№ 2754
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100509528 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.12.2021 г. по гр.д. № 23326/20 г., СРС, І ГО, 29 с-в е
осъдил Т. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“**** да
заплати на А. Ц. Т., ЕГН ********** със съдебен адрес гр.София, бул.“****,
сумата в размер на 957,96 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, нанесени в собственото му жилище - ап.11, находящ се в гр.София,
кв.****, вследствие на теч от терасата на собствения на ответницата
недвижим имот -ап.15, находящ се в гр.София, кв.“Княжево“, ул.“****, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
09.06.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за
имуществени вреди в частта за разликата над присъдения размер от 957,96
лв. до претендирания размер от 1450 лв., както и изцяло иска за
неимуществени вреди в размер на 3000 лв. като неоснователен. Осъдил е
на основание чл.78 ал.1 ГПК Т. Г. К., ЕГН ********** да заплати на А. Ц.
Т., ЕГН ********** сумата от 225,65 лв. разноски в производството. Осъдил
е на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК А. Ц. Т., ЕГН ********** да заплати на
Т. Г. К., ЕГН ********** сумата от 1137,39 лв. разноски в производството.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 25001799/ 11.01.2022 г. от ищеца А. Ц. Т. ЕГН
**********, чрез пълномощника адвокат Ц. И. от САК, със съдебен адрес
гр.София, бул.“**** в частта, в която СРС, І ГО, 29 с-в е отхвърлил иска за
1
имуществени вреди за разликата над присъдения размер от 957,96 лв. до
претендирания размер от 1450 лв., както и изцяло иска за неимуществени
вреди в размер на 3000 лв., както и в частта на присъдените разноски с
мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че ищецът е присъдил стойността,
посочена от вещото лице за СМР за отстраняване на щетите от 957,96 лв., но
не е взел предвид посочената от вещото лице вреда от 1100 лв., изразяваща
се в намаляване на реалната пазарна стойност на имота. Поради тази причина
в о.с.з. на 29.09.2021 г. на основание приетото от вещото лице заключение,
предявеният иск е бил намален от 1278,66 лв. на 1100 лв. Неправилно съдът
не е присъдил и сумата от 350 лв., представляваща направени от ищеца
разноски за извънсъдебно експертно заключение. Относно разноските се
сочи, че съдът неправилно е редуцирал разноските на ищеца от 225,65 лв.,
като в тях е включен и депозита от 300 лв. за приетата СТЕ. Вещото лице е
дало заключение само за имуществените вреди, а в тази част искът е уважен
изцяло, поради което сумата не следва да се редуцира. Освен това, съдът е
присъдил адвокатско възнаграждение от 1080 лв., въпреки направеното
възражение за прекомерност, като съдът не е съобразил фактическата и
правна сложност на делото и наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното в обжалваните части и да бъдат уважени изцяло
предявените претенции. Претендира присъждане на разноски. евентуално
Въззиваемият по тази възивна жалба Т. Г. К., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат Л.Д., със съдебен адрес гр.София, ул.“****
оспорва жалба.
С въззивна жалба вх. № 25004876 от 24.01.2022 г. от ответника Т. Г. К.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Л.Д., със съдебен
адрес гр.София, ул.“**** в частта, в която СРС е осъдил Т. Г. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.София, ул.“**** да заплати на А. Ц. Т. ЕГН
********** със съдебен адрес гр.София, бул.“****, сумата в размер на 957,96
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени в
собственото му жилище - ап.11, находящ се в гр.София, кв.****, вследствие
на теч от терасата на собствения на ответницата недвижим имот -ап.15,
находящ се в гр.София, кв.“Княжево“, ул.“****, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 09.06.2020 г. до
окончателното плащане, с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се доводи,
че съдът неправилно е приел, че терасите на апартамента на ответницата не
са обща част на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС. Напротив, сочи, че това е
безспорно установено и тази квалификация е дадена и от компетентните по
строителството органи на общинската администрация, видно от писмо от
07.01.2021 г. и от свидетелските показания. Съдът не е отчел, че характерът
на покрива не се изменя от използването му като тераса, защото и в такъв
случай той запазва функцията си на покрив, която е главната функция, без
която сградата не може да съществува. Терасата към апартамента на
ответницата изпълнява функциите на покрив, поради което е обща част по
2
естеството си, респ. е собственост на всички етажни собственици, поради
което ако причинява вреди на ищеца, същата следва да бъде ремонтирана за
сметка на всички етажни собственици. Съдът неправилно е приел, че
имуществените в реди имота на ищеца са в резултат на неправомерното
поведение на ответницата, изразяващо се в бездействие, непредприемане на
мерки за отстраняване на теч. От събраните доказателства се установява
лошото изпълнение на строителството на жилищната сграда, в която се
намират обектите на страните. Съдът не е взел предвид протокол за
проведено на 24.06.2012 г. ОС на ЕС, от който е видно, че само една година
след въвеждането на сградата в експлоатация, в нея е имало множество
течове, описани в протокола. Лошото изпълнение е установено и от вещото
лице при огледа на място и от разпитаните свидетели. Ответницата не е
повредила терасите, а през 2014 г. е съдействала за обследването на тези
тераси и за извършването на ремонт на южната тераса, за която обследването
е показало че такъв е наложителен. При тези данни се прави извод, че
предпоставките за уважаването на иска по чл.45 т ЗЗД са недоказани и
същият се явява неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното в обжалваната му част и предявеният иск по чл.45 от ЗЗД
да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият А. Ц. Т. ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Ц.
И. от САК, със съдебен адрес гр.София, бул.“**** оспорва жалбата като
неоснователна.
СГС намира, че и двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД от А. Ц. Т. ЕГН ********** срещу Т. Г. К., ЕГН
********** за сумата от общо 1450 лв. имуществени вреди, съизмерими с
разходите, необходими за извършване на ремонтни СМР в собственото му
жилище- ап.11, находящ се в гр.София, кв.“Княжево“, ул.“****, както и
сумата от 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, притеснение и влошено здравословно състояние за периода 2012 г. до
датата на предявяване на иска, настъпили вследствие теч от терасата на
собствения на ответницата недвижим имот -ап.15, находящ се в гр.София,
кв.“Княжево“, ул.“****.
3
Ищецът твърди, че голяма част от дневната на апартамента му била
разположена под източна външна тераса на ап.15, собственост на
ответницата. Източната тераса на ап.15 се явявала таван на терасата на
неговия апартамент, а част от детската стая в жилището била под южната
тераса на ап.15. От 2012 г. всяка година бил принуден да ремонтира
жилището си, тъй като след обилни дъждове и снеготопене имало теч от
терасите на ответницата. Многократно сигнализирал за проблема
домоуправителя, както и на ответницата, но тя го неглижирала. През 2014г.
ангажирал фирма, която направила ремонт на терасите на ап.15 и ап.16 над
неговия, като било установено, че проблемът с течовете в дома му идвал от
тези тераси. Към момента три големи участъка от тавана на дневната били с
подкожушена латексова боя и гипсова мазилка, на тавана на терасата имало
следи от течове и просмукване на вода, които граничат със стена на спалнята
на апартамента. Вследствие бездействието на ответницата се образували
плесени по стени и тавани на помещения в дома му, което му създавало
притеснения, дискомфорт и здравословни проблеми, тъй като бил
диагностициран с астма.
Ответницата в депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК е оспорила
исковете с твърденията, че процесиите тераси представлявали общи части по
смисъла на чл.38 ЗС, поради което тя не носи отговорност за настъпването на
вреди, ако има такива. Оспорва настъпването на вредите, респ. причинно-
следствената връзка между твърдяното увреждащо деяние и настъпилите
щети.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно, а и се установява от представените нотариален
акт за дарение на недвижим имот №136, том III, рег.№ 19646, н.д.№ 473/2008
г., че на 19.12.2008 г. ищецът А. Ц. Т. е придобил правото на собственост
върху ап.11, находящ се в гр.София, р-н “Витоша“, ул.“****, а от нотариален
акт за продажба на недвижими имоти №115, рег.№10409, н.д.№1187/2008 г.,
че ответницата е собственик на ап.15, находящ се в процесната сграда на
четвърти жилищен етаж, със застроена площ от 86,78 кв.м., състоящ се от две
стаи, кухня, дневна, баня с тоалетна, тоалетна, антре и две тераси. Безспорно
е, а и от представените по делото договор за СМР от 28.08.2014 г. се
установява, че ищецът А. Ц. Т. е възложил на третото неучастващо лице -„С.“
ЕООД ЕИК **** извършването на строително-ремонтни работи в жилищна
сграда, находяща се на адрес гр.София, ул.“****, изразяващи се в ремонт на
тераса с южно изложение с площ 15,4 кв.м., прилежаща към ап.15
/собственост на Т. К./ и ап.16 /собственост на Н. К./, с цел отстраняване на
течовете на вода и проникването на влага при дъжд и снеготопене в an. 11.
Представена е фактура №**********/13.11.2014 г., видно от която ищецът е
заплатил на „С.“ ЕООД сумата в размер на 1472 лв., представляваща плащане
по договор за ремонт на тераси в жилищна сграда на адрес гр.София,
ул.“****, както и фактури и касови бонове за закупени строителни материали
на обща стойност 1123,56 лв. По делото е представен отговор изх.№РВТ20-
4
КЦ01- 1040/27.07.2020 г. на СО, р-н „Витоша“, от който се установява, че по
жалба на ищеца А. Т. е била образувана административна преписка във
връзка с изложени твърдения за дългогодишен теч и наводняване на
апартамент № 11, собственост на жалбоподателя, от тераса на ап.15 и ап.16,
собственост на Т. К. и Н. К., находящи се в гр.София, р-н “Витоша“, ул.“****.
Видно от отговора на Столична община, р-н „Витоша“, от служители на отдел
„Контрол по строителството“ е извършена проверка на място и по документи,
без осигурен достъп до имота на Т. К., при която визуално е констатирано
подкожушване на мазилката на фасадата на жилището, в участъка около
плочата между ап.11 и ап.15, като е дадено предписание собствениците на
ап.15 и ап.16 да извършат необходимите СМР на терасите на
апартамента за своя сметка с цел отстраняване на теча в ап.11 в
едномесечен срок. Представен е отговор изх.№РВТ20-КЦ01-1040/07.01.2021
г. на СО - р-н „Витоша“, видно от който, във връзка с постъпила повторна
жалба от ищеца, е била извършена проверка на място на 06.01.2021 г. при
осигурен достъп до ап.11. При проверката е установено подкожушване в два-
три участъка на мазилката на тавана в дневната, разположена под източната
тераса на ап.15. Констатират се следи от стари течове. Към момента на
проверката не са били констатирани мокри петна. Нарушена била целостта на
външната мазилка на фасадата в участъка на стоманобетоновата плоча между
ап.11 /балкон към дневната/ и an. 15 /източна тераса/. От приетата по делото
СТЕ се установява, че двата имота на ищеца и ответницата се намират в
жилищна сграда ново масивно монолитно строителство, състояща се от
гаражи и четири жилищни етажа. Апартаментът, собственост на ищеца, се
намира на третия жилищен етаж, а този на ответницата-на четвърти етаж, над
него. Имотът на ищеца се състои от две стаи, дневна, кухня, баня с тоалетна,
тоалетна, мокро помещение, антре, тераса. При извършения оглед на място в
ап.11 вещото лице установява, че от дневната се излиза на малка тераса, като
дневната е свързана с кухнята еднопространствено. Една част от дневната
представлява покривна открита тераса (източна) на апартамент 15 на
четвъртия етаж. След замервания на място вещото лице установява, че тази
част от терасата на ап.15, служеща за покрив на част от дневната на ап.11, е с
площ около 6,50 кв.м. На тавана в дневната в този участък се наблюдават
подкожушена гипсова шпакловка, подкожушена шпакловка има и в ъгъла на
стената, граничеща е кухнята. Вещото лице сочи, че петната са се появили в
резултат на проникваща влага от горната открита тераса, находяща се над
дневната. Такива течове под покривни тераси се появяват, когато има
некачествено изпълнение на настилките на тези тераси, липсва положена
хидроизолация под плочите, които са само повърхностния горен завършек на
терасите. Истинската хидроизолация на терасата се полага под тези плочи по
точно определен архитектурен детайл, т.е.в случая е необходимо да се
разбият и премахнат плочите на терасата, както и евентуалната циментова
замазка под нея, да се направи изравнителна циментова замазка, да се положи
хидроизолация, след това - циментова замазка под наклон, като се покрие с
5
плочи гранитогрес. Според вещото лице друга част от източната покривна
открита тераса на ап.15 е над идентичната тераса на ап.11 (с дъговидна форма)
. На тавана на терасата на ап.11 и по ръба се наблюдават следи от течове и
просмукване на влага. При оглед отвън по фасадата се виждат следи от течове
по положената топлоизолация на борда. Оголена е лайсната на ръба на тавана
на терасата на ап.11. Освен от просмукването на влага, друга много честа
причина за подобни нарушения е и стичането при дъжд на вода по борда на
терасата, която е подлизвала и се е нарушила мазилката. Подлизването на
водата при дъжд обичайно се получава, когато няма качествен водооткап на
плочката, монтирана върху борда на терасата. От извършения оглед на
апартамент 15 вещото лице установява, че терасата на дневната (източната
открита тераса) се състои от една права част, представляваща част от покрив
на дневната на an. 11 и друга с дъговидна форма, над идентична тераса на
ап.11. Терасата е с настилка от плочи гранитогрес, като на места е видно, че
фугите са започнали да се изронват. Южната тераса на ап. 15 към улицата е с
дъговидна форма, без да има преграда със съседното жилище /ап.16/. Тя също
е с настилка от плочи, в друг цвят. Според вещото лице е видно, че са
правени ремонтни работи по терасата, сменяни са плочките, фугите са доста
неравномерно поставяни. Измерена на място, частта от южната, открита
тераса на ответницата, попадаща над спалнята на ищеца, е около 6,50 кв.м. По
данни при огледа на място преди няколко години е извършван ремонт на
южната тераса, видно и от различния цвят плочи и към настоящия момент
няма данни за наличие на течове в спалнята на ищеца под тази тераса. От
огледа общо за сградата вещото лице установява на фасадата следи от течове
по бордове на тераси и на други части/тераси от фасадата, а при оглед вътре в
сутерена на сградата се наблюдават големи петна обрушена мазилка на
стълбището и под последното стълбищно рамо в резултат на влага. В доклада
си в о.с.з. вещото лице допълва, че течовете в сутеренните помещения нямат
общ произход с течовете в an. 11. Според вещото лице размерът на
необходимите средства за извършване на ремонтните дейности по
отстраняване на нанесените щети в имота на ищеца възлиза на 957,96 лв. по
средни пазарни цени към датата на заключението, като общата площ на
компрометираните участъци възлиза на 9,2 кв.м. Вещото лице посочва, че
сумата, с която се е намалила пазарната стойност на апартамента на ищеца,
предвид определените разходи, е в размер на 1100 лв. В доклада си в открито
съдебно заседание вещото лице допълва, че посочената парична стойност на
СМР е с отчитане на ДДС, че следите от течове в ап.11 са в резултат на
течове и пробиви в изолацията на покривната тераса на ап.15, находящ
се над него. Не се констатират идентични нарушения в ап.15, който е на
последен етаж, под покрива. Вещото лице заявява, че хидроизолацията не се
състои единствено в поставянето на плочките, тъй като в резултат на
замръзване и отмръзване целостта на фугите се нарушава и между тях надолу
навлиза вода. Хидроизолацията следва да се постави под плочките, като
следва да завива нагоре по стената на терасата, за да не се получава
6
пропускане от ъглите на терасата. Подобни течове в ап.11 биха се получили в
дъждовно време и при снеготопене, когато терасата на ап.15 е мокра.
Течовете биха се преустановили, ако се постави хидроизолация под
плочките и отстрани на терасата. Вещото лице заявява, че не е в
състояние да даде заключение дали течовете се дължат на изначална
липса на хидроизолация в резултат от некачествено изпълнение на
строежа, като вещото лице не установява наличие на конструктивни
промени или нарушения в целостта на плочата над апартамента на
ищеца. По делото са изслушани свидетелите М.Р.Д. на ищеца и М.Б.Р. на
ответницата. Свидетелят Д. сочи, че е съсед на ищеца, че на тавана в
апартамента на ищеца има петна и подкожушване, вследствие теч от терасата
на ответницата, чието жилище се намира над това на ищеца. Ответницата не
почиствала терасата си от снега. Свидетелят живеел на същия етаж като
ищеца. Терасата се намирала над хола на ищеца, иначе била прилежаща към
апартамента на съседката отгоре-Т. К.. Ответницата не живеела на адреса и
откакто свидетелят се нанесъл в своето жилище през 2013 г., я виждал три-
четири пъти. В жилището на ищеца имало петна по тавана на всекидневната-
пресни и по-стари. Терасата на ответницата била по-голяма и тя обхващала
всекидневната, терасата на ищеца и спалнята. Свидетелят също трябвало да
ремонтира терасата на апартамента си, тъй като всички плочки се били
отлепили. Премахнали всички плочки, сложили изолация и ги поставили
отново. С ищеца редовно чистели снега пред блока и всеки ходел да си чисти
терасата. В апартамента на свидетеля нямало течове отгоре. Ищецът споделял
на свидетеля, че ходи да взима ответницата от ж.к. „Люлин“, за да му
отключи апартамента и той да изчисти нейната тераса, за да не му протече
покривът. Свидетелят заявява, че ищецът бил правил ремонт на другата
тераса на ответницата заради теч. Това било през 2014 година. Тогава имало
бригада и сменяли изолацията на южната тераса. Блокът бил четириетажен.
Процесната тераса била прилежаща към апартамента на Т. К. и никой освен
нея нямал достъп до тази тераса. Свидетелят Р. заявява, че ответницата е
сестра на съпругата му. Ответницата имала апартамент на ул. „Върба“ в
„Княжево“, а живеела в ж.к.,.Люлин“. Свидетелят бил виждал жилището на
ответницата, което е двустаен апартамент. Апартаментът бил съседен на
този, който бил собственост на съпругата на свидетеля. И двата апартамента
не се обитавали. Към жилището на ответницата имало една собствена тераса
и една тераса, която била обща с апартамента на съпругата му. На общата
тераса на ап.15 и ап.16 бил правен двукратно ремонт. Подменени били
изцяло подовите плочки, единият път през 2009 г., а вторият - през 2014-2015
г. За другата тераса свидетелят не знаел да е правен ремонт. Терасата не била
много голяма. Свидетелят не забелязал да има следи от вода, която да се
задържа на тази тераса. Познавал ищеца А. Т., който имал апартамент отдолу,
двете тераси представлявали таван на неговото жилище. Доста често се
случвало ищецът да се оплаква, особено при големи дъждове, но след
ремонта, който се направил през 2014 г. не бил споделял за проблеми със
7
свидетеля. Лично свидетелят бил почиствал терасите от сняг, но това било
преди две- три години.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност са: 1. противоправно
поведение, 2. настъпването на вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина
у причинителя. Докато наличието на последния от четирите се предполага по
силата на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба/вината/,
то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.
Доказателствената тежест за тяхното установяване, съобразно общото
правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, се носи от ищеца и то при условията на
пълно и главно доказване. Следва да бъде направено разграничение за
вредите по чл.50 ЗЗД, чл.45 и чл.49 ЗЗД. В приложение и на разпоредбата на
чл. 50 ЗЗД следва да бъде установено причиняване на вредите от вещ, която е
собственост на ответника, като доколкото се касае за обективна отговорност,
не се изследва въпроса за вината. Според ППВС № 7/1958 г., ППВС №
17/1963 г. и ППВС № 4/1975г. когато при ползване на дадена вещ са
допуснати нарушения на предписани правила, отговорността за поправяне на
вредите е по чл. 45 ЗЗД или чл. 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са
допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.
Когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили
при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който
е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат
на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл
самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл.
50 ЗЗД.
В случая искът е по чл.45 ЗЗД. От приетите по делото гласни и
писмени доказателства, включително СТЕ се установява, че в апартамента на
ищеца са налице вреди от течове, подкожушена гипсова шпакловка в
дневната на ищеца, следи от течове и просмукване на влага по тавана на
терасата към неговия апартамент.
Въззивната инстанция също приема за доказано, че констатираният теч
и следите от влага се дължат на проникваща влага от горната открита тераса,
прилежаща към ап.15, собственост на ответницата. Не може да бъде възприет
доводът на ответницата, че става въпрос за покрив, поради което отговорност
носят всички собственици на ЕС. Съгласно т. 30 на § 5 на ЗПЗР на ЗУТ
"Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства,
обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на
жилищни нужди, а съгласно т. 18 - в застроената площ на надземните етажи
се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. Според т. 59
„Тераса" е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху
колони или върху терена. Според СТЕ, сградата, където се намират
8
процесиите имоти, е на четири етажа и с подпокривно пространство,
апартаментът на ответницата е на четвърти етаж, като откритата източна
тераса е разположена върху част от площта на апартамента на ищеца.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС предвижда, че при сгради, в които етажи или
части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите,
стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии
на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Покрив е този
архитектурен елемент, който завършва структурно постройката във
височина, /независимо от това на колко нива хоризонтално е проектирана тя/,
и няма самостоятелно друго предназначение, освен да предпазва обекта ,
като покрива вертикалното пространство под себе си. При тези законови
постановки, въззивната инстация също не приема, че терасата към an. 15 на
четвърти етаж от сградата представлява „покрив“ по смисъла на чл. 38 ал. 1
ЗС и има характер на обща част, което я поставя в рамките на отговорността
на етажната собственост, изключвайки индивидуалната отговорност на
ответницата. Терасата като елемент от сградно тяло представлява открита
използваема площ, разположена върху помещения за жилищно ползване по
см. на § 5, т. 60, от ДР на ЗУТ, но е и част от жилище (като самостоятелен
обект на правото на собственост), включващо съвкупност от помещения,
покрити и/или открити пространства, обединени фукционално в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди - арг. от § 5, т. 30, вр. т. 39 от ДР на ЗУТ и §
1, т. 1 от ДР на ЗКИР. Според описанието по нотариален акт №115/2008 г. на
ответницата, двете тераси /от изток и юг/, се явяват принадлежност към
апартамент № 15 и се ползват от Т. К., като от свидетелските показания
еднозначно се установява, че единственият подход към тях се намира от
жилището на същата. Ответницата не доказва правоизключващите си
възражения, че процесната източна тераса представлява част от покрива на
сградата съобразно одобрен архитектурен проект или че е функционално
свързана с покрива, поради което и като собственица на апартамента следва
да носи отговорност за овехтяването на вещта, респ. е отговорна за вредите,
причинени от тези процеси. Сам по себе си фактът, че терасата е изпълнена
директно върху таванската плоча на жилищно помещение /дневна/ от
жилището на ищеца, не й придава твърдяното от ответницата качество на
обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС. Цитираните от въззивницата
писма по повод две жалби на ищеца от Столична община, район „Витоша“, от
служители на отдел „Контрол по строителството“ за извършена проверка на
място и по документи, без осигурен достъп до имота на Т. К., в първия случай
9
и при осигурен достъп във втория, не установяват обстоятелството, че става
въпрос за покрив, дори с първото писмо при визуално констатирано
подкожушване на мазилката на фасадата на жилището, в участъка около
плочата между ап.11 и ап.15 е дадено предписание собствениците на ап.15
и ап.16 да извършат необходимите СМР на терасите на апартамента за
своя сметка с цел отстраняване на теча в ап.11 в едномесечен срок.
Действително са налице данни за начално некачествено изпълнение на
строежа, но от гласните доказателства/ единият от свидетелите заявява, че
също е имал течове, които са били отстранени/ и с оглед заключението на
СТЕ, течовете биха се преустановили, ако се постави хидроизолация под
плочките и отстрани на терасата. Самото вещо лице заявява, че не е в
състояние да даде заключение дали течовете се дължат на изначална липса на
хидроизолация в резултат от некачествено изпълнение на строежа, като
вещото лице не установява наличие на конструктивни промени или
нарушения в целостта на плочата над апартамента на ищеца. В тежест на
ищеца е да проведе пълно и главно доказване по установяване на елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане, които следва да
съществуват в кумулативно единство, като липсата само на един от тях води
до основателност на исковата претенция, но това не означава, че се търси
установяване на отрицателния факт на бездействието. От доказателствата по
делото се установява, че в имота на ищеца са констатирани имуществени
вреди, предизвикани от неправомерното поведение на ответницата,
изразяващо се в бездействие, непредприемане на мерки за отстраняване на
теча, проникващ в жилището на ищеца, поради което въззивната инстанция
намира исковата претенция за доказана в своето основание. Налице е пряка
връзка между увреждащото деяние, изразяващо се в поддържано бездействие
от страна на ответницата по отношение състоянието на покривната тераса, с
което деяние на ищеца са причинени посочените в исковата молба вреди.
Относно размера на вредите.
Съобразно нормата на чл.51, ал.1, предл. 1 ЗЗД обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая обезщетението, дължимо от ответницата за причинените в резултат
на теча вреди, се съизмерява със стойността на разходите, необходими за
отстраняване на повредите, причинени от теча в жилището на ищеца, който е
в размер на 957,96 лв. според приетата СТЕ. Тук не следва да се включва
посочената от вещото лице вреда от 1100 лв., изразяваща се в намаляване на
реалната пазарна стойност на имота. Не следва да бъдат включени и
претендираните 350 лв. за сторените от ищеца разходи за частна съдебно-
оценителна експертиза, тъй като няма данни за извършено плащане-не е
представено преводно нареждане за плащане съгласно посоченото във
фактура № **********/22.05.2020 г
Що се отнася да претендираните неимуществени вреди в размер на 3
000 лв., въззивната инстанция също намира тази претенция за изцяло
недоказана и неоснователна. Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за
10
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория
или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на
преценяващия. Действително по делото има данни, писмено доказателство-
ЕР на ТЕЛК от 09.01.20 г., от което е видно, че ищецът страда от триадна
астма с голяма давност и има и други описани заболявания, но няма данни как
и кога тези заболявания са възникнали, дали са във връзка с конкретните
отрицателни битови условия, описани от ищеца и как те биха повлияли върху
заболяванията му, като на всички тези въпроси би следвало да отговори
съответен медицински специалист /специалисти/, но по делото няма
ангажирани доказателства в тази насока. Няма ангажирани и гласни такива,
от които да се установи съществуването по отношение на него на твърдения в
исковата молба дискомфорт, влошено здравословно състояние се дължат на
подкожушена гипсова шпакловка и влага. Ето защо се явяват недоказани
претенциите за неимуществени вреди и техния размер, като и в тази част
решението следва да бъде потвърдено.
Относно размерът на присъдените разноски.
Във връзка с развитите доводи във въззивната жалба:
С определение от 22.07.2022 г. по гр.д. № 23326/20 г., постановено по
реда на чл.248 ГПК, СРС, ГО, 29 състав е оставил без уважение искането на
ищеца А. Ц. Т., обективирано във въззивната му жалба от 11.01.2021 г. за
изменение на решение от 23.12.2021 г. по гр.д. № 23326/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав в частта на разноските. Определението като необжалвано
е влязло в сила на 22.08.2022 г.
Възивната инстанция намира, че размерът е правилно определен
съобразно уважената и отхвърлената част от иска, както и относно размера
на претендираното адвокатско възнаграждение..
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявените претенции и на двете страни
не се следват разноски за въззивното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.12.2021 г. по гр.д. № 23326/20 г. на СРС, І
ГО, 29 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12