РЕШЕНИЕ
№ 2537/17.12.2021г.
гр.
Пловдив, 17 декември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА,
при секретаря Г.Г. и с участието на
прокурора от ОП Пловдив Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно дело № 2610 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по предложение на
наблюдаващ досъдебното производство прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив за
възобновяване на административнонаказателното производство, по което е издадено
Наказателно постановление №16-002595/27.11.2020 г. на Директор „Дирекция
„Инспекция по труда“ Пловдив и отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание вносителят на
предложението не се явява.
Ответникът в производството „Строймаш“
ЕООД с.Катуница не изпраща представител и не взема становище по предложението.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“
Пловдив, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Т., оспорва
искането за възобновяване на административнонаказателното производство, като
моли същото да се отхвърли. Излага съображения относно това, че с влязлото в
сила наказателно постановление е ангажирана обективната и безвиновна
административнонаказателна отговорност на дружеството – ответник като
работодател, а не отговорността на управителя му.
Представителя на ОП - Пловдив заявява
становище за уважаване предложението за възобновяване, по съображенията, които
са изложени в него. Моли се административнонаказателното производство да бъде
възобновено и прекратено, а
наказателното постановление – отменено.
Предложението е направено с основание чл.70,
б.“д“ от ЗАНН, като е депозирано от наблюдаващия съответното наказателно
производство прокурор, съгласно предвиденото в чл.72, ал.1 от ЗАНН и с оглед на
представените доказателства по делото относно избора му. В ЗАНН не е предвиден
изричен преклузивен срок, в който може да се направи предложение за
възобновяване по б.“д“ на чл.70 така, както това е предвидено в нормата на чл.71 от ЗАНН
по отношение на останалите основания за възобновяване. Поради това и съобразно
с чл.84 от ЗАНН,
следва да се счете, че принципно са приложими нормите на НПК, а с оглед на
конкретния случай, видно от датата на издаване на постановлението за спиране на
досъдебното производство, прокурорът е спазил и предвидения в НПК едномесечен
срок да поиска възобновяване, считано от датата на спирането, съгласно чл.24, ал.4 от НПК. Предвид изложеното и съдът намира, че предложението се явява допустимо за разглеждане.
Разгледано по същество, така направеното
искане за възобновяване на административнонаказателно производство съдът намери
обаче за неоснователно.
Установява се от фактическа страна, че
по повод на настъпила смъртна злополука с лицето А.К. – оператор на
трошачно-пресовна инсталация в базата на „Строймаш“ ЕООД в с.Катуница на
09.10.2020 г., е била извършена проверка на място в базата от длъжностни лица в
Дирекция „Инспекция по труда“. Вследствие на проверката срещу „Строймаш“ ЕООД,
в качеството му на работодател на пострадалото лице, е бил издаден АУАН №
16-002595 от 16.10.2020 г., а въз основа на акта било издадено наказателно
постановление № 16-002595 от 27.11.2020 г. Със същото на „Строймаш“ ЕООД
с.Катуница била наложена имуществена санкция от 2000 лева на основание чл.416,
ал.5, вр. с чл.413,ал.2 от Кодекса на труда за установено нарушение по чл.275,
ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.405, ал.2 от Правилника за
безопасност на труда при разработване на находища по открит начин от 1996 г.,
изразило се в неосигуряване от работодателя „Строймаш“ ЕООД на здравословни и
безопасни условия на труд на пострадалия чрез неосигуряване на преграда на
зоната на обръщателния барабан на гумено-лентовия транспортьор, захранващ
трошачната инсталация, което е дало възможност ръката му да попадне в опасната
зона между лентата и барабана. Наказателното постановление е връчено на
дружеството на 04.12.2020 г., не е било обжалвано е и влязло в сила на 12.12.2020
г. По повод на настъпилата злополука, довела до смъртта на А.К., още на 09.10.2020г. започнало и
наказателно досъдебно производство, на основание чл.212, ал.3 от НПК с първо
действие по разследването оглед на местопроизшествието, оглед на труп.
Наказателното производство било заведено като сл. дело № 266/2020 г. по описа
на ОСО при ОП Пловдив. На 23.09.2021 г. наблюдаващият прокурор по следственото
дело спрял наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК,
като приел за установено в постановлението за спиране, че пострадалият К.
работел по трудов договор в „Строймаш“ ЕООД със собственик и управител И.А.В.,
като през октомври 2018 г., без да е сменяна длъжността му „шофьор“, И.В. му
възложил функции на оператор на ТПИ, като в тази връзка се съставил протокол,
че К. е преминал обучение и изпит за безопасна работа, както и длъжностна
характеристика за тази нова длъжност, но се установило, че подписите и в двата
документа за К., не са положени от него. Установено било и че в книгата за
инструктаж подписите от 03.08.2020 г. и от датата на инцидента 09.10.2020 г.
също не са положени от пострадалия. Прието било още в постановлението за
спиране на наказателното производство и че в хода на разследването от
назначената съдебно-трудова експертиза било видно, че работодателят И.В. е
извършил редица нарушения на изискванията за безопасни и здравословни условия
на труд, които били в причинна връзка с настъпилата злополука и за които следва
на лицето да се търси наказателна отговорност. Посочило се също в цитираното
постановление за спиране и че с оглед съставеното наказателно постановление на
„Строймаш“ ЕООД, макар то да е против юридическо лице-работодател, на практика
то коментира нарушения, извършени от физическото лице – работодател. Затова и
предвид преценената от прокурора като налична колизия на
административнонаказателното производство и наказателното такова била
обусловена необходимост от предприемане на действия по чл.25, ал.1, т.5 от НПК,
както и да се сезира административния съд за възобновяване на
административнонаказателното производство.
Посочените фактически установявания и
правни изводи са отразени и в предложението за възобновяване, станало основание
за образуване на настоящото дело, като в същото е посочено, че нарушенията,
извършени от физическо лице-работодател, са виновно извършени, като макар
нормата на чл.84, ал.1 от ЗАНН да предвижда административнонаказателни санкции
срещу юридически лица, то случаят не бил такъв.
Настоящата съдебна инстанция, като взе
предвид изложението в направеното предложение за възобновяване, както и
становищата на страните и всички събрани по делото доказателства, включително
административнонаказателната преписка, както и приложеното досъдебно
производство, намери, че направеното искане следва да се отхвърли като
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.70, б.“д“ от ЗАНН административнонаказателно производство, по което е влязло в сила
наказателното постановление, каквото е установено да е налице в случая, се
възобновява тогава, когато деянието, за което е приключило
административнонаказателното производство, съставлява престъпление. Въпросната
разпоредба, приета с ДВ бр.63/2017 г., включително разгледана и тълкувана
заедно с измененията на разпоредбите на чл.24 и 25 от НПК, приети със същия
държавен вестник, е предвидена, за да даде
възможност за преодоляване на забраната по чл.4,§ 1 от Протокол № 7 към
КЗПЧОС, а именно никой да не бъде съден или наказан от съда на една и съща
държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден
съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. В конкретния случай, видно от доказателствата
по делото е, че както административнонаказателното производство, чието
възобновяване се иска, така и наказателното производство, в действителност имат
като предмет на разглеждане идентични факти, свързани с времето, мястото, причините и условията, при които е настъпила
смърт на лицето А.К.. Същевременно обаче, съдът намира, че в случая е
безпредметно изобщо да извършва преценката по смисъла на ТР № 3/2015 г. досежно
наличие на критериите „Енгел“ по отношение на приключилото производство,
доколкото счита, че не може да се говори изобщо до налична конкуренция между
наказателно и административнонаказателно производство, при която да е застрашен
от нарушаване принципа non bis in idem.
Това е така, доколкото, както изрично е коментирано в посоченото тълкувателно
решение във връзка с анализа на нормите на чл.24, ал.1, т.6 от НПК и на чл.33
от ЗАНН, в тях е въплътена идеята на законодателя за приоритет на наказателната
отговорност над административната, като поначало въобще не се допуска
конкуренция между административнонаказателно и наказателно производства, но
такива, които са водени срещу едно и
също лице за едно и също извършено деяние. Безспорно е, че принципът,
възведен в чл.4, §1 на Протокол № 7 към КЗПЧОС, включва забрана за повторно
наказване или съдене на едно и също лице
за едно и също деяние, тоест, съдържа както обективен, така и субективен
елемент. Сиреч, конкретните фактически обстоятелства по двете производства
следва да се отнасят и до едно и също лице, което би имало качеството на
извършител на деяние, съставляващо административно нарушение и съответно
престъпление. В случая се установява провеждането на наказателно производство и
приключило административнонаказателно такова при действително налична
идентичност на обективните факти, очертаващи предмета на разглеждане на двете
производства, но изобщо не е налице идентичност по отношение на субекта на
отговорността, доколкото административнонаказателното производство е водено и
приключило по отношение на юридическото лице „Строймаш“ ЕООД, което е било
санкционирано за неизпълнение на задължения по КТ като работодател на
пострадалото лице. Наказателното производство се води с данни за престъпление
по чл.123 от НК, при което извършител на деянието, както и при всяко
престъпление, може да е само конкретно физическо лице. При това положение и
независимо, че лицето, по отношение на което е вероятно да бъде повдигнато
обвинение, също може да бъде определено с качеството работодател по смисъла на
по-широкото разглеждане на това понятие, съгласно легалната дефиниция, дадена в
§1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, в сравнение с тази по §1,т.1 от ДР на КТ, то не е
налице изобщо идентичност между субектите на отговорността и не би могло да се
приеме, че с провеждане на наказателно производство срещу конкретно физическо
лице ще бъде нарушен посоченият принцип non bis in idem, избягването на каквото
нарушение именно се цели с възобновяване на приключилото административнонаказателно
производство, доколкото последното е водено и приключило по отношение на съвсем
друго лице. Нещо повече, отговорността на същото е ангажирана именно на
основание изрично предвидената в закон /в случая Кодекса на труда/ имуществена
санкция за юридическото лице –работодател, във връзка с чл.83, ал.1 от ЗАНН,
при неизпълнение на общото му задължение да осигури безопасни и здравословни
условия на труд, така че
опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат
отстранени, ограничени или намалени. Не е налице в тази насока санкциониране на
виновно длъжностно лице по смисъла на чл.413, ал.2 от КТ във връзка с
установеното нарушаване на посоченото задължение и настъпилата смърт на
работник, а на юридическото лице –работодател, чиято отговорност е обективна и
се ангажира независимо от наличието или липсата на виновно поведение на
конкретно физическо лице, довело до реализиране нарушение задълженията на
работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
При това положение и тъй като не
съществува на практика заплаха за нарушаване на принципа и забраната по чл.4,
§1 на Протокол № 7 към КЗПЧОС, исканото възобновяване се явява ненужно и затова
и неоснователно. Не съществува посочената от прокурора пречка за провеждане на
наказателното производство по отношение на конкретно посоченото в предложението
му физическо лице, както и евентуално реализиране на неговата наказателна
отговорност, доколкото административнонаказателното производство не е било
водено срещу него, нито предмет на същото са били негови конкретни действия и
бездействия, довели до смъртта на пострадалия, а обективно установеното
бездействие на друг субект - юридическо лице.
По изложените мотиви и съдът намира, че
следва да отхвърли предложението за възобновяване и затова
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предложението на
наблюдаващия
следствено дело № 266/2020 г. прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив за
възобновяване на административнонаказателното производство, по което е издадено
Наказателно постановление № 16-002595/27.11.2020 г. на Директор „Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пловдив и за отмяна на наказателното постановление.
Да
се върне приложеното досъдебно
производство на прокурора, а административната преписка да се върне в
ДИТ-Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.