№ 7000
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110172620 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
23.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори юни през две хиляди и двадесета и втора година, в състав:
ПРEДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 72620/2021 г.по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от М. ГР., гражданин на Руската федерация срещу „Б ЕР“
АД, като се твърди, че между страните бил сключен договор за въздушен превоз. Поддържа,
че ответника следвало да извърши редовен полет FB718 по дестинация Санкт-Петербург,
Пулково – Варна на 06.08.2018 г., с планиран час на излита 08:40 ч. и планиран час за кацане
11:40 ч. Навежда доводи, е в деня на полета се бил явил на летището и бил преминал
всички необходими проверки, но полета закъснял над 3-часа спрямо планираното
разписание, като бил кацнал в 16:40 ч. Излага съображения, че с оглед нормата на чл. 7, §1,
б „б“ от Регламент № 261/2004 му се дължало обезщетение в размер на 400,00 евро. Твърди,
1
че разстоянието между двете летища е 1851 км. Поддържа, че е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника би възразил, поради което имал правен интерес от
предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираната
сума, както и да бъде осъден да заплати сторените деловодни разноски.
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който е
направен отвод за нередовност на исковата молба, като се оспорва автентичността на
пълномощното за процесуално представителство. По същество искът се оспорва, като сочи,
че претенцията е погасена по давност. Иска отхвърляне на претенцията.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективни, кумулативно съединени,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент № 261/2004, във вр. чл. 65 ЗГВ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Спорното материални притезателно право е обусловено от проявлението в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
да е налице валидно сключен договор за въздушен превоз на пътници; 2) да е налице
закъснение на полета над допустимото в Регламент № 261/2004, като разстоянието на полета
е над 1500,00 км.
Представе е електронен билет от който се установява, че между М. ГР. и „Б ЕР“ АД е
сключен договор за въздушен превоз по дестинация Санкт Петербург – Варна с полет №
FB718, който е с дата 02.08.2018 г. с час на заминавне 08:40 ч. и час на пристигане 11:40 ч.
Основен превозен документ при договор за превоз на пътници е билетът. Билетът е
документ за еднократно пътуване с едно превозно средство или за комбинирано еднократно
пътуване за определено време. Често се издава и т.нар. електронен билет. Електронният
билет се свързва с въздушния превоз – издава се от електронната система и се изпраща в
електронен формат на пътника срещу заплащане. Билетът има доказателствено значение
относно сключването на договора – арг. чл. 66, ал. 1 ЗГВ. Следователно, при липсата на
надлежно оспорване на предственият самолетен билет, съдът намира, че между страните е
установено, че е възникнало правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 65 ЗГВ с договора за превоз на пътници по
въздуха превозвачът се задължава да превози със свое или с наето, или предоставено за
ползване на лизинг въздухоплавателно средство пътника и багажа му от едно място на
друго срещу заплащане на превозна цена. Тоест, сключеният между страните договор
разкрива правната характеристика на едно двустранно, консенсуално, неформално,
възмездно, комутативно съглашение по силата на което превозвачът поема задължението да
превози пътника и багажът ми до уговореното местоназначение (дестинация), а пътникът се
задължава да заплати превозната цена. Изпълнението на тези облигаторни задължения е в
изпълнение на договора, а не е част от фактически състав за неговото възникване.
Между страните не се спори, че цената по договора за въздушен превоз е заплатена.
Съдът намира, че между страните не се спори, а и от представените по делото
писмени доказателства (електронна справка за разстояние между двете точки по метода на
2
дъгата на големия кръг л. 60 в кориците на делото), че разстоянието между Санкт Петербург
– Варна е над 1500,00 км., а именно 1851,00 км.
От представено удостоверение от „.................“ АД – летищен оператор на летище
Варна се изяснява, че полет № FB718, който е с дата 02.08.2018 г. е с час на кацане 16:41 ч.
Приложена е електронна кореспонденция между страните, като се установява, че на
29.07.2019 г. ищецът е поканил ответника да му заплати претендираното обезщетение от
400,00 евро.
Необходимо е да се изясни, че съгласно § 11 ДР ЗЕС, „електронна поща” е съобщение
във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да
бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя, а § 22 ДР ЗЕС
дефинира "Интернет" като система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет
протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа.
Електронната поща, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с
гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3 ал. 1
ЗЕДЕП – така Решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. по описа на ВКС, IV Г.
О. Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната
е длъжна да представи документа на електронен носител. Следователно, съдът следва да
цени представеният електронен документ, като при липса на надлежно оспорване по
отношение на неговото авторство, респ. липса на искане за представяне му на електронен
носител, съдът следва да цени направените от страните волеизявления и произтичащите от
тях правни последици – арг. чл. 180 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявените искове, но следва да бъде разгледано
възражението за погасителна давност, което ответникът е въвел надлежно с отговора на
исковата молба.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
04.08.2021 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната.
Регламентът не определя давностни срокове за предявяване на искове пред
националните съдилища. Този въпрос е предмет на националното законодателството на
всяка държава членка относно давностните срокове за предявяване на искове.
Двугодишният давностен срок за предявяване на искове съгласно Конвенцията от Монреал
не е приложим за искове, предявени съгласно регламента, и не засяга националното
законодателство на държавите членки, тъй като определените от регламента мерки за
обезщетяване попадат извън приложното поле на конвенцията, понеже са насочени към
компенсиране на понесено от пътниците неудобство, като същевременно те допълват
системата за обезщетяване, определена с конвенцията. Поради това в различните държави
членки могат да се прилагат различни крайни срокове – вж. Решение Joan Cuadrench
3
Moré/Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV., C-139/11, ECLI:EU:C:2012:741, т. 33.
Съгласно правилото на чл. 135, ал. 1 ЗГВ (Обн. - ДВ, бр. 94 от 1972 г., приложима за
процесния случай) правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори
се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на
пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
превоза.
Разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с
ДВ бр. 16/23.02.2021 г.) предвижда специален давностен срок. Систематичното тълкуване на
нормата, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации,
давност“ обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено
към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при
липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент №
261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл.
135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство. Доводи за обратното не
могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на закона,
нито от измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и
ал. 3 на чл. 135 ЗГВ не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в
относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1,
б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Поради
това приложение в разглежданата хипотеза следва да намерят общите правила, уредени в
ЗЗД. Тоест, доколкото не е предвидено нещо различно следва да се приложи общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Като в случая не е изтекла погасителната
давност, предвид момента на предявяване на иска – 04.08.2021 г. Тоест, възражението е
неоснователно.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответникът е заплатил
претендираните суми, респ. че са налице обстоятелства от извънреден характер (обуславящи
наличието на случайно събитие), поради което и съдът е длъжен да приеме недоказани
факти за неосъществили се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно, съдът намира, че следва да уважи изцяло предявените искове.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски,
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 400,00 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б ЕР“ АД, ЕИК: ..................., със
седалище и адрес на управление: гр. ..................., че дължи на МДГ, гражданин на Руската
федерация, роден на ********** г., с адрес: ................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент № 261/2004, във вр. чл. 65 ЗГВ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 400,00 евро, представляващи обезщетение за неточно изпълнение
на договор за въздушен превоз по дестинация Санкт Петербург, Пулково – Варна с полет №
FB718 от 02.08.2018 г., ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. (датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и
сумата от 159,74 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 29.07.2019 г. до
01.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 45787/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б ЕР“ АД, ЕИК: ................... да заплати на
МДГ, гражданин на Руската федерация, роден на **********, с адрес: ................., сумата от
400,00 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5