Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 30.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на девети юни през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2067 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 27.11.2018 г. СРС, 78 с-в, по гр.д.№ 44973/18 г. е признал за
установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че ответникът „Л.М.“ ЕООД дължи на
ищеца „Е.г.т.“ ООД сумата от 16 469,56 лв. по фактура № 40000016947/04.11.2016
г. и 2 483,66 лв.-лихва за забава върху главницата за периода 05.11.2016
г.-30.04.2018 г.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Л.М.“ ЕООД с
оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Твърди,
че първоинстанционният съд не е взел предвид основна част от направените
възражения и твърдения в отговора на исковата молба.Поддържа, че от
представените по делото писмени доказателства-договори за наем, обобщен
протокол, фактура и сервизни протоколи не може да се установи изпълнение на
договорните задължения от страна на ищеца.Твърди, че не са представени годни доказателства
за предаване на процесните съоръжения, тъй като приемо-предавателните протоколи
не са подписани от представителя на дружеството.Не е доказана претенцията и по
размер, тъй като в обобщения протокол не са отразени данните на електронните
броячи на всяко едно от игралните съоръжения и документът не е подписан от
представител на ответника.Въззивникът излага оплаквания, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че с осчетоводяването на фактурата ответникът е узнал
за задълженията по нея и е налице хипотезата на чл.301 ТЗ.Изразява становище,
че осчетоводяването е извършено от ответника в изпълнение на задължението му,
предвидено в ЗДДС.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
исковете.Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата- „Е.г.т.“ ООД не взема становище по нея.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Е.г.т.“ ООД твърди,
че с ответника е в наемно правоотношение по договор № EGT-R-13413/23.09.2015
г. за игрални съоръжения, посочени под № 1-43 вкл. в Обобщен протокол № 21368
за периода от 05.10.2016 г.-03.11.2016 г. и договор № EGT-R-14224/10.08.2016
г. за игрални съоръжения под № 44-47 вкл. в Обобщен протокол № 21368 за периода
от 05.10.2016 г.-03.11.2016 г.Твърди, че игралните съоръжения са подробно
описани в чл.1, ал.2 от договорите и съвпадат с посочените в обобщен протокол №
21368 за периода от 05.10.2016 г. до 03.11.2016 г., съставен и подписан на
основание чл.2.5 от договорите, въз основа на който е издадена и фактура №
40000016947/04.11.2011 г.Ответникът не е заплатил наемна цена за периода
05.10.2016 г.-03.11.2016 г. съгласно Обобщен протокол № 21368 и фактура №
40000016947/04.11.2016 г., поради което на 30.04.2018 г. ищецът е подал
заявление а издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Л.М.“ ЕООД,
за което е образувано ч.гр.д.№ 27782/18 г. на СРС, 78 с-в.Срещу издадената
заповед по чл.410 ГПК е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът „Л.М.“
ЕООД му дължи сумата от 16 469,56 лв.-главница, представляваща наем на игрални
съоръжения съгласно обобщен протокол № 21368 от 05.10.2016 г. до 03.11.2016 г.
и фактура № 40000016947/04.11.2016 г. и 2 483,66 лв.-лихва за забава за
периода от 05.11.2016 г. до 30.04.2018 г. със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане.
Със заявление вх.№ 3036442/30.04.2018
г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Л.М.“
ЕООД за сумата от 16 496,56 лв.-главница, представляваща наем на игрални
съоръжения съгласно обобщен протокол № 21368 от 05.10.2016 г. до 03.11.2016 г.
и фактура № 40000016947/04.11.2016 г. и 2 483,66 лв.-лихва за забава за
периода от 05.11.2016 г. до 30.04.2018 г. със законната лихва от датата на
подаване на заявлението.На 09.05. 2018 г. СРС, II ГО по ч.гр.д.№
27782/18 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните със
заявлението суми.Заповедта е връчена на длъжника на 25.05.2018 г.На 07.06.2018
г. длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.На 25.06.2018 г. заявителят е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си по
съдебен път.Исковата молба е подадена на 06.07.2018 г. /в срока по чл.415, ал.4 ГПК/ за част от сумата за главница по заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК-16 469,56 лв. и за сумата от 2 483,66 лв.-мораторна
лихва.
По делото са представени договори № EGT-R-13413/23.09.2015
г. и № EGT-R-14224/10.08.2016 г. за предоставяне на
игрални съоръжения за експлоатация срещу заплащане на наемна цена, сключени
между-„Е.г.т.“ ООД /наемодател/ и „Л.М.“ ЕООД /наемател/, по силата на които
ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване на игрални
съоръжения от вид, тип и версия, описани в договорите.В чл.2 страните са
договорили, че игралните съоръжения се предоставят на наемателя в пълна
техническа изправност и в състояние, годно да бъдат употребявани според
предназначението им, което се удостоверява в приемо-предавателен протокол.Като
местонахождение на съоръженията е посочено-гр.София, ул. „******.Страните са
предвидили, че наемната цена ще се основава на бъдещ фактор, който се изменя,
определена в процент на месечна база, като за различните видове игрални
съоръжения се начисляват диференцирани процентни ставки, посочени в чл.1,
ал.2.1 от договорите.Страните са се съгласили, че отчитането ще се извършва от 25-то
число на текущия месец до 05-то число на всеки следващ месец.След запис на
отчетените данни ще се съставя протокол, който ще се подписва от оторизирани
представители на страните.Въз основа на издадения протокол се издава фактура,
платима в 5-дневен срок.
Представен е и
обобщен протокол № 2136 от 05.10.2016 г. до 03.11.2016 г. за наем на игрални
автомати в игрална зала „Л.М.“ ЕООД в общ размер на 16 469,44 лв., като за
наемател е положен подпис от Е.Х., както и сервизни протоколи от 17.11.2015 г. за
дейности по инсталация и пускане в експлоатация на машини с функционално място:
гр.София-Литъл Макао, ул. „******, подписани двустранно, като за ответника
подписите са положени от различни лица.
Наемодателят „Е.г.т.“
ООД е издал и фактура № 40000016947/04.11.2016 г. на обща стойност
16 469,44 лв. с ДДС-наем по пр.21368.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице В.П.е установено, че фактура №
40000016947/04.11.2016 г. на обща стойност 16 469,56 лв. е осчетоводена в
счетоводството на „Е.г.т.“ ООД и е включена в дневника за продажбите.По
фактурата не са постъпвали плащания.Фактурата е осчетоводена и от ответника „Л.М.“
ЕООД по дебит сметка 602 Външни услуги, кредит сметка 401 Доставчици,
Аналитична партида „Е.г.Т.“ ООД.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е уважил предявените искове, като се е позовал на разпоредбата на чл.301 ТЗ
и е приел, че с осчетоводяването на процесната фактура ответникът се е съгласил
с отразените в нея задължения и ги е приел безусловно.С оглед предвидения в
чл.2.5 от договорите срок за изплащане на задължението за месечен наем съдът е
уважил и иска за мораторна лихва.
От събраните по
делото доказателства се установи, че страните по делото са сключили договор за
наем на процесните съоръжения. Спорен е въпросът за предаване на вещите на
наемателя.Съгласно разпоредбата на чл. 301 ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването.В случая макар от процесната фактура да не може да се направи
извод, че е подписана от законен представител на дружеството на ответника или
от упълномощено от него лице той е узнал за задължението за заплащане на наемна
цена с вписването на фактурата в дневниците за покупките.Настоящият съдебен състав
счита, че осчетоводяването на процесната фактура от ответника представлява
недвусмислено признание както за наличието на задължение за заплащане на наема,
така и за фактическото предаване на вещите от наемодателя на наемателя, като
липсата на изискуем от ЗСч реквизит във фактурата е ирелевантен доколкото са
налице данни за нейното осчетоводяване и включване в дневника за
покупко-продажбите /в този смисъл е налице трайна съдебна практика на ВКС-Р №
42/19.04.2010 г. по т.д.№ 593/09 г. на II ТО; Р №
46/27.03.2009 г. по т.д.№ 454/08 г., II ТО; Р № 185/1.04.2020 г., т.д.№
3224/18 г. на II ТО; Р № 347/27.02.2019 г. по т.д.№ 687/18 г. на II ТО; Опр. №
808/15.11.2012 г. по т.д.№ 341/12 г. и др./.
При това положение ищецът е провел
главно доказване за наличието на основание за заплащане на претендираната
главница и оплакванията във въззивната жалба, че от представените писмени
доказателства не се установява изпълнение на задълженията на наемодателя за
предаване на игралните съоръжения, респ. че не е ясно как е формирана наемната
цена, както и че осчетоводяването е направено в изпълнение на установените със
Закона за счетоводството задължения, са неоснователни.Следва да се добави, че
съгласно Закона за счетоводството подписът на получател не е сред
задължителните реквизит на фактурата.
Поради изложените съображения искът за
главницата е изцяло основателен.По отношение на мораторната лихва липсват конкретни
оплаквания, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. посл. от ГПК въззивният съд
е ограничен от посоченото в жалбата, поради което и този иск следва да се уважи в пълен размер.
Поради
съвпадане на крайните изводи решението следва да се потвърди.
Въззиваемият не претендира разноски за настоящото производство, поради
което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 27.11.2018 г. на СРС, 78 с-в, по гр.д.№ 44973/18 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.