Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на осми януари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2530 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
/ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „С.к.“ ООД срещу отказ № 20201209162548/ 10.12.2020 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано
вписването в търговския регистър по партида на дружеството на промяна в обстоятелствата,
изразяващи се в: 1) заличаване на съдружниците М.В.Т.и Б.П.Н.на основание
депозирани от тях молби с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ, 2) поемане на
дяловете на напусналите съдружници от съдружника П.В.И., 3) вписване на П.В.И.
като едноличен собственик на капитала, с дялово участие в капитала на
дружеството в размер на 5 100 лв.; 4) промяна на правната форма на дружеството
от ООД в ЕООД, 5) обявяване на актуален учредителен акт.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в
редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г.,
които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от
длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията,
която изпраща незабавно на съда подадената жалба заедно с приложенията към нея,
постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства
за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени
доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея
е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е
компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и
заличаване в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде
становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по
правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че
законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че
Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба
срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно
производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект,
който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който
е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за
допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред
Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително
гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както
специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на
гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично
препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове
граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е
постановил един акт да участва като страна в производството по неговото
обжалване, да има право да подаде писмен отговорна подадена срещу неговия акт
жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя
неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна
норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в
производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния
състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден
гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество. Освен
изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя
характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е
молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не
участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция
по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и
следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена
съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по
жалбата.
Доколкото жалбата се подава чрез Агенция
по вписванията, то трябва да се приеме, че този орган се запознава с нея в
момента на нейното подаване. В правомощието на Агенция по вписванията е да
изпрати подадената жалба до съда като от нея зависи в кой момент ще стори това.
Ето защо съдът счита, че Агенция по вписванията може да упражни правото си да
подаде становище по жалбата срещу постановен отказ за вписване, обявяване и заличаване
в търговския регистър до момента на изпращане на тази жалба и останалите
документи до компетентния съд, като допълнителен срок за това не следва да се
дава.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право
и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Предмет
на регистърното производство, по което е
постановен обжалвания отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „С.к.“
ООД на промяна във вече вписаните обстоятелства, изразяващи се в: 1) заличаване
на съдружниците М.В.Т.и Б.П.Н.на основание депозирани от тях молби с правно
основание чл. 125, ал. 2 ТЗ, 2) поемане на дяловете на напусналите съдружници
от съдружника П.В.И., 3) вписване на П.В.И. като едноличен собственик на
капитала, с дялово участие в капитала на дружеството в размер на 5 100 лв.; 4)
промяна на правната форма на дружеството от ООД в ЕООД, 5) обявяване на
актуален учредителен акт.
При подаване на заявление за
вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице,
което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ,
извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда
от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма
и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се
доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те
съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми
/чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед на това и предвид обстоятелствата, чието
вписване се иска в случая, а именно промяна на съдружниците, притежаващи
дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност, то
проверката, която следва да извърши длъжностното лице включва и това дали
заявителят е представил документи, удостоверяващи тази промяна. Доколкото в
заявлението се сочи, че промяната е в резултат на прекратяване на участието в
дружеството „С.к.“ ООД на съдружниците М.В.Т.и Б.П.Н.с подаване от всяко от
тези физически лица на писмено предизвестие за напускане по реда на чл. 125,
ал. 2 ТЗ, то длъжностното лице проверява и конкретно дали е осъществен
фактическия състав, предвиден в тази правна норма.
В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредено
правото на всеки един съдружник в дружество с ограничена отговорност да
прекрати по своя воля участието си в дружеството, като е регламентиран и начина
по който то трябва да бъде упражнено, а именно чрез отправяне на писмено
предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. При тълкуване
на посочената правна норма се установява, че за да бъде прекратено участието на
съдружник в посочената хипотеза следва да бъдат установени следните
обстоятелства: 1) направено от съдружника в писмена форма изявление за
прекратяване на участието му в дружеството; 2) достигане на това изявление до
дружеството; 3) изтичане на тримесечен срок от момента на получаване на
предизвестието от дружеството. Правната промяна при упражняване на
потестативното право, предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, се изразява в прекратяването
на участието в дружеството на лицето, отправило предизвестие, като тя настъпва
от момента на изтичане на срока на предизвестието. В закона не са поставени
никакви други условия за възникване на правните последици от реализирането на
посоченото право на съдружника – не се изисква, за да настъпи прекратяване на
участието на съдружника в дружеството, да бъде прието решение на общото
събрание за неговото освобождаване, нито пък да бъдат уредени имуществените
отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и да бъде взето
решение за това кой поема дружествените дялове, които това лице е притежавало.
Тези обстоятелства не са условие за настъпване на прекратяването на
членственото правоотношение, а са последица от него. В този смисъл е и
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 46/
22.04.2010 г., постановено по т.д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.
В случая от документите,
представени към заявлението, по което е образувано регистърното производство,
се установява, че от всяко едно от физическите лица М.В.Т.и Б.П.Николов, които
са съдружници в „С.к.“ ООД, е направено писмено изявление за прекратяване на тяхното
участие в дружеството. Те са обективирани в текста на две уведомления, намиращи
се на л. 28 и л. 29 от делото на СГС. Съдът приема, че изявленията за напускане
на съдружниците са достигнали до „С.к.“ ООД на 01.09.2020 г., на която дата те
са получени от единия от вписаните в търговския регистър към този момент законни
представители на дружеството, който има правото да го представлява отделно от
другия такъв. Това е видно от изявленията в този смисъл, които са обективирани
върху всяко от писмените предизвестия и под които управителят на търговското
дружество се е подписал. Следователно предвиденият в чл. 125, ал. 2 ТЗ тримесечен
срок на предизвестието на всеки от напускащите съдружници започва да тече от 01.09.2020
г. и изтича на 01.12.2020 г.. Както беше посочено, с изтичане на този срок,
т.е. считано от 02.12.2020 г. е настъпила и правната промяна в резултат на
упражненото от М.В.Т.и Б.П.Н.право по чл. 125, ал. 2 ТЗ, а именно прекратено е
участието на тези съдружници в дружеството „С.к.“ ООД.
От вписванията, извършени в
търговския регистър по партидата на „С.к.“ ООД, се установява, че на 28.04.2009
г., което като време е преди датата, на която съдружниците М.В.Т.и Б.П.Н.са
упражнили правото си да напуснат дружеството, е вписан запор върху притежаваните
от тях дружествени дялове от капитала на това дружество, наложени за
обезпечаване на вземанията на кредитора НАП.
Действието на запора върху
дружествени дялове, който е наложен за обезпечаване на публични вземания, настъпва
от момента на вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията
съгласно чл. 209, ал. 8 ДОПК, като съгласно чл. 451- чл. 453 ГПК, които норми
са приложими и в производството по публично изпълнение съгласно чл. 206, ал. 1 ДОПК,
това действие се изразява в това, че от момента на налагане на запора длъжникът
се лишава от правото да се разпорежда с притежаваните от него дялове, като в
случай, че такова разпореждане е осъществено, в закона е изрично предвидено, че
то не може да бъде противопоставено на взискателя и на присъединените
кредитори, тъй като е недействително спрямо тези лица. Освен това в чл. 206,
ал. 3 ДОПК е предвидено, че Агенцията по вписванията отказва вписване на
промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора. При тълкуване на
тази правна норма се налага извода, че в нея е уредена една специална
последица, която има запорът върху дружествени дялове, когато е вписан за
обезпечаване на публично вземане, за разлика от запора, обезпечаващ гражданско
вземане, която се изразява в това, че се забранява извършването на вписване в
търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, на промени в
обстоятелствата, произтичащи от настъпила промяна в правните субекти, които
притежават дружествените дялове, която промяна е в резултат на конкретен факт,
който е осъществен след вписване на запора. Този факт може да бъде или сключена
разпоредителна сделка или упражнено от съдружника право по чл. 125, ал. 2 ТЗ,
тъй като и при него се стига до промяна на титуляра на дружествените дялове от
напусналия съдружник в полза на лицето, което ги поема.
След като
в производството се установява, че на 28.04.2009 г. в търговския регистър по
партидата на „С.к.“ ООД са вписани запори
върху притежаваните от съдружниците М.В.Т.и Б.П.Н.дружествени дялове от
капитала на това дружество, наложени за обезпечаване на вземания на кредитора
НАП и предвид това, че в разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ДОПК е регламентирана
забрана за длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията след
вписване на тези запори да впише промяна в титулярите на запорираните
дружествени дялове, произтичаща от упражнено право по чл. 125, ал. 2 ТЗ, то
съдът счита, че вписването на прекратяването на членствените правоотношения на М.В.Т.и
Б.П.Н.в дружеството „С.к.“ ООД и поемането на дяловете на тези лица от
оставащия съдружник П.В.И., което се иска, не може да бъде извършено. Не могат
да бъдат вписани и другите заявени обстоятелства, а именно вписване на П.В.И.
като едноличен собственик на капитала, с дялово участие в капитала на дружеството
в размер на 5 100 лв., промяна на правната форма на дружеството от ООД в ЕООД, тъй
като те също произтичат от настъпилата след вписване на обезпечителните запори промяна
на лицата, притежаващи дялове от капитала на дружеството. Длъжностното лице е
следвало да постанови отказ по подаденото заявление, както е направено. Ето
защо жалбата, подадена срещу отказ № 20201209162548/ 10.12.2020 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, трябва да бъде
оставена без уважение.
Агенция по вписванията е
направила искане за присъждане в нейна полза на направените в съдебното
производство разноски, което съдът счита за неоснователно. Това е така, тъй
като, както беше посочено в решението, Агенция по вписванията няма качеството
на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед на това и този правен
субект няма право на разноски, каквото право възниква само за страната в
гражданския процес, какъвто характер има и регистърното производство. Това
произтича от общите правила за възникване и разпределение на отговорността за
разноски, предвидени в чл. 78 ГПК, съгласно които право на разноски възниква само
за страната в гражданския процес, в полза на която е решено делото. Освен това
то може да бъде упражнено само срещу другата страна, която неоснователно е
въвела първата в спора пред съда, т.е. само при двустранните производства,
каквото не е настоящото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „С.к.“ ООД срещу отказ № 20201209162548/ 10.12.2020 г. на длъжностно
лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано вписването
в търговския регистър по партида на дружеството на промяна в обстоятелствата,
изразяващи се в: 1) заличаване на съдружниците М.В.Т.и Б.П.Н.на основание
депозирани от тях молби с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ, 2) поемане на
дяловете на напусналите съдружници от съдружника П.В.И., 3) вписване на П.В.И.
като едноличен собственик на капитала, с дялово участие в капитала на
дружеството в размер на 5 100 лв.; 4) промяна на правната форма на дружеството
от ООД в ЕООД, 5) обявяване на актуален учредителен акт.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
жалбоподателя.
Решението
да се връчи и на Агенция по вписванията.
СЪДИЯ: