномощен от едноличния собственик да представлява дружеството. След
регистриране на обекта в Агенцията по безопасност на храните, съгласно
удостоверение № 428/15.08.2014г. и сключен договор с "Пилко" ЕООД
през м.септември 2014г. е започнала реалната дейност - отгледана и предадена на
"Пилко" ЕООД една партида бройлери, сумата от което е постъпила по
сметка на дружеството. Възстановен бил е ДДС вр. закупеното оборудване. В
обекта продължили да се отглеждат бройлери, но тъй като не постъпвали средства
от реализирани партиди едноличният собственик посетил имота и установил, че
дейността се осъществява от въззиваемата Х.Р., съжителстваща на семейни начала
с Е.Х., който, действащ в качеството си пълномощник на "Докторс инвест"
ЕООД сключил с нея договор за наем от
04.12.2014г., съгласно който й предоставил процесния имот, ведно с
оборудването срещу месечна наемна цена в размер на 200 лева. След узнаването на
тези обстоятелства с декларация от 28.04.2015г., връчена на въззиваемия на
20.05.2015г. пълномощията му били оттеглени. За това оттегляне същият бил
уведомен и по телефон още в деня на подписването на декларацията. Сочи се, че
въпреки това, с цел да осуети възможността дружеството да си вземе обекта, на
05.05.2015г. е бил сключен анекс към договора за наем, с който срокът му е
продължен до 04.12.2024г., а наемната цена е била увеличена на 1 000 лева. За
да прекрати този договор едноличният собственик на капитала е бил принуден да
сключи договор за доброволна делба относно процесните сгради. Твърди се, че с
така посочените действия на въззиваемите същите съзнателно и във вреда на
дружеството са препятствали упражняваната от него дейност и в същото време са
се обогатили, реализирайки доходи за себе си от отглеждането на три партиди
бройлери, използвайки дружественото имущество. Вредата се определя като
пропуснатата полза в размер на 63 000 лева - нереализираният доход от
отглеждането на три партиди бройлери, който би получил през периода, за който
твърди, че владението му е било отнето /01.12.2014г. - 23.07.2015г./.
С отговора
по чл.131 ГПК исковете са оспорени от въззиваемите с възражения за тяхната
неоснователност. Не се оспорва, че имотът в с.Надарево е бил закупен с оглед
постигнати уговорки между едноличния собственик на дружеството М. П. и Е.Х. за
съвместна стопанска дейност. Твърди се, че според уговореното всеки един от тях
двамата ще има равни дялове в бъдещата дейност, както от собствеността, така и
от реализираната печалба, че въззиваемият Х. е поел задължението да извърши
цялостния ремонт на една от сградите съобразно изискванията за отглеждане на
пилета-бройлери, което е и изпълнил към 31.03.2014г., влагайки свои средства и
труд, а съсобственикът П. да закупи необходимото оборудване за тази постройка. Предвид
обстоятелството, че Е.Х. не е можел да участва в търговски дружества, в края на
м.март 2014г. е било регистрирано "Докторс инвест" ЕООД, чийто
собственик на капитала е М. П. и чрез което дружество е започнало осъществяването
на търговската дейност, в т.ч-ло не се оспорва, че оборудването е закупено от
името на дружеството. Твърди се, че била постигната уговорка в по-късен момент
като съдружник да бъде включена майката на Х., като собственик на 1/2 от
дружеството. Навеждат се твърдения, че на 26.09.2014г. е заредена първата
партида пилета, като всички грижи за тях, разходи за ток, вода и заплати на
двама работници са били поети лично от въззиваемия. След приключване на
партидата, по сметка на дружеството са били преведени суми, от които на Е.Х. не
било изплатено нищо. Отказано било включването на майка му като пълноправен
съдружник, както и изплащане на положения от него до този момент труд и
половината от печалбата. Не се оспорват твърденията на въззивното дружество
относно сключения договор за наем и последвалия анекс, както и че ответниците
живеят на семейни начала. Твърди се обаче, че отдавайки имота под наем
въззиваемят е действал в качеството му на съсобственик, в това число и на
оборудването, за което се сочи, че е трайно прикрепено и съставлява приращение
към имота. Сочи се още, че всички отношения между П. и Х. по повод направените
от всеки един от тях разходи и вложен труд, в т.ч. и досежно дружеството са
били уредени със сключения договор за доброволна делба на съсобствения имот,
поради което и считат исковата претенция за изцяло неоснователна. Оспорва се
начина на формиране на размера на претендираната вреда, излагайки подробни
доводи как следва да бъде определен. Направени са възражения за погасявяне по
давност на претенцията за лихва, както и възражение за прихващане със сумата от
62 500 лева, формирана като сбор от насрещни вземания - 31 500 лева, съответно
на дела му обезщетение за ползването на имота от дружеството за периода 01.05.2014г.
- 23.07.2015г.; 9 000 лева, представляващи направени от Е.Х. разходи за
монтиране на оборудването; 12 000 лева, дължимо възнаграждение за това, че като
пълномощник реално е управлявал дейността на дружеството в периода 28.03.2014г.
- 04.12.2014г. и сумата от 10 000 лева за направени лични разходи и труд по
отглеждането на първата партида.
Съдът, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, становищата на страните по съществото на спора, събраните
по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от
н.а. № 35/2012г. на нотариус с рег. № 317 е, че въззиваемият Е.Х. и М. М. П.,
за когото не се спори, че е негов вуйчо, са закупили недвижим имот -
птицеферма, състояща се от две сгради, находящ се в с.Надарево, община
Търговище. Съобразно съвпадащите твърдения и на двете страни по спора, целта на
придобиването на имота е била осъществяване на съвместна стопанска дейност,
както и че в изпълнение на това едната от сградите е била основно ремонтирана и
оборудвана съгласно нормативните изисквания за отглеждане на пилета-бройлери.
Не е
спорно, а това се установява и от ангажираните по делото гласни доказателства,
както от страна на въззиваемите, така и от въззивника, че фактическа дейност по
ремонта, вкл. и оборудването на едната сграда е организирана и осъществена от
въззиваемия Х., а финансирането е било осигурено от М. П. Част от оборудването
е закупено от името на регистрираното през 2014г. от последния дружество
"Докторс инвест" ЕООД /съгласно заключението на ССЕ в полза на
дружеството е бил възстановен ДДС за същото/. На името на това дружество е било
издадено и удостоверението за регистрация на животновъден обект по чл.137 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност /Удостоверение № 128/15.08.2014г./.
Чрез дружеството е започнато и осъществяването на стопанската дейност - в
периода м.09.2014г. - м.11.2014г. е отгледана и реализирана една партида
пилета, съгласно сключен договор с "Пилко" ЕООД. Извод за това следва
и от приетите писмени доказателства - издадени 2 бр. фактури, договор с
"Пилко" ЕООД, справка за изклани птици, както и от заключението на
ССЕ. В резултат на реализирането на тази партида по сметката на дружеството е
постъпила сумата от 23 306.85 лева.
Съгласно
показанията на свидетелите С. Ю. и Х. Х. въззиваемият Х. активно е
участвал и в производствения процес /организирал дейността, наемал работници,
разплащал се с тях, полагал личен труд/.
На
04.12.2014г. между въззивното дружество, в качеството му на наемодател и
въззиваемата Х.Р. като наемател е бил сключен договор за наем, по силата на
който процесната птицеферма, включваща и двете сгради, й е предоставена за
ползване за срок от 5 години, срещу месечна наемна цена от 200 лева. С анекс от
05.05.2015г. срокът на договора е продължен до 04.12.2024г., а наемната цена е
увеличена на 1 000 лева.
Както при
сключването на договора за наем, така и на анекса към него, дружеството е било
представлявано от въззиваемия Е.Х., действащ като негов пълномощник, съгласно
пълномощно от 28.03.2014г., рег. № 1135 на нотариус Св. Г., включващо
представителна власт за сключване на договори от името на дружеството.
С оглед
така сключения договор за наем обектът е бил пререгистриран в съответната
Дирекция по безопасност на храните на името на въззиваемата Х.Р., която в
периода от 04.12.2014г. - м.07.2015г., по сключени с "Пилко" ЕООД договори
е отгледала и продала три партиди бройлери. Реализираната печалба от тази
дейност според ССЕ е 17 069.45 лева средно от една партида.
С
нотариална покана, връчена му на 20.05.2015г. Е.Х. е уведомен, че дадените му
пълномощия съгласно цитираното по-горе пълномощно са оттеглени от
упълномощителя М. П.
Със споразумение
/анекс/ от 23.07.2015г., сключено между "Докторс инвест" ЕООД, чрез
управителя му С. П. и Х.Р. договорът за наем на имота е прекратен. В т.2 от
анекса страните са посочили, че отношенията между тях относно действието и
прекратяването на договора са окончателно уредени. Съгласно заключението на ССЕ
и приетото като доказателство платежно нареждане въззиваемата е заплатила през
м.май 2015г. сумата от 1 200 лева, представляваща дължима до момента
наемна цена за имота.
На
23.07.2015г. е сключен и договор да доброволна делба между съсобствениците на
недвижимия имот – М. П. и Е.Х., с който съсобствеността относно процесната
птицеферма е прекратена.
Така
установената фактическа обстановка относно отношенията между страните обуславя
извода на настоящата инстанция, че исковата претенция на въззивното дружество е
неоснователна.
Основанието
на предявения иск се основава на твърдения за претърпени от "Докторс
инвест" ЕООД вреди в резултат на сключения от пълномощника му договор за
наем, позовавайки се на неговата недействителност по см. на чл.40 ЗЗД.
Действително,
процесният договор за наем е сключен от въззиваемия Х. в качеството му на
пълномощник на "Докторс инвест" ЕООД, а не като един от
съсобствениците на имота. Безспорно е и това, че уговорената наемна цена е в
пъти по-ниска от средната пазарна наемна цена на подобен обект /според
заключението на ССЕ само за ремонтираната сграда, ведно с оборудването в нея
средно месечният наем е в размер на 1253 лева/. Факт е и обстоятелството, че
след сключване на договора за наем до прекратяването му в този обект не е
осъществявана търговска дейност от името на дружеството.
По делото
обаче безспорно се установи, че между едноличния собственик на капитала М. П. и
въззиваемия Е.Х. са били постигнати уговорки за осъществяване на съвместна
стопанска дейност чрез общи средства и усилия, което сочи на сключен между тях
договор именно по см. на чл.357 ЗЗД /гражданско дружество/. С тази цел е била
закупена процесната птицеферма, в каквато насока са и самите твърдения,
изложени в исковата молба. С оглед на тези договорки е извършен и ремонта на
една от сградите, като едният от съдружниците е влагал парични средства, а
другият е участвал чрез своя труд и в непосредствената организация на
подготвителния процес, а после и при осъществяването на конкретната стопанска
дейност. Именно с оглед на тези уговорки е било учредено и въззивното дружество
от единия от съдружниците, като страните не спорят относно причината поради
която Е.Х. не е можел да бъде съдружник в търговско дружество. Израз на това,
че дружеството е създадено с оглед осъществяване съвместната дейност на
физическите лица е обстоятелството, че липсва сключен договор между дружеството
и съсобствениците на птицефермата
относно ползването на имота, респ. данни за уговорки между самите съсобственици
в полза на дружеството, както и извършеното упълномощаване към въззиваемия Х.
да представлява "Докторс инвест" ЕООД.
Обстоятелството,
че между физическите лица - съсобственици не е сключен писмен договор,
обективиращ конкретни уговорки относно дела им, правата и начина им на участие
в това гражданско дружество, не е пречка отношенията им да бъдат подведени под приложимата
правна норма. Писмената форма не е условие за действителност на този договор. А
с оглед страните и предмета на настоящия спор не е необходимо и установяването
им в пълнота. Достатъчно е доказаното постигане на съгласие за обединяване на
средства и усилия за постигане на обща стопанска цел, и извършените действия от
всеки един от съдружниците в изпълнение на това съгласие.
Ето защо,
съдът намира, че невъзможността да реализира доход от отглеждането на пилета за
процесния период съставлява вреда не за въззивното дружеството, а за неговия
едноличен собственик М. П. в качеството му на съдружник по договора за
гражданско дружество. Същият се явява материално-правно легитимиран да иска
нейната обезвреда на основание разпоредбата на чл.364 ЗЗД, но не и въззивника
"Докторс инвест" ЕООД. Последният не доказва самостоятелно основание
за ползването на имота, с оглед на което да се приеме, че със сключването на
договора за наем от негово име и бил лишен от възможността да го ползва и да
осъществява стопанска дейност в собствена полза.
Предявеният иск е
неоснователен, поради което и следва да се отхвърли като такъв, без да се
разглеждат въведените в предмета на спора възражения за прихващане от страна на
въззиваемия Е.Х..
С оглед
съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно изхода от спора с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На
основание чл.78 ГПК въззивното дружество
следва да заплати на въззиваемия Е.Х. сумата от 2 400 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съгласно
представения списък по ч.80 ГПК и договор за правна помощ.
Въззиваемата
Х.Р. не е представила списък и доказателства за направени разноски в настоящата
инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 97/20.07.2020г., постановено по гр.д. № 253/2019г. на ОС - Търговище.
ОСЪЖДА
"Докторс инвест" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Рътлина, община Омуртаг, ул."Ястребино"
№ 4, представлявано от управителя С. Е. П., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ
на Е.М.Х., ЕГН ********** сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на
основание чл.78 ГПК.
Решението може да се
обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.