РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Перник, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Гражданско дело №
20211700100646 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б. Р. Й., с
ЕГН:********** и адрес: ***, чрез адв. И.В., АК ***, срещу Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС" АД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ, с които ищецът иска ответникът
да бъде осъден да му заплати както следва:
-сумата от 1 556,52 лв. (хиляда петстотин петдесет и шест лева и 52ст.),
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди за направени разходи
за погребение и закупуване на лекарства за хипертония, вследствие смъртта на майка му
З.Б.Р., с ЕГН:**********, настъпила на ***, в резултат на пътно – транспортно
произшествие от ***, причинено виновно от водача на л.а. „Хюндай Аксент", с рег.№ ***,
Ж. И. М., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „БУЛ ИНС"- АД ЗД по
силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от *** до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 130 000лв. /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в мъка, болки и
страдания от смъртта на майка му З.Б.Р., с ЕГН:**********, настъпила на ***, в резултат на
пътно – транспортно произшествие от ***, причинено виновно от водача на л.а. „Хюндай
Аксент", с рег.№ ***, Ж. И. М., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „БУЛ
ИНС"- АД ЗД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от *** до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП целият му живот се е променил,
като се затваря в себе си, болката от загубата на майка му се отразява на взаимоотношенията
с другите членове на семейството му, а също и с роднини, близки и колеги. Семейните
събирания и празници засилват болката му от факта, че майка му не е сред тях.
Непрекъснато преживява и споделя чувството си за вина, че майка му е починала в болки и
1
страдания. Изживеният ужас и стрес го възпират да шофира, поради което дори отиването
до лекар се оказва затруднено, както и изпълнението на други ежедневни дейности.
Преживяната лична трагедия се отразява на пълноценното му общуване и до момента.
В законоустановения срок ответникът „БУЛ ИНС"- АД е подал отговор на исковата
молба, с който е изразил становище, че исковете са допустими. Ответникът оспорва иска за
имуществени вреди по основание и по размер, а искът за неимуществени вреди- само по
размер. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на лек автомобил „Хюндай Аксент“ с peг. № ***, управлявано от Ж. И. М. към
датата на настъпване на ПТП -***, както и наличието на присъда № 18/02.12.2019г. на ОС-
Перник, по НОХД № 257/2019г., влязла в законна сила на 07.12.2020г. Ответникът твърди,
че майката на ищеца З.Р. е пътувала на задната дясна седалка на лекия автомобил „Опел
Астра“ без поставен обезопасителен колан, което в голяма степен е съпричинило и довело
до настъпването на нейната собствена смърт, като ответникът оценява приноса на
пострадаия на 1/3, поради което и иска намаляване на дължимото обезщетение с този
процент. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно
завишено с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Справедлив размер на
обезщетението би била сумата от 100 000 лева, като се съобрази датата на настъпване на
ПТП - ***, т.е. преди почти три години, когато съдилищата са присъждали сходни
обезщетения на наследниците на починали лица. От този размер, след приспадане на
посочения размер на съпричиняване от страна пострадалата Р. на ищеца следва да се
присъди сумата от 70 000 лева. Ответникът твърди, че тази сума е в съответствие и с
първоначалната претенция на ищеца пред застрахователя.
Ответникът твърди, че липсва причинно-следствена връзка между имуществените
вреди, претендирани от ищеца и действията на делинквента Ж.М.. Ищецът е страдал от ***,
от която се е лекувал и разходите за медикаменти не са обусловени и не са следствие от
настъпилата смърт на майка му З.Р..
Ответникът оспорва претенциите за лихва върху обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди за периода от ***, тъй като не са съобразени с разпоредбите на чл. 380
КЗ и чл. 497 КЗ. Твърди, че застрахователят не е уведомяван от водача на лекия автомобил
Хюндай Аксент за настъпилото ПТП, а за първи път е уведомен с претенцията на ищеца по
чл. 380 КЗ, подадена в офиса на дружеството в гр. *** на ***. От този момент е започнал да
тече тримесечния срок за произнасяне по заявените претенции, който е изтекъл на ***, след
който момент се дължат лихви.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380,
ал. 1 от КЗ до ответното дружество от *** се установява, че ищецът е предявил претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от
застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по
чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск
по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Безспорно между страните е наличието на валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а. „Хюндай Аксент“ с peг.
№ *** към датата на настъпване на ПТП -***, поради което и на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
2
това обстоятелство не се нуждае от доказване в отношенията между страните.
Безспорно между страните е наличието и на Присъда № 18/02.12.2019г. на ОС-Перник,
по НОХД № 257/2019г., влязла в законна сила на 07.12.2020г., поради което и на осн. чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК това обстоятелство не се нуждае от доказване в отношенията между
страните. Със същата присъда подсъдимият Ж. И. М. е признат за виновен в това, че на ***,
при управление на л.а. „Хюндай Аксент“ с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по
пътищата и виновно, по непредпазливост, е причинил смъртта на пострадалата З.Б.Р..
Съгласно чл.300 от ГПК, гражданският съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, е обвързан от посоченото в Присъда № 18/02.12.2019г. на ОС-Перник, по
НОХД № 257/2019г., относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
По делото е прието като доказателство удостоверение за наследници от Община
Перник, от което е видно,че ищецът е единствен наследник на майка си З.Б.Р..
От приетата и неоспорена от страните съдебна комплексна експертиза, се установява,
че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: На *** около 09.00ч. на ПП 1-
6, км.55, (в участъка между селата *** и с.***), общ.***, обл.*** е настъпило ПТП между
лек автомобил марка „ХЮНДАЙ“, модел „АКСЕНТ", с рег.№ ***, управляван от Ж. И. М.,
и лек автомобил марка „ОПЕЛ", модел „АСТРА“, с рег.№ ***, управляван от ищеца Б. Р. Й..
ПТП настъпва на прав пътен участък, с две ленти за движение за всяка посока, суха пътна
настилка, с нормална прозрачност на атмосферния въздух т.е, без ограничение на
видимостта по отношение на обзорното виждане във всички посоки към мястото на ПТП.
Водачът на л.а. „Хюндай“, губи контрол върху управлението на автомобила, навлиза в
десния банкет за посоката си на движение и се удря в насрещно движещия се л.а. „ОПЕЛ“,
модел „АСТРА“, с водач Б.Й.. Ищецът забелязал траекторията на движение от десния
банкет до навлизането на л.а.“Хюндай“ в лентата на движение на л.а. “Опел“ и се отклонява
надясно за да избегне челен удар. Ударът е настъпил с предна лява ъглова и предна лява
странична част (калник ляв и лява врата) на л.а. марка „ОПЕЛ", модел „АСТРА“ и предна
лява част на л.а.„Хюндай“. Вследствие на удара л.а. „Опел“, напуска своята пътна лента,
преминава през банкета, навлиза в наклонената част, последва преобръщане най-вероятно
около надлъжната му ос няколко пъти и се установява върху тавана на купето, където е
намерен от разследващите органи.
В резултат на настъпилото ПТП, са нанесени значителни материални вреди на двете
МПС и тежки травматични увреждания на пътника, който се е намирал на задна дясна
седалка на л.а. марка „ОПЕЛ“, модел „Астра“ З.Б.Р., които са довели до смъртта на същата
на ***
Смъртта на З.Б.Р. се дължи на съчетаната черепно-мозъчна, гръдно-белодробна,
коремна и тазова травма довела до остра кръвозагуба.
Вещите лица по комплексната експертиза са посочили, че предпазните колани не могат
да предотвратят въздействията на инерционните сили върху вътрешните органи, както и
травмите, получени от деформиралите се и притискащи части от купето на автомобила. В
процесния случай на база данните от делото за вида, степента и тежестта на конкретно
установените травматичните увреждания при З.Р. вещите лица са достигнали до извод, че с
или без поставен обезопасителен предпазен колан, то същите травматичните увреждания
биха настъпили и съответно биха довели до смъртния резултат.
По делото са разпитани свидетелите Ж. И. М., П. Й. К. /съпруга на ищеца/ и Й. Й. М..
Свидетелят Ж. И. М. е участник в процесното ПТП, и признат за виновен за неговото
настъпване с влязла в сила присъда № 18/02.12.2019г. на ОС-Перник, по НОХД №
257/2019г., заявява, че на процесната дата е управлявал автомобила си във влошено
здравословно състояние, след тежка сърдечна операция. Единственото, което си спомня е
3
наличието на полицаи на мястото на ПТП, които извеждали възрастната жена от задната
седалка.
Свидетелките показания на П. Й. К. /съпруга на ищеца/, която също е пътувала в
процесния автомобил на предна дясна седалка, свидетелства, че всички пътници в лекия
автомобил са били с поставени предпазни колани още преди потеглянето на лекия
автомобил от гр.***. Същата свидетелства подробно за механизма на ПТП. Същата
свидетелства за физическите и психическите болки на съпруга и след процесното ПТП,
както и за промяната му след същия иинцидент.
Свидетелката Й. Й. М., съсед на семейството на ищеца, свидетелства за тясната връзка
на починалата З.Б.Р. със семейството на ищеца, с които е съжителствали в едно домакинство
в последните десет години и са споделяли заедно и хубави и лоши моменти. От същите
показания е видно, че след процесното ПТП ищецът се е променил коренно, като още не
може да приеме загубата на майка си. Същият започнал да има проблеми с кръвното
налягане и да посещава лекари.
По делото са приети като доказателства Фактура от *** на „***“ЕООД- гр.*** на
стойност 512,00лв. за стоки и услуги за погребение, приходна квитанция от *** от
ОП“Обредни дейности“ за сумата от 20,00лв. за изкопаване на гроб и приходна квитанция
от *** от ОП“Обредни дейности“ за сумата от 100,00лв. за такса за място на гроб.
По делото са приети като доказателства Ехокадиография на ищеца от *** от д-р.С. и
рецептурна бланка от д-р С. за предписване на лекарства на ищеца. Приети са като
доказателства и ксерокопия на касови бележки /л.26-29 от делото/ за закупени лекарства.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и приетата по делото
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
С оглед на постановената присъда и на основание чл. 300 от ГПК ПОС приема за
безспорно установени по делото извършването на деянието от Ж.М., неговата
противоправност, вината на М. и причинна връзка между деянието и настъпилата смърт на
З.Б.Р..
В резултат на описаното противоправно поведение на Ж.М.- водач на лек автомобил
марка „Хюндай“, е настъпило процесното ПТП, при което на ищеца са причинени вреди
следствие от смъртта на З.Б.Р., тъй като същата е майка на ищеца.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП за МПС лек автомобил
марка „Хюндай Аксент“, с peг. № ***, е налице задължителна застраховка "Гражданска
отговорност” при ответното дружество.
Нормата на чл.493а, ал.3 от КЗ визира, в случай на смърт на пострадалото лице
обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което
4
починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено
или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя
еднократно в размер съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал.2.
С оглед горното ищецът попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпении вследствие смъртта на майка му З.Б.Р..
В процесния случай се претендират застрахователни обезщетения както за
имуществени, така и за неимуществени вреди.
Относно имуществените вреди:
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От показанията на свидетелите П. Й. К. /съпруга на ищеца/ и Й. Й. М., съсед на
семейството на ищеца, е видна тясната връзка на починалата З.Б.Р. със семейството на
ищеца, с което е съжителствала в едно домакинство в последните десет години и всички
заедно са споделяли и хубави и лоши моменти. Ищецът и починалата му майка са имали
близки, ежедневни отношения, създали са навици в общ бит, и са разчитали на взаимната си
помощ. Загубата на починалата му майка, внезапно и безвъзвратно, дава отражение във
всички сфери на живота на претендиращия обезщетение ищец. От същите показания са
видни физическите и психическите болки на ищеца, като същият още не може да приеме
загубата на майка си. Същият започнал да има проблеми с кръвното налягане и да посещава
лекари.
При определяне на обезщетението съдът съобрази обстоятелството, че след трагичния
инцидент от *** ищецът тежко е понесъл загубата на майка си, предвид значимата и роля в
неговия живот, като майка, независимо, че вече има свое семейство.
Необходимо е да бъде съобразена и съществуващата към момента на увреждането –
*** обществено икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в
нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл. чл. 492, т. 1 КЗ – до 10 420 000 лв. за
неимуществени вреди от телесно увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите
лица.
Като взема предвид възрастта на загиналата (на ***.), това че същата е съжителствала
съвместно с ищеца в едно домакинство и към датата на ПТП, силния интензитет на
моралните страдания и продължителността им (включително и за бъдеще), изключително
близките им отношения, промененият начин на живот на ищеца, съдът намира, че
справедлив размер на обезщетението за ищеца е 100 000,00 лева.
Ответникът сам признава в отговора си, това е справедлив размер на обезщетението
към момента на деликта през ***. Това му становище се подкрепя и от съдебната практика,
намерила израз в Решение № 261326 от 15.04.2022г. на СГС по гр. д. № 9243/2020г., както и
5
др.
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от
130 000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно обезщетението за имуществени вреди:
Ищецът претендира присъждане на сумата от 1 556,52 лв. за направени разходи за
погребение и закупуване на лекарства за ***, вследствие смъртта на майка му З.Б.Р..
Съдът намира, че същият е доказал разходи за погребение на майка си в общ размер на
632,00лв., които и следва да му бъдат присъдени. По делото са приети като доказателства
Фактура от *** на „***“ЕООД- гр.*** на стойност 512,00лв. за стоки и услуги за
погребение, приходна квитанция от *** от ОП“Обредни дейности“ за сумата от 20,00лв. за
изкопаване на гроб и приходна квитанция от *** от ОП“Обредни дейности“ за сумата от
100,00лв. за такса за място на гроб. Същите разходи са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП и следва да бъдат присъдени.
За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за имуществени вреди
от 1 556,52 лв. за направени разходи за погребение и закупуване на лекарства за хипертония
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В разликата се включва сумата от
581,30лв. по издадена касова бележка от *** за направени разноски за храни и напитки
/стр.32 от делото/, най- вероятно свързани с погребението, но които съдът намира, че не са в
пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Представените като доказателства
ксерокопия на касови бележки /л.26-29 от делото/ за закупени лекарства доказват направени
разноски за същите от ищеца, но не установяват причинно- следствена връзка на *** на
ищеца с процесното ПТП, доколкото за това са необходими специални знания, а по делото
няма изслушано заключение на вещо лице. Освен това по делото е изключено наличието на
това заболяване от преди процесното ПТП.
По възраженията на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването
на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е
формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д.
№ 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС,
ТК, І т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и
въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на
обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на
каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна
вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда.
В хода на делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че загиналата
З.Б.Р. е била без поставен предпазен колан. Напротив от показанията на свидетелят П. Й. К.
6
/съпруга на ищеца/, която също е пътувала в процесния автомобил на предна дясна седалка,
е видно, че всички пътници в лекия автомобил са били с поставени предпазни колани още
преди потеглянето на лекия автомобил от гр.***. Това се потвърждава и от показанията на
свидетелката Й. Й. М., съсед на семейството на ищеца, видно от които загиналата е била
много отговорен човек, който винаги е проверявал преди път поставянето на предпазните
колани.
Освен това в процесния случай поставянето на предпазен колан е ирелевантно за
смъртта на загиналата З.Б.Р.. Вещите лица по комплексната експертиза са посочили, че
предпазните колани не могат да предотвратят въздействията на инерционните сили върху
вътрешните органи, както и травмите, получени от деформиралите се и притискащи части
от купето на автомобила. В процесния случай на база данните от делото за вида, степента и
тежестта на конкретно установените травматичните увреждания при З.Р. вещите лица са
достигнали до извод, че с или без поставен обезопасителен предпазен колан, същите
травматичните увреждания биха настъпили и съответно биха довели до смъртния резултат.
Относно претенциите за лихви:
По отношение на претендираната в исковата молба законна лихва от датата на деликта- ***.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск бе установена с представената с
исковата молба писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до
ответното дружество от ***. Поради това и тримесечният срок за произнасяне по
претенцията по чл. 496, ал. 1 от КЗ е изтекъл на ***, като от *** застрахователят дължи
лихва върху дължимите се обезщетения за имуществени и неимуществени вреди до
окончателното им изплащане. В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в Решение №167/30.01.2020г., постановено по т.д.№2273/2018г. на ВКС, II
т.о., че обезщетението за законна лихва върху застрахователото обезщетение се дължи след
изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което са
представили списъци по чл.80 от ГПК.
Ищецът е бил представляван безплатно от адв. И.В. на основание чл.38, ал.1 от ЗА. С
оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. В. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в
полза на ищцата. Съгласно разпроредбата на чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 3542,64лв., поради което и същото следва да бъде
присъдено в полза на адв. В..
Ищцата е направила и разноски за експертизи в размер на 500.00 лева, от които следва
да и бъде присъдена сумата от 416,67лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски, като по делото се
установява, че същият е направил разноски в размер на 5520,00лв. за адвокатско
възнаграждение.
Ищецът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ответника
адвокатски хонорар.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за
7
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е основателно, като
същото следва да се намали до минималния размер, който е 4993,36лв. с ДДС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът е доказал разноски в общ размер
на 5833,36лв., от които сумата от 4993,36лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и сумата
от 840,00лв. за експертизи и свидетел. В съответствие с отхвърлената част от исковете на
ответника следва да му бъде присъдена сумата от 1371,23лв. за направените разноски за
адвокатско възнаграждение, експертизи и свидетел.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса от 4025,28 лева, съразмерно с уважената
част от исковете, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане
на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС"- АД, с ЕИК:*********, седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на Б. Р. Й., с ЕГН:********** и адрес: ***, чрез адв. И.В., АК
***, сумата от 632,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди за направени разходи за погребение, вследствие смъртта на майка му З.Б.Р., с
ЕГН:**********, настъпила на ***, в резултат на пътно – транспортно произшествие от ***,
причинено виновно от водача на л.а. „Хюндай Аксент", с рег.№ ***, Ж. И. М., застрахован
по риска „Гражданска отговорност“ при „БУЛ ИНС"- АД ЗД по силата на договор за
задължителна застраховка на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от *** до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния претендиран размер на обезщетението
за имуществени вреди за направени разходи за погребение и закупуване на лекарства за
хипертония от 1 556,52 лв., както и за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
периода ***-***.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС"- АД, с ЕИК:*********, седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на Б. Р. Й., с ЕГН:********** и адрес: ***, чрез адв. И.В., АК
***, сумата от 100 000лв. /сто хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в мъка, болки и страдания от смъртта
на майка му З.Б.Р., с ЕГН:**********, настъпила на ***, в резултат на пътно – транспортно
произшествие от ***, причинено виновно от водача на л.а. „Хюндай Аксент", с рег.№ ***,
Ж. И. М., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „БУЛ ИНС"- АД ЗД по
силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от *** до окончателното изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния претендиран размер
на обезщетението за неимуществени вреди от 130 000,00лв., както и за присъждане на
законна лихва върху обезщетението за периода ***-***.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС"- АД, с ЕИК:*********, седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на Б. Р. Й., с ЕГН:********** и адрес: ***, чрез адв. И.В., АК
***, сумата от 416,67лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи в
съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС"- АД, с ЕИК:*********, седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано
8
от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на
на адвокат И.В., вписана в АК- *** сумата от 3542,64лв., представляваща адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Б. Р. Й., с ЕГН:********** и адрес: ***, чрез адв. И.В., АК ***, да заплати
на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС"- АД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., сумата от 1371,23лв. за направените разноски за адвокатско възнаграждение,
експертизи и свидетел, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС"- АД, с ЕИК:*********, седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К., да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 4025,28 лева,
представляваща държавна такса, ведно със законната лихва върху държавни вземания,
считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат заплатени по следната
банкова сметка в „***“АД:
IBAN: ***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9