РЕШЕНИЕ
№ 1818
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110105011 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Е.П.П. АД, ЕИК
**********, гр. Варна срещу Е.С. в условията на обективно кумулативно съединяване
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в размер на 225, 46 лв., претендирана като цена на
доставена електроенергия за периода от 22.01.2019г. до 06.03.2019г. за обект, находящ се в
**********, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 23.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в
размер на 35, 61 лв., считано от падежа на всяко задължение по всяка фактура до
06.11.2020г., по следните фактури, както следва:
1./ № *********/08.03.2013г. в размер на 225, 46 лв. и обезщетение за забава
възлизащо на 35, 20 лв. за времето от 28.03.2019г. до 06.11.2020г.;
2./ сумата от 0, 41 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва върху сумата от 210, 38 лв. за времето от 02.03.2019г. до 08.03.2019г., за
които суми е издадена заповед № 261820/24.11.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15004/2020г. на Районен съд – Варна.
Исковете са основани на твърдения, че 22.01.2019г. до 06.03.2019г ищецът Е.П.П. АД
е доставил до обект, находящ се в **********, къща, която е останала незаплатена от
абоната Е.С.. Твърди се, че е налице неизпълнение на основно задължение, произтичащо от
чл. 17, т.2 ОУДПЕЕЕМ всеки абонат да заплаща в срок стойността на използваната
електрическа енергия.
Претендира се и заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на падежа на всяко задължение по всяка фактура до 06.11.2020г., както и
заплащане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
С допълнителна молба, ищецът заявява, че на 16.07.2021г., ответникът е
1
заплатил съществуващите си задължения към дружеството, като към настоящия
момент, е останала непогасена законната лихва върху посочената главница за времето
от деня на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до деня на плащането –
16.07.2021г., както и сторените съдебно – деловодни разноски.
Правният интерес от предявяване на исковете се обосновава с хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Е.С., чрез особения представител, е депозирал
писмен отговор, с който се настоява да бъде съобразено извършеното плащане.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 261820/24.11.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 15004/2020г. на Районен
съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Безспорно е, с оглед изявлението на процесуалния представител на дружеството, че
на 16.07.2021г. са погасени задълженията по заповедта за изпълнение, с изключение на
законната лихва върху неплатената цена на доставена електроенергия в размер на 225, 87 лв.
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.11.2020г. до деня на плащането
– 16.07.2021г., вкл. и съдебно – деловодните разноски в заповедното производство.
Останали са неплатени разноските в исковото производство.
С факта на плащане, ответникът Е.С. признава, както качеството си на потребител по
отношение на недвижим имот, находящ се в **********, така и че е потребил
електроенергия в размерите, обективирани в първичните счетоводни документи.
Плащането съставлява нов факт, който следва да бъде съобразен, на осн. чл. 235, ал. 3
ГПК и който има за последици отхвърляне на всяка от претендираните суми, поради
погасяването им в хода на производството.
В полза на дружеството следва да се присъди законна лихва върху всяка една
главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.11.2020г. до деня на
плащането – 16.07.2021г., която потребителят не е заплатил.
При този изход на спора в полза на Е.П.П. АД следва да се присъдят разноски за
настоящото производство в размер на 325 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
При произнасянето по разноските съдът съобрази, че ответникът е погасил част от
задълженията си в хода на разглеждане на делото, поради което в негова тежест следва да
останат разноските, сторени от търговското дружество.
Разноските в заповедното производство в размер на 75 лв. са погасени от ответника,
поради което такива не се и присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.П.П. АД, ЕИК **********, гр. Варна срещу Е. К. С.,
ЕГН **********, ********** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 225, 46 лв.
/двеста двадесет и пет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща цена на доставена
електроенергия за периода от 22.01.2019г. до 06.03.2019г. за обект, находящ се в
**********, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 23.11.2020г. до окончателното
2
изплащане на задължението и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в
размер на 35, 61 лв. /тридесет и пет лева и шестдесет и една ст./, считано от падежа на
всяко задължение по всяка фактура до 06.11.2020г., по следните фактури, както следва:
1./ № *********/08.03.2013г. в размер на 225, 46 лв. и обезщетение за забава
възлизащо на 35, 20 лв. за времето от 28.03.2019г. до 06.11.2020г.;
2./ сумата от 0, 41 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва върху сумата от 210, 38 лв. за времето от 02.03.2019г. до 08.03.2019г., за
които суми е издадена заповед № 261820/24.11.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15004/2020г. на Районен съд – Варна, поради погасяване на
вземанията в хода на производството чрез плащане.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. К. С., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на Е.П.П. АД, ЕИК **********, гр. Варна законна лихва
върху сумата от 225, 87 лв., считано от деня на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.11.2020г. до деня на извършеното плащане – 16.07.2021г., обективирана в заповед №
261820/24.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
15004/2020г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Е. К. С., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.П. АД, ЕИК
**********, гр. Варна сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3