Решение по дело №281/2022 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 123
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Асен Цветанов
Дело: 20225520100281
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Раднево, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Д.а
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100281 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 203,
ал. 2 КТ.
Производството е образувано по искова молба на „Рудник Трояново-1“,
клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД срещу Ж. Д. Ж.. Ищецът твърди, че
ответникът е работил на длъжност „П-р“ въз основа на трудов договор №
120/01.04.1999 г. и допълнително споразумение № 11/16.01.2015 г. в участък
„Водоотлив“ в ищцовия рудник. Твърди, че на 28.01.2022 г. при оглед на
водочерпен пункт № 5 С. А. – ръководител участък „Водоотлив“,
констатирал, че от резервен работен пакет за помпа 200 Д90 неръждаем,
оставен за аварийна ситуация пред помещението за почивка, липсва „пръстен
лабиринтов неръждаем от ремонтен пакет за помпа 200 Д90“. Твърди, че при
направена справка от видеонаблюдението в участъка със съдействието на
Я.В. – експерт сигурност, се установило от записите, че на 14.12.2021 г. около
22,30 часа, през работно време на 12-часова нощна смЯ. „Г“, ответникът Ж.
Ж. свалил и взел със себе си въпросния липсващ пръстен, който е част от
резервния пакет. Твърди, че с това си деяние ответникът е извършил
нерегламентирано отнемане на стоково-материални ценности от дружество.
Твърди, че по случая била образувана вътрешна проверка по заповед на
изпълнителния директор, като назначената комисия установила липсата на
въпросния пръстен, чиято стойност била в размер на 476,93 лв. без ДДС или
572,31 лв. с ДДС. Твърди, че комисията извършила преглед на видеозаписа от
1
камерата и установила, че ответникът бил назначен на работа на 14.12.2021 г.
от 20 часа и за времето от 22,27 часа до 22,29 часа, ответникът, облечен с
работен панталон, блуза на райе и плетена шапка приближил до ремонтния
пакет, навел се над единия му край, като свалил и взел със себе си въпросния
лабиринтов пръстен, придържайки го с едната си ръка зад гърба, а с другата
държал плик, след което се насочил към отворена врата. Твърди, че на
ответника му били поставени писмено въпроси във връзка с това, като той
отговорил, че нямал никаква представа къде е оставен тоя пръстен и имал
само бегла представа за какво служи. Твърди, че по реда на чл. 193 КТ на
ответника били искани обяснения по този въпрос. Твърди, че комисията с
доказателства отхвърлила всички обяснения на ответника, като нямало
причина той да сваля и взема със себе си въпросния лабиринтов пръстен.
Твърди, че липсата на този пръстен би означавало неправилен монтаж на
помпата при необходимост и нейната неизправност, което води до
неизползваемост на същата, което при обилни валежи би довело до сериозни
щети за дружеството, тъй като добивният участък би се наводнил с вода.
Твърди, че ответникът с това си деяние е нарушил множество разпоредби на
КТ, Правилника за вътрешния трудов ред, длъжностната си характеристика.
Твърди, че с деянието си ответникът умишлено е причинил вреда на ищеца в
размер на 572,31 лв. с ДДС. Поради това иска от съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 572,31 лв. с ДДС за причинената умишлено вреда на
работодателя, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
18.04.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Представя
писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Ж. Д. Ж.,
действаща чрез пълномощника адв. С.-П., в който взема становище за
неоснователност на иска. Твърди, че действително е работил при ищеца по
трудов договор на длъжност „П-р“. Твърди, че не е спорно, че на 14.12.2021 г.
ответникът се е намирал на територията на участък „Водоотлив“ и по-
конкретно на мястото си на работа, тъй като бил нощна смЯ.. Оспорва
твърденията в исковата молба за случилото се от 22,27 ч. до 22,29 часа и
твърди, че ищецът изопачава посоченото от ответника в обясненията си.
Твърди, че въпреки ищецът да е предприел масирана кампания за неговото
дисциплинарно уволнение, той във въпросната вечер не е свалял процесния
пръстен и не го е отнел, като добросъвестно е изпълнявал задълженията си.
Твърди, че въпреки да е искал да види записа от камерата, такъв не му бил
предоставен, а същият бил изпратен по преписка в РУ-Раднево с № 327ЗМ-
2
26/2022 г., като всички обстоятелства, които ищецът обосновава в исковата
молба, били основно основани на записа от камерата. Иска от съда да
отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. Представя писмена
защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства, касаещи
умишлено причинена от ответника вреда на ищеца, то правната квалификация
на иска е единствено и само възможна по реда на чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 203,
ал. 2 КТ /решение № 215 от 26.05.2015 г. по гр.д. № 234/2015 г. на ВКС, 4-то
го/.
Принципно за възникване на отговорността на ответника за
непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на
следните факти: извършено от ответника протИ.правно деяние, чиято пряка и
непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани
имуществени вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът
следва да докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, с изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
С протоколно определение от 19.07.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК
226 от 30.05.2022 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК
съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че
ответникът работи в ищцовия рудник на длъжност „П-р“ и на 14.12.2021 г. е
бил нощна смЯ., 12-часова, от 20 часа вечерта в участък „Водоотлив“.
В случая за основателността на исковете ищецът следва да докаже
наличието вреда в размер на 572,31 лв. с ДДС от протИ.законно отнета от
ответника резервна част от рудника, а именно „пръстен лабиринтов
неръждаем от ремонтен пакет за помпа 200 Д90“.
Ответникът следва да докаже насрещните си възражения.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че е налице на 14.12.2021 г. около 22,30 часа протИ.законно
отнемане на лабиринтов пръстен неръждаем от ремонтен пакет за помпа
200Д90, оставен за ползване при аварийна ситуация пред помещението за
3
почивка в участък Водоотлив, където именно е работил ответникът от 20,00
часа на 14.12.2021 г. нощна смЯ. като помпиер. От всички събрани
доказателства /гласни и писмени/ се установява, че нищо не е налагало
ползването на въпросния лабиринтов пръстен, тъй като не е имало аварийна
ситуация, налагаща това, поради което същият е свален от помпата без
необходимост от него, с цел да се протИ.законно присвои.
Въпросният липсващ лабиринтов пръстен е заведен като краткотраен
материален актив в ищцовото дружество с балансова стойност 476,93 лв. без
ДДС или 572,31 лв. с ДДС, което се установява от приетата финансово-
счетоводна справка от Рудник Трояново-1 за водените на отчет ДМА и КМА
в склада към участък Водоотлив на рудника за 09.02.2022 г. /л.80, заведени 6
броя на обща стойност 2861,61 лв./. От извършения инвентаризационен опис
от 10.02.2022 г. /л.58/ е видно, че са констатирани на място 5 броя от
въпросните заведени в баланса на дружеството КМА „лабиринтови
пръстени“, тоест липсва 1 брой от тях. Същото се установява и от таблицата
за установяване на резултата от проверката в участък Водоотлив /л.61/. С
оглед на това е налице вреда за ищцовото дружество в размер на стойността
на вещта, която е в размер на 572,31 лв.
Във въпросната вечер на 14.12.2021 г. ответникът Ж. Ж. е бил назначен
на работа в участък Водоотлив, точно на мястото където е стаята за почивка и
непосредствено до която е бил протИ.законно отнетият лабиринтов пръстен.
От приетата справка от пропускателната система в ищцовото дружество /л.21/
ответникът е влязъл през турникета на 14.12.2021 г. в 18,12 часа и е напуснал
работа на 15.12.2021 г. в 9,05 часа.
Въз основа на доклад на ръководителя на участък Водоотлив /л.70/ е
уведомен управителя на ищцовото дружество за липсващия лабиринтов
пръстен от ремонтния пакет, който ръководител лично установил на
28.01.2022 г. липсата на пръстена, след което направили справка от камерата
за видеонаблюдение там и установили отнемането му на 14.12.2021 г. около
22,30 часа. Въз основа на заповед № РД-09-37 от 04.02.2022 г. на
изпълнителния директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД е извършена
проверка от комисия за установяване на липсата на въпросния лабиринтов
пръстен, като комисия в състав И. И. – ръководител „Вътрешен одит“, Д.Д. –
ръководител отдел „Сигурност“ и в присъствието на С. А. – ръководител
участък „Водоотлив“ и Д.Т. – организатор охрана извършват констатации,
поместени в протокол от 09.02.2022 г. /л.62/, от който е видно, че е прегледан
видеозапис от камерата, монтирана на Водочерпен пункт 5 /ВП-5/ в участък
4
„Водоотлив“ на дата 14.12.2021 г. Същите констатират, че в същата вечер на
14.12.2021 г. на работа е бил назначен на това място само ответникът Ж. Ж.
/това се установява и от събраните по делото гласни доказателства, от които
се установява, че само ответникът е бил на работа там, самичък/. От
констатациите в протокола е видно, че за времето то 22,27 часа до 22,29 часа
на дата 14.12.2021 г. ответникът Ж. Ж., облечен в работни дрехи – работен
панталон, блуза и плетена шапка, свалил пръстен лабиринтов, неръждаем от
ремонтен пакет за помпа 200Д90. В тази връзка от ответника е искано
сведение от комисията, на което ответникът отговорил писмено /л.65/, в което
е посочил, че е бил назначен на работа във ВП-5 в участък Водоотлив на
14.12.2021 г. втора нощна смЯ., като към 21,15 часа бил на работа на обект
ВП-5, като нямал никаква представа къде е бил поставен въпросния пръстен
лабиринтов и дали липсва, като имал само бегла представа за какво служи
този пръстен. Комисията от служители на ищцовото дружество еднолично
разпознала ответника като лицето, свалило процесния лабиринтов пръстен и
предложило да бъде ангажирана дисциплинарната и имуществена
отговорност на ответника, което било сторено /виж писмените доказателства/.
С покана за доброволно изпълнение ответникът бил поканен да възстанови
щетата на дружеството /л.83-84/, на който той писмено възразил и отрекъл да
причинил щетата /л.81-82/.
По делото спорен между страните е изключително въпросът дали
именно ответникът е лицето, което е свалило и отнело въпросния пръстен
лабиринтов. За установяване на това обстоятелство освен писмените
доказателства, събрани в хода на проведените производства за ангажиране на
дисциплинарна и имуществена отговорност от ответника, са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетели и прието като веществено
доказателство компактдиск със запис от камерата, предоставен от воденото
досъдебно производство и изискан от разследващите органи. Разпитани са
като свидетели лицата И. И., ръководител „Вътрешен одит“ и участвал в
комисията, С. А. – ръководител участък „Водоотлив“, пряк ръководител на
ответника и участвал в комисията също. От техните показания е видно, че
при преглед на видеозаписа от камерата ясно и точно са установили човек,
който на 14.12.2021 г. около 22,30 часа преминава пред камерата и отива до
въпросния ремонтен пакет, от който сваля процесния лабиринтов пръстен и
го взема със себе си, след което отива в неизвестна посока в участъка. Видно
е, че ответникът бил разпознат лично от прекия му ръководител С. А., който
многократно го е виждал и го познава лично. Св. С. А. като видял записа пред
5
св. И. И. категорично заявил, че лицето, свалило лабиринтовия пръстен, е
именно ответникът Ж. Ж., а освен това във въпросното време там освен
ответникът не е имало никое друго лице. Въпросният участък бил доста
навътре в рудника и имало много камери за охрана, поради което няма как да
влезнат външни лица до там, без да бъдат забелязани и възпрени. Св. И. И.
посочва, че ответникът работи с тези помпи и знае много добре за какво
служат и в това число и въпросните лабиринтови пръстени, за разлика от
писмените му обяснения, в които посочва, че имал само бегла представа за
тях.
От показанията на св. С. А. е видно, че склада работи от 8 часа до 16
часа, и поради тази връзка в случай на аварийна ситуация на място стои
резервния пакет, а не в склада, като същият бил ситуиран на около 7-8 метра
от камерата за видеонаблюдение пред стаята за почивка и изцяло в нейния
видео обхват. Лицето лично установил липсата на пръстена при оглед на
28.01.2022 г., поради което се свързал с колегите и прегледал видеозаписите
от камерата, като установил кога точно е свален пръстена и от кого, като
категорично разпознал ответника по походката, тъй като записът бил с доста
добро качество и даже се виждало лицето му. Свидетелят С. А. посочва, че
във въпросната дата и час само ответникът е бил на мястото и не е имало
никакви други хора. На смЯ. били двама помпиери, като единият бил пратен
от св. А. на ВП3, а ответинкът на ВП5, които два обекта били на разстояние
един от друг поне 3 км. Св. А. посочва, че ясно от камерата се видяло как
точно ответникът излиза от помещението за почивка, без горна дреха, като
външен човек не може да отиде до помещението за почивка и няма как да
влезе в него, защото няма да има ключ за въпросното помещение. Св. А.
посочва, че помпите се намират на не повече от 10 метра от помещението за
почивка и следва на около 30 минути да се прави обход за огледа им, тоест
помпиерът е в непосредствена близост до помещението за почивка, поради
което не е необходимо заключване на помещението при направата на обход в
радуис от 10 метра и при налично осветление в района. Въпросната камера
обхващала в радиуса си 4-те помпи едновременно, но по време на
дежурството на ответника на 14.12.2021 г. работили само 2 помпи. Св. А.
прегледал записите обстойно и установил, че ответникът не правил чести
обходи във въпросната вечер, като е излизал през час. Св. А. посочва, че не е
възможно да има друг човек на тази територия в този час, освен ответникът
като назначен на работа там. Св. А. посочва, че ответникът принципно няма
никаква работа на въпросния работен пакет.
6
По делото е прието заключение на СТЕ, от което е видно, че записът на
СД, прието като веществено доказателство, не е манипулиран и е автентичен.
Вещото лице от записа е констатирал лице, наподобяващо мъж, със светли
панталони и раирана блуза/пуловер и светла шапка, който отваря врата и
излиза от помещение, след което отива до предмет оставен на земята, от
който сваля друг предмет, наподобяващ ринг и влиза обратно в помещението,
а няколко секунди по-късно излиза отново, отива до предмета, поставен на
земята, оглежда го и влиза обратно в помещението. За всички констатации
вещото лице е представило екранни снимки на всички описани действия в
заключението. Вещото лице е констатирало, че по време на записа е имало
постоянна осветеност. Обстоятелството, че вещото лице не дава отговор на
някои въпроси се обяснява от него защо не може да отговори, но то се дължи
на обстоятелства от формален характер и липса на знание за обектите на
място и липсата на дефиниция за понятия. Това не възпрепятства доказването
чрез други доказателствени средства, а именно писмени, гласни и
веществени.
Видно, че на въпросното място и във въпросната вечер и час в
помещението за почивка е бил само и единствено ответникът Ж. Ж., който
видно от гласните доказателства и заключението на вещото лице излиза от
помещението и отива и сваля въпросния лабиринтов пръстен, взема го със
себе си в помещението за почивка, след което излиза отново и отива да огледа
помпата, от която е свалил въпросния пръстен и се прибира отново в
помещението. Видно е от гласните доказателства, че там има само едно
помещение и това е помещението за почивка, в което стои помпиерът, в нея
вечер ответникът Ж. Ж.. Налице са достатъчно преки и косвени
доказателства, водещи на безпротИ.речив извод, че именно ответникът е
лицето, което свалило въпросния лабиринтов пръстен и го е отнел
протИ.законно, защото не е имал никаква работа на въпросната помпа, не е
имал нужда от нея и не е следвало да борави с нея, тоест съзнателно и
протИ.законно я е отнел против правилата в ищцовото дружество и без
разрешение от представляващите дружеството. Това протИ.законно отнемане
напълно покрива критериите по чл. 45 ЗЗД за непозволено умишлено
причиняване на вреда на ищцовото дружество. Тази вреда следва да се
възстанови от ответника на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 203, ал. 2
КТ като умишлено и протИ.законно причинена, не във връзка и по повод
изпълнение на възложената му работа.
С оглед на всичко горепосочено съдът намира, че ищецът доказа при
7
условията на пълно и главно доказване фактическите обстоятелства за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника и в претендирания
размер, поради което искът ще се уважи изцяло като основателен.
По разноските:
При този изход на спора ответникът дължи на ищеца основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сторените в настоящото производство разноски. Такива са сторени
за заплащане на държавна такса от 50 лева, възнаграждение за двама
свидетели в размер на 60 лв. и юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 23, т. 1 НЗПП в размер на 150 лв., съобразно
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
**********, да заплати на Рудник „Трояново-1“, село Трояново, клон на
„Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК 8330175520023, с адрес на
управление село Трояново, община Раднево, на основание чл. 45 ЗЗД във вр.
чл. 203, ал. 2 КТ за сумата от 572,31 лв. /петстотин седемдесет и два лева и 31
ст./, представляваща претърпени имуществени вреди от протИ.законно отнета
вещ, собственост на дружество, а именно неръждаем пръстен лабиринтов от
ремонтен пакет за помпа 200Д90, намираща се до помещението за почивка
във ВП5 в участък Водоотлив, ведно със законната лихва от 18.04.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението, и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК сумата от 260 лв. /двеста и шестдесет лева/, представляваща съдебно-
деловодни разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8