Присъда по дело №134/2022 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 39
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Галина Николова
Дело: 20223620200134
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 39
гр. ***, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Н.а
СъдебниСветла Г. Костадинова

заседатели:Бинка Анг. Дочева
при участието на секретаря Диана В. Славова
и прокурора Ж. Ц. С.
като разгледа докладваното от Галина Н.а Наказателно дело от общ характер
№ 20223620200134 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Х. Р. Х., с ЕГН **********, ***, ЗА ВИНОВЕН в това, че на ****г., в
с. з.О, общ. Н. П, обл. Шумен, при управление на моторно превозно средсво, лек автомобил
марка „***, нарушил правилата за движение по пътищата, разпоредбите на чл. 5, ал.3 от
ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, на чл.
20, ал.1 от ЗДвП, като не е бил в съС.ие да контролира непрекъснато ППС, което управлява
и на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движението с атмосферните
условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя, с конкретните условия на видимост,
за да бъде в съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, в
резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. С. М. от с.
з.О, изразяваща се в контузия на гръдния кош (фрактура на шесто ребро вдясно), контузия
на крайниците, изкълчване на лява тазобедрена става, травматично разкъсване на ставна
капсула, фрактура на бедрената глава с нарушено кръвоснабдяване на същата, фрактура на
задно-горния ръб на ецетбулума, изместване към в ставната междина, изразяваща се в
1
трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по – голям от един
месеца, средно за шест месеца, като Д.ието е извършено в пияно съС.ие, с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда, конкретно 1,44 промила на хиляда –
престъпление по чл. 343, ал.3, педл.1-во, б.”а”, предл.2-ро, във вр. ал.1, б.”б”, предл.2-ро и
във вр. чл. 342, ал.1 от НК и във вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, ГО ОСЪЖДА НА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 (шест) месеца.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода за срок ок ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 304 НПК признава Х. Р. Х., с ЕГН ********** за НЕВИНЕН и го
оправдава по повдигнатото му обвинение, включващо нарушение и на правилата на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, относно движение със скорост, превишаваща максимално разрешената
скорост за движение в населено място от 50км/ч.

На основание чл.343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, лишава Х. Р. Х., с ЕГН
********** от право на управление на МПС за срок от 1 год. и 6 мес. (една година и шест
месеца).

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал.1 от НК, приспада изцяло от срока на
наказанието по чл. 343, ал.3, педл.1-во, б.”а”, предл.2-ро, във вр. ал.1, б.”б”, предл.2-ро и във
вр. чл. 342, ал.1 от НК, времето, през което подсъдимият е бил задържан по
административен ред със Заповед № ****/**** г. на РУ Н. П, за срок от 24 часа, считано от
**** г. в 03,18ч. до **** г. в 08,10ч.

На основание чл. 59, ал.4 от НК, приспада изцяло от срока на наказанието по
чл.343г от НК, времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от
право на управление на МПС за срок от 18 (осемнадесет) месеца, постановено със Заповед за
налагане на ПАМ № 20-0307-000272/**** г.на Началник група към ОДМВР Шумен, считано
от **** г. до 07.06.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.2 от НПК Х. Р. Х., с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт – ВСС, платими по сметка
на НПРС направените по делото разноски в размер на 1709,50 лв. (хиляда седемстотин и
девет лева и петдесет ст.).
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.2 от НПК Х. Р. Х., с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР Шумен направените по делото разноски в размер 1367,68
лв. (хиляда триста шестдесет и седем лева шестдесет и осем ст.).

2
На основание чл. 306, ал.1, т. 4 от НПК, вещественото доказателство по делото,
МПС, л.а „*** намиращо се в двора на РУ Н. П, иззето с протокол за оглед на
местопроизшествието от **** г., л. 49-50 от ДП № *** г. на РУ Н. П, да се върне на
собственика му Х. Р. Х., с ЕГН **********.

На основание чл. 306, ал.1, т. 4 от НПК, вещественото доказателство – 1 бр. CD
диск, съдържащ записи относно обаждане на тел. 112, намиращ се на л. 182 от ДП № *** г.
на РУ Н. П, да остане на съхранение по делото в срока за неговото пазене.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд Шумен в 15
(петнадесет) дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда по НОХД № 134/2022 г. по описа на НПРС

Подсъдимият е предаден на съд, за това че на ****г., в с. з.О, общ. Н. П, обл. Ш., при
управление на моторно превозно средство, лек автомобил марка „Флксваген Поло” с ДК №
***, нарушил правилата за движение по пътищата, разпоредбите на чл. 5, ал.3 от ЗДвП, като
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, на чл. 20, ал.1 от
ЗДвП, като не е бил в съС.ие да контролира непрекъснато ППС, което управлява, на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движението с атмосферните условия, с
релефа на местността, със съС.ието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, както и на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, относно движение със скорост, превишаваща максимално разрешената скорост за
движение в населено място от 50км/ч., в резултат на което по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на С. С. М. от с. з.О, изразяваща се в контузия на *** (фрактура на
*** вдясно), контузия на ***, изкълчване на лява ***, травматично разкъсване на ***,
фрактура на *** с нарушено *** на същата, фрактура на ****, изместване към в ***,
изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия *** за срок по – голям от един
месеца, средно за шест месеца, като Д.ието е извършено в пияно съС.ие, с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда, конкретно 1,44 промила на хиляда –
престъпление по чл. 343, ал.3, педл.1-во, б.”а”, предл.2-ро, във вр. ал.1, б.”б”, предл.2-ро и
във вр. чл. 342, ал.1 от НК.
В този си вид, обвинението е изменено в хода на съдебното следствие, а в хода на
устните прения представителят на обвинението е заявил, че не поддържа обвинението за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, относно движение със скорост, превишаваща
максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50км/ч.

Подсъдимият, разпитан в рамките на досъдебното производство и пред съда заявява,
че съжалява за извършеното от него. Според него настъпилото ПТП е било изцяло в резултат
на лошата маркировка, намалена видимост, лошо съС.ие на пътната настилка и е било
неизбежно. Сочи, че едва след ПТП, което е причинил от общината са подменили уличното
осветление, поставили са предпазни перила със светлоотразители и е подобрено съС.ието на
пътя. Сочи, че и преди това ПТП са ставали инциденти на същото място. Съжалява за
случилото се и самият той трудно успява да преодолее психическата травма от
преживяното.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за безспорно и
категорично установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Х. Р. Х. е от гр. Н. П, но живее в с. з.О, общ. Н. П. Същия е
провоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление за категория М В,
1
със срок на валидност до 01.07.2029 г. и към датата на Д.ието е управлявал МПС, л.а.
„Флксваген Поло” с ДК № ***, лична собственост.
Подсъдимият Х. Р. Х. и пострадалият С. С. М. живеят в с. з.О и се познават добре и
били приятели.
На 02.12.2020г. подсъдимият отишъл с лекия си автомобил „Флксваген Поло” с ДК
№ ***, в дома на негов познат на име Красьо от с. з.О, където бил и пострадалия М.. Там те
пили на двора бира, като всеки от тях изпил по една голяма двулитрова бутилка (л.88).
Тримата разговаряли на двора и се черпили. Около полунощ станало студено и подс. Х.
предложил да си тръгват.
Около 01,10 ч. на **** г. подс. Х. и пострадалия М. си тръгнали с колата на Х., която
той управлявал. Свидетелят М. седнал на предна дясна седалка, като не си е поставял
предпазен колан. Водачът на автомобила бил с предпазен колан. Двамата потеглили, като до
дома на св. М. можело да се стигне по няколко възможни пътища. Подсъдимият познавал
добре съС.ието на пътищата в селото и избрал път към дома на св. М., който бил по – малко
разбит. Подсъдимият потеглил към изхода на селото, в посока към главен път І-2, движейки
се по ул. „***“. Автомобилът бил с включени на къси светлини фарове. По пътя водачът и
неговия спътник разговаряли за автомобила и по други теми. Автомобилът на подсъдимия
се движел в населеното място със скорост от 53 км/ч., при максимално допустима скорост за
движение за пътния участък от 50 км/ч. Уличното платно, по което се движел автомобила,
било с широчина от 5,50м. с двупосочно движение. Платното било мокро, поради ръмящ
дъжд. По него нямало маркировка, вкл.хоризонтална, вертикална и разделителна на двете
оси на движение, липсвали светлоотразителни елементи, пътни знаци, мантинели и други
средства за обезопасяване. На неголямо разС.ие, след последната къща по ул. „***“ имало и
електрически стълб, осигуряващ осветление, пътят имал десен завой, след който имало прав
пътен участък с изграден мост над речно корито с височина около 4 м. Мостът бил с
железни перила, като до него не достигало осветлението от електрическия стълб. В правия
участък, след завоя, се появила мъгла, позволяваща видимост на водача на МПС-то около 5
м. Въпреки намалената видимост от нощното време, слабата осветеност на единствената
стояща на около 20-30 м. улична лампа, появилата се мъгла и мокра настилка, водачът на
автомобила не намалил скоростта си на движение. След като автомобилът преминал през
десния завой и покрай последната къща по улицата, на 13 м. преди моста водачът
продължил да се движи със скорост от 53 км/ч. и започнал да губи контрол над
управлявания от него автомобил, вследствие на което навлязъл вляво на платното за
движение, преминал през затревен участък, след което паднал с предната си част челно
върху дъното на речното корито на дълбочина около 4 м. Вследствие на падането и удара,
лекият автомобил се преобърнал по таван през надлъжната си ос на разС.ие на 5 м. северно
и на 8 м. западно от южния край на парапета на моста в посока от центъра на селото към ГП
І-2, на 21 м. от мястото на напускане на пътя.
След падането на автомобила по таван, подс. Х. се опитал да излезе през неговата
врата, но тя била затисната и излязъл през пасажерския прозорец. Предният прозорец се бил
2
счупил и през него, при удара, е излетял св. М.. Когато излязъл от автомобила, подс. Х.
видял, че св. М. е изпаднал от автомобила, тялото му било навън, а в купето се виждал само
левият му крак. Дясната част на тялото на пострадалия била затисната от купето на
автомобила. Х. се опитал да измъкне пострадалия от автомобила, но не успял. Потърсил
предмет, с който да повдигне автомобила и да освободи св. М.. В багажника на автомобила
си намерил метален профил, който взел и използвал като лост за да повдигне колата, опитал
да освободи спътника си, но не успял. През цялото време пострадалият охкал и бил в
безпомощно съС.ие. Тогава се обА. на св. К. Б. за помощ. Докато пристигне свидетелят, Х.
поС.но се стараел да облекчи страданията на М., като повдигал колкото му е възможно с
лоста автомобила си. Свидетелят Б. пристигнал на мястото след около 12 минути и оказал
помощ на пострадалия, като заедно с подс. Х. повдигнали автомобила, като Б. с дясната си
ръка повдигал автомобила, а с лявата дърпал пострадалия, за да избута автомобила. Заедно с
общи усилия успели да измъкнат св. М. от тежестта на автомобила и го изтеглили встрани
от него. Сложили го да легне по гръб. Подсъдимият покрил пострадалия с одеяло, което
било в колата му, за да не измръзне, тъй като продължавало да ръми. Самият Х., в 01,55ч.,
съгласно посочено в писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112-МВР“, на л. 181 от
ДП, се обА. на тел. 112 и уведомил за настъпилото ПТП. След около 10-15 минути
пристигнали екипите на МБАЛ Ш. и на РУ Н. П. Свидетелят П. Д., *** на *** и Д. К.,
тогава дежурен лекар, св. Б., и служителите от пристигналия полицейски екип оказали
помощ при извеждането на пострадалия от мястото, където бил поставен да лежи на земята
до ***. Самия терен бил хлъзгав и обрасъл с трева. След като настанили пострадалия в ***,
същия бил транспортиран до МБАЛ Ш..
На място пристигналия полицейски екип, извършил проверка на подсъдимия за
употреба на алкохол с техническо средство – Дрегер, „Alcotest 7510“, проба № 0038, което
отчело наличие на алкохол от 1,44 на хиляда в издишания въздух.
На водача бил издаден талон за изследване № 0041847, л. 172 от ДП, за даване на
кръвна проба за изследване на наличието на алкохол в кръвта, но той отказал да дава кръв за
изследване. Посочено е, че приема резултатите от техническото средство.

Подсъдимият бил отведен от полицейския екип в РУ Н. П, където бил задържан за
срок от 24 часа, считано от **** г. в 03,18ч. до **** г. в 08,10ч., съгласно Заповед №
****/**** г. на РУ Н. П, л. 179 от ДП.
На водача е издадена Заповед за налагане на принудителни административни мерки
№ 20-0307-000272/**** г. на РУ Н. П, л. 68 от делото, за временно отнемане на СУМПС №
*********, за срок до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца,
считано от датата на издаването й.
По делото са изготвени протокол за оглед на местопроизшествие, л. 49, фотоалбум и
протокол за ПТП, л. 174 от ДП.

3
Посочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, като конкретно от свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели се установява, че по времето, в което е станало ПТП-то е
ръмял дъжд, а пътя бил мокър. Това се установява от показанията на св. К. Б. посочени на л.
77 от делото, който е първият свидетел пристигнал на мястото, както и от показанията на
всички останали свидетели П. Н., на л. 82, Р. А., на л. 85 и В. Л. на л. 87. Това, че по време
на движението на автомобила по пътя преди ПТП е ръмял дъжд, а пътят бил мокър, се
потвърждава и от показанията на пострадалия св. М., л. 168. Всички те установяват, че пътя
бил мокър и е ръмяло дъжд. Относно наличието на мъгла и намалена видимост са
показанията на св. Б., както и на св. А., които сочат, че видимостта била намалена, като св.
Б. уточнява, че когато той пристигнал мъглата не била плътна, а около моста се разсейвала.
Единствено в обясненията си пред съда, посд. Х. сочи, че мъглата била гъста, с видимост до
5 м.
Съдът приема посоченото относно наличието на мъгла и намалената до 5 м.
видимост, посочена единствено от обясненията на самия подсъдим, като действително
съществуваща в момента на навлизането му в пътния участък преди ПТП, доколкото всички
останали по делото свидетели, които също сочат наличието на намалена видимост поради
мъгла, са пристигнали на мястото на инцидента, значително по – късно, след подадения
сигнал на тел. 112. Единствено св. Б. е пристигнал по – рано от екипите на спешна помощ и
на полицията, но и той когато пристигнал, мъглата около моста се разсейвала. Поради това,
че пострадалият М. няма спомен за наличието на „такава мъгла“, като на сн. № 5 от
фотоалбума, съдът приема казаното от подсъдимия относно мъглата и видимостта, за
отразяващо обективните факти относно пътната обстановка и приема, че е имало мъгла,
позволяваща видимост до 5 м.
По делото е безспорно установено от приложения протокол на л. 164 от ДП, че
отчетеното количество алкохол в издишания въздух от подсъдимия, установено с Draeger
Alcotest 7510 с проба № 1579 в 03:18:49 ч. е 1,44 промила.

За установяване на причините за настъпване на ПТП, по делото са назначени
автотехнически експертизи (АТЕ), първоначална по ДП № 63/2021 г. на РУ Н. П, л. 79-95,
и допълнителна АТЕ (ДАТЕ) по НОХД № 134/2022 г. на л. 238-253.
За онагледяване на конкретната пътна ситуация на местопроизшествието е изготвена
мащабна скица в мащаб 1:200, която е приложена към заключението, л. 95 от ДП. На нея е
отразено разположението на лекия автомобил в момента на напускане на платното за
движение и мястото на падане в речното корито.
От приетите по делото АТЕ се установява, че съгласно посоченото в т. 4.1 от
първоначалната експертиза, л. 82 от ДП, водачът е управлявал МПС-то, движейки се по пътя
по ул. „***“ с. з.О, през тъмната част от денонощието, който е с дължина от 130 м. (ДАТЕ –
л. 243 от делото), широчина от 5,50 м. с двупосочно движение, без разделителна
4
маркировка, с асфалтобетонна настилка в лошо съС.ие, мокра. На 90м. преди моста пътят е с
множество кърпежи и неравности, без маркировка и със затревени банкети. Пътният участък
е прав, преди него има десен завой с радиус от 50 м., а след него следва мост на над речно
корито и ляв завой. Височината на моста е около 4 м. и има железни перила (видими на сн. 5
от фотоалбум на л. 52 от ДП). Парапетите на моста са боядисани с обикновена боя в бял и
червен цвят, без светлоотразителен ефект, липсват светлоотразителни елементи за
обезопасяване на зоната около моста. Това съС.ие на пътя в района на ПТП, според ВЛ не
съответства на изискванията на Наредба № 2/17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътна маркировка.
ВЛ сочи в АТЕ, че водачът е управлявал МПС-то след употреба на алкохол с
концентрация от 1,44 промила, с включени къси светлини на фаровете. На 13 м. преди
моста, автомобилът на водача е излязъл (напуснал) вляво извън платното за движение,
преминал е през затревен участък, след което е паднал с предната си част челно върху
дъното на речното корито с дълбочина около 4 м., след което се е преобърнал по таван през
надлъжната си ос на разС.ие 8 м. западно от моста и на 21 м. от мястото на напускане на
пътя. В резултат на падането на автомобила и преобръщането му по таван, предната му част
е напълно унищожена, както и предното окачване и други части, при което щетата за МПС е
„тотална“.
Според посоченото в експертизата, основната причина за настъпване на посоченото
ПТП е употребата на алкохол, превишената скорост на движение в населено място, която не
е съответствала на разС.ието на видимост при конкретните условия на движение, с психо –
физиологичното съС.ие на водача, техническото съС.ие на автомобила и загубата на
управление от водача.
От посоченото от експерта, се установява, че мястото на напускане на платното за
движение от автомобила е на лявата граница на платното за движение на ул. „***“, на 13 м.
преди южният край на парапета на моста в посока от центъра на с.з.О към ГП І-2. Мястото
на удара при падане в речното корито е на 5м. северно и на 8м. западно от южния край на
парапета на моста в посока от центъра на селото към ГП І-2. От приложената в ДАТЕ, сн.№
5, идентична със сн. №7 от фотоалбума на л. 52 от ДП, се визуализират следи от
преминаване на гуми по затревената площ от лявата страна на пътя, които са под остър ъгъл
около 15° спрямо направлението на пътя, което е дало основание на ВЛ да заключи, че
автомобила плавно се е отклонил от траекторията си от определената му дясна част от
платното за движение към лявата граница на пътя, като страничното изместване на масовия
център на тежестта (МЦТ) на автомобила е 4,12м. Изчисленията на ВЛ сочат, че за да се
измести МЦТ с 4,12 м. е необходимо той да измине минимално надлъжно разС.ие от 60,25
м. Това отклонение на пътя е започнало, след навлизане в участъка с мъгла, което е станало
в отсечката между 90 и 60,25 м.
При първоначалната експертиза ВЛ е приело, че скоростта на движение на
автомобила преди ПТП е била 56,6 км/ч., тази при напускане на пътното платно е била 43,8
км/ч., а скоростта при удара в речното корито била 16,4 км/ч. Установено е също, че водачът
5
не е използвал спирачки преди напускане на пътя.
В допълнителната АТЕ е установено е прието, че скоростта на движение на
автомобила преди и в момента на напускане на пътя е била 53,0км/ч. При тази скорост
автомобилът е изминал 8 м. за 0,54 сек. В съдебното заседание на 09.11.2022 г. и на л. 258 от
делото, както и в обстоятелствената част към ДАТЕ, ВЛ е посочил, че разликата в скоростта
между първоначалната АТЕ и ДАТЕ е резултат на приетото от него наличие на мокра трева,
наличието на търкаляне на гумите, а не спиране, при което съпротивлението е по – ниско и
поради това, крайната скорост е по – малка от първоначално изчислената скорост.
Според вещото лице, при установените по делото факти, конкретно – намалена
видимост поради нощното време, слабо улично осветление, наличието на мъгла (с видимост
до 5м.), мокра настилка с неравности, липсваща маркировка, светлоотразителни елементи,
пътни знаци и пр. са предпоставки водачът, движейки се с определена скорост да изгуби
ориентация и да не вижда границите на пътя. Според вещото лице, технически правилната
реакция на водача в тези случаи е той да предприеме аварийно спиране в границите на
платното за движение и да продължи движението си със скорост, съобразена с фактическото
разС.ие на видимост пред него, за да може да спре без да напуска границите на пътя, т.е да
се движи с „технически безопасна скорост“. ВЛ е посочило, че разС.ието, на което водачът
на автомобила може да спре при максимално натиснат педал на спирачката, при пълен
спирачен път, от момента на възприемане на опасността (излизане от пътя поради силно
намалената видимост) при конкретните условия на движение се нарича „опасна зона“.
Опасната зона на управлявания от подсъдимия автомобил при движение със скорост
от 53 км/ч. е 61,45м. Тази зона той е изминал за време от 4,18 сек.
Вещото лице е установило и изчислило, че технически безопасната скорост на
движение на л.а при установените пътни условия, е била от 6,3 км/ч. Ако водачът се е
движел с тази скорост, той е могъл да възприеме своевременно възникналата опасност за
движението (отклоняването от зададената траектория, поради липса на видимост към
границите на пътя) и да спре в зоната на видимост пред автомобила на 5 м.
Използваната от водача скорост на движение от 53 км/ч не е била технически
безопасна скорост на движение, а такава е била скоростта от 6,3 км/ч.
Опасността на пътя за движение пред водача е възникнала с появата на гъста мъгла с
видимост до 5 м., което е станало на разС.ие от 90м. от мястото на напускане на платното, а
не от момента на напускане на платното, което е следствие на загубата на контрол над
автомобила поради силно намалената видимост (л. 249 от делото, последен абзац). Посочено
е още, че след навлизане в участъка с мъгла, на разС.ие около 90 м. преди мястото на
напускане на пътя, поради силно намалената видимост и технически несъобразена скорост
на движение в бързо променилата се пътна обстановка, несъответстваща на разС.ието на
видимост и съС.ието на пътя, водачът е изгубил контрол над управлението на автомобила,
поради което автомобилът се е отклонил от траекторията си на движение, пресякъл е лявата
граница на пътя и пада в дъното на речното корито. Вещото лице сочи, че водачът е
6
възприел своевременно наличието на мъгла и намалена видимост на пътя, но не е предприел
действия за предотвратяване на ПТП чрез намаляване на скоростта до технически
безопасната или за аварийно спиране в опасната зона до момента на напускане на пътя.
Вещото лице сочи, че водачът е имал техническата възможност да предприеме аварийно
спиране в опасната зона от 61,45 м. и да спре на разС.ие 28,55 м. преди мястото на
напускане на пътя и да избегне падането в речното корито.
Вещото лице, заключава в ДАТЕ, че при конкретната пътна обстановка, зимно време
с намалена видимост поради нощното време, слабо светещо улично осветление, мокра и
износена пътна настилка с неравности, без маркировка и др.средства за сигнализация,
ситуация на изненада при навлизане в участък от пътя с гъста мъгла със силно намалена
видимост до 5м., водачът е продължил да се движи със скорост от 53 км/ч., която е над
максимално допустимата за населено място от 50 км/ч., управлявал е МПС-то след употреба
на алкохол с концентрация от 1,44 промила, съС.ието на пътния участък е бил добре познат
на водача, водачът е възприел наличието на гъста мъгла и силно намалена видимост, но не е
реагирал чрез аварийно спиране в опасната зона от 61,45 м. на опасността от загуба на
управление, поради което автомобилът се е движил безконтролно на разС.ие около 90м.,
напуснал е пътя от лявата му граница и е паднал на дъното на речното корито.
Вещото лице отчита както обективните причини за настъпилото ПТП, изразяващи
се в силно намалената видимост и лошо съС.ие на пътя, така и субективните причини,
изразяващи се в несъобразяването на скоростта на движение на автомобила с конкретното
съС.ие на пътя и с условията на видимост, което е довело до загубата на управление от
водача, излизане от платното за движение и реализирането на ПТП с материални щети по
автомобила и с травматични увреждания на пътника. Подчертано е, че водачът не е
предприел действия за предотвратяване на ПТП чрез екстремна употреба на спирачки.
В случай, че водачът е предприел правилни действия – незабавно аварийно спиране
или движение с ниска скорост, съобразена с разС.ието на видимост, той е имал възможност
да контролира автомобила и да предотврати излизането му извън пътя и настъпването на
ПТП, както и последиците от него. Посочените причини и действия/бездействия на водача
са в причинно – следствена връзка със загубата на управление, излизането на автомобила
извън пътя с настъпването на ПТП и последиците от това.

От назначената по делото съдебно медицинска експертиза, изготвена по ДП №
63/2021 г. на РУ Н. П, от Д. В., л. 100-105 от ДП, се установява, че на пострадалото лице С.
С. М. са били причинени следните травматични увреждания: 1/ Контузия на ***: фрактура
на *** вдясно; 2/ Контузия на ***: изкълчване на лява ***; травматично разкъсване на ***.
Фрактура на *** с нарушено *** на същата. Фрактура на *** с нарушено *** на същата.
Фрактура на задно – горния ***, изместване към в ***.
Вещото лице е посочило, че всички описани травматични увреждания са причинени
от действието на твърди, тъпи предмети, по механизма на удар или натиск. Посочено е още,
7
че установените травматични увреждания могат да бъдат получени по съобщения от
пострадалия начин – при ПТП – травма в автомобила.
Според посоченото в СМЕ, на пострадалия е причинено трайно затруднение в
движението на левия *** за срок по – голям от един месец, средно за около шест месеца, при
благоприятно протичане на оздравителния процес.
Вещото лице е посочило, че между претърпяното ПТП и получените травматични
увреждания е налице пряка причинна връзка. Посочено е още, че анатомически получените
фрактури съответстват на поставената окончателна диагноза „***“, която отговаря на
диагнозата по МКБ 10 – ***. За изготвянето на СМЕ са използвани приложените по ДП
амбулаторни листи и изследвания и епикризи на пострадалото лице.
В съдебното заседание на 20.06.2022 г., л. 76 от делото, вещото лице сочи, че се касае
за „класически“ механизъм на травмата, тъй като „когато човек забележи опасност, той
изпъва краката, при което падайки автомобила напред с предната си част, забивайки се в
земята, целият крак се измества нагоре по оста си и тази вежда задната, заедно с горната си
част, заедно с изкълчването на ставата, което е съпроводено и с разкъсване на връзките,
главата на бедрената кост тръгва назад и нагоре и чупи веждата на главулечната ямка.

В хода на съдебното следствие е назначена комплексна автотехническа и съдебно
медицинска експертиза по искане на подсъдимия, за установяване на възможните
травматични увреждания на пострадалото лице, в случай че е използвал предпазен колан.
Същата основавайки се на посочените от единичната СМЕ травматични увреждания на
лицето С. С. М. и от механизма на ПТП-то, установен от инж. И. Р., сочи, че и при поставен
предпазен колан М. би получил травматичните увреждания, установени от СМЕ - травми,
контузия на ***: счупване на *** вдясно; комбинирана травма в областта на лявата
тазобедрена ямка – счупване/изкълчване на лявата ***.
Посочено е още, че ако пострадалия М. е бил с поставен предпазен колан, той би
получил при установения механизъм на ПТП с преобръщане на МПС по таван, още
травматични увреждания и в областта на главата.
В съдебно заседание, л. 297 от делото, експертите по комплекснаната експертиза и
конкретно Д. Д. и Д. М. сочат, че травмите биха се получили и при поставен колан тъй като
пространството в което трябва да мръдне ямката на бедрената кост е съвсем малко, около 5
см. И поради това независимо дали е/ или е без колан, тези травми ще се получат.
Експертите уточняват, че ако е бил поставен колан, при рязкото свИ.е на главата напред при
челен удар и преобръщане на колата е възможно да се получат наранявания в шийната
област. Това според уточнението на Д. Д. е резултат на това, че коланът фиксира тялото към
седалката, то е неподвижно, и при внезапното форсирано движение на гръбначния стълб, и
то в шийния отдел, и последващо разгъване на шията, се получават тежки травматични
увреждания в шийния отдел, в ключително със счупване на шийни прешлени, вкл.тежка
контузия на гръбначния мозък или по – високи структури на мозъка, л. 298.
8
Горното означава, че независимо дали св. М. е бил с поставен предпазен колан или
не, той би получил описаните от първоначалната СМЕ травматични увреждания.
Описаните травматични увреждания, представляващи трайно затруднение в
движението на левия *** за срок по – голям от един месец, средно за около шест месеца, при
благоприятно протичане на оздравителния процес, представляват по смисъла на чл. 129,
ал.2, пр.2.2 вр. ал.1 НК, средна телесна повреда. Това произтича от естеството на
причинените травми, водещи до трайно затруднение в движението на левия *** за срок по –
голям от един месец, средно за около 6 мес. Това в пълна степен отговаря и на критериите
посочени в т. 10 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, относно наличието
на трайно затрудняване движението на ***, снагата или врата. В най – тесен смисъл,
причинената травма, представляваща Фрактура на задно – горния ръб на ацетабулума,
изместване към в ***, е сред описаните в литературата типични средни телесни повреди
(стр. 371, от Енциклопедичен справочник по съдебна медицина, от проф. Ст. Р. и доц. П.Л.,
изд. с. 2004 г).

Въз основа на приетата по делото АТЕ и впоследствие ДАТЕ, съдът приема, че в
действителност поведението на водача на МПС-то и подсъдим по делото не е било
съобразено с разпоредбите на ЗДвП, като са нарушени неговите разпоредби относно
правилата за движение, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на
пострадалия С. С. М..
Конкретните разпоредби, които е нарушил подсъдимия се свеждат до нарушаването
на разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.3 от НК, вменяваща на водачите на МПС, задължението да
не управляват МПС след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. В настоящия случай, както от собствените на
подсъдимия обяснения, дадени на л. 88 от делото се установява, че подсъдимият е пил бира
„изпихме по една двулитрова бира“, което показва, че той самият е изпил посоченото
количество бира. Установената концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия
въздух сочи, че същия е употребил алкохол в концентрация от 1,44 промила, установено с
техническо средство – Дрегер, „Alcotest 7510“, проба № 0038, което отчело наличие на
алкохол от 1,44 на хиляда в издишания въздух, съгласно протокол на л. 164 от ДП.
Подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, като не е бил в съС.ие
да контролира непрекъснато ППС, което управлява. Загубата на контрол върху
управляваното МПС е установена от АТЕ по несъмнен начин. Същата е започнала след
преминаването през десния завой и покрай последната къща по улицата, в участъка от 90 –
тия до 60,25 м., преди мястото на преминаване на предната лява гума от асфалтовата
настилка в затревената площ. Това ясно е подчертано от ВЛ на л. 247 от ДАТЕ. Това негово
действие е и в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал.1, т. 1 ЗДвП, съгласно която водачът
на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.
9
Подсъдимият не е упражнил контрол върху управлянато от него МПС и по отношение на
скоростта на движение, която според експертизата е била 53 км/ч. при допустими от чл. 21
ЗДвП само 50 км/ч. в населено място. От страна на обвинението не се претендира подобно
нарушение на чл. 15, ал.1, т. 1 ЗДвП и съдът при определяне на състявомерността на Д.ието
не приема, че такова е налице, а само чрез посочването му подчертава, установеното от
експертизата отклонение на движението на подсъдимия вляво, което доказва по безспорен
начин, че същия не е контролирал непрекъснато ППС-то, което управлява. От страна на
обвинението не се поддържа нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, относно превишението на
максимално допустимата скорост за движение в населено място, поради което съдът в тази
част е постановил оправдателен диспозитив, но осъществяването му е безспорен факт, който
също подчертава и доказва по несъмнен начин, че водачът на МПС не е упражнил поС.ен
контрол върху управляваното МПС. Според посоченото от ВЛ, причините за отклонение на
траекторията на движение на автомобила от дясната страна на платното за движение биха
могли да се дължат на вибрации и на хлабавини в ходовата част и кормилната уредба в
резултат от неравностите по пътя, л.8 от ДАТЕ, л. 245 от делото, предпоследен абзац.
Съгласно посоченото в АТЕ на л.86 от ДП, е установено, че поради фактическото съС.ие на
МПС-то след удара, което е със силно деформирана предна част, деформирани калници,
преден капак, таван, повредено предно окачване, липсващи предно и задно стъкло, счупени
предни фарове, счупени стъкла на вратите, различни деформации по купето, спукана предна
лява гума не е възможно да се извърши проверка на техническото му съС.ие. При
управление на МПС по неравна пътна настилка, както е посочено и в учебника
„Автотехническа експертиза“ ТУ София, 2005г., стр. 58 и следв., е напълно възможно да се
наруши равновесието в механичната система на автомобила, като в случай на напречна
неустойчивост той да измени направлението си на движение. В случая, обаче не е имало
неравности от такова естество, че да се отклони автомобила по начин, който да не подлежи
на коригиране от страна на водача. Самият водач, сочи, че при шофирането се стараел да
„избягва всякакви дупки“, което показва, че той е успявал да овладее до този момент
управлението на автомобила и да ги избягва, още повече, че съС.ието на пътя му е било
добре известно, той бил по – равен и по – хубав от другия възможен път. Това е продължило
докато в един момент „колата просто тропнала“ и те „се понесли във въздуха“. От друга
страна наличието на минимални хлабавини в кормилната уредба, ако те са в допустимите
граници, прави автомобилът технически изправен и безопасен, по смисъла на чл. 10, ал.1, т.
5 от Правилника за прилагане на ЗДвП. Съдът приема, че автомобилът, управляван от
подсъдим е бил технически безопасен, доколкото и самият той в обясненията си на л. 89 от
делото сочи, че автомобилът бил „абсолютно технически изряден“. Това означава, че не
„хлабавините“ са станали причина за отклонението на траекторията на движение на МПС-
то, а дори и да е имало отклонение поради вибрации или неравности, то водачът на МПС-то
е бил длъжен да коригира движението си и да се върне в най – дясната част на платното за
движение. Ако пък от своя страна е имало хлабавини, които са му били известни (макар той
да не съобщава за такива), то това го е задължавало с още по – голяма отговорност да
управлява и да упражнява поС.ен контрол върху движението на МПС-то. Изправни са били
10
и фаровете на автомобила, както сочи и самия подсъдим, който първоначално „обвинявал
фаровете си“, но след това разбрал, че това е резултат от мъглата. След ПТП-то е
невъзможно установяването на каквито и да е било технически неизправности, поради
тоталната щета, която то е причинило на МПС-то. Подсъдимият сочи, че „преди самия мост
не е възприел нещо“, както и че „е изпаднал в невидение за един много кратък момент“, л.
95 от делото, без да вижда мост, нито знак, нито нищо. Това показва, че макар и за кратко
подсъдимият не е упражнявал контрол върху движението на МПС-то. Водачът на МПС-то е
бил длъжен да отчете всяко изместване на траекторията на движение на МПС-то и да
упражни контрол върху движението на автомобила и да вземе мерки, да предприеме
коригиращи действия, с които да възстанови нормалното движение на автомобила в
крайната дясна част на платното за движение. В този смисъл е Решение № 164 от 14.IV.1988
г. по н. д. № 148/88 г., III н. о., Решение № 118 от 19.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 461/2020
г., I н. о., НК, и др., където е посочено, че задължението на водача на управляваното ППС да
го контролира непрекъснато по време на движението им включва внимателното и поС.но
наблюдение на пътната обстановка с цел да се предотврати настъпването на
пътнотранспортно произшествие, да не отклонява вниманието си, да следи внимателно,
непрекъснато и всеобхватно пътя, обстановката по него и движението на автомобила по
него, да се концентрира в достатъчна степен върху процеса на управление.
В установеното от ВЛ относно съС.ието на пътя е посочено, че пътната настилка на
разС.ие 90 м. преди моста е с множество кърпежи и неравности, без маркировка, със
затревени банкети. Самото изместване на траекторията на движение на автомобила е
станало в участъка от 90-60,25 м. преди мястото на падане, под остър ъгъл от 15°. В рамките
на това разС.ие, водачът е могъл да спре в опасната зона за спиране, която е от 61,45м., ако е
бил реагирал с натискане на спирачния педал. Следи от спирачен път не са установени, а
самия подсъдим също не сочи да е използвал спирачка. Той е продължил да се движи с със
същата скорост, с която е навлязъл в участъка с мъгла, от 53 км/ч. без да предприеме
действия за нейното намаляване или коригиращи действия за възстановяване на
траекторията на движение. Съдът намира, че водачът на МПС –то е имал достатъчно време
и разС.ие за да коригира чрез упражняване на контрол управлението на автомобила и върху
траекторията му на движение.
Според посоченото от вещото лице на л. 250, от началото на участъка с гъста мъгла
до мястото на напускане на пътя, разС.ието от 90м., водачът е изминал за 6,1 сек. Времето за
реакция на водача в конкретната обстановка е 2,33 сек. За това време, 2,33сек. Водачът е бил
в процес на възприемане на опасността от загуба на управление и е следвало да вземе
решение за реакция с аварийно спиране, но не е реагирал по никакъв начин, като за това
време автомобилът е изминал без контрол 34,25м. В оставащите 3,77 сек. Водачът не е
реагирал по никакъв начин, въпреки че вече е бил наясно със ситуацията.

Нарушен е и чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
11
атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.
По време на движението на автомобила, управляван от подсъдимия, времето е било
тъмно, нощно време, зима, ръмял е дъжд, слабо и недостигащо осветление от уличната
лампа, мокра пътна настилка. Имало е гъста мъгла, позволяваща намалена видимост до 5 м.
Всички тези обективни фактори на пътната обстановка не са били отчетени и съобразени от
водача на МПС-то. Само по себе си наличието на гъстата мъгла, приета за съществуваща,
единствено от обясненията на подсъдимия, доколкото единствения свидетел, пострадалия
М. не си спомня за такава, а всички останали свидетели са пристигнали на мястото на
инцидента значително по – късно, представлява по смисъла на § 6, т. 55 от ЗДвП и §1, т. 20
от ДР ППЗДвП „намалена видимост“. Наличните на пътното платно неравности, както сочи
и самия пострадал, че в пътния участък преди моста имало такъв, който имал „много дупки“,
бил „много зле“ и обобщава „преди моста има една къса отсечка, която е много зле“, л. 168
от делото. СъС.ието на пътя, вкл. и наличието на множество неравности, дупки и пр.,
представлява по смисъла на § 6, т. 37 от ЗДвП и §1, т. 19 от ДР ППЗДвП „ препятствие на
пътя“, доколкото е налице нарушаване целостта на пътното покритие, което създава
опасност за движението. Наличието на тези неравности, лошо съС.ие на пътната настилка
и пр.особености на пътя, вкл.наличието на мост и дере на река, са били добре известни както
на пострадалото лице, така и на подсъдимия. Самия той сочи, че е избрал път, който е „по-
малко неравен“, „по – хубав“ от другия възможен път, л. 89 от делото. Същия сочи, че
познава мястото много добре. Самият подсъдим сочи, че когато управлявал автомобила,
имал усещането, че е „на пътя и имам много дупки пред себе си и да внимавам с тях“, л. 93
от делото. Всичко това прави наличието на посочените препятствия „предвидими“ и добре
известни на водача.
Вещото лице, в първоначалната експертиза е посочило, че технически съобразената
скорост на движение на МПС-то, с оглед на далечината на видимост при движение на МПС-
то и при изправни къси светлини е била 42,1 км/ч., а при неизправни светлини е 37,6 км/ч. В
случай, че са били използвани дълги светлини, то скоростта е 56,6 км/ч., л. 87 от ДП. В
ДАТЕ, вещото лице, след установяване на новите факти относно съС.ието на пътя,
атмосферните условия и условията на видимост, а именно мокър и неравен пътен участък,
ръмеж, намалена видимост до 5м., поради нощното време и наличие на мъгла, слабото
улично осветление, липса на маркировка, светлоотразителни елементи, пътни знаци,
мантинели и други средства за обезопасяване, е установил, че технически безопасната
скорост на движение е била 6,3 км/ч., л. 248 от делото. Посочено е още, че водачът е имал
възможност да избегне настъпването на ПТП, ако е бил предприел аварийно спиране в
опасната зона от 61,45м. и би могъл да спре на разС.ие до 28,55м. преди мястото на
напускане на пътя и да избегне падането в речното корито, л. 250.
12
От експертизата се установява, че при правилни действия от страна на водача,
незабавно аварийно спиране или движение с ниска скорост, същия е имал възможност да
контролира управлението на автомобила и да предотврати настъпването на ПТП-то. Това
аварийно спиране е могло да стане на разС.ие до 28,55м., а движенето на ниска скорост,
което е позволявало и поС.ното упражняване на контрол върху движението при конкретните
обективни фактори и условия на пътя е било при скорост от 6,3 км/ч. Като не е намалил
скоростта си на движение и не е започнал да извършва аварийно спиране от момента, в
който е възникнала опасността за движението му, попадането в участъка с намалена
видимост, на разС.ие не по – малко от 61,45 м., попадащ в зоната на участъка с мъгла от 90-
60,25 м., опасност, която той е могъл и е бил длъжен да възприеме, подсъдимият е причинил
ПТП с материални щети, но и с причиняване на средна телесна повреда на пътуващия до
него св. С. С. М..
Несъобразяването с конкретното съС.ие на пътя, атмосферните условия и условията
на видимост - мокър и неравен пътен участък, ръмеж, намалена видимост до 5м., поради
нощното време и наличие на мъгла, слабото улично осветление, липса на маркировка,
светлоотразителни елементи, пътни знаци, мантинели и други средства за обезопасяване са
довели до нарушение и на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Самият водач е могъл да използва и дълги светлини, доколкото чрез тях ще си
осигури по – широк и по – дълъг периметър на видимост, а използването им в този пътен
участък не е било забранено от чл. 70, ал. 2 ЗДвП.
Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП изисква от водача не само да познава или да има
възможност да възприеме и да опознае пътната обстановка, но и да действа съобразно нея,
така че при опасност да може да спре превозното средство. Неизпълнението на това
задължение води до възникване на юридическа отговорност за транспортно нарушение, а
настъпването и на предвидените в НК последици, като конкретно относими към настоящето
дело – причиняването на средна телесна повреда е основание за търсене на наказателна
отговорност за извършено транспортно престъпление.

От гореизложеното, съдът приема, че от обективна страна, подсъдимият е
осъществил основния състав на престъплението по чл. 342, ал.1 НК, като при управляване
на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение и е допуснал
причиняването на телесна повреда на св. С. С. М.. Установено по несъмнен начин по делото
е нарушаването на правилата на чл. 5, ал.3, т. 1, чл. 20, ал.1 и ал. 2 ЗДвП. Нарушени са
разпоредбите на чл. 5, ал.3 от ЗДвП, относно забраната за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда; на чл. 20, ал.1 от ЗДвП относно
задължението на водача на МПС да е в съС.ие да контролира непрекъснато ППС, което
управлява както и и на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, относно задължението за съобразяване на
скоростта на движението с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на
пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в съС.ие да спре пред всяко
13
предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението. Извършеното от подсъдимия нарушение на
правилата за движение е станало в пияно съС.ие, също установено по несъмнен начин, чрез
употребата на алкохол над 0,5 промила, конкретно от 1,44 промила. В резултат на
допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение е причинено ПТП, в
резултат на което е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 вр. ал. 1
НК на С. С. М. от с. з.О, изразяваща се в контузия на *** (фрактура на *** вдясно),
контузия на ***, изкълчване на лява ***, травматично разкъсване на ***, фрактура на *** с
нарушено *** на същата, фрактура на ****, изместване към в ***, изразяваща се в трайно
затруднение на движението на левия *** за срок по – голям от един месеца, средно за шест
месеца. Нарушаването на правилата за движение е в пряка причинно- следствена връзка с
настъпилия съставомерен резултат.

Тези основни и допълнителни признаци на извършеното от подсъдимия Д.ие,
определят неговата правилна пенална квалификация като такава по чл. 343, ал.3, педл.1-во,
б. „а”, предл. 2-ро, във вр. ал.1, б. „б”, предл. 2-ро и във вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост. Самото
нарушение на правилата за движение, посочени в разпоредбите на чл. 5, ал.3, т. 1, чл. 20,
ал.1 и ал. 2 ЗДвП е умишлено, при пряк умисъл, докато подсъдимият е правоспособен водач
на МПС, участник в движението и като такъв знае и е длъжен да спазва правилата за
движение по пътищата, гарантиращи безопасност за всички участници в движението.
Самото ПТП и настъпилите съставомерни правни последици са резултат на проявена
от страна на подсъдимия непредпазливост. Конкретната проявна форма на
непредпазливостта е небрежност или несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл. 11
ал.3, пр.1 НК. Това е така, доколкото подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на Д.ието, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди, още
повече, че пътният участък по който се е движел му е бил добре познат. Същия е следвало да
коригира поведението си като водач и да се съобрази с правилата за движение, по начин да
гарантира както на себе си, така и на останалите участници в движението безопасност на
пътя.
В случая съдът намира, че не се установяват данни по делото, които да оневиняват
подсъдимия и в този смисъл настъпилото ПТП и причинените от него телесни повреди не са
резулатат от случайно Д.ие по смисъла на чл. 15 от НК. Подсъдимият е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, още повече че познава неравностите на
пътя, известно му е наличието на недобра сигнализация, наличието на мост и дере на река,
които при спусналата се внезапно гъста мъгла, позволяваща намалена видимост до 5 м., за
която единствено и само подсъдимият сочи, са изисквали от него още по – отговорно и
коригиращо поведение. Вместо това, водачът е продължил да се движи със скорост над
позволената за населено място от 53 км/ч, която е била многократно завишена спрямо
14
безопасната скорост на движение от 6,3 км/ч.

Причина за извършване на Д.ието е нарушването от страна на подсъдимия на
правилата за движение по пътищата, регламентирани в закона за движение по пътищата.
Сред конкретните фактори и предпоставки за извършване на престъплението са
употребеното количество алкохол, което макар и измерено значително след ПТП-то, самото
ПТП е станало преди 01,55ч., мужду 01 ч.- 01,30 ч., доколкото самия подсъдим се е обади на
тел. 112 в 1,55ч., след ПТП-то, след опитите му да се справи сам с последиците от него, като
обезопаси пострадалия, след обаждането му на св. К. Б. и неговото пристигане на място.
Протоколът за алкохолната проба сочи, че тя е нправена във време 03:18:49 ч., л. 163 от ДП.
Но дори и измерена по – късно от момента на настъпване на самото ПТП пробата е отчела
не малко количество алкохол, конкретно измереното е било 1,44 промила. Алкохолът в тази
кончентрация е забавил времето за реакция на водача с до 26%, съгласно посоченото на стр.
23 от цитирания Енциклопедичен справочник по съдебна медицина, воденето на разговори
със спътника, както и недостатъчното наблюдение на пътя и пътната обстановка. Пак там е
посочено, че при концентрация на алкохол от 1 промил се наблюдават излишна
самоувереност, моторни, сензорни и психични смущения, а до 2 промила, се наблюдават
нарушения в координацията, ориентировката, равновесието и пр. Това обяснява и липсата
на критичност на водача, когато автомобилът е започнал да се отклонява от траекторията си
на движение, движейки се под ъгъл от 15° в продължение на 60,25 м. преди мястото на
пропадане в дерето.
Сред останалите предпоставки за извършване на престъплението са отклоняването на
вниманието на водача, поради това, че в колата подсъдимия и спътникът му са разговаряли
за автомобила.
При определяне на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът се съобрази с
нормата на чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2-ро, която предвижда в случай, че нарушаването на
правилата за движение при управление на МПС и в пияно съС.ие е причинена средна
телесна повреда, наказание лишаване от свобода от една до шест години.
При определяне на наказанието, съдът се съобрази и с нормата на чл. 54 от НК, като
отчете, че извършеното от подсъдимия Д.ие е с висока обществена опасност. Чрез
нарушаване на законодателните мерки, гарантиращи безопасност на движението и на
участниците в него, се цели защита на още по – високо благо, каквото е човешкият живот.
Обществената опасност на извършителя не е висока. Той е неосъждан, няма и
административни наказания по ЗДвП, освен едно единствено преди Д.ието, предмет на
делото, за превишена скорост, което показва, че е лице спазващ правилата за движение, а
извършеното престъпление е единичен инцидентен случай в неговия живот.
Конкретните подбуди за извършване на престъплението, се основават на изпития
алкохол, който е дал кураж и увереност на водача, че ще успее да управлява автомобила
безопасно, ще успее да премине през участъкът с мъгла без да излезе от пътното платно и
15
така да закара своя спътник до дома му невредим, както и той самия да се прибере у дома си.
При определяне на наказателната отговорност на дееца, съдът отчете наличието на
многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, а именно – пълното съдействие на
разследването, оказаната от него първа помощ на пострадалия, направил е всичко зависещо
от него да намали и облекчи болките на св. М., непосредствено сред падането на автомобила
в дерето. Оказаното съдействие, помощ и подкрепа, вкл. и финансова такава, платил му е
здравните осигуровки, платил е 1000лв. и е дал още за шина/протеза 440лв. През цялото
време на болничния престой, около 20 дни, се интересувал от съС.ието на пострадалия – л-
91 и се е интересувал дали има нужда от нещо, вкл. и от пари за закупуване на лекарства и
помощни средства. Пострадалият също потвърждава положените от подсъдимия грижи –л.
169 от делото, както по време на ПТП-то (подсъдимият го покрил с одеяло, повдигал колата
за да облекчи болките му), така и след това, дал на майка му пари за здравни осигуровки и
др. лично самият подсъдим се е обади на тел. 112, което съдът приема като проявена
отговорност и загриженост за пострадалия. В този смисъл е Решение № 108 от 7.10.2020 г.
на ВКС по н. д. № 477/2020 г., III н. о., НК.
Подсъдимият изразява дълбоко съжаление за случилото се както по отношение на
причинената на св. М. травма, така и за отражението на ПТП върху него самия и
семейството му. Оценява случилото се с нужната самокритичност и опасения от възможните
по – тежки резултати от това. Съжалява за случилото се и самият той трудно успява да
преодолее психическата травма от преживяното.
Съдът отчете и като отегчаващо вината на подсъдимия поведение,
самонадценяването на възможностите, въпреки изпития алкохол. Обстоятелството, че е
познавал добре пътя и въпреки това липсата на адекватно поведение са сред отегчаващите
вината обстоятелства.
Предвид на цялостния анализ, съдът прие единодушно, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при което предвидения най – нисък размер на
наказанието се явява несъразмерно тежко, при което и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 НК,
определи наказанието, под най – ниския предвиден от закона размер от една година, с
наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
На основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът намери, че изтърпяването на наказанието
следва да бъде отложено за срок три години.
Съдът призна подсъдимия за невиновен по обвинението, включващо нарушение и на
правилата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, относно движение със скорост, превишаваща максимално
разрешената скорост за движение в населено място от 50км/ч., което не се поддържа от
представителя на обвинението.

На основание чл.343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът лиши подсъдимия от право
на управление на МПС за срок от 1 год. и 6 мес.
16

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал.1 от НК, приспадна изцяло от срока на наказанието
по чл. 343, ал.3, педл.1-во, б.”а”, предл.2-ро, във вр. ал.1, б.”б”, предл.2-ро и във вр. чл. 342,
ал.1 от НК, времето, през което подсъдимият е бил задържан по административен ред със
Заповед № ****/**** г. на РУ Н. П, за срок от 24 часа, считано от **** г. в 03,18ч. до **** г.
в 08,10ч.

На основание чл. 59, ал.4 от НК, приспадна изцяло от срока на наказанието по
чл.343г от НК, времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от
право на управление на МПС за срок от 18 (осемнадесет) месеца, постановено със Заповед за
налагане на ПАМ № 20-0307-000272/**** г.на Началник група към ОДМВР Шумен, считано
от **** г. до 07.06.2022 г.

Подсъдимият беше осъден да заплати направените по делото разноски на основание
чл.189, ал.2 от НПК, включващи тези направени по ДП № *** г. на РУ Н. П, в размер
1367,68 лв., които бяха присъдени в полза на ОД МВР Шумен, както и направените в
съдебната фаза на делото, в размер на 1709,50 лв. в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт – ВСС и платими по сметка на НПРС.
Относно веществените доказателства по делото, съдът постанови, на основание чл.
306, ал.1, т. 4 от НПК, вещественото доказателство по делото, МПС, л.а „Фолксваген Поло“
с ДК № Н 2577АР, намиращо се в двора на РУ Н. П, иззето с протокол за оглед на
местопроизшествието от **** г., л. 49-50 от ДП № *** г. на РУ Н. П, да се върне на
собственика му Х. Р. Х., а вещественото доказателство – 1 бр. CD диск, съдържащ записи
относно обаждане на тел. 112, намиращ се на л. 182 от ДП № *** г. на РУ Н. П, да остане на
съхранение по делото в срока за неговото пазене.

Воден от горните съображения съдът постанови присъдата си и счита, че същата ще
постигне целите на наказанието по чл. 36, ал.1 НК, личната и генерална превенция спрямо
подсъдимия и останалите водачи на МПС.

Мотивите изготвени на 23.12.2022г.

Районен съдия:.................................
Галина Н.а
17
Съобщи за изтекли лични данни