р е ш е н и е
N ...................
гр.Плевен, 21.11.2016
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІV състав,
гражданска колегия в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдията томова
гражданско дело N 6742 по описа за 2015 год., на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.127, ал.2 от СК.
В *** е постъпила
искова молба от Б.А.Б. ***, чрез адв.Ю.С. *** против Г.Е.М. с ЕГН **********, в
която се твърди, че страните са живели на съпружески начала от есента на 2008г.
до края на 2014г., от което съжителство имали родено едно дете М.Г.М. с ЕГН **********.
Излага се, че след раздялата между страните майката се преместила с детето М. при своите родители и
до момента на завеждане на делото тя се грижела за отглеждането му, като за
осигуряване на издръжката разчитала на близките си. Твърди се, че ответника
единствено закупил детското креватче и не е давал никакви други средства за
издръжка, като дори не се обаждал по телефон да се интересува за детето си.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с
което да се предостави на майката упражняването на родителските права по
отношение на детето М., а на бащата да бъде определен режим на лични контакти,
както и да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето в
размер на 100лв., считано от датата на завеждане на исковата молба.
Ответникът Г.М. не е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено
следното :
Безспорно е по делото, а това се установява и от
приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***, ***, че ищцата Б.Б. и
ответника Г.М. са родители на малолетното дете М.Г.М. – родена на ***г.
От показанията на свидетелката З.Б.Н.,
разпитана в о.с.з. на 28.10.2016г., се установява, че страните са живели на
съпружески начала около осем години, като скоро след раждането на детето им се
разделили. Установява се също така, след раздялата им ищцата се преместила
заедно с детето в *** в дома на своите родители. Става ясно от гласните
доказателства, че в този период ответника идвал няколко пъти да вижда детето и
в тогава се случвало да дава пари, както и да купува неща от първа необходимост
за дъщеря си. През останалото време не бил изпращал никакви средства. Св.Н.
излага, че майката може да разчита при полагане грижите за детето на майка си и своите баба и дядо, с които
живее в едно домакинство. Свидетелката твърди също, че ищцата била започнала
работа, а детето било записано на детска ясла. Съдът изцяло кредитира събраните
гласни доказателства, т.к. в тях се излагат лично възприети от свидетелката
обстоятелства и не противоречат на други събрани по делото доказателства.
От приложените ***, изд. от *** и ***
се установява, че след раздялата между страните
ищцата е реализирала доход от получаваното обезщетение за майчинство, а
от 21.09.2016г. е започнала работа по трудово правоотношение при основно
месечно възнаграждение в размер на 430лв.
От постъпилата справка от *** от
17.10.2016г. се установява, че ответника не работи по трудов договор.
По делото е изготвен писмен социален
доклад от ***, в който се излагат обстоятелствата за отношенията межу страните,
изложени и в исковата молба. Видно е от доклада, че при социалното проучване се
установило, че майката живее с малолетното дете М. в ***, заедно с майка си ***
/на 51г./, която работи в *** /на 85г./ и дядо си *** /на 86г./, които са
пенсионери. Според изложеното в доклада, жилището, в което живеят представлява
едноетажна къща, състояща се от три стаи, кухня, баня и тоалетна, като за
майката и детето има обособена самостоятелна стая. Изложено е също така в
доклада, че детето посещава детска ясла в ***, а ищцата получава в грижите
адекватна подкрепа от майка си, на която можела да разчита, когато е трудово
ангажирана, т.к. и двете работели на
смени и се редували при прибиране на детето от ясла.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съдът е изправен пред хипотезата на
чл.127 ал.2 от СК. Така отнесения за разглеждане спор следва да се разреши
изключително, изхождайки от интересите на детето. Безспорно се установи по
делото, че страните не живеят заедно от около две години, като през този период
майката изцяло е поела грижите и издржъката на детето М.. Стана ясно от
гласните доказателства, че ответника само епизодично посещава дъщеря си и
единствено в тези случаи й оставя малки суми за издръжка, както и купува някои
от вещите от първа необходимост. Установи се също така, че ищцата може да
разчита на материална и морална подкрепа на своите майка, баба и дядо в грижите
за детето.
Предвид горното, съдът счита, че
изцяло в интерес на детето е родителските права да се предоставят за
упражняване на майката. Следва да се осигури възможност на бащата да има лични
контакти с детето, т.к. в интерес на последното е да бъде осигурена възможност
за поддържане на връзката му с този родител. Съдът счита, че подходящият режим
на лични контакти е следния - бащата да вижда детето всяка първа и трета събота
и неделя на месеца от 9.00ч. до 18.00ч. всеки от тези дни, по местоживеене на
детето, без преспиване на детето при бащата. Към този момент не следва да
се определя време, през което бащата да взема дъщеря си при себе си с
преспиване, както с оглед възрастта на
детето, така и предвид на това, че бащата не се е явил в производството по делото
и не е установил къде е постоянното му местоживеене и разполага ли с
необходимите жилищни условия, за да пребивава дъщеря му при него.
Ищцата е отправила до съда искане да
бъде осъден ответника да й заплаща, като майка и законен представител на малолетното
им дете, месечна издръжка в размер на 105
лв. (с оглед изменението на цената на този иск в о.с.з. на 28.10.2016г.). Това
към момента е минимално предвидения в Закона издръжка, която родителят дължи на
детето си и съдът намира претенцията за изцяло основателна.
На пълномощника на ищцата – ***, която
е оказала безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с
чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да да заплати по сметка на ***
държавна такса върху иска по чл.127, ал.2 от ГПК в размер на 30лв. и върху присъдената
издръжка по чл.143, ал.2 от СК в размер
на 151,20 лв., както и за особен представител в размер на 200лв.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 127, ал.2 от СК, малолетното дете М.Г.М. с ЕГН **********, да живее при своята
майка Б.А.Б. с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето М.Г.М. с ЕГН **********, на майката Б.А.Б.
с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични
контакти на бащата Г.Е.М. с ЕГН ********** с детето М.Г.М. с ЕГН **********: бащата
може да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 9.00ч. до
18.00ч. всеки от тези дни, по местоживеене на детето, без преспиване на детето
при бащата.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК Г.Е.М. с ЕГН ********** да
ЗАПЛАЩА на Б.А.Б. с ЕГН **********, като майка
и законен представител на малолетното дете М.Г.М. с ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 105 лв., считано от 21.12.2015г. до настъпване на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла или просрочена вноска.
ОСЪЖДА Г.Е.М. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат *** ***, сумата от 300
лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК Г.Е.М. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***
държавна такса в размер на 181,20 лв.,
както и разноски за особен представител в размер на 200лв.
Решението подлежи на обжалване пред
*** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :