№ 55
гр. Асеновград, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200099 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-2100006 от 15.11.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив - инж. Атанас Чернаев, с което
на ЕТ „Д.- Ф.Д.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ф.
Ш. ДЖ. - собственик, на основание чл. 414 ал.1 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева за
нарушение по чл.403а ал.1 от Кодекса на Труда.
Жалбоподателят, в жалбата си и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника си –
адв. Малинов оспорва наказателното постановление като навежда твърдения, че същото е
материално незаконосъобразно поради подвеждане на нарушението под общата санкционна
разпоредба при наличието на специален санкционен режим който е по благоприятен за
нарушителя. Навеждат се и твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по издаването му. Искането към
съда е за редукция на наложената имуществена санкция в диапазона предвиден от особената
административно-наказателна разпоредба.
Въззиваемата страна Дирекция “Инспекция по труда”-гр. Пловдив се представлява от
юрист Каймакамова, която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
1
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 10.09.2021 г. е била извършена проверка от контролни органи при ДИТ- Пловдив
между които и актосъставителя Н.Б. в заведение за Бързо хранене в с. Бачково, Бачковски
манастир, стопанисвано от ЕТ „Д.–Ф.Д.“ – гр. Асеновград, при която било установено, че
работодателят не държи на разположение на контролните органи в обекта екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред. На проверката присъствал собственикът Ф.Д., който
при поискване не представил Правилник за вътрешния трудов ред, нито дал логично
обяснение, къде се намира той и защо не е наличен в обекта. Екземпляр от ПВТР бил
представен в ДИТ-Пловдив едва десет дни по -късно на 20.09.2021 г. За констатираното
нарушение, което контролните органи квалифицирали като такова по чл. 403а ал.1 от КТ на
24.09.2021 г. бил съставен АУАН в присъствието на собственика Ф.Д., който го подписал
без възражения.Такива не били подадени и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателят за горното нарушение е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Съдът намира, че извършването на административното нарушение е безспорно
установено. От доказателствата се установява, че на датата на проверката 10.09.2021 г.
ПВТР не е бил наличен в обекта, не е представен на разположение на контролните органи и
не е бил осигурен в хода на проверката не место до нейното приключване в обекта, поради
което съставът на горното нарушение е реализиран.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там
реквизити. Същият кореспондира и със събраните доказателства по делото и с него
безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е квалифицирано по чл.
403а ал.1 от КТ.
Същата въвежда задължение за работодателя в предприятието, в неговите поделения,
обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, да
държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния
трудов ред. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в
което са преповторени констатациите от АУАН и е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лв. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентен
орган, подписано е от него и е в изискуемата от закона форма. В него правилно описаното
нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба въз основа на която е наложена
санкцията.
При определяне размера на наложената имуществена санкция, съдът намира, че
наказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на
нарушението, като е оразмерил имуществената санкция в минималния размер предвиден в
закона от 1500 лева, поради което и е безпредметно да се обсъжда въпроса за допълнителна
редукция на санкцията.
Основното възражение на жалбоподателя касае тезата, че санкцията е наложена по общата
2
санкционна разпоредба на чл. 414 ал.1 от КТ, а не по специалната такава на чл.415в ал.1 от
КТ, която е приложима според жалбоподателя. Възражението е неоснователно. За
приложението на превилегирования състав на чл.415в ал.1 от КТ е необходимо
кумулативното наличие на две представки, а именно нарушението да е отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в КТ и от нарушението да не са произтекли
вредни последици за работници и служители. В случая и двете формални предпоставки не
са налице. На първо място нарушението не е било отстранено веднага след установяването
му по реда на КТ. Поради естеството на задължението, а именно да се държи в обекта на
разположение на контролните органи с оглед целите на проверката ПВТР е ясно, че за да е
налице тази хипотеза е било необходимо още в хода на проверката на място в заведението,
когато е установено нарушението – липсата на правилника същият да е бил осигурен и
предоставен на контролните органи. Изобщо наличието на това нормативно задължение за
работодателя обслужва изцяло целите на контрола от компетентните органи и липсата на
ПВТР по време на проверката на практика възпрепятства възможността на същите да
извършат проверка в пълен обем и по отношение на спазването на други задължения,
свързани с полагането на извънреден труд, с дежурствата, с установяването на непълно
работно време и дали е установено сумирано изчисляване на работното време. Ето защо
представянето на ПВТР едва 10 дни по-късно, и то в ДИТ-Пловдив води до съмнение за
неговото съществуване и действителното му съдържание към момента на проверката,
препятства извършването на проверката и изключва изобщо тезата за незабавно
отстраняване на нарушението в контекста на неговия предмет по реда на КТ. На второ
място, нарушението е формално , на просто извършване и съставът му се реализира с факта,
че ПВТР не е бил наличен в обекта на разположение на контролните органи към момента на
проверката, с което настъпват и обществено опасните последици от това нарушение -
невъзможността да се проконтролира спазването на трудовите права на работниците и
служителите свързани с трудовия ред и спазването на работното време.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
такива.
Въпросът за възлагането на разноските в административно-наказателния процес обаче
е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се
претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско
възнаграждение, които са надлежно удостоверени като основание и с оглед изхода на делото
следва да се присъдят в полза на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив, разноски в
размер на 100 лева.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-2100006 от 15.11.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив - инж. Атанас Чернаев, с което
на ЕТ„Д.- Ф.Д.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от Ф.
Ш. ДЖ. - собственик, на основание чл. 414 ал.1 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева за
нарушение по чл.403а ал.1 от Кодекса на Труда.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.- Ф.Д.”, ЕИК ***, да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.
Пловдив сумата от 100 лв. представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд – гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4