МОТИВИ ПО НОХД № 1706/2011г. по описа на ШРС: Подсъдимата Х.Н.Ю.
е предадена на съд по обвинение за престъпление по чл.194,ал.1 от НК във връзка
с чл.18,ал.1 от НК за това, че на 24.04.2011г. в гр. Шумен направила опит,
останал недовършен по независещи от дееца причини да отнеме чужди движими вещи
– спортен кожен костюм за моторист, каска за моторист, кожено яке “Сузуки” и 2
мъжки златни пръстена от владението на Т.С.Т., негова собственост, 1 мъжки
златен пръстен от владението на С.Т.Т., негова собственост, дамски кожух от
вълча кожа, 2 броя златни синджири с буквички и чифт златни дамски обеци от владението на С.С.Т., нейна
собственост, всички вещи на обща стойност 1 449 лева, без съгласие на
владелците, с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание, представителят на
ШРП поддържа изцяло, така повдигнатото обвинение, като предлага на съда, да
признае подсъдимата за виновна в извършването на посоченото в обвинителния акт,
престъпление и да й наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, чието изпълнение да отложи за минималния срок от три години.
Подсъдимата
Х.Ю., след извършване на процесното деяние напуснала пределите на Република
България на 05.06.2011г., поради което досъдебното производство е приключило в
нейно отсъствие, след като й бил назначен служебен защитник – адвокат от ШАК. Назначеният
служебен защитник моли съда след като признае подзащитната му за виновна, да й
наложи абсолютния минимум на наказанието “лишаване от свобода”, което да отложи
за минималния срок.
След
преценка на събраните по делото, доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: Подсъдимата Х.Н.Ю. през месец април на
2011г. живеела в гр. Шумен, не работела и нямала доходи, от които да се
издържа. На 24.04.2011г. подсъдимата Ю. ***. Преминавайки покрай дом, находящ
се на №10, представляващ едноетажна къща с дворно место, посъдимата
констатирала, че без затруднение можела да проникне в двора. Видяла, че
металната пътна врата била заключена, но начина на изработка на същата,
позволявал да се изкатери по нея и да влезе. Именно по този начин, подс. Ю.
проникнала в двора на имота, след което през незаключената входна врата, влязла
и в къщата.
По това време, към 20,00 часа, в
къщата се намирали свидетелите С.Т.Т., Т.С.Т. и С.С.Т. – собственици на имота,
които вечеряли. Подсъдимата проникнала последователно в двете спални на къщата.
В първата, обитавана от свид. Т.Т., намерила и извадила от гардероба в стаята
следните вещи – спортен кожен костюм за моторист, каска за моторист и кожено
яке “Сузуки”, които подготвила за изнасяне. В другата стая, обитавана от
свидетелите С. и С. Тотеви, подсъдимата подготвила за изнасяне дамски кожух от
вълча кожа и златни накити – 3 броя мъжки пръстена, 2 броя златни синджирчета с
буквички и чифт дамски обеци. В това време свидетелят С.Т. тръгнал към банята в
къщата и установил, че в банята била светната крушката. Върнал се и направил
забележка на сина си – свид. Т.Т., че е оставил светнато. След като свидетелят т.Т.
отговорил, че не е оставял никъде да свети, свид. С.Т. тръгнал отново към
банята и видял, че било светната и в двете спални. Влязъл в тяхната спалня и
първо видял метнал на леглото суитчър, след което и непознато лице –
подсъдимата Ю.. Заедно със свид. Т.Т. задържал подсъдимата, като я хванал за
ръката и се обадили на дежурния по РУП. Служителите на РУП гр. Шумен
пристигнали бързо и свидетелите им предали подсъдимата Х.Ю..
От
писменото заключение на изготвената и приложена по делото, съдебно икономическа
експертиза се установило, че движимите вещи, които подсъдимата била приготвила
за изнасяне от дома на свидетелите били на обща стойност 1 449 /хиляда
четиристотин четиридесет и девет/ лева.
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на събраните доказателства – показанията
на свидетелите С.Т.Т., Ф.У.С. и Н. З.Ю., както и писмените доказателства,
присъединени на основание чл.283 от НПК. Съдът приема за установено и доказано
мястото и времето на извършване на деянието, авторството на подсъдимата, както
и нейната вина. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
извод, непораждащ съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му.
От така
установеното фактическо положение и след като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, поединично и в тяхната съвкупност съдът прие, че
подсъдимата Х.Н.Ю. е осъществила от обективна и субективна страна, състава на
престъпление по чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.18,ал.1 от НК, поради
следното:
-
Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи
нормалните условия за упражняване правото на собственост;
-
Субект на престъплението – пълнолетно лице, което не се намира в състояние
на невменяемост;
-
От обективна страна – опит за отнемане на чужди движими вещи, които не
са нито собствени, нито във владение на
подсъдимата. Изпълнителното деяние се изразява в прекратяване на фактическата
власт върху вещите от страна на собствениците и установяване на фактическа власт
от страна на подсъдимата, без съгласието на тримата свидетели, което останало
недовършено по независещи от дееца причини – свид. С.Т. я задържал преди да
успее да изнесе приготвените вещи;
-
От субективна страна – отнемането е с пряко насочен умисъл, като деецът е
съзнавал противообществения характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимата, съдът прецени:
Степента на
обществена опасност на деянието, която съда счита за ниска. Степента на
обществена опасност на дееца – от данните за личността й – със средно
образование, неработеща, неомъжена, неосъждана, които съда преценява като
добри.
Съдът намира, че в инкриминирания случай са
налице следните смекчаващи вината обстоятелства:
–
младежка възраст, материално положение и чисто съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства –
не се установиха.
При определяне на наказанието, съдът взе
предвид и мотивите и подбудите за извършване на процесното деяние, поради което
и на основание чл.54 от НК счита, че следва да наложи на подсъдимата наказание “лишаване от
свобода” за срок към абсолютния минимум, а именно за Шест месеца. Съдът намира,
че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на подс. Ю.
следва изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за минималния срок от Три години. Така определеното наказание, съдът намира,
че ще изпълни личната си и генерална превенция, справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите от страна, както на осъдената, така и
към останалите членове на обществото.
На основание
чл.189,ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимата Х.Ю. направените деловодни
разноски.
На основание чл.111 от НПК, съдът
постанови връщане на собственика – Х.Ю. на приложеното по делото веществено
доказателство – мобилен апарат “Самсунг” с ИМЕЙ № 35488103330741, ведно със СИМ
– карта.
В този смисъл съдът се произнесе
с присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: