Решение по дело №1546/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              26.06.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                         КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1546 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 12.08.2018г., гр.д.41301/15г., СРС, 75 с-в отхвърля предявените от З. „А.Б.“ АД срещу „Д.З.“ АД иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 778,64 лв. - изплатено застрахователно обезщетение за ПТП от 21.01.2014г.    и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 94,06 лв. - лихва за периода от 07.04.2014г. до 14.07.2015г., като осъжда ищеца да заплати на ответника  сумата 310 лв. - разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „А.Б.“ АД. Счита, че неправилно са кредитирани показанията на свид. Б., водач на паркиращия л.а. „Пежо 206“, които са противоречиви и нелогични. Не са достатъчно задълбочено обсъдени показанията на свид. П., водач на увредения л.а. „Тойота Ярис“ че пътят е бил стеснен, зает с метални ограждения за строеж и от паркирани коли в двете му страни, поради което не е било възможно отбиване в уширение, а единствено предприетото от същата свидетелка движение на заден ход.  Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се  уважат исковете.

Въззиваемият – ответникът по исковете „Д.З.“ АД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

         Показанията и на двете свидетелки Б. и П., участници в пътния инцидент от 21.02.2014г., са основани на непосредствените им впечатления, но трябва да се ценят по реда на чл.172 ГПК при отчитане на евентуалната тяхна заинтересованост в полза на насрещните страни по делото.

В противоречащата им част, не следва да се кредитират показанията на свид. П., водач на увредения л.а. „Тойота Ярис“, застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца З. „А.Б.“ АД, защото не са подкрепени с други преки доказателствени средства. Касае се за соченото от същата свидетелка, че при движение в колона, след подадени аварийни светлини от водача на движещия се пред нея л.а. „Пежо 206“, застрахован по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника „Д.З.“ АД, както и предприетото от него успоредно паркиране в ляво, свид. П. предприема само маневра на заден ход и изчаква. Обосновава поведението си с невъзможност за заобикаляне на паркиращия автомобил, т.к. пътят е бил стеснен, както и зает с метални ограждения за строеж и с паркирани коли в двете му страни, но въпреки това настъпил удар, причинен от паркиращия автомобил.

В тази част, показанията са опровергани от кореспондиращите помежду си данни от показанията на свид. Б. и заключението на допълнителната съдебно-автотехническата експертиза. Според свид. Б., водач на л.а. „Пежо 206“, след подаване на аварийни светлини предприема паркиране, но водачът на л.а. „Тойота Ярис“ не изчаква приключване на маневрата и заобикаля паркиращия автомобил, поради което настъпва ударът между двете коли.

Вещото лице след измерване на място установява, че въпреки наличието на ограждения и паркирани автомобили от двете страни на улицата, съществува свободно пространство от 6 метра, достатъчно за безпрепятствено преминаване на л.а. „Тойота Ярис“. Приема, че наличието на щети по предните части на двата автомобила и отсъствието на щети по задната част на паркиращия л.а. „Пежо 206“, сочи че водачът на л.а. „Тойота Ярис“ не дочаква завършване на маневрата паркиране, а предприема заобикаляне при недостатъчна странична дистанция.

         След като е оборена презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД спрямо водача, застрахован по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца, не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД и няма застрахователно събитие по чл.257, ал.1 КЗ/отм./. Затова не следва да се ангажира деликтната отговорност на същия водач, нито неговият застраховател по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите дължи застрахователно обезщетение пряко на увредения или възстановяване на заплатеното на неговия застраховател. В тази връзка, независимо от извършеното плащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, в полза на ищеца не възниква регресно вземане по чл.213, ал.1 КЗ/отм./ и вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД за моратоторна лихва.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.08.2018г., гр.д.41301/15г., СРС, 75  с-в.

ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, *** да заплати на „Д.З.“ АД, *** ****“ № ** сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.