Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 09.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на единадесети май през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 1267 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.45 ЗЗД
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от Д.З.Д., ЕГН**********,***
против Т.Ц.Ц., ЕГН**********,***, в която се твърди, че с присъда
№186/26.09.2014 г. постановена по НЧХД №2790/2013 г. на ПРС ищеца е признат за
виновен в това, че на 19.062013 г. е изрекъл обидни думи за честта и
достойнството на частният тъжител Т.Ц.Ц. , като обидата е нанесена публично и
затова на основание чл. 148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 НК е осъден на
наказание глоба в полза на държавата в размер на 3000 лв. и кумулативното
предвидено наказание обществено порицание. Твърди, че със същата присъда е
осъден да плати на Т.Ц. сумата от 800 лв. представляваща обещетение за причинените
й от деянието неимуществени вреди в едно със законната лихва считано от
19.06.2013 г. до окончателното й изплащане като за разликата до 2000 лв.
гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Твърди, че с
решение №18/23.01.2015 г. ***ски Окръжен Съд е отменил цитираната по-горе
присъда, в частта с която на основание чл.148 ал.1,т.1 във вр. чл 146 ал.1 от НК е наложено на ищеца наказание глоба в полза на държавата в размер на 3000
лв. и кумулативното предвидено наказание обществено порицание, вместо което е
постановил: че веднага след нанасяне на обидата Т.Ц.Ц. е отвърнала на Д.З.Д. с
обида „***" , „*** „ , като на основание чл. 148 ал.3 във вр.ал. 1 т,1,във
вр. чл.146 ,ал.2 от НК е освободил и двамата от наказание. Твърди, че от така
постановеното е видно, че на посочената дата ответницата също е причинила на
ищеца неимуществени вреди в резултат на изречените към него обидни думи. Счита,
че това е така защото в основата на реторсията е залегнала идеята на
законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на обидата на единия
веднага е отвърнато от пострадалия със същата такава обида. Засегнатият поради
това намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го. Без
значение е „коя от двете страни е осъществила престъпното посегателство против
личността и коя първа е сезирала съда. Твърди, че изречените от ответницата към
ищеца обидни думи „***" , „*** ,, изключително много засегнали чувството
му на човешко достойнство и самоопределение. Твърди, че от тридесет години той
работя активно и единствено за запазване и развиване на българската фолклорна
танцова традиция и култура, като е посветил изцяло живота си на това. Твърди,
че е работил и работи като хореограф, за което е награждаван и уважаван.
Твърди, че никой до този момент не си е позволявал да го нарича по този обиден
и безпардонен начин, при все че той винаги е считал за най-важни и се е
прекланял пред българските традиции. Твърди, че тази унизителна за него сцена
се развила пред очите на други хора както и съпругата му, което силно го
травмирало. Твърди, че кръвното му налягане се повишило, почувствал
неразположение, притеснение от обидното поведение на ответницата, въпреки че
били поканили на гости техни приятели,които чули обидните думи,състоянието му
било такова, че същите решили да си тръгнат след инцидента, за да не го
притесняват допълнително. Твърди, че за съжаление той не само не успял да се
успокои, но и започнал да чувства силно главоболие, а кръвното му не можело да
бъде контролирано в нормални граници. Твърди, че следващите седмици не можел да
заспя, не можел да изпълнявам
задълженията си като ръководител на танцов ансамбъл, чувствал се обиден, унизен
и притеснен от думите на ответницата, накърняващи сериозно националното му
самоопределение и злепоставящи го в обществото. Счита, че така описаните
негативни изживявания,.унижение,
страдания и ограничения,
представляват по естеството си неимуществени вреди, и тъй като са в пряка
причинна връзка с виновното и неправомерно поведение на ответница, следва да
бъдат репарирани от нея. Моли, ответницата Т.Ц.Ц. да бъде осъдена да плати на
ищеца на основание на чл 45, във вр. чл.52 от ЗЗД сумата 2000лв, представляваща
обещетение за причинените му неимуществени вреди,ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема
становище за допустимост на предявената претенция, но намира същата за неоснователна. Не оспорва правото на ищеца
да претендира имуществени вреди на база въззивия съдебен акт по НЧХД. Счита, че
разгледани по същество предявените искове - главен и акцесорен за лихви са
частично неоснователни поради следните обстоятелства. Що се касае до акцесорния
иск - прави възражение за присъждане на мораторна лихва извън тригодишния
давностен срок, или преди 17.02.2014год. Счита главния иск за репариране неимуществени
вреди за силно завишен, нележащ на обективните факти и обстоятелства. Твърди,
че по НЧХД №2790/2013 г. на РС-*** за
ответницата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за обидите от ищеца
в размер на 800 лв., което е меко казано много под претендираното от него в
размер на 2 000 лв. Счита, че деянието и конкретните неимуществени вреди, които
според съдебната практика следва да бъдат доказани, са недоказани и силно завишени по размер.
Излага съображения, че от въззивния съд по ВНЧХД е прието, че ищецът е изрекъл
по адрес на ответницата обидните думи „Коя си ти ма, пикло", „Курва"
и „Оная курва, която не може да си намери ебач", а същият твърди, че
обидите към него се състоят в думите на ответницата „***" и „***". Счита,
че макар въззивния по наказателното дело съд да е възприел тези думи като
обидни, то смята, че подлежи на обсъждане и коментар тази дума или конкретната
реплика дали по естеството си представляват обида. Твърди, че първата обида
категорично не е изказана от нея, а втората реплика потвърждава като възможно
изказана от нея, тъй като присъства в речника й. Излага съображения, че „***"
е определяне за етнос, тъй като етнос по естеството си не може да бъде обида и
свързване на даден човек с такъв, макар и той да се причислява към друг такъв.
Твърди, че така казано определянето от един човек на друг към даден етнос, не
може да е обида. Счита, че относно изразът „***", то той е в насока и е
отношение към действията на група лица от даден етнос по отношение на конкретен
проблем и в никакъв случай не може да се свърже с конкретно лице. Счита, че
така казано и на ***, ***, *** или др., може да му се оприличи работата или действията
като цигански - етнос, известен с изискването към другите да зачитат правата
им, но и безотговорен (безхаберен) към задълженията си спрямо обществото или
към отделни такива, извън тяхната група. Твърди, че това разбира и като
съдържание влага в понякога използвания от нея израз „***". Твърди, че що
се касае в конкретния случай, при него безспорно се установява отказ за поемане
на отговорност от страна на ищеца или нормални предложения за разрешаване на
възникналия проблем, а напротив -отправил обиди към нея и то в домът й, когато
го извикала да му покаже теча и последиците от него, но с явна цел да не се
ангажира с отговорност. Твърди, че ето защо, ако въобще е използвала този израз
в тази ситуацията, то това явно се дължи на провокативното поведение на ищеца,
подробно посочено в мотивите на съдебните актове в наказателното производство.
Твърди, че й е известно, че ищецът е ръководител на ***, също и че при него се
обучават на аматьорско ниво множество юристи - адвокати, съдии, прокурори и др.
на различни длъжности в съдебно-правоохранителните органи и институции, но
смята, че това не го прави по привилегирован от останалите граждани в гр.***
или другата територия на Република България. Счита, че претърпените неимуществени
вреди доколкото се твърдят настъпили здравословни проблеми следва да са били
възприети от личния лекар на ищеца, за което да са издадени издадени
амбулаторни листи за прегледи и препоръки за лечение. Твърди, че ищецът толкова се е почувствал обиден, че
видите ли е решил в последващ момент да отмъщава на семейството на ответницата
- на дъщеря й ***, вкл, и на ответницата, като умишлено се опитва да я
предизвика и конфронтира в пътна ситуация, съответно непосредствено след причинените
му неимуществени вреди демонстративно паркира по начин, по който умишлено,
периодично затруднява ползването на личните на ответницата автомобили и т.н.
Твърди, че това не са действия на човек, на когото са причинени неимуществени
вреди и се е почувствал засегнат от обида, отправена от нейна страна, а
напротив, и то поради заведеното от нея ЧНХД. Счита, че ищецът по никакъв начин
по обективен критерий, с представяне на писмени доказателства не установява
наличие на твърдените от него неимуществени вреди (причинените му). Излага съображения, че при преценка за
обезщетение, което е неизказано от ищеца, следва да се има в предвид броя и
интензитета на обидите и явявайки се неимуществени вреди, а не априори да се
позовава на реторсия с довод, че няма значение кой първи е нанесъл обидата.
Счита, че напротив, не само че има значение, но правно житейски по-голяма е
гражданската отговорност на този, който е конфронтирал ситуацията, още повече
когато го е направил с повече обидни думи и изразите: „Пикла, курва, и не може
да си намери ебачи са насочени в личностно качество спрямо конкретната особа, а
твърдения, но неизказан от нея израз: „***" и възможно изказаната реплика:
„***'' са не толкова насочени към личността на ищеца, колкото към етнос и
отношение на този етнос към битовата проблематика. В този смисъл счита, че
гражданският съд следва да съпостави изразните средства към тяхната насоченост.
Твърди, че нейното отношение е общо, а
неговото е лично към ответницата, но пък за нейна изненада неговото личностно
отношение е оценено от съда на 800 лв., а той претендира такова от 2 000 лв. за
възприетото от въззивния наказателен съд за изказано нейно общо отношение към
даден етнос. Счита, че липсват приложени
обективни доказателства писмени такива, сочещи на
извод за основателност и
доказаност на
претендираното обезщетение според
ЗЗД и такива,
досежно претендиране лихва за забава. Счита, че ищецът не е претърпял
никакви или не в този размер неимуществени вреди. Твърди, че нстоящата ИМ е
депозирана едва, след като е образувано по нейно искане изпълнително
дело, явно с
цел за плащане
еднакви с претендираните по
настоящото дело или незаплащане на никакви суми по същото. Моли, исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани или евентуално, частично да
бъде уважена исковата претенция при спазване принципа на присъждане по
справедливост. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
С присъда № 186/26.09.2014г., постановена по НЧХД № 2790/2013г.по описа на РС-*** е признат подсъдимия Д.З.Д., роден на *** ***, ***, с висше образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.06.2013 г. вечерта в домът на частният тъжител Т.Ц.Ц. ***, изрекъл обидни думи за честта и достойнството на частния тъжител Т.Ц.Ц. с ЕГН **********, а именно: “коя си ти ма пикло”, “курва” и “оная курва не може да си намери ебач”, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл. 148 ал. 1 т. 1, във вр. с чл.146 ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 3000/три хиляди/ лева, както и на кумулативно предвиденото наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да бъде изпълнено чрез прочитане по общински радиовъзел – гр. ***. Със същата присъда е осъден на основание чл. 52 от ЗЗД подсъдимия Д.З.Д. със снета по-горе самоличност да заплати на гражданския ищец Т.Ц.Ц. ***, с ЕГН ********** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените `и от деянието по 148 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. чл. 146 ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2013 г. до окончателното `и изплащане, като за разликата до 2000/две хиляди/ лева отхвърля предявения граждански иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
С влязло в сила Решение № 18/23.01.2015г. по ВНЧХД № 948/2014г. на ОС-***, е отменена Присъда № 186 / 26.09.2014 г., постановена по НЧХД № 2790/2013 г. по описа на Районен съд ***, в частта с която на подсъдимият Д.З.Д. на основание чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 във връзка с чл.54 от НК е наложено наказание ГЛОБА в размер на 3000 лева и кумулативно наказание „ обществено порицание", което да бъде изтърпяно чрез прочитане по общински радиовъзел ***, като вместо това постановено ,че веднага след нанасяне на обидата Т.Ц.Ц. е отвърнала на подсъдимият Д.З.Д. с обида, че е „ ***", „ ***", поради което и на основание чл. 148, ал.З, във вр. с ал.1. т.1.във вр. с чл. 146 ал.2 от НК ОСВОБОЖДАВА и ДВАМАТА ОТ НАКАЗАНИЕ.
Съдът кредитира показанията на свидетелите ***, *** и ***, въпреки, че свидетелите са заинтересовани от изхода на делото, тъй като първата свидетелка е съпруга на ищеца, а останалите двама свидетели са негови близки. Показанията им са еднопосочни, логични и кореспондентни с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че след отправените от ответницата по отношение на ищеца обиди, той се е почувствал много зле, не само защото ги счита за обидни, а и още повече, тъй като ищеца се занимава със съхраняване разпространяване на българските фолклорни традиции в танцовото изкуство, като художествен ръководител на *** ***. След като се прибрал вкъщи, след нанесената от ответницата обида, ищеца бил зачервен, ядосан, притеснен. Близките му се опитали да го успокоят, но не успяли. Ищеца вдигнал кръвно налягане, тъй като от по-рано имал установена хипертония, заболяла го главата. Нарушил му се съня след нанесената обида, за около седмица след това не можел да провежда редовните репетиции, които той води по народни танци. Ищеца се успокоил за около една седмица и започнал да си изпълнява обичайните ангажименти.
Представени са и други неотносими писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на
закона, дадено в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.
Съгласно
чл.300 ГПК и чл.413, ал.3 вр. ал.2 НПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд, включително и одобреното от наказателния съд споразумение, което се ползва
със същите последици / чл.383, ал.1 от НПК/, са задължителни за гражданския съд
по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Самият институт на реторсията предполага установяването
на две насрещни противоправни и наказуеми престъпни посегателства от един и същ
вид, едното представляващо конкретни действия на тъжителя срещу подсъдимия, а
другото представляващи конкретни действия на подсъдимия насочени срещу
тъжителя, които реално да са се осъществили в правния мир, да представляват по
своя характер и естество противоправни поведения и на двамата от един и същи
вид. Следователно, след като наказателният съд при постановяване на присъдата
си е приел, че са налице основания за прилагане на посочения правен институт,
то той безусловно е приел, че и спрямо подсъдимия и настоящ ищец в процеса, е осъществено
престъпно посегателство от вида на това, което той е причинил на тъжителя и тук
ответник, като се касае за престъпление от един и същи вид, което е
задължително условие, за да се приложи институтът на реторсията. Наказателният
съд е установил по несъмнен начин както автора на уврежданията, характера и
вида на самите увреждания.
С оглед посочената разпоредба съдът приема, че деликтът в настоящото
производство е установен с обективните си характеристики, включително и от
гледна точка на вида и естеството на увреждането като установена е и вината на
ответника като тези въпроси не подлежат на пререшаване.
В настоящото производство предмет
на доказване са настъпилите от деликта неимуществени вреди – преживените от
ищеца болки и страдания, техния интензитет и продължителност.
Доказано е наличието на всички кумулативно изискуеми
се елементи от визирания в ЗЗД сложен фактически състав за ангажиране
отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД
обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането (имуществени и неимуществени). Обезщетението при
деликтна отговорност е парично. Размерът на обезщетението при причинени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди са винаги свързани с психични
преживявания и морални ценности (неимуществена ценност - здравето, засегната
психическа сфера, душевен мир, намалена трудоспособност).В настоящия казус е
засегната неимуществената ценност - здравето на ищеца, както и психичната му
сфера.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Обстоятелства, които съдът следва
да съобрази при определяне на размера напретърпените от ищеца неимуществени
верди са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие.
Посочените
обстоятелства са подробно, конкретно описани, както в приетите по делото
писмени доказателства, така и чрез депозираните по делото свидетелски
показания.Тези обстоятелства определят вида на засегната неимуществена ценност
и степента на нейното засягане (конкретността на случая) и обосновават извода
на съда относно размера на обезщетението, който съдът определя.
Съдът като се съобрази с горепосоченото и със задължителната практика на ВС относно задължителното обсъждане на обективните обстоятелствата, установени по делото, и тяхната оценка - Постановление № 4/1968 г., намира, че установените по делото обстоятелства- ответника по делото Т.Ц.Ц. е причинила на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в обида, срам, притеснение, влошаване на здравето и и невъзможност за изпълнение на ежедневните задължения за период от една седмица. Видно е, че двете страни по спора са изрекли обидни думи един спрямо друг и по отношение на деянията е приложен института на реторсията. Обстоятелството, че е приложен институтът на реторсията несъмнено сочи на еквивалетност на деянията. Ищеца е понесъл тежко изречените от ответницата думи, които са рефлектирали и върху здравето му, както и върху възможността да изпълнява ежедневните си активности, това обаче е продължило сравнително кратък период- една седмица. Изложеното обосновава извод за основателност и доказаност на исковата претенция в размер от 900,00 лв. Настоящият състав счита, че този размер е справедлив и напълно отговаря на действителното причинените болки и страдания, на техния вид и степен на засягане.
Като съобрази горното, съдът
намира че предявеният иск е основателен и доказан до размер от 900 лв., за
която сума следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 2000
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане
са компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на събитието, като
определянето на този момент е задължение на съда. Поради това искането за
такава лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато е тази за
мораторна лихва. Следователно няма задължение за ищеца да определи размера и
при предявяването на иска, като този размер не се включва в цената на иска.
Изчислението на нейния размер ще се извърши в изпълнителния процес към момента
на плащане на главното задължение./Решение
№ 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о./.С оглед
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът дължи законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение от деня
на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Поради изложеното, следва да
бъде осъден оветника по делото да заплати на ищеца сумата 900,00 лв. за
претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тях от деня на
увреждането -19.06.2013г. до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 166,50 лв.,
съразмерно на уважената част от исковите претенции.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.45, вр.чл.52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, Т.Ц.Ц., ЕГН**********,*** да плати на Д.З.Д., ЕГН**********,*** сумата от 900,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в обида, срам,
притеснение, влошаване на здравето и и невъзможност за изпълнение на
ежедневните задължения за период от една седмица, в резултат от престъпление по
148 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. чл. 146 ал. 1 от НК, за което ответницата е призната
за виновна по ВНЧХД 948 /14 по описа на РС-***, ведно със законната лихва от датата на увреждането/19.06.2013г./ до
окончателно изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер от 2000,00
лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т.Ц.Ц., ЕГН**********,*** да плати на Д.З.Д., ЕГН**********,*** сумата от 166,50 лв. направени по делото разноски за
ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: