Определение по дело №255/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 198
Дата: 8 май 2019 г.
Съдия: Емилия Атанасова Брусева
Дело: 20195001000255
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 198

 

гр. Пловдив, 08.05.2019г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІI търговски състав, в закрито заседание на 25.03.2019 г., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                                                     РАДКА ЧОЛАКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно частно - търговско дело № 255/2019 г., намира следното:

 

Производство по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 121 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 2818/29.03.2019 г. от М.Г.М. ЕГН ********** *** против определение № 160 от 12.03.2019 г., постановено по т. д. № 243/2018 г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която е оставено без уважение възражение за неподсъдност на делото пред ОС - П., направено от М.Г.М. и е отказано изпращането му по подсъдност на П. окръжен съд. Жалбоподателят не е изложил съображения защо счита обжалваното определение за неправилно, но моли то да бъде отменено, а делото – изпратено на местно компетентния съд – ОС – П.. 

Постъпил е отговор на частната жалба от „И.“ АД ***, ЕИК *********, с който е изразено становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Въззиваемата страна счита, че в обжалваното определение липсва диспозитив, който да оставя възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност без уважение, а липсата на годен за обжалване съдебен акт прави жалбата недопустима. Счита, че направеното възражение за местна неподсъдност е недопустимо, тъй като е извън преклузивния срок по чл.367 ал.1 от ГПК. Намира същото и за неоснователно, тъй като се касае за ответници от различни съдебни райони, единият от които е с адрес в гр. П..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 160 от 12.03.2019 г., постановено по т. д. № 243/2018 г. по описа на Окръжен съд – П., в обжалваната му част е оставено без уважение възражение за неподсъдност на делото пред ОС - П., направено от М.Г.М. и е отказано изпращането му по подсъдност на П. окръжен съд.

Първоинстанционният съд се е позовал на няколко обстоятелства: че възражението не е направено в срока за отговор на исковата молба, а в срока за отговор на допълнителната такава. Доколкото обаче и съдът би могъл да повдигне служебно въпроса с подсъдността до приключване на първото по делото заседание, първоинстанционният съд е произнесъл акт по същество като е приел, че се касае за двама ответници от различни съдебни райони и съгласно чл.116 от ГПК в такъв случай ищецът има право на избор в съда на кой от съдебните райони да предяви иска. Затова е остави без уважение възражението за местна неподсъдност и е приел, че делото следва да се разгледа от ОС - П. като родово и местно компетентен.

Настоящата инстанция споделя тези изводи. Налице е ясен диспозитив като част от обжалваното определение, с който Окръжният съд е отказал да прекрати производството по делото и да го изпрати за разглеждане от ОС – П. и е оставил без уважение направеното в този смисъл възражение от ответника М.. Възражението действително не е направено в срока за отговор на исковата молба, а в един по-късен момент – с отговора на допълнителната искова молба, но тъй като и съдът има право да повдига въпроса за подсъдността до първото заседание по делото, настоящата инстанция намира за целесъобразно разглеждането му от първоинстанционния съд. Така се създава яснота по повдигнатия в процеса спорен въпрос. Определението във връзка с подсъдността подлежи на обжалване съгласно чл.121 от ГПК. Ето защо Апелативният съд намира определението на ОС – П. за допустимо. Такава се явява и частната жалба против него.

Тя обаче е неоснователна. В случая се касае за множество подсъдности по смисъла на чл.116 от ГПК. Ответници по иска са две физически лица – едното с постоянен адрес ***, а другото – с постоянен адрес ***. Иск срещу ответници от различни съдебни райони се предявява по избор на ищеца в съда а един от тези райони. В случая следва да намери приложение именно нормата на чл.116 от ГПК. ОС – П. се явява местно компетентен да разгрледа спора като съд по постоянния адрес на един от ответниците.

Налага се общият извод, че така подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. № 2818/29.03.2019 г. на М.Г.М. ЕГН ********** *** против определение № 160 от 12.03.2019 г., постановено по т. д. № 243/2018 г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която е оставено без уважение възражение за неподсъдност на делото пред ОС - П., направено от М.Г.М. и е отказано изпращането му по подсъдност на П. окръжен съд, като неоснователна.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: