№ 206
/ 13.7.2020 г.
Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Монтана, 13.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен
състав, в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при участието
на секретаря Тодора Владинова и в присъствието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 728 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 ал.1 и сл.
от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана
е сезиран с жалба на Т.Н.М.
***, ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 19 –
0996 - 004157 издадено на 20.01.2020г. от Началник сектор
,,Пътна полиция” при ОДМВР - гр. Монтана, с което на жалбоподателя са наложени
наказания глоба в размер на 200.00 лева, както и 100.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършени административни нарушения
по чл.116 от ЗДвП и чл.123, ал.1 т.2
б.В от ЗДвП.
С бланкетна жалба същият оспорва изцяло
наказателното постановление и моли съда да постанови решение, с което да го отмени като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Т.М., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения
си защитник подържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник
сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР - гр. Монтана, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Районен съд - гр.Монтана,
при извършена служебна проверка по допустимостта на жалбата констатира, че същата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в съдебното производство доказателства
установяват следната фактическа обстановка:
На 03.08.2020г., около 00:25ч. жалбоподателят
Т.М., заедно със своя брат свидетеля М. М., се намирал
с лек автомобил марка Фолкваген Венто” с рег.№ М 41 11
ВР в с. Владимирово, Област Монтана, на ул. ,,В.
Петков Минчев”, за да вземат едно момиче. Междувременно на улицата се появили
група лица от ромски поризход, които се държали силно агресивно към жалбоподателя
и неговия брат, започнали да удрят по автомобила с метална тръба, а единият
насочил огнесрелно оръжие срещу тях. След като непосредствено възприел
заплахата, жалбоподателят се уплашил и привел автомобила в движение, опитвайки
се да избегне възникналата опасност. При движението блъснал намиращия се на
пътя пешеходец Ц. Ц. И., който бил от
нападателите и държал в ръцете си метална тръба. След като излезли от селото,
водачът на автомобила телефонирал на телефон 112 и се прибрал в с.Кобиляк. На
място пристигнали полицейските служители в сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР –
гр. Монтана младши автоконтрольор А.Д. и В.В.. При тях отишли тримата лица, сред които и блъснатия.
Полицейските служители провели беседа с
тях и установили въпросния автомобил. Блъснатото лице отказало медицинска помощ
и впоследствие заявило, че няма никакви претенции. Свидетелите Д. и В. посетили
с.Кобиляк и установили автомобила, с който било
реализирано транспортното произшествие, както и лицето, което го е управлявало.
Двамата установили видими поражения по лекия автомобил. Съставили АУАН за
извършени административни нарушения по чл.116 от ЗДвП и чл. 123, ал.1 т.2 б.В
от ЗДвП, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без
възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление. Междувременно водачът на лекия автомобил депозирал жалба в
прокуратурата за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК, по която било
образувано наказателно производство.
Горната фактическа обстановка принципно съдът
прие за безспорно установена и подкрепяща се от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Следва да бъдат кредитирани в тяхната пълнота и достоверност
показанията на свидетелите Д. и В..
Независимо че същите не са били
непосредствени очевидци на извършеното деяние, а се позоваватна преразказ от
трети лица за случилото се, същите се подкрепят от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Същевременно следва да бъдат ценени
показанията на брата на жалбоподателя М. М., който е бил очевидец на случилото
се. С неговите показания се потвърждават и тези на свидетелите Д. и В. относно
поведението на въпросните лица спрямо жалбоподателя, неговата уплаха, която е
провокирала и последващото му поведение. Допълнителен аргумент в насока на
подкрепана гласните доказателствени средства е и представеното като писмено
доказателство писмо от Районна прокуратура – гр.Монтана с изх.№
173919/04.06.2020г., от което е видно, че на 01.10.2019г. е образувано
досъдебно производство № 930/2019г. за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с
ал.1 от НК именно във връзка със случилото се на 03.08.2019г. В писмото изрично
е отразено, че пострадал от деянието е бил именно жалбоподателя Т.М..
Предмет на преценка на настоящето
производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и
с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по
законносъобразността на наказателното постановление съдът констатира, че същото
е издадено в нарушение на материалния закон.
Видно от данните по делото е, че
цялостното поведение на жалбоподателя Т.Н.М., е било
продиктувано от възникналата спрямо него непосредствена опасност от извършване
на престъпление от група лица от ромски произход. Налице хипотеза на формално
извършени административни нарушения, продиктувани от противоправното поведение
на неустановени по делото лица, застрашили живота и здравето на жалбоподателя. Тъй
като от показанията на разпитания свидетел очевидец М. М. не се установява, че
именно блъснатото лице се е заканило с убийство на жалбоподателя, а и от
писмото на прокуратурата липсват данни, относно извършителя на противоправното
деяние, не би могло да се приеме, че е налице института на неизбежната отбрана,
тъй като активната защита следва да бъде упражнена само и единствено спрямо
застрашаващия обществените отношения деец. Поради тази причина е налице
института на крайната необходимост по смисъла на чл. 8 от ЗАНН във вр. с чл.13,
ал.1 от НК. Жалбоподателят се е опитал да избегне непосредствената опасност,
използвайки предоставената му възможност да избегне същата, посредством
извършване на административни нарушения. Крайната
необходимост е състояние на непосредствена опасност, застрашаваща с висока
степен на вероятност със засягане на правно защитени интереси, като за да се
квалифицира деянието като такова, е необходимо то да е насочено към отклоняване
на непосредствената опасност и да създава обективни предпоставки за спасяване
на застрашените интереси и кумулативно с това да не съществува друг начин за
избягване на опасността и причинените от деянието вреди да са по-малко
значителни от предотвратените.
Съществено значение е и обстоятелството, че за разлика
то неизбежната отрбана, при крайната необходимост законът допуска причиняването
на вреди и на трети, незастрашаващи нападнатия, лица. Поставянето
на водача на управлявания лек автомобил в непосредствена опасност посредством
закана за убийство и привеждането на автомобила в движение, довело до
причиняване на телесна повреда на едно от тези лица, очевидно е било провокирало
същия към извършване на противоправни деяния, които обаче, покривайки
признаците на привилегирования състав на чл.13, ал.1 от НК, не съставляват
административни нарушения.
При извършена служебна проверка по
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът констатира,
че по отношение на вмененото административно нарушение по чл.123, ал.1 т.2 б. В
от ЗДвП е бил нарушен закона и на друго основание. С оглед възприетата
фактическа обстановка и събраните по делото гласни и писмени доказателства
следва да бъде отразено, че цялостното поведение на жалбоподателя е било
съобразено с поставянето му в непосредствена опасност за неговия живот. Ето
защо цитираната разпоредба подвежда под административна отговорност всеки един
нарушител, но с изключение на случаите когато това бездействие не представлява
опасност за самия него. Наличието на образувано досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, е достатъчно за
съда да приеме, че жалбоподателят не е могъл да вземе мерки по безопасността на
движението и да окаже помощ на пострадалите, които очевидно са инициирали
нападение срещу него.
Поради тази причина и издаденото
наказателно постановление се явява изцяло незаконосъобрано и като такова следва
да бъде отменено.
При извършена служебна проверка не бяха
констатирани допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, обуславящи
отмяната на обжалвания акт на процесуално основание.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 – 0996 - 004157 издадено
на 20.01.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР - гр. Монтана, с което на Т.Н.М. ***, ЕГН: ********** са наложени
наказания глоба в размер на 200.00 (двеста) лева, както и 100.00 (сто) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършени
административни нарушения по чл. 116 от ЗДвП и чл.123, ал.1 т.2 б.В от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: