РЕШЕНИЕ №
гр.
Велинград, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на девети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Д., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1349 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени
искове с правно основание по чл.439,ал.1 от ГПК, за приемане на установено, че ищците Я.Д.И. и З.Г.Г. *** не
дължат на ответника „ОББ“-АД“,гр.София, непогасен остатък от суми предмет на
изп.дело №1951/10г,. по описа на ЧСИ П.И.Р.№ 821 с район на действие-ОС Пловдив
-общо 4203лв., от които сумата от 3605,36 лв. главница, сумата от 69 лв.,
представляваща законна лихва, за периода 12,02,2014 г. до 12,04.2017 г. и
сумата от 528,54 лв.- такси и разноски по ЗЧСИ и осъдителен иск с правно
основание чл.55 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищците сумата от 443,23
лв..
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на съдебно решение, издадено в производство по
чл. 417 от ГПК по Ч.Гр.д. № 1203/2010 г. на Районен съд Велинград, Я.Д.И. и З.Г.Г. осъдени да заплатят солидарно на
ответника –
„ОББ“-АД, гр.София, сумата 5247.57 лв., включваща : 4 625.24 лв. главница със
законната лихва върху нея от 13.10.2010 г.до окончателното изплащане, 284.16 лв.- договорна лихва за
периода- 01.12.2009 г. до 12.10.2010 год., 336.17 лв. наказателна лихва за периода- 01.12.2009
г. до 11.10.2010 год., и 461.77 лв. деловодни разноски. Въз
основа на издадения изпълнителен лист по това решение е образувано И.Д.№
1951/2010 г. по описа на ЧСИ П.И.Р.№ 821 с район на действие - този на Окр. съд
гр.Пловдив. Взискателят претендира и разноски по изпълнителното дело -400.98
лв. До м.август- 2017г. чрез
запори върху трудовите възнаграждения са изплатили общо сумата 6720 лв. При справка по
изпълнителното дело през м.април 2017 год. се оказало, че според съдебният
изпълнител -непогасената част законна лихва до 12.04.2017 год. и 528.54 лв.-
такси и разноски към ЧСИ. / Така е посочено в запорно съобщение до „Булбанк” АД от 12.04.2017
год.и до работодателя на длъжника Г./. Считат, че посочените суми, като остатък от дълга, са
погрешно изчислени. Това се дължи на обстоятелството, че постъпващите
погасителни вноски по сметката на ЧСИ са отнасяни за погасяване на дълга според
последователността по чл. 76/2/ от ЗЗД - /разноски, лихви и най после -
главница/ вместо по начина регламентиран в чл. 76 /1/ от ЗЗД.
Този метод е незаконосъобразен, защото присъдената законна лихва върху
главницата за посочения по- горе период - не е възнаградителна лихва, а има
обезщетителен харатер за забава по чл. 86 от ЗЗД. В такава
хипотеза - „ законната лихва „ е само база /начин / за определяне размера на
това обезщетение. Това означава, че с изплатената от тях до сега сума от 6 720 лв. са погасили изцяло главницата от 4625.24 лв,- като най- обременителното от
няколкото еднородни задължения, а разликата от 2094.76 лв. следва да се отнесе за погасяване на
останалите части от дълга- пак
по правилото на чл. 76/1/ от ЗЗД -/ „.. от няколко еднакво обременителни
задължения - погасява се най старото, а ако са възникнали едновременно- те се
погасяват съразмерно „ /Това означава,че е погасена изцяло сумата 1081.41 лв.
представляваща сбор от 284.16 лв.- присъдена договорна лихва, 336.17 лв.
присъдена „наказателна лихва „ и 461.77 лв. - присъдени деловодни разноски .
Оставащата разлика - до 2094.76 лв.е сумата -1013.35 лв. С нея е погасена част
от законната лихва върху главницата — присъдена от 13.10.2010 год. до
погасяването и. По техни изчисления главницата от 4625.24 лв. е погасена най- късно към 13.05.2016 год. Към тази дата присъдената законна лихва върху
главницата след 13.10.2010 год. е общо сумата 1576.36 лв., / като се има предвид намаляването на
главницата с погасителните вноски -направени до 13.05 2016 година, от които ЧСИ
е приспадал дължимите такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ . твърди се, че част от
начислената законна лихва, за периода предхождащ три години преди предявяването
на настоящата претенция / т.е. до 20.09.2014 год./ -или сумата 1408.83лв., не се дължи поради погасяването и по давност
по чл. 111 в/ от ЗЗД. / Липсват изпълнителни действия
за този период, които да спират или прекъсват погасителната давност/.
Следователно- непогасената по давност мораторна лихва - е в размер на 167.53 лв. / 1576.36 минус 1408.83 лв./ Тя е погасена с част от сумата 1013.35
лв. и остава надплатена
сума от 846 лв. С част от сумата 846лв.са погасени
разноските на взискателя по изпълнителното дело- 400.98 лв. и остава надплатена сумата
445.02 лв. която подлежи на
възстановяване. С оглед на изложеното молят, да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено, че не дължат на ответника -взискател по И.Д.№ 1951/2010
г. по описа на ЧСИ П.И.Р.№ 821 с район на действие - този на Окр. съд
гр.Пловдив, непогасен остатък от сумите предмет на принудителното изпълнение по
посоченото дело общо 4203 лв. включваща 3605.36 лв. главница, 69 лв. законна
лихва от 12.02.2017 год. до 12.04.2017 год.и 528.54 лв. Такси и разноски по ТТР
към ЗЧСИ., както и да бъде осъден ответникът да заплати надплатената сума от 443.23 лв. със
законната лихва върху нея от предявяването на иска, както и разноските по това
съдебно производство.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с оспорва
изцяло иска като недопустим и неоснователен. До колкото вземането на ОББ ЕД е установено със
стабилизиран съдебен акт /И. и Г. не са възразили срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист/, считат че съдът вече се е произнесъл
относно съществуването на вземане на банката и неговия размер към датата на
постановяване на съдебния акт. Липсата на възражения от И. и Г. по чл. 415 ГПК
има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните
хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и
доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по
чл. 424 от ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението
по чл. 439 от ГПК. /Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010
г., III г. о., ГК, постановено по чл.290 и сл. ГПК/. В исковата молба няма
наведени твърдения за новонастъпили факти и обстоятелства. Предвид изложеното,
считат, че не е налице правен интерес у ищците за предявяване на настоящия иск,
поради което считат, че производството по отношение на ОББ АД следва да бъде
прекратено като недопустимо, а исковата молба следва да бъде върната на ищеца. По съществото на
правния спор- С
Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 12.10.2006г.
ОББ АД е предоставила на З.Г. кредит в размер на 49 000лв. За обезпечаване на
вземането на Банката солидарно се е ангажирала и Я.И.. Поради непогасяване на
падежирали вноски по кредита, банката се е снабдила с изпълнителен лист. Същият
е издаден по ч. гр. д. № 1203/2010г. Размерът
на вземането е установено по основание и размер. На 27.01.2011 г. между
страните е подписано извънсъдебно споразумение относно начина на издължаване на
изискуемия кредит. Поради неспазването му от страна на длъжниците, банката е
възобновила действията по принудително събиране на вземането си. Погасяването
на задължението на ищците към ОББ АД по процесния договор за кредит е
реализирано в предвидената в чл.76, ал.2 последователност - разноски, лихви,
главница. Не считат, че е надвнесена сума от ищците. Към 12.10.2017г, дължимата
сума по процесния договор за кредит на Я.И. и З.Г. към ОББ АД е в размер на 1
151.35 лв., от които 1 147.32- главница.
В с.з. ищецът Я.Д.И., се явява лично и с
процесуалния си представител- адв.Стайко В.. Поддържа предявения отрицателен установителен иск и моли да бъде
уважен. Прави изявление за отказ от предявения осъдителен иск срещу ответника
за сумата от 443.23 лева.
С протоколно определение от
09.06.2020 г. на осн. чл .233 от ГПК производството е прекратено в частта, с
която е предявен осъдителен иск от ищеца Я.Д.И. против ответника„ОББ“ АД.
В с.з. ищецът З.Г.Г.,
ред. призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител адв.Стайко В., който поддържа предявените искове
и моли да бъдат уважени.
В с.з. ответникът не се представлява
от законен или упълномощен представител. В писмена молба прави искане за
присъждане на разноски в производството.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Срещу ищците, в производство по
чл.417 от ГПК, инициирано от ответника, е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумата 5247.57 лв. включваща
: 4 625.24 лв. главница със
законната лихва върху нея от 13.10.2010 г.до окончателното изплащане, 284.16 лв.- договорна лихва за периода-
01.12.2009 г. до 12.10.2010 год., 336.17 лв. наказателна лихва за периода- 01.12.2009
г. до 11.10.2010 год., и 461.77 лв. деловодни разноски.
Въз основа на
изпълнителния лист е образувано
изп. дело № 1951 от 2010 г. по описа на
ЧСИ П.И.с рег. № 821 район на действие в ОС Пловдив, по което са
извършвани изпълнителни действия, въз основа на които ищците са погасили суми,
с които са намалили дълга си.
Видно от заключението на вещото лице по
изпълнителното дело са постъпили суми в общ размер 8766.36 лева, от която сума
по сметката на ответника са наредени от ЧСИ суми в размер на 7643.40 лева,
разликата съставлява удържани от ЧСИ такси в производството.
С доклада по делото предвид изявленията
на страните е обявено за безспорно и ненуждаещо от доказване, че към 12.10.2017
г. по издадения изпълнителен лист дължимата главница е в размер на 1147,32 лв.
Горната фактическа обстановка е
установена по делото въз основа на съвпупна преценка на всички
събрани писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.
Така приетото за установено от
фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявени са от ищците Я.Д.И. и З.Г. Г.отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ал.1, вр. с чл. 124 ал.1 ГПК и цена
– 4203.00 лева и осъдителен иск с цена на иска 445.02 лева. На осн. чл.233 от ГПК производството в
частта, с която е предявен осъдителен иск от ищеца Я.Д.И. против ответника е
прекратено.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
установителния иск е наличие на правен интерес от завеждането му.
Ищците оспорват притезанието на
взискателя във висящ изпълнителен процес, поради което имат правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск по чл.439,ал.1 от ГПК вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК. Новонастъпилите факти/тези след изтеклия срок по чл.414, ал.2 от ГПК/, когато заповедта е влязла в сила поради неподадено възражение, са
основание длъжникът да оспори изпълнението на вземането по влязлата в сила
заповед за изпълнение по чл.439 от ГПК.
Тъй като ищецът се позовава на новонастъпил
факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно – изтекла в хода
на изпълнителното производство погасителна давност за сумата от 1408.83 лева,
предявеният от него иск по чл. 439 ал.1 ГПК се явява процесуално допустим. Допустимо е същият да
бъде съединен с иск за връщане на сумите, които са събрани над дължимото по
изпълнителното дело, тъй като чл.439 от ГПК не предвижда възможност длъжникът
да се снабди с обратен изпълнителен лист. Искът е евентуален под положително процесуално условие-
основателност на иска по чл.439 от ГПК.
Видно от заключението на вещото лице
се установява, че по образуваното изпълнително дело въз основа на издадения
изпълнителен лист в производството по чл.417 от ГПК са постъпили суми в общ
размер на 8766.36 лева, от която сума по сметка на взискателя, ответник по делото,
са наредени от ЧСИ суми в размер на 7643.40 лева, от която сума към датата на
проучването на материалите от вещото лице – 02.12.2017г. са заплатени от
ищците, видно от заключението, следните суми, съобразно тяхната поредност по
чл.76, ал.2 от ЗЗД : дължимите разноски по ИЛ
са напълно погасени към 23.12.2016г., дължимите наказателни лихви
/336.17 лева/ по ИЛ са погасени напълно
на 23.12.2016г., дължимите договорни лихви по ИЛ /284.16 лева / са погасени на
07.11.2014г. и дължимите законни лихви за периода от 13.10.10 г.-01.12.2017г.
са погасени. Погасена е главница в размер на 2561.73 лева. Към 02.12.2017г.
непогасената главница е в размер на
2063.51 лева. Заключава, че няма данни към момента на изготвянето на
заключението – 02.12.2017г. за извършване на последващи плащания, след
01.12.2017г., от страна на длъжниците в изпълнителното производство. Видно от
приложение 2 към заключението на вещото лице е, че след 12.10.2017г. /към която
е депозиран ОИМ/ от страна на ищците по изпълнителното дело за преведени суми,
както следва – на 16.10.2017 г. – 35.76 лева, на 01.11.2017 г .- 385.03 лева и на 01.12.2017г.- 395.74 лева,
общо в размер на 816.53 лева.
От страна на ищците на основание чл.147,
ал.2 от ГПК са ангажирани доказателства, които са от значение за делото, а именно удостоверение изх. № 22/12.03.2020
г., от което е видно, че след 02.12.2017 г., ищците са извършили плащания по изпълнителното
дело на суми, както следва – на 21.12.2017г. сума в размер на 355 лева и на
01.02.2018 г. на сума в размер на 191 лева, или общо в размер на 546 лева.
Като взе предвид, че с доклада по
делото, приет без възражения от страните, е обявено за безспорно обстоятелство,
че към 12.10.2017г. непогасената част от
процесната главница е в размер на 1147.32 лева и като съобрази заключението на
вещото лице, че дължимите разноски по ИЛ
са напълно погасени към 23.12.2016г., дължимите наказателни лихви по ИЛ са погасени напълно на 23.12.2016г.,
дължимите договорни лихви по ИЛ са
погасени на 07.11.2014г. и дължимите законни лихви за периода от 13.10.10 г.- 01.12.2017г.
са погасени, както и Приложение 2 към
него, установяващо плащания след 12.10.2017г. до 02.12.2017 г. в размер на 816.53
лв., както и представените доказателства, сочещи на плащане в хода на процеса
за сума в размер на 546 лв., съдът
намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното
плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на вземането за
главница / към 12.10.2017 г. главница-
1147.32 лв. - 816.53 лв./ плащания в периода от 16.10.2017 г. до 02.12.2017
г./ - 546 лв. / плащания в периода от 02.12.2017 г. до 01.02.2018 г. = -215,21 лв., то предпоставя уважаване изцяло
на отрицателните исковете.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД
Предвид основателността на отрицателно установителния
иск, съдът дължи произнасяне относно евентуално съединения иск спрямо
ищеца З.Г.Г., тъй като по отношение на
другия ищец- Я.Д.И. в тази част производството е прекратено на осн.чл.233 от ГПК с определение от 09.06.2020г.. От изложеното по- горе безспорно се установи,
че ищците са надвнесли по изпълнителното дело сума в размер на 215.21 лева,
поради което до този размер осъдителният иск се явява основателен, а за
разликата над тази сума до претендираната в размер на 443.23 лева, следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78 ал.1 и
предвид основателността на иска по чл. 439, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата Я.Д.И. разноските,
съгласно списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата 559,06 лева. Ищецът З.Г.Г. не ангажира доказателства за
реализирани разноски и не претендира
такива, поради което съдът не дължи произнасяне. Ответникът претендира разноски
и на осн.чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК такива следва да му се присъдят предвид
частичната основателност на иска по чл.55 от ЗЗД и прекратяване на
производството в тази част или ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят
разноски в размер на 200 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл. 439, предявен от Я.Д.И. ЕГН ********** и З.Г.Г. ЕГН **********-*** срещу „ ОББ“ АД, с ЕИК 00069459 гр.София, че ищците не дължат на ответника непогасен остатък от суми, предмет на принудителното изпълнение по И.Д.№ 1951/2010 г. по описа на ЧСИ П.И.Р.№
821 с район на действие на Окръжен съд гр.Пловдив, общо 4203 лв., включваща 3605.36 лв. главница, 69 лв. законна
лихва от 12.02.2017 год. до 12.04.2017 год. и 528.54 лв., който остатък е част
от вземане в размер на сумата 5247.57 лв. включваща
: 4 625.24 лв.-главница, със
законната лихва върху нея от 13.10.2010г. до окончателното изплащане, 284.16 лв.- договорна лихва за
периода- 01.12.2009 г. до 12.10.2010 год., 336.17 лв. наказателна лихва за периода- 01.12.2009
г. до 11.10.2010 год., и 461.77 лв. деловодни разноски, и за
които суми е издаден изпълнителен лист в полза на „
ОББ“-АД“, ЕИК 00069459 гр.София по ч.гр. д. № 1203
по описа на РС Велинград за 2010г. въз основа на който е образувано ИД.№ 1951/2010 г. по описа на ЧСИ
П.И.Р.№ 821 с район на действие Окръжен
съд гр.Пловдив.
ОСЪЖДА
„ОББ“АД, ЕИК 00069459 гр.София, адрес: гр.София, район Възраждане,
ул.“Св.София“ № 5, на основание чл. 55 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.Г. ЕГН **********,
сумата от 215, 21 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над установения
размер от 215, 21 лв. до пълния претендиран от 443.23 лева.
ОСЪЖДА „ ОББ“-АД“, ЕИК 00069459 гр.София, адрес: гр.София, район
Възраждане, ул.“Св.София“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.И. ЕГН ********** сумата от 559,06 лева, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА Я.Д.И. ЕГН ********** и З.Г.Г. ЕГН **********, на основание
чл 78, ал. 3 и 4 ГПК ДА ЗАПЛАТЯТ на „ОББ“ АД“, ЕИК 00069459 гр.София, адрес: гр.София, район
Възраждане, ул.“Св.София“ № 5, сумата от 200 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
/ Лилия Терзиева-Владимирова/