№ 4
гр. София , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601303 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане на 30.10.2020г., с вх. № 961238, от осъдения В.
Т. Б. за възобновяване на НОХД № 191/2018г. на РС-Ихтиман, потвърдено с
решение по ВНОХД № 109/20г. на ОС-София.
В искането се сочи, че са допуснати съществени нарушения по
смисъла на чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Бил нарушен материалният закон.
Посоченото в съдебните актове НП №16-0340-000232/31.03.2016г. на РУ-
МВР гр.Септември му било връчено неприсъствено, което било достатъчно за
ангажиране на административнонаказателна отговорност, но субективната
страна на състава на престъплението по чл.343в, ал. 2 от НК подлежала на
доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства
и доказателствени средства. Недопустимо било умисълът на дееца за
извършване на това престъпление да се обосновава само от законовата
фикция по чл.58, ал.2 от ЗАНН / в т.см. Тълкувателно решение №1/2016г. на
ОСНК на ВКС /. Поддържа, че влезлият в сила съдебен акт не бил мотивиран,
тъй като съдът не бил посочил защо не кредитира показанията на св.А. Г.. Бил
се позовал единствено на показанията на полицейските служители св.В., Ц. и
1
Л., които били противоречиви пред съда. Кредитирани били тези, дадени от
тях на ДП, което само по себе си било процесуално нарушение. Св.А. Г. бил
очевидец на случилото се и е категоричен в показанията си, че осъденият не
бил управлявал автомобила, а само му помагал да отстрани възникнала
повреда по същия. Липсата на мотиви относно посоченото по-горе се явявало
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК.
Моли на основание чл.425, ал.1, т.2 от НПК да бъде отменена
влязлата в сила присъда по НОХД №191/2018г. по описа на РС- Ихтиман и да
бъде признат за невинен, алтернативно - на основание чл.425, ал.1, т.1 от
НПК да бъде върнато делото за ново разглеждане на друг състав на РС-
Ихтиман.
В съдебно заседание пред САС защитата на осъдения Б.- адв.С.,
поддържа молбата му по изложените в нея мотиви. Поддържа, че неправилно
е приложен закона и наказанието било явно несправедливо. Събраните по
делото доказателства не подкрепяли фактическата обстановка, приета в
мотивите на присъдата на РС-Ихтиман и решението на СОС. Осъденият не
бил управлявал автомобила, а същият е бил спрял поради техническа авария.
Същият бил управляван от св.Г..
В лична защита осъденият Б. поддържа казаното от адвоката си.
Пред въззивния съд прокурорът, представляващ САП, дава
заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение. Не били допуснати твърдените в него процесуални нарушение и
такива на материалния закон, а наложеното наказание било справедливо.
В последната си дума осъденият Б. моли да бъде уважено искането
за възобновяване.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличието на релевираните основания за
възобновяване, намери следното:
Искането на осъдения Б. за възобновяване на производството по
делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл.420, ал.2 от
НПК и в срока по чл.421, ал.3 от НПК, спрямо влязъл в сила подлежащ на
възобновяване по чл.419 от НПК съдебен акт.
2
Разгледано по същество същото е неоснователно.
С присъда № 43 от 15.04.2019г. по НОХД №191/2018г., Районен съд-Ихтиман е признал
подсъдимия В. Т. Б. / със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че
на 07.03.2017 год. около 21,36 часа в ***, обл.***, в района на кръстовището
на бул.“Димитър Попов” с ул.“Шести септември“, е управлявал моторно
превозно средство - л.а. марка „Фиат“, модел „Дукато“ с per. № ***, без
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото
деяние с Наказателно постановление № 16-0340-000232/31.03.2016г. на РУ на
МВР гр.Септември, влязло в законна сила на 29.11.2016г., за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление -
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.343в,
ал.2 от НК и чл.36 и чл.54 от НК му е наложил наказания „лишаване от
свобода“ за срок от една година и „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева.
С решение от 29.09.2020г. по ВНОХД № 109/2020г. Софийски
окръжен съд е потвърдил изцяло присъдата на Районен съд-Ихтиман.
При осъществената извънредна съдебна проверка САС не констатира
сочените от осъденото лице и неговия защитник нарушения на процесуалните
разпоредби, вменяващи задължения на съдебните инстанции за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, обусловили
пороци при доказателствения анализ и довели до погрешни констатации по
основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното
престъпление и неговото авторство в лицето на подсъдимия.
Противно на поддържаното от защитата, в хода на проведеното
наказателно разследване безспорно е установено, че именно В. Т. Б. е
извършител на престъпното деяние по чл.343в, ал.2 от НК.Първостепенният
съд е направил изводите си след обсъждане и преценка на събраните по делото годни доказателства,
инкорпорирани чрез свидетелските показания на разпитаните по делото полицейски служители, участвали в
извършената по отношение на Б. проверка – В., Ц. и Л., както и писмените доказателствени средства – актове за
установяване на административнонаказателно нарушение, наказателни постановления, справка за нарушител-
водач и справка от ОДМВР –София, сектор „ПП“, прочетени на основание чл.283 от НПК.
Посочената доказателствена съвкупност е интерпретирана адекватно от първостепенния съд и
въззивния съдебен състав, при съблюдаване на източника на доказателства. Гласните доказателствени средства са
подложени на необходимия анализ. Поради отсъствието на констатирани съществени противоречия, правилно
инстанционните съдилища са кредитирали изцяло показанията на разпитаните като свидетели полицейски
служители - В., Ц. и Л.. Съдържащата се в тях информация е придобита въз основа на непосредствените им
възприятия в хода на полицейската проверка. Посредством процесуалната техника, предвидена в чл.281, ал.4,
3
вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК, като доказателство по делото са приобщени и показанията, които свидетелите В. и Ц. са
давали на досъдебното производство. Липсата на спомен при тях в случая е обяснима с естеството на професията
им и многобройността на сходни проверки, с които се срещат в практиката си. Същевременно, липсват основания
за съмнение относно достоверността на разказа им единствено поради факта на служебната им ангажираност с
този случай, при който са установили извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, респ. са
задържали водача на МПС - осъдения Б.. Внимателният анализ на подробните показания на всеки от тях доведе и
настоящия състав до извод, че в хода на извършената полицейска проверка, именно Б. е бил лицето, което е
управлявало МПС. В тази връзка, правилно инстанционните съдилища не са кредитирали показанията на
свидетеля А. Г., допуснат до разпит по искане на защитата на подсъдимия. Последният излага версия, в която
сочи самия себе си като водач на превозното средство, както и подробности, свързани с въпросния ден и
техническото състояние на автомобила. Показанията на този свидетел освен, че са многословни и съдържат
множество неотносими към случая подробности, са и очевидно тенденциозни. Същите са опровергани по един
категоричен начин от последователните твърдения в показанията на посочените по-горе полицейските
служители, които пряко са възприели осъдения Б. като лицето, управлявало превозното средство. В същата
насока са и съставените по повод на тази проверка документи – два броя АУАН и протокол за медицинско
изследване именно по отношение на Б., които при това последният е подписал като водач на МПС-то без
възражения. Липсва каквато и да е причина полицейските служители да ангажират
административнонаказателната отговорност, респ. да извършват проверка за употреба на алкохол и шофьорска
правоспособност по отношение на трето лице, в какъвто смисъл са твърденията на св.Г.. Не могат да бъдат
аргумент в подкрепа на лансираната версия и показанията на св.Л., който не е бил очевидец на събитията, а
единствено възпроизвежда пред съда факти и обстоятелства, станали му известни по косвен път, от преразказа
на самия Б.. По несъмнен начин, посредством извършени справки, по делото е установен и другият елемент от
обективния състав на престъплението – деянието да е извършено в едногодишен срок от наказването на
извършителя по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
В заключение може да се посочи, че в доказателствената дейност на първостепенния съд не се
констатират каквито и да е пропуски. Внимателно са обсъдени доказателствата, като е взета предвид и отчетена
природата на техния източник. В този смисъл, неоснователна е и претенцията за немотивираност на съдебните
актове, респ. наличие на съществено процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК.
Въззивният съд като цяло е възприел доказателствената интерпретация
на първия съд с решението си /след като е подложил на собствена преценка
годните доказателства и доказателствени средства, относими към
установяване на правно релевантните факти/ и е изложил съображенията си
за пълно споделяне на фактология на деянието, както е възприета от първата
инстанция. Изводът на въззивната инстанция, че фактическата обстановка е
правилно установена от първоинстанционния съд, не почива на недопустими
предположения, а е резултат на съпоставянето на гласните доказателства и на
обективната и логична тяхна интерпретация.
Съдебните инстанции са дали правилна юридическа оценка на
приобщените доказателствени източници. В съответствие с установените по
делото факти, законосъобразно е прието, че В. Б. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.343в, ал.2 от НК. Основание за
ангажиране на наказателната отговорност на дееца е установеното по делото,
че същият е управлявал моторно превозно средство, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за същото деяние
/инкриминирано е наказателно постановление №16-0340-000232/31.03.2016г.
на РУ на МВР гр.Септември, влязло в законна сила на 29.11.2016г., за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление/.
В искането за възобновяване се поддържа и основанието по чл.422,
4
ал.1, т.5, във вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на
наложеното на Б. наказание.
Претенцията за намаляване на размера на наказанието лишаване от
свобода е неоснователно, с оглед на това, че то кореспондира с изброените в
съдебните актове отегчаващи отговорността обстоятелства –обремененото
съдебно минало на дееца и многократното му санкциониране по
административен ред за различни нарушения на правилата за движение по
пътищата. Наложеното наказание на минималния предвиден с специалната
норма размер от една година лишаване от свобода е напълно адекватно на
сравнително ниската степен на обществена опасност на самото деяние, от
което не са произлезли други вредни последици, както и на сравнително
високата такава на Б., който се манифестира с лошите си характеристични
данни. Намаляване на наказанието лишаване от свобода в случая би било
възможно единствено с приложението на редукцията, предвидена в чл.55 от
НК, за което обаче няма никакви предпоставки, особено при наличието на
горепосочените отегчаващи отговорността обстоятелства. Кумулативно
предвиденото в закона наказание „глоба“, определено от съдилищата на
минималния предвиден в закона размер от 500 лева, също напълно
съответства на релевантните за отговорността обстоятелства, както и
имущественото положение на наказаното лице. Следва да се посочи, че за да
се породи за третата инстанция правомощието за изменение на присъдата по
реда на възобновяването е необходимо да е установено, че размерът и видът
на наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на
деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. От изложеното по-горе е
видно, че данни в тази насока не са налице.
Предвид на изложеното САС, НО, 7 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Т. Б. за
възобновяване на НОХД № 191/2018г. на РС-Ихтиман, потвърдено с решение
по ВНОХД № 109/20г. на ОС-София.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6