№ 560
гр. Бургас, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500389 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ИВ. П. К. с адрес :
гр.Бургас,************** против съдебно решение №103 от 19.01.2022г.постановено по
гр.д.№5249/2021г.по описа на БРС,с което съдът е приел за установено по отношение на
ответника К.,че дължи на „Топлофикация-София“ЕАД с ЕИК-********* сумата от 772.51
лева,представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода от м.май 2017г.до
м.април 2020г.,сумата от 172.18 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2018г.до
23.02.2021г.,сумата 32.86 лева главница,дължима за дялово разпределение за периода от
м.февруари 2018г.до м.април 2020г.,сумата от 5.50 лева мораторна лихва за периода от
31.03.2018г.до 23.02.2020г.,за които е издадена заповед за изпълнение №945/21.05.2021г.по
ч.гр.д.№3316/2021г.по описа на БРС.
С подадената въззивна жалба е оспорено решението на БРС като
незаконосъобразно.Според въззивника решението е постановено при несъобразяване със
събраните по делото доказателства и в противоречие със закона,поради което същото следва
да бъде отменено.Твърди,че не е бил отчетен фактът,че имотът не се обитава и не е
ползвано парно и топла вода. Прави доказателствени искания,които са оставени без
уважение от въззивния съд поради настъпила преклузия по чл.26 ал.1 ГПК.
В подадения писмен отговор ищецът,чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Ралица Петракиева е оспорил въззивната жалба като неоснователна,като счита,че районният
съд е обсъдил всички доказателства по делото ,изложил е подробни и обосновани
1
мотиви,съобразени и с константната съдебна практика по този тип спорове.Моли решението
на БРС да бъде потвърдено,претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева.Няма доказателствени искания.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269
ГПК въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази наведените от страните доводи,БОС намери следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК вр.с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София”ЕАД е предявил иск срещу И.К. за установяване
съществуването на следните вземания,за които е била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК №945 от 21.05.2021г.по ч.гр.д.№3316/2021г.по описа на БРС:
-сумата 772.51 лева,представляваща цена за ползвана топлинна енергия за периода
от м.май 2017г.до м.април 2020г.за топлоснабден имот,находящ се на адрес: гр.София
1324,община *********************,инсталация **********/аб.№ 432453;
-сумата 172.18 лева,представляваща лихва за забава,начислена върху главницата в
размер на 772.51 лева за периода от 15.09.2018г.до 23.02.2021г.;
-сумата 32.86 лева,представляваща главница –цена за дялово разпределение за
периода от м.февруари 2018г.до м.април 2020г.;
-сумата 5.50 лева,представляваща лихва върху главницата от 32.86 лева,за периода
от 31.03.2018г.до 23.02.2021г.
В исковата молба се твърди,че между ищцовото дружество и ответника И.К.,в
качеството му на битов клиент,по смисъла на §1 т.2а от ЗЕ е възникнало и съществува
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия в гореописаното жилище,
чийто купувач е К.. Твърди се,че като собственик на топлоснабден имот,ответникът е бил
потребител на топлинната енергия по смисъла на чл.150 от ЗЕ и съгласно Общите
условия,но не е изпълнявал задължението си да заплаща начислените му за потреблението
суми през процесния период.
Ищецът е навел твърдение,че отчитането на потребената топлинна енергия е било
извършвано през процесния период от него,съгласно взето решение на ОС на Етажната
собственост. Твърди се,че отчитането е извършено коректно, при спазване на правилата и
методиката,одобрена с наредбите за топлоснабдяването.
В писмения си отговор ответникът И.К. е оспорил основателността на предявения
иск, като е заявил,че не дължи претендираните от ищеца суми,тъй като апартаментът не е
бил обитаван и понастоящем също не се обитава и топлинна енергия не е била потребявана.
С атакуваното съдебно решение БРС е приел, че ищецът е доказал по делото
възникването и съществуването на твърдяното облигационно правоотношение с ответника,
2
доказал е и претендирания размер на претенциите си, в резултат на което е достигнал до
извод,че предявените искове следва да се уважат.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът по делото следва да докаже на първо
място,че между него и ответника е възникнало и съществувало през процесния период
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия в
гореописаното жилище. На следващо място в тежест на ищеца е да докаже,че е изпълнил
задължението си по договора при публично известни ОУ,в сила от 2016г. да достави до
имота топлинна енергия през посочения от него период в твърдените в исковата молба
обеми,че отчитането на потребената топлинна енергия е било извършено при спазване на
нормативните и договорните изисквания,че разпределението и изчисленията са извършени
при спазване на нормативните изисквания.
В §1 т.2а от ДР на ЗЕе дадено легално определение кое лице /лица има качеството
на потребител на топлинна енергия- това е клиент,който купува топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление,климатизация и горещо водоснабдяване за
собствени битови нужди.
Съгласно чл.150 от ЗЕ, облигационното правоотношение за доставка на топлинна
енергия до конкретен имот възниква съобразно закона по силата на договор, сключен при
общи условия между топлофикационното дружество и потребител на топлинна
енергия/битов клиент, който може да бъде собственик или носител на вещно право на
ползване на съответния имот в сграда етажна собственост. В съответствие с горецитираната
правна уредба правилно и законосъобразно БРС е приел,че между страните по делото през
процесния период е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия,тъй като по делото е представен нотариалният акт за
собственост на ответника,а и не е било спорно,че ответникът К. е собственик на сочения от
ищеца имот,който е топлоснабден.
Въззивният съд обаче не споделя извода на БРС,че предявеният иск е доказан по
размер. С исковата молба ищцовото дружество е представило по делото съобщения към
фактури,от съдържанието на които се установяват следните факти:
В съобщение към фактура №********** от 31.07.2018г. съдържащо окончателните
задължения на ответника за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г. е посочено,че за периода
01.05.2017г.-30.06.2017г.за отопление не е отчетено количество топлинна енергия -0.0000 и
няма задължение за плащане,а за подгряване на вода е отчетено количество 0.994859 и се
дължи сумата 78.79 лева. За периода 01.07.2017г.- 30.04.2018г.за отопление е отчетено
потребено количество топлинна енергия 0.382912 ,за което се дължи сумата 30.63 лева,а за
подгряване на вода е отчетено като потребено количество топлинна енергия 4.443435 ,за
което се дължи сумата 355.39 лева,без ДДС. В съобщение към фактура № ********** от
31.07.2019г. е посочено,че за периода 01.05.2018г.- 30.06.2018г.няма отчетено потребление
на топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода и няма дължими суми. За периода
01.07.2018г.-30.09.2018г. също няма отчетено потребение и дължими суми.За периода
3
01.10.2018г.-30.04.2019г. за отопление е отчетено количество потребена топлинна енергия
0.420011 и дължима сума 38.98 лева,без ДДС или 46.78 лева с ДДС.В съобщение към
фактура №********** от 31.07.2020г. за подгряване на вода не е отчетено потребление и
дължими суми за периодите 01.05.2019г.-30.06.2019г. и 01.07.2019г.-31.03.2020г.,а за
отопление е отчетено количество 0.335648,за което е дължима сумата 38.24 лв.с ДДС.,с
посочена окончателна сума за доплащане по Обща фактура- 34.26 лева.
От заключението на вещото лице по притетата по делото СИЕ се установява,че няма
данни за плащане на суми от ответника,относими за процесните периоди.Вещото лице е
извършило проверка на издадените от ищеца фактури и счетоводното отразяване на
задълженията на ответника,като посочените номера и дати на окончателните
фактури,съответстват на представените съобщения към фактури,има съответствие и на
посочените дължими суми. В експертизата са посочени в табличен вид всички издадени на
ответника фактури по прогнозни сметки през процесния период/ежемесечни/ ,в които е
посочена енергията за отопление и енергията за БГВ и начислените суми за потребление.
Прогнозните суми за БГВ не са включени в окончателния размер на задълженията на
ответника,с изключение на периода 01.05.2017г.-30.04.2018г.,за който едногодишен период
са били фактурирани като окончателно дължими горепосочените суми. От заключението на
вещото лице по приетата по делото СТЕ се установява,че е била спазена нормативната
уредба при извършване на дялово разпределение от топлинния счетоводител/ищецът/ през
процесния период.В процесния имот е бил монтиран топломер с дистанционно
отчитане,който е бил отчитан редовно дистанционно,общият топломер е преминал
изискуемите метрологични проверки и е бил изправен.По отношение на топлия водомер
вещото лице е посочило,че същият е бил реално отчетен в края на м.май 2019г.,а преди
това са били начислявани служебно количества топла вода,съгласно Наредбата за
топлоснабдяване. В заключението обаче липсват данни за служебните начисления на
куб.м.вода на топлия водомер в имота на ответника,няма констатации в експертизата и за
показанията на водомера при реалното му отчитане през 2019г. Ищецът е представил
писмени доказателства ненаименувани документи,имащи характера на констативен
протокол,съставени от служители на ищеца на 13.05.2018г.,с отчетен период 01.05.2017г.-
30.04.2018г., на 09.05.2019г.,с отчетен период 01.05.2018г.-30.04.2019г. и на 03.06.2020г.с
отчетен период 01.05.2019г.-30.04.2020г.,от съдържанието на които е видно,че е
констатирано затапване на щранга ,старо показание- 9 куб.м. ,без нови показания и
констатации,че имотът е необитаем по данни от Етажната собственост,съгласно протокол.
Съобразно изискванията на чл.30 ал.3 т.8 и т.9 и чл.30 ал.4 т.8 и т.9 от ОУ
продавачът на топлинна енергия издава фактури,съдържащи минимален обем информация
съгласно приложение №1 към ОУ. Изисквания за издаване на платежен документ от
търговци за извършена търговска сделка се съдържат и в ТЗ. По делото не е представена
нито една от фактурите,а само три съобщения към фактури,но предвид констатациите на
вещото лице по приетата СИЕ,че има съответствие между номерата и съдържанието на
4
представените по делото съобщения към фактури с номерата и съдържанието на
фактурите,налични в счетоводството на ищеца и проверени от експерта,съдът приема,че
съдържанието на съобщенията съответства на съдържанието на фактурите.
Тъй като в случая част от претенцията е за БГВ,то в тежест на ищеца по делото е
било да представи и доказателства,установяващи отчитането на потребени количества
гореща вода в съответствие с изискванията на НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването/отм./,действала през процесния период за да докаже твърдението си, че
отчитането и начислението на дължимите суми за БГВ са извършени при спазване на
законовите изисквания,включително и тези по чл.68 и чл.69 от Наредбата. В тежест на
ищеца е било да представи доказателства за измереното количество студена вода,по
водомера,монтиран пред подгревателя за БГВ,умножено по необходимото количество
топлинна енергия за загряване на 1 куб.м.вода,което не е било сторено.Тъй като в
конкретния случай доказателствата по делото безпротиворечиво сочат,че реален отчет на
водомера не е бил извършван до м.май 2019г. поради неосигурен достъп,в тежест на ищеца
е било да представи доказателства за разпределяне на количество гореща вода съобразно
правилата на чл.69 ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването/отм./- при норма на разход на
потребление на обитател от 140л. за едно денонощие и/или за спазване на изискванията на
чл.69 ал.4 т.2 от същата Наредба. Такива доказателства по делото не са представени. Данни
за отчетите на топлия водомер преди подгревателя в представените по делото съобщения
към фактури няма,в тях липсват и данни относно отчетите на индивидуалния
водомер,монтиран в имота.Констатациите в трите представени от ищеца документи относно
водомера сочат,че имотът е необитаем,щрангът-затапен,а водомерът не е изменил
показанията си. Съгласно изискванията на чл.30 ал.3 т.8 и т.9 и т.14 от ОУ продавачът на
топлинна енергия издава фактури,съдържащи минимален обем информация за показанията
на общия водомер пред подгревателя за БГВ- начално и крайно,количеството вода по общия
водомер пред подгревателя за БГВ,прогнозно количество топлинна енергия за гореща вода и
др./при отчитане по реда на чл.71 от Наредбата.В изравнителните сметки е необходимо да
бъдат посочени показанията на инвидиуалния водомер или служебно начислените такива в
хипотеза на неосигурен достъп. Ищецът обаче не е представил нито едно доказателство,в
което да са посочени служебно начислените количества вода и тяхното съответствие с
изискванията на Наредбата.Не са представени и изравнителни сметки. Констатациите в
документа,имащ характера на констативен протокол от 09.05.2019г. и в документа от
03.06.2020г. са намерили отражение във фактурите,издадени за отчетен период 01.05.2018г.-
30.04.2019г.и за следващите периоди,като не е било отчитано потребление на топлинна
енергия за БГВ и суми за плащане.За отчетните периоди от 01.05.2017г.до 30.04.2018г.
начисленията по фактурите не са били коригирани,въпреки констатациите за показания на
инвидиуалния водомер 9 куб.м. и необитаемост на имота в документа от 13.05.2018г.
В тежест на ищеца по делото е било да ангажира доказателства за отчетеното
потребление на вода ,относимо за имота за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г.,въз основа на
което е била определена като дължима от ответника сума за подгряване на водата/БГВ/, но
5
както се посочи по-горе,такива доказателства не са ангажирани.
При това положение, БОС намира,че решението на БРС в частта,с която е приет за
основателен и доказан по размер искът за периода 01.05.2017г.-30.06.2017г. за дължима
сума 78.79 лева без ДДС от ответника за подгряване на вода/БГВ/ с определено
количество топлинна енергия 0.994859 и за дължима сума за периода 01.07.2017г.-
30.04.2018г. в размер на 355.39 лева,без ДДС за подгряване на вода/БГВ/ с начислено
количество потребена топлинна енергия 4.443435 е неправилно,поради което същото
следва да бъде отменено,а искът-отхвърлен като неоснователен и недоказан в тази част.
По отношение на сумата от 251.49 лева с ДДС в представените по делото съобщения
към фактури липсват данни за дължимост на суми за отопление над размера от
30.63+38.98+31.87 лева без ДДС. Видно от Приложение №2 към заключението на
СТЕ,представляващо извлечение за дължими суми на Абонатен №432453 е,че общо
дължима за процесния период за отопление е сумата 95.17 лева,като за БГВ са начислявани и
суми през 2019г./по 65.16 лева месечно/,а общо дължимата сума за БГВ е 786.93
лева.Вещото лице е посочило,че има и допълнителни изравнителни сметки/по няколко през
всяка година след м.юли/, които не са представени от ищеца по делото. Вида и размера на
задълженията по тези допълнителни изравнителни сметки не е установен и от заключенията
на двете експертизи по делото. При това положение,предявеният иск над размера от
30.63+38.98+31.87 лева без ДДС,възлизащ общо на 111.48 лева без ДДС или 133.78 лева с
ДДС за потребена топлинна енергия за отопление през процесния период следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предявеният иск в частта над уважения размер от 133.78 лева с ДДС до
претендирания размер от 772.51 лева с ДДС лева /или за сумата от 638.73 лева с
ДДС,претендирана като дължима от ответника за потребена топлинна енергия за БГВ и за
отопление за периода от 01.05.2017г.-30.04.2018г./ искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан по размер. Претенцията на ищеца в частта и за дължимите суми
за потребена топлинна енергия за отопление до размера от 133.78 лева с ДДС, правилно и
законосъобразно е уважена от БРС. По делото е установено,че макар да не се обитава,в
имота има радиатори и монтиран топломер с дистанционно отчитане, показанията му са
отчитани дистанционно,посочени са във съобщенията към фактурите,представени по
делото, а изчисленията са проверени от вещото лице и е дадено заключение,че са правилни.
Основателен и доказан е и искът относно вземането за възнаграждение на
топлинния счетоводител за извършване на дяловото разпределение,тъй като всички етажни
собственици,независимо дали обитават или не имотите си,ползват услугите на топлинния
счетоводител и участват в дяловото разпределение. Заплащането на цената за услугата
"дялово разпределение" от потребителя на продавача е предвидена в чл. 36 от ОУ в сила от
2014 г. за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С. " ЕАД на клиенти в гр.
София /съответно чл. 36 от ОУ в сила от 11.08.2016 г. /, както и в чл. 61 от Наредба № 16-
ЗЗ4/2007 г., като стойността й е установена от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза. Условие за заплащане на цената за дялово разпределение от потребителя е да е
6
извършена такава услуга, което обстоятелство е установено от заключението на СТЕ и
СИЕ.Дължимо от ответника е и претендираното обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
С оглед извода на въззивния съд за частична неоснователност на предявения
иск,акцесорният иск за установяване дължимостта на вземането за обезщетение за забава в
размер на сумата от 172.18 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2018г.до 23.02.2021 г.
се явява частично неоснователен.Съгласно чл.33 от ОУ купувачът на топлинна енергия има
задължение да заплаща стойността по фактурите по чл.32 ал.2 и чл.32 ал.3 от ОУ в 45
дневен срок след изтичане на периода,за който се отнасят,а при неплащане в този срок
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съдът извърши
съответните изчисления с помощта на онлайн калкулатор за изчисление за законна лихва
върху уважения размер на главницата от 133.78 лева с ДДС, съобразявайки падежа и
размерите на конкретните задължения за потребена топлинна енергия за отопление,
посочени в трите съобщения към издадени фактури по изравнителни сметки,като
констатира,че дължимата от ответника законна лихва възлиза на 15.10 лева. Решението на
БРС следва да бъде изменено в частта за разноските,присъдени в полза на ищеца,като
размерът им се намали от 575 лева на 100 лева разноски в първоинстанционното
производство и от 75 лева на 13 лева разноски по заповедното производство.Тъй като
ответникът К. не е претендирал разноски в първоинстанционното производство,такива не му
се присъждат.
С оглед изхода от въззивното обжалване и частичното уважаване на въззивната
жалба,въззивният съд намери,че всяка от страните следва да понесе разноските си,направени
във въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският Окръжен Съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение №103 от 19.01.2022г.постановено по гр.д.
№5249/2021г.по описа на БРС, в ЧАСТТА,с която районният съд е приел за установено по
отношение на ответника ИВ. П. К. с ЕГН- ********** ,че дължи на ищеца „Топлофикация-
София“ЕАД с ЕИК-********* сумата над установения размер от 133.78 лева с ДДС до
размера от 772.51 лева с ДДС ,представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за
отопление и за БГВ за периода от 01.05.2017г.до 30.04.2020г.,сумата над уважения размер от
15.10 лева до размера от 172.18 лева мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2018г.до 23.02.2021г.и вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация-София“ЕАД с ЕИК-********* предявен по реда
на чл.422 ГПК за установяване по отношение на ответника ИВ. П. К. с ЕГН- ********** и с
адрес: Бургас,************** че дължи на „Топлофикация-София“ЕАД с ЕИК-*********
сумата над уважения размер от 133.78 левас ДДС до претендирания размер от 772.51 лева с
ДДС,представляваща стойността на незаплатена от ответника К. топлоенергия за отопление
7
и БГВ за периода от 01.05.2017г.до 30.04.2020г., сумата над установения размер от 15.10
лева до претендирания размер от 172.18 лева мораторна лихва върху главницата за периода
от 15.09.2018г.до 23.02.2021г..,за които е издадена заповед за изпълнение
№945/21.05.2021г.по ч.гр.д.№3316/2021г.по описа на БРС.
ИЗМЕНЯ съдебно решение №103 от 19.01.2022г.постановено по гр.д.
№5249/2021г.по описа на БРС в частта за разноските,като НАМАЛЯВА размера на
присъдените в полза на ищеца „Топлофикация-София“ЕАД с ЕИК-*********
разноски,направени в първоинстанционното производство от 575 лева на 100 лева и
присъдените разноски,направени в заповедното производство от 75 лева на 13 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на БРС в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 т. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8