ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20849
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110161785 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от М.
А. Т., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответниците, че страните по делото, не са обвързани съответно от сключения между
ищцата и първия ответник договор за паричен заем № 4296396/26.10.2021 г., поради
неговата нищожност и противоречие със закона – липса на реквизити и неправилно
посочване на годишен процент на разходите („ГПР“), и сключения между ищцата и
втория ответник договор за предоставяне на гаранция № 42996396/26.10.2021 г., който
обезпечава предходния договор, поради неговата нищожност поради противоречие със
ЗЗД, ЗПК и ЗПК и за обявяване за нищожността на втория договор поради
противоречие с добрите нрави, тъй като не е породил правни последици и че същият
обезпечава нищожна кредитна сделка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, както и писмен отговор от ответника „Файненшъл България“
ЕООД.
Съдът намира за неоснователно обективираното в писмения отговор на
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД искане по чл.213 ГПК, доколкото след
служебно запознаване с посоченото в отговора производство по гр.д.№ 61790/2024 г.
по описа на СРС, 28 състав се установява, че същото е на различен /по- късен/ етап
/обявено за решаване/. Отделно от предходното, отново при извършената служебна
справка, съдът установи, че гр.д.№ 61790/2024 г. по описа на СРС, 28 състав е
образувано, въз основа на подадена от М. А. Татеосеян срещу „Изи асет
мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ ЕООД искова молба, с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответниците, че страните по
делото (и по съответните договори) не са обвързани съответно от сключения между
ищцата и първия ответник Договор за паричен заем № 4296396/26.10.2021 г. поради
неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизити и
неправилно посочване на годишен процент на разходите („ГПР“), и сключения между
ищцата и втория ответник Договор за предоставяне на гаранция № 4296396/26.10.2021
г., който обезпечава предходния договор, поради неговата нищожност поради
1
противоречие със закона или липса на основание, евентуално – за обявяване за
нищожни само на клаузите на чл. 4 и чл. 2, т. 8 от първия договор, и на чл. 3, ал. 1 от
втория поради противоречие със закона – неравноправност. Предметът на делото е
установяване на нищожност на договор за паричен заем, различен от настоящия
договор, което по-скоро ще затрудни хода на производството в случай, че бъде
изпратено за присъединяване и настоящото дело. Неоснователно е и възражението на
ответниците за нередовност на исковата молба, тъй като не е заплатена дължимата по
производството държавна такса. В указания от съда срок по делото са представени
доказателства за внесена държавна такса в определен по реда на чл.73, ал.4 ГПК
размер, както и неоснователно е възражението на ответника за липса на пълномощно
от процесуалния представител на ищеца адв. Е. И., находящо се по делото /л.19-гръб/.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението за недопустимост на
установителните искове, направено от втория ответник, е неоснователно, като
съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от 23.11.2023 г. по
дела C‑321/22 Provident Polska, потребителят винаги има интерес да предяви и
установителен иск за неравноправност на клаузи в сключен от него договор, ако това
може да обслужи друга претенция – в случая тази по осъдителния иск срещу първия
ответника, поради което тези искове са допустими.
Към исковата молба са представени писмени документи, които са относими и
допустими към предмета на спора, поради което следва да бъдат приети като писмени
доказателства. Следва да бъде уважено и искането за допускане на съдебно –
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с
призоваване на страните и съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с
оглед изложените в исковата молба и отговорите твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор на ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД искане по чл.213 ГПК за присъединяване на производството към
предходно образувано в съда гр.д.№ 61 790/2024 г. по описа н СРС, 28 състав, както и
възражението за нередовност на исковата молба.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, при възнаграждение в размер на 500,00 лева, платимо от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението. НАЗНАЧАВА за вещо
лице ГЕОРГИ ХРИСТОВ ХРИСТОВ – тел. **********, което да се призове след
внасяне на депозита.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.10.2025 г. от 10.15 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
2
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговорите на ответниците, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответниците възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І.1. В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с първия ответник
Договор за паричен заем № 4296396/26.01.2021 г., с който на ищцата били отпуснати
1000,00 лева потребителски кредит, при условие да ги върне на вноски, с общ размер
на вноските 1070,48 лева, последната с падеж на 18.02.2022 г., като заплати и
възнаградителна лихва от 40 % годишно, като в договора е посочен ГПР от 46,19 %. В
същия ден поради задължение по третата алтернатива ищцата сключила с втория
ответник другия оспорен договор – Договор за предоставяне на гаранция №
4296396/26.01.2021 г., с който последният се съгласил да поръчителства на ищцата по
договора с първия ответник възмездно, като за това ищцата му заплати 473,52 лева
възнаграждение на вноски, платими с тези на кредита, като парите се заплащат на
първия ответник. Излагат се доводи, че поради връзката между двата договора това
възнаграждение е следвало да се включи по договора за кредит, което не е направено,
поради което същият е нищожен, включително и поради това, че за да се сключи
договорът е използвана заблуждаваща търговска практика, а също така и защото не са
посочени компонентите, от които е изчислен ГПР. Нищожен бил и договорът за
поръчителство, тъй като с него основният кредитор целял да заобиколи задълженията
си за предварителна проверка на кредитоспособността на ищцата, като обезпечението
всъщност покривало разходи по кредита и целяло да ги увеличи, а също така
договорът бил нищожен като обезпечаващ нищожна сделка. Претендира разноски.
2. В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Изи асет
мениджмънт“АД, с който предявените срещу него искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Искът не бил допустим, поради липса на правен
интерес от ищеца. Поддържа се, че съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 5
от ЗПК само клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се стичат за
нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада към последващи плащания по
кредита. Договорът за потребителски кредит бил в съответствие с изискванията на
чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, както лихвеният процент по процесния договор бил фиксиран
и ясно посочен в чл. 2, т.6 от договора – 40% и условията за прилагането на лихвения
процент също били записания в същия. Поддържа, че заемодателят нямал задължение
3
да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията на договора. Годишният
процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита в съответствие
с чл. 19, ал.1 ЗПК. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не се
включвало при изчисляване на ГПР, тъй като не било част от общия разход по кредита
за потребителя, с оглед дефиницията на „общ разход за потребителя“, дадена в § 1, т. 1
ДР ЗПК. Поддържа, че разходите по за предоставяне на гаранция и в частност –
уговореното по него възнаграждение не е следвало да бъдат включени в годишния
процент на разходите по договора за кредит, като единственият разход за потребителя
била предвидената в договора възнаградителна лихва. Иска отхвърляне на исковете.
Претендира разноски и възразява за прекомерност на тези на ищцата.
3. В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално –
като неоснователен. Счита, че процесуалното поведение на ищцовата страна за
инициира настоящото производство, представлява злоупотреба с право и съзнателен за
обогатяване. По същество искът бил неоснователен, защото ищцата сама се била
съгласил да сключи договора, с който вторият ответник да стане поръчител по
договора с първия, като за това да получи пари. Законът за потребителски кредит не се
прилагал, тъй като не бил относим към договори за платено поръчителство. Договорът
имал ясна цел и обезпечавал задължение по действителен договор за кредит, като
страните били договорили възнаграждението индивидуално и ищцата се съгласил с
това. Ищцата не бил подведена и знаела за какво се задължава. Иска се прекратяване
на спора по исковете срещу втория ответник, евентуално – отхвърлянето им.
Претендират се разноски. Оспорва се ищцата да има право да ползва безплатна
адвокатска помощ.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са предявени срещу първия ответник установителен отрицателен
иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр и чл. 143, ал. ЗЗП, и
субективно съединен при условия на кумулативност установителен искове срещу
втория ответник – за нищожност с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето
ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и
10 ЗПКр, и чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, като разпределя доказателствената
тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по
начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да се
отдели обстоятелството, че ищцата е сключила с първия ответник Договор за паричен
заем № 4296396/26.10.2021 г., с който на ищцата били отпуснати 1000,00 лева
потребителски кредит, като в договора е посочен ГПР от 46,19 %, и че ищцата е
сключила с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция №
4296396/26.10.2021 г., с който последният се е съгласил да обезпечи договора за
кредит, а в чл. 3, ал. 1 от този договор е предвидена цена за осигуряване на
поръчителството от 473,52 лева.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
4
В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1,
предл.1-во ЗЗД вр. чл.22 ЗПК /срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД/ и с
правно основание по чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК /срещу ответника
„Файненшъл България“ ЕООД/, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по
договор за паричен заем № 4296396/26.10.2021 г.и договор за поръчителство, сключен
във връзка с договор за паричен заем № 4296396/26.10.2021 г., както и че първият от
тях противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка.
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове с правно
основание по чл.26,ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за
паричен заем и на договора за предоставяне на поръчителство поради накърняване на
добрите нрави, е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че
договорите накърняват добрите нрави, респ., че договорът за паричен заем е сключен
при заобикаляне на закона /по предявения евентуален иск по /чл. 26, ал. 1, предл. 2 от
ЗЗД/.
V. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: ищецът е сключил с първия ответник
Договор за паричен заем № 4296396/26.10.2021 г., с който на ищеца били отпуснати
100,000 лева потребителски кредит, като в договора е посочен ГПР от 41,21 %, и в чл.
4 от същия е уредено задължение на ищцата да учреди обезпечение чрез поръчител
или банкова гаранция в 3-дневен срок от сключване на договора, и че ищеца е сключил
с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция № 4296396/26.10.2021 г., с
който последният се е съгласил да обезпечи договора за кредит, а в чл. 3, ал. 1 от този
договор е предвидена цена за осигуряване на поръчителството от 473,52 лева.
VІ. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните
не сочат доказателства.
Страните сочат доказателства за правнорелевантните факти
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5