Р
Е Ш Е Н И Е
№
19/12.1.2022г.
гр.
Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик,
VІ-ти състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното
от съдия Юрукова административно дело № 417 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е образувано по жалба на А.И.Т. против Заповед №
964/18.05.2020 г. на кмета на община Пазарджик, с която е наредено премахването
на изградения от жалбоподателя строеж „Стопанска постройка за отглеждане на
животни“. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена, без да се
изясни фактическата обстановка, кой е собственик на строежа, извършено е
нарушение при връчване на констативния акт, не са спазени изискванията на
закона, сградата не е описана коректно и не е доказано какъв вид строеж е.
Прави се искане за отмяната й.
Ответната страна - Кмет на Община Пазарджик, се представлява
от надлежно упълномощени процесуални представители – юрисконсулт В. и
юрисконсулт Г., които оспорват жалбата, изразява становище за нейната
неоснователност, обосновава се законосъобразност на административния акт, прави
се искане за отхвърляне на оспорването по съображения, развити в депозирани по
делото писмени защити. Претендират се разноски, съгласно списък.
Административен съд Пазарджик се е произнесъл по жалбата с
Решение № 726/30.09.2020 г. по адм. д. № 656/2020 г., което решение е обжалвано
пред Върховен административен съд. Образувано е адм. д. № 12372/2020 г. по
описа на ВАС, по което е постановено решение № 4528/08.04.2021 г., с което се
отменя Решение № 726/30.09.2020 г. по адм. д. № 656/2020г.на Административен
съд Пазарджик. Делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на
административния съд за преценка законосъобразността на заповедта на всички
основания по чл. 146 от АПК. Дадени са задължителни указания в мотивите на
съдебния акт. Съгласно чл. 224 от АПК, указанията на Върховния административен
съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното
разглеждане на делото.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на пряк съдебен контрол. А.И.Т. е
засегнат от оспорената заповед - неин адресат, сочен за извършител на строежа, с оглед на което е
налице правен интерес от защита. Видно от известие за доставяне заповедта е
съобщена на 20.05.2020г. Жалбата на Т. е депозирана в деловодството на Община Пазарджик
на 01.06.2020г. (входящ номер № 44-14-31 от 01.06.2020г.), тоест в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на
страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Административното производство е започнало във връзка с постъпило
писмо с изх. № 06-49/23.03.2020г. от Районна здравна инспекция Пазарджик,
съдържащ сигнал за отглеждане от животновъда А.И.Т. на 45 броя крави и телета в
местност „Караман Тепе“, землището на с; Мокрище, във вододайна зона на помпена
станция „Мокрище“ за водоснабдяване на гр. Пазарджик, където е изграден
краварник и фургон, обособен за живеене. В изпълнение на своите правомощия,
служители от общинската администрация са извършили проверка на място на
26.03.2020г. Експертна група в състав Л.М.Х. и Г. Г. Д., служители в отдел
„Строителен контрол“ при Община Пазарджик, е извършила проверка в присъствието
на А.И.Т., след което са съставили Констативен акт № 10/07.04.2020г. /л. 16 по
адм.д. № 656/2020/. В него е отразено, че е изпълнен строеж „Стопанска
постройка“, изпълнена от дървена конструкция, с размери 8м./20м., височина на
стряха 2,5м. – за отглеждане на животни, като покривът и от север е обшита с
подръчни материали. Сградата се намира в ПИ 48876.4.18, по КККР на с. Мокрище,
собственост на наследниците на П.Н.Т. Посочено е, че строежът е на А.И.Т. и няма
представени строителни документи. В констативния акт е описано изпълнението на
строежа: стопанската постройка е изпълнена от дървена конструкция с размери
8м/2 м и височина на стряхата 2,5м. – за отглеждане на животни, покривът и от
север сградата е община с подръчни материали, като са посочени
размери/описание. Присъстват окомерна скица и посочени размери. Като установени
нарушения в протокола е посочено, че строежът е изпълнен без разрешение за строеж
в нарушение по чл. 148 от ЗУТ. За извършената проверка и съставения констативен акт е
изпратено писмо с изх. № 20-00-75-001/-9.04.2020г. от кмета на община Пазарджик
до А.Т.,***, ВИК Пазарджик, РИОСВ Пазарджик, Областен управител Пазарджик и С.С.
Писмото е получено от А.Т., чрез връчване на В.Т./майка/ на 14.04.2020г., видно
от известие за доставяне ИД PS 4400 016YHM X /л. 58 ад 656/2020/.
Съставеният констативен акт е съобщен по реда на § 4 от ДР
на ЗУТ чрез съобщение от 14.04.2020г., изготвено от Х. и Д., поставено на
строежа в ПИ 48876.4.18, по КККР на с.Мокрище, собственост на наследниците на П.Н.Т.
С констативен протокол от 07.05.2020г. служителите от
Дирекция АТСУ при Община Пазарджик – Х.и И.са установили, че по Констативен акт
№ 10/07.04.2020г. не е постъпвало възражение в 14-дневния срок от съобщаването
на заинтересованите лица по реда на § 4 от ДР на ЗУТ.
В производството пред съда по адм.д. № 656/2020г. на
Административен съд Пазарджик са представени длъжностните характеристики на
лицата, извършили проверката и съставили документите, част от административната
преписка по издаване на заповедта по чл. 225а от ЗУТ.
Основавайки се на констатациите в гореописания протокол,
административният орган е издал оспорената Заповед № 964/18.05.2020 г., с която
е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, строеж „Стопанска постройка за
отглеждане на животни“, изпълнен в ПИ 48876.4.18, по КККР на с.Мокрище.
По делото са събрани гласни доказателства - разпитани са
свидетелите В.Г.Ц.и Л.М.Х. Същите са длъжностни лица при Община Пазарджик.
Свидетелката Ц. не е била при извършване на проверката в
поземления имот при строежа. Тя в качеството на началник на Строителен контрол
при Община Пазарджик е изпратила служителите за извършването й на 26.03.2020г.
Констативният протокол е съставен на 07.04.2020г. и е съобщен по реда на § 4 от
ДР на ЗУТ. Споделя, че проверката е извършена по сигнал на РЗИ с посочен
извършител. Уточнява, че Т. е присъствал при замерването и проверката, но не е
бил при съставяне на констативния акт.
Свидетелят Л.Х. е главен специалист в отдел „Строителен
контрол“ при Община Пазарджик, който е извършил проверката и е съставил и
констативния акт. Описва констатираното в имота, че в северния край има навес,
в южния – помещение за хора. Навесът е бил от дървена конструкция, покривът – с
подръчни материали. Съставеният КА е връчен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. Т. е
дошъл в края на проверката, като е посочил, че имотът е на дядо му. Не са
представяни документи за сградите.
За изясняване на обстоятелствата по спора, съдът е допуснал
съдебно-техническа експертиза. След анализ на приложените по делото документи,
оглед на място и извършване на справки вещото лице посочва, че процесният обект
представлява стопанска постройка — паянтов навес, с размери приблизително
18-20/8.00 м. Размерите на постройката са преценени от вещото лице по
разстоянието между дървените колони на конструкцията, тъй като не му е осигурен
достъп до обекта. Навесът е дървен, с дървена конструкция, върху дървени
колонки, с кръгло сечение, забити директно в земята, с двускатен покрив, само с
една преградна стена от плоскости. Използва се като подслон за отглеждане на
крави.
Навесът е изпълнен в имот с
идентификатор 48876.4.18, с площ 6847 м2, м.’’Черни могили”, землището на
с.Мокрище, в близост до брега на р.Марица; Предназначението на територията е
земеделско, с начин на трайно ползване - овощна градина.
Имотът няма регулационен статут - не
е одобряван подробен устройствен план. Експертът посочва, че за конкретния имот
с идентификатор 48876.4.18 (бивш имот №004018 по обезсилената карта на
възстановената собственост), в който е процесният навес, по данни на ОС
„Земеделие” - гр.Пазарджик, съществува ограничение: санитарно-охранителна зона
на водоснабдителен обект, пояс Б; забранява се и се ограничава дейност от
селскостопански характер, като се разрешава ограничено ползване на орни земи,
хидромелиоративна дейност и пасище. Навесът е шеста категория строеж
съгласно разпоредбите на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ за строежите по чл.147 от ЗУТ.
Тъй като е свързан с
предназначението на имота, представлява сграда на основното застрояване; не е
сграда със спомагателен и обслужващ характер, каквито са сградите на
допълващото застрояване. За процесния строеж няма данни да е издавано разрешение за
строеж. Няма данни и кога е изпълнен. По справка от ортофотокартата на
страницата на фонд „Земеделие” от 2017г. навесът не съществува, което
предполага да е изграден след тази година.
По делото е изискано и представено Удостоверение за
наследници с изх. № 155/18.11.2021г. на длъжностно лице при с. Мокрище, община
Пазарджик, съгласно което П.Н.Т. е починал на 04.02.1993г.и е оставил
посочените в удостоверението наследници
При тези фактически установявания, съдът прави следните
правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 225а от ЗУТ орган - кмет на община Пазарджик. Спазена е формата на
издаване - писмена. Същата съдържа мотиви, изложение на фактите и
обстоятелствата, послужили за издаване на акта.
При постановяването й не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Възраженията на жалбоподателя за
компетентността на служителите извършили проверката и съставили констативния
акт, са неоснователни, доколкото същите са служители в отдел АТСУ в Община
Пазарджик, същите са длъжностни лица, които разполагат с правомощия по контрол
на незаконно строителство съгласно длъжностите си характеристики.
Съгласно скица на ПИ № 15-474209/08.06.2020г. на СГКК, имот
с идентификатор 48876.4.18 е собственост на наследниците на П. Н.Т., починал
1993г., дядо на жалбоподателя. По сигнал от РЗИ животновъдът А.Т. отглежда
животни в същия поземлен имот, като е изграден краварник /процесния строеж/ и
фургон. Същият е присъствал на проверката на 26.03.2020г.
Възраженията на жалбоподателя за нарушения и
незаконосъобразност при съставяне и съобщаване на констативния акт са неоснователни. Същият е
съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, съставен след извършена проверка на място.
Несъобщаването му лично чрез съобщение до адреса на жалбоподателя, не е
ограничило защитата на лицето, доколкото същото е упражнило тези права при
оспорване на крайния за административното производство административен акт – Заповед
№ 964/18.05.2020 г. на кмета на община Пазарджик. Видно и от мотивите на
Решение № 4528/08.04.2021 г. по адм. д. № 12372/2020 г. по описа на
ВАС(задължително за съда), жалбоподателят не е бил лишен от възможност да
участва в административното производство. Присъствал е на извършената от
компетентните органи проверка на място. Актът му е връчен по предвидения
специален ред в ЗУТ, в съответствие с разпоредбите на чл. 225а, ал. 2 във
връзка с § 4, ал. 2, изр. 2 ЗУТ. Още повече, че с писмо изх.№ 20-00-75-001/09.04.2020
г. на кмета на община Пазарджик, лицето е уведомено за стартиралата процедура
по чл. 225а ЗУТ и за съставянето на констативния акт. Изводът на съда е, че
страната не е била лишена от възможност да участва в административното производството.
С оглед на подадените сигнали, писмените и гласни
доказателства, извършител на процесния строеж е жалбоподателят.
Настоящият съдебен състав счита, че обектът, предмет на
процесната заповед, установен като незаконен и чието премахване се разпорежда,
е индивидуализиран в диспозитива на същата.
Съдът счита, че е налице правилно приложение на материалния
закон. Заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е издадена при спазване на регламентираното производство,
като обстоятелствата по ал. 2 са установени с констативен акт на служители от
общинска администрация.
Процесната постройка е "строеж"по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Според характеристиките й, тя е от VI-та категория по
смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Местоположението, характеристиките и размерите на строежа
не са спорни по делото. Извършеният строеж от VI категория е без разрешение,
поради което е незаконен и подлежи на премахване. Издаването на разрешение за
строеж е задължително за всеки обект, който представлява строеж по смисъла на
закона, респективно липсата на този документ го квалифицира като незаконно
изграден, поради което подлежи на премахване. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ предвижда, че строеж или част от него е незаконен, когато
се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Липсата на разрешение за строеж е достатъчен факт за квалифициране на строежа
като незаконен. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ императивно установява, че строежите могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон, като разпоредбите регламентират
реда, по който става това.
Още повече, че за конкретния имот с идентификатор
48876.4.18, в който е изпълнен процесният навес, съгласно заключението на
вещото лице и по данни на ОС „Земеделие” — гр.Пазарджик. съществува
ограничение: санитарно-охранителна зона на водоснабдителен обект, пояс Б, като
се забранява се и ограничава дейността от селскостопански характер, като се
разрешава ограничено ползване на орни земи, хидромелиоративна дейност и пасище.
С оглед на така установеното, щом строежът е незаконен,
подлежи на премахване, което е разпоредено с процесната заповед и това е и
нейната цел - недопускане на незаконно строителство. Целта на ЗУТ като специален закон за контрол върху строителството и
въведената с този закон нетърпимост към незаконното строителство обвързва
органа със задължението да разпореди премахването на незаконния строеж, от
което следва, че тази законова цел не би могла да бъде постигната по друг,
по-благоприятен за извършителя, начин, поради което с издаването на процесната
заповед не се нарушава принципа на съразмерност /чл. 6 от АПК/.
За процесния строеж се установи по делото, че е реализиран
след 2017г. Тъй като не е реализиран във времевия период по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ или § 16 от ПР на ЗУТ, същите са неприложими. При тези установявания за времето
на изграждане на строежа не са приложими нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, касаещи търпимостта на строежи.
От гореизложеното съдът обосновава своите изводи за
законосъобразност на процесната заповед, като постановена от компетентен орган,
в предвидената от закона форма и съдържание, при спазване на
администативнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с целта на закона, поради което подадената против нея
жалба ще следва да се отхвърли.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния
представител на ответната страна, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответната страна възнаграждение за юрисконсултска защита за
настоящата инстанция в размер на 100 /сто/ лева, и 200 лева разноски за вещо
лице.
На ответника се дължи и
юрисконсултското възнаграждение за касационната съдебна инстанция, предвид чл.
226, ал. 3 АПК, в размер от 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.И.Т. против Заповед №
964/18.05.2020 г. на кмета на община Пазарджик.
ОСЪЖДА А.И.Т. *** да заплати на Община Пазарджик сумата от 300
/триста/ лева, представляваща разноски по делото пред първа инстанция и сума от 100 лева разноски за касационната
инстанция съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/