Р
Е Ш Е
Н И Е
№___
гр.С., 02,12,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Йоана Петрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №2917 по описа за 2020год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени
от Н.Н.Т., действащ със съгласие на законен
представител Н.Т.Т. срещу "Застрахователна
компания Л.И." АД, обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 30000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди възникнали по повод,
настъпило на 12,11,2019год. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната
лихва от 12,11,2019год. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 12,11,2019год., около 17:40часа, в гр. С., при управление на лек автомобил марка „Волво
В 40“, с рег. № *******, Н.П.П., се е движил по Околовръстен път към бул.Царица Йоанна и
при предприемането на маневра десен завой, в района на кръстовището с ул.Александър С. на пешеходна пътека, не
пропуска и реализира пътнотранспортно произшествие с ищеца в качеството на пешеходец.
Твърди се
произшествието да е причинено по вина на водача на лек автомобил с марка „Волво“. Вследствие на ПТП за ищеца настъпили телесни
увреждания, които довели до неимуществени вреди, под формата на болки,
страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност
на водача на лекия автомобил е застрахована при ответното дружество.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът –ЗД Л.И.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл.
367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че е
одобрено обезщетение за сума в размер на 5000,00лв. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен и несъобразен с
претърпените от ищеца телесни увреждания. Релевира
възражение за съпричиняване –без конкретни мотиви.
Оспорва дължимостта на вземането за законна лихва.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните /видно и от констативен
протокол за ПТП от 20,10,2019год. на СДВР Отдел- Пътна полиция / –настъпването
на процесното ПТП на 12.11.2019год., около 17,40часа, в гр.С., в района
на кръстовището с ул.Александър С. при обръщалото на автобус по линия 111, с участието на моторно превозно средство- лек автомобил,
с марка Волво, модел В 40, рег.№*******, управляван
от Н.П.П. и Н.Н.Т.
-пешеходец.
За установено по делото, съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество за релевирания период
/определение постановено по реда на чл. 146 от ГПК в закрито съдебно заседание
проведено на 25.09.2020год./.
От изслушаното по делото заключение на съдебна
автотехническа експертиза, прието от съдът, което следва да бъде кредитирано
при постановяване на съдебния акт се установява механизма на процесното пътнотранспортно
произшествие –процесното ПТП е настъпило на 12,11,2019год. около 17,40часа в
гр.С., кв.Люлин, на обръщалото на автобус
от масовия градски транспорт №111, в посока от ул.Околовръстен път към
бул. Царица Йоана върху пешеходна пътека между лек автомобил и пешеходец.
Пътното платно на бул.Царица Йоана в
участъка на произшествието е за двупосочно движение, състои се от две
самостоятелни платна със затревен остров между тях с ширина от 3,00м. В посоката на движение на
автомобила преди кръстовището, ширината на затревения остров е намалена на 1,00м. и пътното
платно се уширява
в трилентово като дясната пътна лента е за движение направо и надясно, средната –за
направо и лявата-за ляв завой. Пътните ленти са разделени с единична прекъсната линия, която преди кръстовището
преминава в непрекъсната. Налична е пешеходна пътека напречно на надлъжната ос
на бул.Царица Йоана пред бул. Добринова скала, която
е от тип М8,2-две прекъснати линии
напречно на пътното платно с широчина 3,0м. Кръстовището се регулира със
светофарни уредби-трисекционна за МПС и двусекционна за пешеходците. Произшествието е настъпило на
пешеходната пътека като лек автомобил Волво се е
движил в дясна пътна лента, в посока центъра на кв.Люлин, със скорост 20км.ч.,
пешеходецът е пресичал пътното платно на
булеварда от ляво надясно, считано за
посоката на движение на автомобила. Водачът е имал видимост по цялата дължина
на пешеходна пътека като е имал възможност да предотврати ПТП като възприеме
пешеходеца преди да извърши маневра десен завой по ул.Добринова
скала.
От
показанията на св.А.–очевидец на произшествието се установява, че произшествието е настъпило на
пешеходна пътека, при разрешен сигнал на светофарната уредба за пешеходците.
От изслушаното по делото заключение на комплексната съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието
от съдът, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищецът
е получил следните травматични увреждания:
-мозъчно
сътресение, протекло с количествена промяна в съзнанието /зашеметяване,
объркване/, без медицински данни за безсъзнателно състояние и контузия на
главата. Констатирана е и лицево-челюстна травма състояща се от контузия и разкъсно-контузна рана на брадата вдясно и разкъсно-контузна рана на лигавицата на долна устна вдясно.
По спешност пострадалият
е хоспитализиран в МБАЛ Пирогов, където е диагностициран
и е проведено комплексно болнично лечение, а разкъсно
–контузните рани на брадата вдясно и лигавицата на
долна устна са обработени хирургично. Възстановителният период при мозъчно
сътресение е 3-5 седмици. При пострадалият не се установяват травматични
промени в мозъчната тъкан, неврологичния статус . При извършен преглед на ищеца се констатира да е в добро общо състояние, в ясно съзнание, контактен и адекватен,
всестранно ориентиран, без данни за отпадна неврологична симптоматика.
Отговорите на вещо лице, в частта за констатирана посттравматична реакция не
следва да се кредитират, тъй като не са от компетентността на вещото лице.
В частта касаеща дентален статус на пострадлото лице се посочва да са получени травматични
увреждания, в резултат на което са счупени два горни десни зъба наполовина/12 и
13/ и разклатени долни десни, довело до
функционални смущения на говорна и дъвкателна функция, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
По отношение на
счупените зъби са изработени керамични фасети,
покриващи цялата вестибуларна и над половината от палатиналната
повърхност на зъби 12 и 13. Луксацията на долни зъби е
почти напълно възстановена
–наблюдава се такава на долни три резеца, които са с нормална функция.
Невъзстановена е фрактура в рамките на
емайла на режещия ръб на зъб, която би могла да бъде коригирана. Възможно е
развитие на некроза
на пулпата на
двата счупени зъба, съпроводено с болка,
подуване и лечение по спешност на каналите на зъба.
Посочените увреди
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на
св.М.Тодорова, които съдът цени по чл.172 от ГПК се установяват неимуществените
вреди за ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45
от ЗЗДи чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От ангажираните по делото
доказателства се установява да е налице осъществено противоправно деяние от
водача на лек автомобил, с марка „Волво 40-“, който нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от
ЗДВП, както и чл.119, ал.1 от ЗДВП като не упражнил достатъчен контрол върху
управляваното МПС и не пропуснал преминаващия по пешеходна пътека пешеходец.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи се реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди, претърпени от увреденото лице.
При определяне на размера на
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС
№4/1968год., т.11, според което същите
се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на
ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д.
№ 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат
характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от
увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 22000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените
физически увреждания- разкъсно-контузни рани в областта на долна челюст, рана на
лигавицата на долна устна в дясно и мозъчно сътресение, без настъпило безсъзнателно състояние, както и
счупване на горни десни зъби наполовина/12 и 13/ и разклатени долни десни, довели до функционални смущения на
говорна и дъвкателна функция;
Обичайния възстановителен период за получената черепно-мозъчна травма /от
вида мозъчното сътресение/ е около 3-5 седмици като безспорно при получаване на
увреждането ищецът е изпитвал болки и страдания. Съобрази се
възрастта на пострадалия /15години – активна възраст, при която всяко
ограничение води до емоционално
негативно преживяване, а същевременно събраните гласни доказателства сочат на
изпитвано безпокойство при пресичане, психомоторна възбуда в ситуация напомняща
пътното произшествие/. Налице е промяна в емоционалното състояние на
пострадалия, който бил напрегнат и изнервен. Следва да се отчете нуждата от
чужда помощ в ежедневието за период от около 1 месец, в който ищецът изпитвал главоболие,
което спорадично се появява и понастоящем. За завишаване размера на дължимото
справедливо обезщетение, съдът съобрази, причинените фрактури на горни два зъба в дясно и луксация
на долните зъби, довели до функционални смущения в говора и дъвченето, което е наложило
прием на течна храна, а счупването на зъбите довело и до смущения и притеснения
в общуването до възстановяването им, което
видно от приложените фактури за извършени стоматологични услуги е
извършено в края на месец април 2020год. /пет месеца след ПТП/. Следва да бъде
отчетена бъдещата прогноза с оглед денталния статус
на ищеца, а именно с оглед счупването в близост до
пулпите на двата горни зъба е вероятна некроза на пулпата на двата зъба, което състояние е съпроводено с
болка, подуване, и лечение по спешност на каналите на зъба-ендодонтско
лечение/. Притеснения пострадалият е изпитвал и поради наложителната забрана да
преустанови спортни занимания за период от около 2 месеца.
Съобразиха се наличните белези в областта на лицето, които са видими, с оглед мястото
на получаването им. Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период,
съдът намира, че обезщетение в размер на 22000,00лв. отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Релевираното възражение за съпричиняване съдът
намира да е неоснователно. От ответника не са ангажирани доказателства по
смисъла на чл.154 от ГПК, от които да се установи ищецът да е допринесъл за настъпване на ПТП
или да е допринесъл за увеличаване на
травматичните увреди.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 29,11,2019год. е дължима от 01,03,2020год. до
изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищецът е частично освободен от плащане на държавна
такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 880,00лв.-д.т.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца се дължат разноски, които съдът намира за установен в размер на
573,05лв. от общо 785,00лв., от които 500,00лв.-в.л., 280,00лв.-в.л. и
5,00лв.-СУ.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на
26,00лв. от общо 100,00лв. -юрк.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес *** да заплати на Н.Н.Т., с ЕГН:
**********, действащ със съгласие на Н.Т.Т., със съд. адрес:*** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 22000,00лв., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, причинени по
повод възникнало на 12.11.2019г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 01.03.2020г. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 22000,00лв. до пълния
предявен размер от 30000,00лв., както и
за лихва от 12,11,2019год. до 29,02,2020год. като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес *** да заплати на Н.Н.Т., с ЕГН:
**********, действащ със съгласие на Н.Т.Т., със съд. адрес:*** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 573,05лв.-разноски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“АД, с ЕИК *******,
с адрес гр. С.,*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 880,00лв. – разноски.
ОСЪЖДА Н.Н.Т., с ЕГН: **********,
действащ със съгласие на Н.Т.Т., със съд. адрес:*** да заплати на Застрахователна
компания „Л.И.“АД, с ЕИК *******, с адрес гр. С.,*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 26,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: