№ 3
гр. Плевен, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20224400100514 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 432 вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
/ИМ/ на „Кей Би Си Банк България“ /предишно наименование
„Райфайзенбанк /България/”/ ЕАД, гр. София, ЕИК ********* чрез
пълномощника й юрисконсулт А. Ч. против Е. П. Л. /посочена като П. Л. Е.
/P.L.E./ съгласно договора между страните/, с която са предявени осъдителни
искове чл. 430 ал. 1 вр. чл. 432 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за
вземанията на Банката общо в размер на 110 063,91 лв., дължими по договор
за кредит, сключен между страните на 22.05.2015 г.. Представени са
пълномощно в полза на юрисконсулт А. Ч. и квитанция за внесена държавна
такса за образуване на делото.
В ИМ Банката - ищец твърди, че на 22.05.2015 г. между Банката и
ответницата е сключен договор за студентски кредит, наричан за краткост
Договора, по силата на чл. 1.1 от който Банката, в качеството на кредитодател
е предоставила на ответницата, в качеството кредитополучател кредит в
размер на 82 144,92 лв., който е усвоен от кредитополучателя, тъй като е
отпуснат целево за заплащане на 12 бр. такси за обучение на
кредитополучателя, всяка една в размер на 6 845,41 лв.. Твърди се, че
усвояването на всяка от сумите от 6 845,41 лв. е извършено на следните дати:
25.05.2015 г., 08.10.2015 г., 18.05.2016 г., 19.10.2016 г.,22.03.2017 г.,
27.09.2017 г., 29.03.2018 г., 03.10.2018 г., 07.03.2019 г., 25.10.2019 г.,
03.06.2020 г. и 18.01.2021 г.. Твърди се, че съгласно чл. 4.2 и чл. 4.4 от
договора кредиполучателят ползва гратисен период от 81 месеца, считано от
1
датата на сключване на договора до 05.02.2022 г. , през който не дължи
плащане на главница и лихва по кредита, но Банката начислява
възнаградителна лихва върху усвоената част от кредита. Твърди се, че
независимо от уговорката между страните в чл. 4.4 от Договора за
капитализирана лихва по време на гратисния период, същата не е
капитализирана от Банката и претендираната лихва е отложена до влизане на
кредитополучателя в погасителен план след изтичане на гратисния период и е
станала изискуема с обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по
кредита. Твърди се, че в конкретният случай лихвата е начислена за периода
от 25.05.2015 г. /датата на първото усвояване на сума от кредита/ до
05.03.2022 г. /датата на на края на гратисния период/ и е изискуема към
07.07.2022 г. – датата на предсрочната изискуемост на вземанията. Твърди се,
че съгласно Договора срокът за ползване и издължаване на кредита е до
05.02.2032 г.. Твърди се, че съгласно чл. 3.1 от Договора за ползвания кредит
кредиполучателят се е задължила да заплаща на Банката фиксирана годишна
лихва в размер на 7 %, а съгласно чл. 3.2 от Договора страните са постигнали
съгласие при забава на плащането на дължими суми по кредита
кредиполучателят да заплаща на Банката лихва за забава в размер на
основния лихвен процент /ОЛП/ + 10 пункта върху забавената сума за
времето на забавата до окончателното заплащане на забавеното задължение.
Твърди се, че кредитът е следвало да бъде погасяван съгласно погасителен
план подробно описан в чл. 4.8 от Договора, както следва: 120 равни
анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец,
считано от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г.. Твърди се, че Банката е изпълнила
всички свои задължения по Договора, но е налице неизпълнение на
задълженията на ответницата в качеството на кредитополучател, изразяващи
се в липса на доброволно изпълнение на задълженията за заплащане на
месечните погасителни вноски. Твърди се, че с оглед настъпване на падежите
на всяка от погасителните вноски през периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022
г. вкл. за Банката е възникнало правото по чл. 6.2 от Договора да обяви
кредита за предсрочно изискуем поради неплащане от страна на
кредитополучателя на посочените последователни месечни вноски.
Твърди се, че към датата на подаване на ИМ ответницата дължи на
Банката следните парични суми: сумата от 82 144,92 лв., представляваща
изискуема главница, от която 2 400,89 лв. редовно падежирали главници за
периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. и 79 744,11 лв., предсрочно
изискуема главница към 08.07.2022 г., сумата от 2 368,05 лв., представляваща
редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.03.2022 г. до
05.07.2022 г. вкл., сумата от 46,80 лв., представляваща редовна
възнаградителна лихва върху пресрочно изискуемата главница, начислена за
периода от 05.07.2022 г. до 07.07.2022 г. вкл., сумата от 42,31 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 05.03.2022 г.
до 07.07.2022 г., отложена възнаградителна лихва в размер на 25 461,83 лв.,
начислена за периода от 25.05.2015 г. до 05.03.2022 г..
2
С ИМ се прави изявление на стр. 4 от ИМ с връчването на ИМ да се
счита, че е упражнено правото на Банката по чл. 6.2 от Договора да обяви
вземането по Договора за кредит за предсрочно изискуемо и се обосновава
правният интерес от предявяване на обективно съединените осъдителни
искове.
Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да
постанови решение, с което да уважи предявените осъдителни искове и осъди
ответницата да заплати следните парични суми:
сумата от 82 144,92 лв., представляваща изискуема главница, от която
2 400,89 лв. редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022 г. до
05.07.2022 г. и 79 744,11 лв., предсрочно изискуема главница към 08.07.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на делото - 08.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,
сумата от 2 368,05 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. вкл.,
сумата от 46,80 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва
върху пресрочно изискуемата главница, начислена за периода от 05.07.2022 г.
до 07.07.2022 г. вкл.,
сумата от 42,31 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено
за периода от 05.03.2022 г. до 07.07.2022 г., отложена възнаградителна лихва
в размер на 25 461,83 лв., начислена за периода от 25.05.2015 г. до 05.03.2022
г..
Моли се съда при уважаване на исковете да присъди в полза на ищеца
направените по делото разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв..
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответницата Е. П. Л., на която книжата по делото са връчени лично на
посоченият в договора адрес на ответницата в Кралство Великобритания и
Северна Ирландия на 26.10.2022 г..
В о.с.з. ищецът не се представлява, но чрез пълномощника си
юрисконсулт П.Д. депозира писмени бележки, в които поддържа предявените
искове и иска присъждане на направените по делото разноски. Поддържа
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В писмените бележки се
поддържа, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила и
претендираните суми се дължат, в която насока е и заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. В случай, че
предявените искове бъдат уважени частично се иска от съда да изчисли и
определи разноските по делото по съразмерност и след компенсация. В
допълнителна молба, депозирана по делото /л. 100-101/ ищецът чрез
3
пълномощника си юрисконсулт П.Д. уточнява, че Банката не разполага с
погасителен план и такъв не е изготвен при сключване на Договора, а е
следвало да се състави след изтичане на гратисния период, т.е. след
05.02.2022 г.. Твърди се, че погасителния план не е било възможно да бъде
съставен по –рано, тъй като е била наяснота относно размера на усвоената
сума по кредита, размера на семестриалните такси, дали студентът ще се
обучава по време на целия период на гратисния период и др., както и че
ответницата е следвало да се яви в офис на Банката за изготвяне на
погасителен план и подписване на същия, но не се е явила и поради това
липсва двустранно подписан погасителен план, а представеният по делото
погасителен план е подписан единствено от представител на Банката. По
делото са депозирани и молби от пълномощника на ищеца юрисконсулт Е.Д.
/с представено пълномощно/, с които е представен списък на разноските,
прави се възражение при условие на евентуалност по чл. 78 ал. 5 от ГПК и се
прави искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
/молби на л. 61-62, л. 83/.
Ответницата Е. П. Л., редовно призована, не се явява и не се
представлява по делото.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, предявени от
„Кей Би Си Банк България“ /преди „Райфайзенбанк /България/”/ ЕАД, гр.
София, ЕИК ********* против Е. П. Л. /P.L.E. съгласно договора/ за
осъждане на ответницата да заплати на Банката - ищец общо на сумата от 110
063,91 лв., от която: сумата от 82 144,92 лв., представляваща изискуема
главница, от която 2 400,89 лв. редовно падежирали главници за периода от
05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. и 79 744,11 лв., предсрочно изискуема главница
към 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на делото - 08.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 2 368,05 лв., представляваща редовна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. вкл., сумата от
46,80 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва върху пресрочно
изискуемата главница, начислена за периода от 05.07.2022 г. до 07.07.2022 г.
вкл., сумата от 42,31 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 05.03.2022 г. до 07.07.2022 г., отложена възнаградителна лихва в
4
размер на 25 461,83 лв., начислена за периода от 25.05.2015 г. до 05.03.2022
г..
ИМ е редовна и предявените обективно съединени осъдителни искове
чл. 430 ал. 1 вр. чл. 432 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД така както
са заявени обстоятелствата в ИМ са допустими. Исковете са предявени от
активно легитимирана страна против пасивно легитимирана страна с оглед
твърденията за сключен договор за кредит между страните и неизпълнение от
страна на ответницата по спорното правоотношение. С оглед цената на
първия от исковете спорът е родово подсъден на окръжния съд при условията
на чл. 104 т. 4 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от ТЗ с договора за банков
кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката. Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 ТЗ освен в
предвидените в договора случаи Банката може да иска предсрочно връщане
на сумата по кредита, когато: 1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения; 3. обезпечението стане
недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок; 4. заемателят не връща
други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си
състояние. Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните
институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени
на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа
на извлечение от счетоводните си книги.
С оглед изложеното в ИМ, че задълженията на ответницата произтичат
от неизпълнението на задължението й на кредитополучател по договор за
студентски кредит от 22.05.2015 г., в тежест на ищеца е да докаже, че към
датата на подаване на ИМ, респ. към датата на приключване на съдебното
дирене в исковото производство са налице изискуеми парични вземания в
претендираните размери за главница, договорни и наказателни лихви,
произтичащи от неизпълнение на задължението на ответницата по посочения
договор за кредит. В тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнявала
задълженията си по договора за кредит като е погасила на падежа всяка от
договорените вноски по кредита или че е погасила изцяло задълженията си по
договора за кредит.
Установява се от представения с ИМ от ищеца по делото договор за
студентски кредит, сключен на 22.05.2015 г. между страните на български и
аглийски език /л. 12-17/, че Банката – ищец „Кей Би Си Банк България“ /преди
5
„Райфайзенбанк България”/ ЕАД, гр. София, в качеството на кредитодател е
предоставила на ответницата Е. П. Л. /посочена в договора като P.L.E. - П. Л.
Е./, в качеството на кредитополучател кредит в размер на 82 144,92 лв. с цел
заплащане на 12 бр. такси за обучение, всяка в размер на 6 845,41 лв., като е
посочено, че окончателният размер на кредита се определя от сумата, усвоена
от кредитополучателя до изтичане на срока, посочен в чл. 4.2 от Договора.
Страните са договорили в чл. 1.3, че максималният размер на кредита за
заплащане на таксите за обучение не може да превишава сбора от
семестриалните такси за срок, равен на оставащия срок от обучение на
кредитополучателя съгласно учебния план на съответната специалност и
образователно-квалификационна степен. Установява, че съгласно чл. 2.2
кредитополучателят може да усвоява суми по кредита за всеки семестър от
всяка година на обучение, но не по-късно от последната дата на заплащане на
таксата за обучение за съответния семестър. Установява се от чл. 2.1 на
Договора, че същият е с краен срок за погасяване на кредита 05.02.2032 г..
Установява се от чл. 2.5.1 на Договора, че Банката е следвало да превежда
сумите директно на МУ Плевен по посочена в договора банкова сметка, а от
чл. 2.5.2 на Договора, че средствата за първата такса, дължима за първия
семестър на първата година от обучението се превеждат по сметка на
кредитополучателя в случай, че са платени преди сключване на договора за
кредит и се представи на Банката документ, удостоверяващ заплащането им.
Установява се от чл. 3.1 от Договора, че за ползвания кредит кредитодателят
се е задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7
%, която се начислява от датата на усвояване на сумата по креди на база 360
дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360
дни в годината, вкл. първия и без последния ден от този период. Установява
се от чл. 3.1 от Договора, че при забава в плащането на дължими суми по
кредита кредитополучателят дължи на Банката лихва за забава в размер на
основния лихвен процент /ОЛП/, увеличен с 10 пункта годишно върху
забавената сума – вноска или част от вноска за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения. Установява се от чл. 3.4
от Договора, че в случай на недостатъчно плащане за покритие на
задълженията на кредитополучателя по договора, същите се погасяват в
следния ред: 1. просрочена лихва, 2. лихва за забава на дължими суми, 3.
просрочена главница, 4. редовна главница, освен ако страните не се уговорят
6
изрично за друго, като при обявена предсрочна изискуемост на кредита
Банката може да не се спазва тази договорена поредност. Установява се от чл.
3.4 от Договора, че страните са договорили право на кредитополучателя при
поискване във всеки един момент от изпълнение на Договора в офис на
Банката да получава безвъзмездно извлечения от сметката, обслужваща
кредита под формата на погасителен план за извършените и предстоящи
плащания. Установява се от чл. 4.1 от Договора, че крайният срок за
погасяване на всички дължими по Договора суми – главница, лихва,
евентуална лихва за забава е 05.02.2032 г.. Установява се от чл. 4.2 и чл. 4.3
от Договора, че при погасяване на кредита кредитополучателят ползва 81
месеца гратисен период, считано от датата на сключване на договора до
05.02.2022 г. , по време на който не дължи плащане на главницата и лихва по
кредита. Установява се от чл. 4.4 от Договора, че по време на гратисния
период Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, като
начислената лихва се капитализира годишно. Установява се от чл.4.5 от
Договора, че гратисният период, уговорен в чл. 4.2 може да бъде удължен,
след като кредитополучателя подаде писмено уведомление до Банката,
придружено от всички изискани от Банката документи за настъпване на едно
от следните събития: прекъсване на обучението на студента за срок от две
години поради болест или майчинство, записване на обучение в следваща
образователно-квалификационна или образователна и научна степен „доктор“
в рамките на гратисния период и сключване на договора за кредит за срок,
равен на срока на обучение съгласно учебния план. Установява се от чл. 4.8
от договора, че кредитът следва да бъде погасен на 120 равни анюитетни
вноски, дължими до 5 –то число на съответния месец, считано от 05.03.2022
г. до 05.02.2032 г.. Установява се, че в чл. 4.12 – 4.14 страните са посочили
възможност за кредитополучателят да погасява предсрочно задълженията си
по кредита, в който случай страните могат да постигнат и съгласие за
изменение на начина на погасяване на кредита, но също така са се
договорили, че предсрочните погашения не освобождават кредитополучателя
от задължението да осигурява ежемесечно постъпление на погасителните
вноски съгласно чл. 4.8 от договора. Установява се от чл. 4.15 на Договора, че
страните са уговорили право на кредитополучателя за отсрочване на
задълженията след изтичане на гратисния период при писмено поискване,
придружено с изисканите от Банката документи за едно от следните събития:
7
трайна неработоспособност 70 % или над 70 % за срока посочен в ЕР на
ТЕЛК или НЕЛК, но не повече от три години от датата на инвалидизиране,
записване в редовна форма на обучение за придобиване на следваща
образователна степен „доктор“ в рамките на една година след изтгичане на
гратисния период по чл. 4.2, за срока на обучение съгласно учебния план за
съотвената специалност и научнообразователна степен. Установява се, че в
чл. 6.2 от Договора страните са постигнали съгласие, че Банката може да
обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни
погасителни вноски. Установява се, че в чл. 9.3 от договора страните са
постигнали съгласие всички уведомления и изявления във връзка с този
договор да бъдат правени в писмена форма и да се считат получени от
кредитополучателя, ако по факс, лично доставяне или чрез изпращане по
пощата или куриерска фирма достигнат до адресите на страните, посочени в
договора или в уведомлението за промяна на адрес по чл. 5.1.2 от договора.
Установява се, че в чл. 9.3 от Договора кредитополучателят е посочил адрес
за кореспонденция: гр. П. *************, както и че в чл. 9.4 от Договора
кредитополучателят е посочил съдебен адресат, чрез който да получава
кореспонденция по чл. 9.3 от Договора, както и съобщения от съдебните и
съдебно-изпълнитете органи в страната по дела на Банката, вкл. като адресат
по чл. 107 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК във връзка с процесния договор за кредит– Д.
А. Т., гр. П. ******.
Установява се от представения по делото погасителен план /л. 64-68/, че
същият е подписан единствено от представител на Банката – ищец, както и че
със същия са определени 120 равни погасителни вноски в размер на 953,77
лв., дължими за периода от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г...
Установява се от представената по делото справката от Група
„Миграция“ към ОД на МВР – Плевен /л. 31/, че ответницата Е. П. Л. е със
статут на продължително пребиваване до 08.07.2023 г., с регистриран
настоящ адрес: гр. П. **********, както и че е напуснала страната на
15.10.2021 г. през ГКПП Аерогара София и няма отразено влизане в страната.
Установява се от представеното с ИМ извлечение от сметката на
ответника към 07.07.2022 г. /л. 22 от делото/, подписано от служител на
Банката – ищец, че в същото са отбелязани отложена възнаградителна лихва
по кредита в размер на 26 626,47 лв., от която след плащане в размер на 1
8
164,64 лв. е останала дължима сумата от 25 461,83 лв., дата на настъпване на
предсрочната изискуемост - 08.07.2022 г. , предсрочно изискуема главница в
размер на 79 744,11 лв., просрочена главница в размер общо на 2 400,81 лв.,
общо дължима главница в размер на 82 144,92 лв. и общ размер на
задълженията от 110 063,91 лв., съвпадащ по пера с исковата претенция.
Установява се от заключението на вещото лице П. М. по приетата СИЕ
/л. 74-78/, което като компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено
от страните съдът възприема изцяло, че същото е работило по задачите,
поставени от ищеца и съда и е определило дължимите суми по кредита.
Установява се от заключението, че кредитът по договора между страните е
усвоен изцяло през периода 25.05.2015 г. – 18.01.2021 г. чрез 12 бр. преводи,
всеки от които в размер на 6 845,41 лв., първият от които по банкова сметка
на ответницата, разкрита в Банката – ищец, а 11 бр. по сметка на МУ като
общо преведената сума по кредита в полза на ответника е в размер на
82 144,92 лв.. Вещото лице установява, че съгласно счетоводните записвания
на Банката – ищец за гратисния период от 25.05.2015 г. – 05.02.2022 г.
Банката е начислила възнаградителна лихва в размер на 26 626,47 лв., която е
формирана при капитализиране на лихвата веднъж годишно съгласно чл. 4.4
от Договора, тъй като при преизчисляване на възнаградителната лихва без
капитализирането й нейният размер за гратисния период е 23 200,24 лв..
Вещото лице установява, че за периода от 25.05.2015 г. – 05.07.2022 г. са
направени погасания по кредита с налични суми по сметката на ответницата в
размер на 1 164,64 лв., с които са погасени просрочени лихва и главница,
след което на 11.07.2022 г. с вальор 16.03.2022 г. тази сума е отнесена за
погасяване на начислената възнаградителна лихва за гратисния период,
поради което по същият начин е отнесена за погасяване и от експертизата.
Установява, че съгласно счетоводните записвания на Банката в края на
гратисния период – 05.02.2022 г. дължимата сума по кредита е в размер на
108 771,39 лв., представляваща сбор от реално усвоената сума по кредита в
размер на 82 144,92 лв. и капитализираната възнаградителна лихва в размер
на 26 626,47 лв.. Установява, че съгласно счетоводните записвания за
периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. ответницата не е заплащала
погасителните вноски, начислени съгласно представения погасителен план,
подписан единствено от служител на Банката и Банката е отчела 5
просрочени погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна
9
лихва, като наред с това е начислила лихва за забава върху просрочените
вноски. Установява, че на 05.07.2022 г. , начислената от Банката просрочена
главница е в размер на 2 400,81 лв., начислената просрочена лихва е в размер
на 2 414,56 лв., а начислената лихва за забава е в размер на 42,31 лв..
Установява, че на 08.07.2022 г. , начислените от Банката дължими суми са
както следва: усвоена и непогасена главница в размер на 82 144,92 лв., от
която просрочена главница в размер на 2 400,81 лв. и предсрочно изискуема
главница в размер на 79 744,11 лв., предсрочно изискуема възнаградителна
лихва, начислена за гратисния период в размер на 25 461,81 лв., просрочена
възнаградителна лихва в размер на 2 414,56 лв. и дължима лихва за забава в
размер на 42,31 лв. Вещото лице установява, че без капитализиране на
лихвата по време на гратисния период дължимите суми по кредита за
главница, просрочена главница, възнаградителна лихва и лихва за забава са
същите, като единствената разлика е в размера на възнаградителната лихва за
гратисния период, от която след приспадане на сумата от 1 164,64 лв. от
сумата от 23 200,24 лв. е останала дължима към 08.07.2022 г. сумата от
22 035,60 лв.. При съобразяване на дата на предсрочна изискуемост
26.10.2022 г. съгласно поставената от съда задача вещото лице е установило,
че дължимите суми по кредита са както следва: усвоена и непогасена
главница в размер на 82 144,92 лв., от която просрочена главница в размер на
3 875,17 лв. по падежиралите вноски за периода от 05.03.2022 г. до
05.10.2022 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 78 269,75 лв.,
предсрочно изискуема възнаградителна лихва, начислена за гратисния период
в размер на 22 035,60 лв., просрочена лихва в размер на 4 074,60 лв. по
падежиралите вноски за периода от 05.03.2022 г. до 05.10.2022 г. за периода
от 05.03.2022 г. до 26.10.2022 г. и дължима лихва за забава в размер на 136,64
лв. върху падежиралите главници за периода от 05.04.2022 г. до 26.10.2022 г..
Вещото лице е направило в заключението си и други изчисления, които с
оглед неотносимостта им към спора не следва да бъдат подробно обсъждани.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Между страните е сключен договор за студенски кредит в полза на
физическо лице - студент с цел плащане на семестриални такси при обучение
в университет. Съдът приема, че този вид договори са регулирани от
Държавата с нормите на Закона за кредитиране на студентите и докторантите
10
/ЗКСД/, който, с оглед предмета му се явява специален по отношение на
Търговския закон /ТЗ/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/. Приема също, че доколкото в ЗКСД няма
изрични норми за уреждане на определена част от отношенията между
страните при кредитополучател – физическо лице приложими са общите
правила на ТЗ, ЗПК и ЗЗД. Изрично в разпоредбата на чл. 17 ал. 5 на ЗКСД е
предвидена потребителската закрила на кредитополучателя срещу
неравноправни клаузи, като е посочено, че за договора за кредит по този
закон се прилагат и разпоредбите на чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбите на чл. 17 ал. 6 и ал. 7 от ЗКСД, когато не са
спазени изискванията на чл. 17 ал. 1 и 4 и чл. 18 ал. 3 от ЗКСД, както и
изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит,
предвидени в типовия договор по чл. 7 от ЗКСД договорът за кредит е
недействителен, в който случай кредитополучателят е длъжен да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.
Съгласно разпоредбите на чл. 16 ал. 1 и ал. 3 от ЗКДС студентите и
докторантите могат да подадат искане за отпускане на кредит и сключване на
договор с всяка банка, подписала типов договор по чл. 7, като в случай че
договор за кредит при условията на този закон е сключен с банка, която не е
подписала типов договор по чл. 7, кредитополучателят е длъжен да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други
разходи. Съгласно разпоредбите на чл. 23 ал. 1 и ал. 3 от ЗКСД
кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита
по време на гратисния период, но по време на същия банката начислява лихва
върху кредита. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба гратисният период е
периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година
от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича
определеният срок на докторантурата, като в ал. 5 на същата разпоредба са
посочени условията, при които гратисния период се удължава по искане на
кредитополучателя и при настъпване на предвидените в закона предпоставки
за това.
11
Ответницата е физическо лице, получател на финансова услуга по
договор с търговец, сключил договора в рамките на търговската си дейност,
като получената финансова услуга от ответницата не е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което следва да
се приеме, че ответницата има качеството на потребител по § 13 т. 1 от ЗЗП и
съдът служебно дължи преценка и произнасяне относно наличието на
неравноправни клаузи в договора и индивидуалното им договаряне.
Като съобрази представените по делото писмени доказателства, които
не са оспорени от страните и заключението на СИЕ, което възприема, съдът
приема за доказано по делото, че между страните е налице сключен на
22.05.2015 г. договор за студентски кредит, по силата на който Банката –
ищец е превела през периода от 25.05.2015 г. до 18.01.2021 г. вкл. по банкова
сметка на ответницата и по банкова сметка на МУ - Плевен чрез дванадесет
превода общо сумата от 82 144,92 лв., съответстваща на размера на
отпуснатия кредит. При тези доказателства може да се направи обоснован
извод, че отпуснатият кредит е усвоен изцяло от ответницата съобразно
Договора. Разпоредбата на чл. 2.5.2 от Договора допуска по искане на
кредитополучателя да му бъде възстановена платена преди сключването му
такса за обучение при представяне на доказателства за това, поради което
съдът приема, че плащането е извършено в съответствие с Договора. Доказа
се по делото, че съгласно Договора между страните за гратисния период от
25.05.2015 г. до 05.02.2022 г. ответницата не е дължала заплащане на
погасителни вноски по кредита, а Банката – ищец е имала право да начислява
годишна възнаградителна лихва по кредита в размер на 7 % годишно, както и
да капитализира веднъж годишно натрупаната лихва по кредита. По делото
липсват доказателства при сключване на Договора или приключване на
гратисния период между страните да е подписан погасителен план, в който да
е определен размер на всяка от дължимите 120 равни месечни погасителни
вноски, които ответницата е следвало да заплати за периода от 05.03.2022 г.
до 05.02.2032 г.. Установи се по делото, че Банката е съставила едностранно
погасителен план на базата на начислените от нея дължими суми за усвоена
главница и възнаградителна лихва по време на гратисния период и на тази
база е опредилила размера на погасителната вноска по кредита в размер на
953,77 лв. без да включи в тези суми неплатената част от начислената
възнаградителна лихва за гратисния период. Доказа се по делото, че по
12
сметката на ответницата към датата на приключване на гратисния период е
била налична сумата от 1 164,64 лв., с която Банката е погасила част от
дължимата възнаградителна лихва за гратисния период съгласно даденото
предварително съгласие на ответницата в тази насока. По делото липсват
доказателства за приложими Общи условия на Банката към процесния
договор за кредит, съобщени предварително на ответницата, поради, което
съдът приема, че правата и задълженията на страните по Договора са тези,
които са изрично посочени в него, както и тези произтичащи от императивни
норми на закона.
Съдът съобрази, че с оглед разпоредбата на чл. 7 от ЗКСД е налице
одобрен от съответните министри на образованието и науката и на финансите
след съгласуване с надлежен орган образец на типов договор, обнародван в
ДВ, съдържащ всички основни елементи на договора за кредит, но приема, че
одобряването на типовия договор не санира нищожни клаузи, в случай, че се
съдържат в него, а от друга няма пречка страните по договора да постигнат
съгласие индивидуално и за други специфични условия по кредита,
доказателствената тежест за което е върху Банката – ищец. Установява се, че
съгласно чл. 6 от типовия договор, публикуван в ДВ бр. 33/2010 г. договорът
следва да съдържа задължителни реквизити, изрично посочени в договора,
един от които в т. 9 е срока и начина на погасяване на кредита. Съгласно чл.
26 ал. 1 на типовия договор, кредитополучателят погасява общия размер на
кредита на равни месечни вноски в 10-годишен срок, считано от края на
гратисния период в съответствие с погасителен план, изготвен от Банката,
като погасителният план се изготвя към последния ден от гратисния период,
предоставя се на кредитополучателя в срок не по-късно от 10 работни дни
след изтичането на гратисния период и е неразделна част от сключения между
Банката и кредитополучателя договор за кредит. Съгласно чл. 26 ал. 2 на
типовия договор погасителният план задължително съдържа общия размер на
задължението по договора за кредит, размера на месечните погасителни
вноски, както и срока, в който следва да се заплати първата вноска.
Съдът приема, че в конкретния случай между страните е налице
сключен Договор, който е в противоречие с типовия договор по смисъла на
чл. 7 от ЗКДС и наред с това е сключен в нарушение на изискванията на чл.
17 ал. 4 и чл. 24 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКДС. При съобразяване на цитираните
13
клаузи на типовия договор, съдът приема, че същият допуска страните да
постигнат съгласие погасителен план като неразделна част от договора да се
състави на по-късен етап след сключване на договора за студентски кредит
без да разписва подробно правата и задълженията на страните във връзка с
по-късното му изготвяне, но в същото време изисква като задължителен
реквизит на договора да е посочен начина на погасяване на кредита, т.е. при
сключването му страните следва да имат яснота за размера на погасителната
вноска по кредита. Следва да се посочи също, че и разпоредбата на чл. 26 ал.
1 от типовия договор относно по-късното съставяне на погасителния план се
намира в противоречие с императивните разпоредби на чл. 17 ал. 4 и чл. 24
ал. 2 от ЗКСД, първата от които постановява, че кредитополучателят не е
длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на
сключения договор, а втората постановява изплащането на кредита да
започне един месец след изтичане на гратисния период съгласно
погасителния план, уговорен между страните, тъй като в закона не е
допусната възможността съществени елементи на договора за кредит, респ.
погасителен план да се договарят между страните на по - късен етап след
първоначалното сключване на договора за студентски кредит. Следва да се
посочи също, че от съдържанието на процесния договор за студентски кредит
не се установява страните да са договорили размера на погасителната вноска
по кредита да се определя едностранно от Банката след изтичане на гратисния
период или съставянето на погасителния план към договора за студентски
кредит да се извърши след изтичане на гратисния период при изрично
задължение за кредитополучателя да се яви в офис на ищцовата Банка в
определен срок преди или след изтичане на гратисния период и последиците
от това неизпълнение, за да се приеме, че ответницата в качеството на
кредитополучател е имала задължение да се яви за допълнително договаряне
на съществен елемент от съдържанието на договора за кредит между
страните, респ. за подписването на погасителен план, в който да се съдържа
този размер като неразделна част от договора. Съдът приема също, че и при
договарянето на такова задължение за ответницата в качеството на
кредитополучател същото би било в противоречие с 3.4 от Договора и чл. 11
ал. 1 т. 12 от ЗПК, тъй като както Договора, така и закона установяват право
на кредитополучателя при поискване във всеки един момент след сключване
на Договора, а не само след изтичане на гратисния период да получава
14
безвъзмездно извлечения от сметката, обслужваща кредита под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания, като както
Договора, така и закона /чл. 23 ал. 4 от ЗКСД/ допускат погасяване по кредита
да се извършва и по време на гратисния период. При тези изводи съдът
приема, че между страните при сключване на договора не е извършено
договаряне на размера на погасителната вноска по кредита в погасителен
план, неразделна част от договора или инкорпориран в него, с което са
нарушени както изискванията на чл. 6.9 от типовия договор, така и тези на
разпоредбата на чл. 17 ал. 4 и чл. 24 ал. 2 от ЗКСД. Размерът на погасителната
вноска е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит и липсата
на договарянето й води до извод за недействителност на договора за кредит
при условията на чл. 17 ал. 6 от ЗКСД, респ. за възникнало задължение на
кредитополучателя на основание чл. 17 ал. 7 от ЗКСД да върне чистата сума
получена по кредита, без лихви, такси или разходи по кредита. Следва да се
посочи, че дори да се приеме, че не са нарушени цитираните разпоредби на
типовия договор и ЗКСД, договорът за студентски кредит като потребителски
кредит е недействителен при условията на чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК,
съгласно която разпоредба недействителен е договор за потребителски
кредит, при който не е спазено изискването в договора да са посочени
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Наред с това липсата на яснота за
размера на погасителната вноска и възможността Банката едностранно да
определя нейния размер след изтичане на гратисния период, без същият да е
предварително известен на потребителя, както и липсата на яснота по какъв
начин следва да се заплати начислената възнаградителна лихва по време на
гратисния период води до сключване на договора като цяло в нарушение на
разпоредбите на чл. 143 ал. 1 т. 11, 12 и 19 от ЗЗП и до неговата нищожност
при условията на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, тъй като позволява на Банката да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание, респ. да променя едностранно без основание
характеристиките на предоставяната на потребителя финансова услугата и не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
При тези изводи съдът приема, че с оглед недействителността на
15
договора за студентски кредит при условията на чл. 17 ал. 6 от ЗКСД, за
ответницата в качеството на кредитополучател е възникнало задължение на
основание чл. 17 ал. 7 от ЗКСД да върне само чистата сума получена по
кредита в размер на 82 144,92 лв., която разпоредба кореспондира с общото
правило на чл. 34 от ЗЗД, съгласно което когато договорът бъде признат за
нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата
страна всичко, което е получила от нея. С оглед нищожността на договора за
студентски кредит съдът приема, че за ответницата не е възникнало
задължение да заплати на ищеца договорената възнаградителна лихва по
кредита, както и обезщетение за забавено плащане на главницата до датата на
подаване на ИМ. Не следва да се обсъжда настъпването на предсрочна
изискуемост на вземането на Банката с връчване на преписа от ИМ на
ответницата, тъй като същото предполага действителен договор между
страните, какъвто не е налице в конкретната хипотеза.
При тези изводи съдът приема, че с извършеното плащане на сумата от
1 164,64 лв. в края на гратисния период ответницата е погасила част от
дължимата главница по кредита и към датата на подаване на ИМ, респ. към
датата на приключване на съдебното дирене същата е останала да дължи на
Банката -ищец разликата от 80 980,28 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на ИМ - 08.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Налице са основанията на чл. 17 ал. 7 от ЗКСД вр. чл. 79 от ЗЗД и по
изложените по - горе правни изводи предявеният осъдителен иск за вземането
за главница на Банката – ищец към ответницата по процесния договор за
кредит следва да бъде уважен частично за сумата от 80 980,28 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ -
08.07.2022 г. до изплащане на вземането и отхвърлен за разликата до
предявения размер от 82 144,92 лв.. Останалите осъдителни исковете с
правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД се явяват
недоказани по основание, поради което следва да бъдат отхвърлени от съда
като неоснователни със законните от това правни последици.
По разноските:
Съдът съобрази, че ищецът е направил по делото разноски в общ размер
на 5 502,56 лв., в това число разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв., за които са представени списък на разноските и писмени
доказателства.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК с оглед частичната основателност на
предявените осъдителни искове /74 %/ в полза на ищеца следва да бъде
16
присъдена съответната част от направените по делото разноски в общ размер
на 4 071,89 лв..
По искането по чл. 238 от ГПК:
Следва като неоснователно да бъде отхвърлено искането на ищеца,
обективирано в писмена молба от 25.11.2022 г. за постановяване на
неприсъствено решение по делото, тъй като не са налице предпоставките на
чл. 239 т. 2 от ГПК- исковете не се явяват изцяло основателни основа на
твърденията в ИМ и представените с нея писмени доказателства.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
На основание чл. 239 ал. 3 от ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца „Кей Би Си Банк България“ЕАД, гр. София за
постановяване на неприсъствено решение по делото по чл. 238 от ГПК като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 17 ал. 7 от ЗКСД вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД Е.
П. Л. /P.L.E. съгласно договора между страните /, ЛНЧ *****, гражданин на
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с постоянен адрес:
************, родена на ***** г., паспорт № *****, с настоящ адрес в
Република България, гр. Плевен, ********* да ЗАПЛАТИ на „Кей Би Си
Банк България“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Лозенец, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“, ЕИК *********,
представлявано от изп. директор А.А. и прокуриста М. П., а в производството
от юрисконсулт П.Д. сумата от 80 980,28 лв., представляваща чистата сума
по договор за студенски кредит, сключен на 22.05.2015 г., ведно със
законната лихва тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -
08.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 80 980,28 лв. до предявения размер от
82 144,92 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кей Би Си Банк България“ЕАД, гр. София
против Е. П. Л., ЛНЧ ***** иск с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал.
1 от ЗЗД за сумата от 2 368,05 лв., представляваща редовна възнаградителна
17
лихва, начислена за периода от 05.03.2022 г. до 05.07.2022 г. вкл. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кей Би Си Банк България“ЕАД, гр. София
против Е. П. Л., ЛНЧ ***** иск с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал.
1 от ЗЗД за сумата от 46,80 лв., представляваща редовна възнаградителна
лихва върху пресрочно изискуемата главница, начислена за периода от
05.07.2022 г. до 07.07.2022 г. вкл. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кей Би Си Банк България“ЕАД, гр. София
против Е. П. Л., ЛНЧ ***** иск с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал.
1 вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 42,31 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 05.03.2022 г. до 07.07.2022 г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кей Би Си Банк България“ЕАД, гр. София
против Е. П. Л., ЛНЧ ***** иск с правно основание чл. 432 вр. чл. 430 от ТЗ
вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 25 461,83 лв., представляваща отложена
възнаградителна лихва начислена за периода от 25.05.2015 г. до 05.03.2022 г.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Е. П. Л. /P.L.E. съгласно
договора между страните/, ЛНЧ *****, гражданин на Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, с постоянен адрес: ************,
родена на ***** г., паспорт № *****, с настоящ адрес в Република България,
гр. Плевен, ********* да ЗАПЛАТИ на „Кей Би Си Банк България“ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Н. Вапцаров“
№ 55, „Експо 2000“, ЕИК *********, представлявано от изп. директор А.А. и
прокуриста М. П., а в производството от юрисконсулт П.Д. направените по
делото разноски в общ размер от 4 071,89 лв. съобразно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е оставено искането по чл. 238 от ГПК
без уважение, има характер на определение и не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част подлежи на обжалване пред
Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
18