Определение по дело №344/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е с правно основание чл.435, ал.3, предл. ІІІІ и се движи по реда на чл.437,ал.1 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от „П. П.К.” Е., гр.К., в качеството му на длъжник по изп.д. № *1026 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ. С депозираната жалба се цели да бъде отменено от настоящата инстанция издаденото по изпълнителното дело, Постановление за възлагане от 20.01.2014 г.в полза на „Г. и с.-К.” Е. на движима вещ – Автогрейдер ДЗ 143-Х2, с инв. № 146 за сумата от 8 951 лв. Излагат се съображения в няколко аспекта. Първо, изтъква се, че взискателят по изпълнителното дело изготвил молба за спиране на производството по изпълнителното дело, чието заверено копие длъжникът „П. П.К.” Е. чрез „Български пощи” ЕАД, лично изпратил до ЧСИ, поради което счита, че ЧСИ е бил надлежно уведомен за подадената от взискателя молба за спиране. Тази молба налагала и без да мотивира действията си, ЧСИ да спре производството, а не да извършва по-нататъшни действия по изпълнението като публична продан на 8 броя движими вещи и съставянето на 8 броя протоколи. Жалбодателят счита, че именно по тази причина предприетите действия по изпълнението били незаконосъобразни. Твърди се в жалбата, че независимо от това ЧСИ обявил лицето Н. Т. Т. за купувач на движимата вещ за сумата 15 000 лв., за което бил съставен протокол от 06.01.2014 г. Незнайно защо обаче впоследствие ЧСИ обявил с нов протокол от 14.01.2014 г. за купувач за сумата от 8 951 лв. –„Г. и с.-К.” Е.. Жалбодателят счита, че по този начин ЧСИ не е възложил движимата вещ по смисъла на чл.435, ал.3 от ГПК на най-високата предложена цена.

Ответникът по жалбата, взискател по изпълнителното дело „З. Г., Г., въпреки дадената му възможност по реда на чл.436, ал.3 от ГПК,не е депозирал по делото свои възражения.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 812 на КЧСИ, с район на действие Кърджалийски окръжен съд, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, е изложил мотиви, в които изтъква съображения за процесуалната недопустимост и неоснователност на депозираната жалба.

Окръжният съд в кръга на своите правомощия по повод депозираната жалба и извършената проверка, установи следното:

Изхождайки от контекста на предявената жалба и съобразявайки разпоредбата на чл.435, ал.3, предл.ІІІ от ГПК, съдът намира, че предмет на настоящото производство са действията на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, предприети по изп.д. № *1026 и обективирани в постановеното по същото дело Постановление за възлагане от 20.01.2014 г.в полза на „Г. и с.-К.” Е. на движима вещ – Автогрейдер ДЗ 143-Х2, с инв. № 146 за сумата от 8 951 лв., и при това само поради твърдяната законова предпоставка, че това имущество не е възложено на най-високата цена, защото ЧСИ обявил лицето Н. Т. Т. за купувач на движимата вещ за сумата 15 000 лв., за което бил съставен протокол от 06.01.2014 г.,но впоследствие ЧСИ обявил с нов протокол от 14.01.2014 г. за купувач за сумата от 8 951 лв. –„Г. и с.-К.” Е.. Изложеният в жалбата довод относно спирането на изпълнителното производство не подлежи на разискване в настоящото производство с посоченото правно основание чл.435, ал.3, предл.ІІІ от ГПК, като неотносимо към същото.

От фактическа страна съдът установи, че на 01.07.2013 г. по молба на взискателя „З. Г., Г., ведно с приложени към нея изпълнителни листове, издадени по ч.гр.д. № 71/2013 г. и по гр.д. № 341/13 г.на КРС, е образувано изпълнително дело № *1026 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, против длъжника „П. поддържане – К.” Е.. Изпълнителното дело има за предмет удовлетворяване на парично вземане.

На 14.11.2013 г. ЧСИ е обявил публична продан от 09.00 часа на 03.12.2013 г. до 17.00 на 03.01.2014 г., на движими вещи, собственост на длъжника, между които и процесната вещ- Автогрейдер ДЗ 143-Х2, с инв. № 146, с начална цена от 8 312.40 лв. с ДДС. С протокол от 06.01.2014 г. са обявени постъпилите за вещта наддавателни предложения. От прочита на цитирания протокол се установява, че са направени три редовни наддавателни предложения в следния ред: Н. Т. Т. за сумата 15 000 лв., ”Пегас 2003” Е., гр.София за сумата 8 350 лв. и „Г. и с.-К.” Е., гр.П. за сумата 8 915.00 лв. В присъствието на наддавачите, за купувач на движимата вещ е бил обявен Н. Т. Т. за сумата от 15 000 лв.,която сума в седмодневен срок от приключване на проданта същият е следвало да внесе по сметка на ЧСИ. В последствие с нарочно уведомление, адресирано до купувача Т., ЧСИ е посочил, че освен предложената от купувача сума с ДДС, следва да внесе и дължими такси по т.21 и т.23 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като окончателно,подлежащата на внасяне сума за движимата вещ възлиза, след приспадане на внесения задатък, на 14 168.76 лв.,а дължимите такси в размер на 360 лв.с ДДС +270 лв.с ДДС. Това уведомление не е връчено на продавача, защото от извършена върху същото отбелязване се установява, че лицето не се явило да си го получи. По делото няма данни сума да е внесена от купувача Точев в определения за това седмодневен срок, течащ от датата на цитирания протокол 06.01.2014 г. Поради което, на 14.01.2014 г. ЧСИ уведомил наддавача „Г. и с.-К.” Е., че на основание чл.493, т.2 от ГПК с разпореждане о‗ същата дата, е обявен за купувач за сумата 8 951 лв. с ДДС, като следва да бъде внесена, ведно с дължими в производството такси по сметка на ЧСИ. На 20.01.2014г., ЧСИ е издал атакуваното в производството постановление за възлагане.

В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище. Намира жалбата, стояща в основата на настоящото производство за неосноватена. Съгласно разпоредбата на чл.474, ал.5 от ГПК, доколкото движимата вещ, която се възлага с обжалваното в производството постановление от 20.01.2014 г., е с цена над 5 000 лв., то правилно същата е била продадена по реда на публичната продан на недвижими имоти. В този смисъл правилно в производството е приложена разпоредбата на чл.492, ал.1 от ГПК, съгласно която за купувач на имота се обявява наддавачът, който е предложил най-висока цена. Тъй като обаче така обявеният купувач, съгласно пък разпоредбата на ал.3 на същия член, в едноседмичен срок от приключване на проданта-в казуса, считано от 06.01.2014 г., не е внесъл предложената от него цена, то, противно на изложеното в жалбата, обяснимо и знайно е защо ЧСИ правилно е приложил разпоредбата на чл.493, ал.1, т.2 от ГПК, т.е. обявил е за купувач наддавачът, предложил следващата най-висока цена.

Изложеното до тук определено обуславя неоснователността на предявената допустима жалба, респ. оставянето й без уважение.

Ето защо Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от длъжника „П. П.К.” Е., гр.К., жалба срещу предприетите по изп.д. № *1026, действия на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, обективирани в Постановление от 20.01.2014 г. за възлагане на движима вещ - Автогрейдер ДЗ 143-Х2 с инв. № 146.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.