Р Е Ш Е Н И Е
№ 1757 15.12.2020 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на трети декември две хиляди и двадесета година, в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от
съдия М.Николова КАД номер 2203 по описа за 2020 година.
Производството е по реда
на чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.285
от Закона за изпълнение на наказанията е задържане под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез
пълномощник Т. Чанев – старши юрисконсулт против решение № 1142 от 09.09.2020
г. по адм. дело №1636/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което касационният
жалбоподател е осъден да заплати на Е.Ю.А., ЕГН **********, лишен от свобода,
пребиваващ в Затвора в гр.Бургас, сумата от 650 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - незачитане на човешките му права, чувство на малоценност, беззащитност,
уронване на човешкото му достойнство, притеснение за здравословното му състояние,
вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в
неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до
санитарен възел и течаща вода всеки ден в периода от 16.05.2017 год. до 01.09.2017
год. и е отхвърлен иска до
пълния предявен размер от 15 000 лева.
В жалбата са изложени
съображения за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение
на материалния закон и необоснованост на изводите на съда. Твърди се, че ищецът
не е доказал реално претърпени вреди, които да са в резултат на
действия/бездействия на ответника. Не са установени факти и обстоятелства,
обосноваващи наличие на причинно-следствена връзка между конкретно изразено
бездействие от страна на административен орган от структурата на ГДИН, в
резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Размерът на присъденото
обезщетение е намерен за завишен и несправедлив. Наред с това се оспорва и
решението в частта му, с която съдът е отхвърлил претенцията на ГДИН за
присъждане на разноски. В заключение се иска от съда да отмени Решението в
обжалваната му част, алтернативно да го редуцира до минимален размер, както и
да присъди на ГДИН юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призова, не се представлява.
Ответникът, редовно
призован, се явява лично, доведен от Затвора –Бургас. Същият оспорва жалбата и
иска от съда да потвърди първоинстанционното решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и моли за оставяне на решението на първата инстанция в сила.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Производството пред
Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на Е.Ю.А.,
лишен от свобода в Затвора в гр.Бургас против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(ГД"ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203
и сл. АПК,
във вр. с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск
по чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода 16.05.2017г.
- 01.09.2017г., в който е пребивавал в
Затвора Бургас, като условията не отговаряли на законовите изисквания. Размерът
на предявеният иска е бил 15 000 лв. С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл.
284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства.
Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз
основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е
направил своите правни изводи.
С решението си по делото
Административният съд Бургас е осъдил главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, да заплати на А. обезщетение в размер на
650 лева за процесния период, вследствие на бездействието на ГДИН за
осигуряването на нормални
битови условия в Затвора Бургас,
а именно: неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат
достъп до санитарен възел и течаща вода. Съдът е посочил, че жилищната площ,
която имал възможност да обитава ищецът през релевантния за делото период не е
съобразена с изискванията на ЗИНЗС и на ЕКЗПЧОС, където се предвижда минимална
площ от 4 кв.м., тъй като в процесния случай от събраните доказателства се
установява, че за периода, през който се претендира обезщетение, спалното
помещение с площ от 21 кв.м. е било населено най-малко от 10 човека и най-много
от 13 човека и при всяка от тези хипотези площта, с която е разполагал всеки
обитател на спалното помещение е два пъти по-малка от минимално изискуемата. Също
така, за процесния период ищецът не е имал постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода. Предвид установеното, съдът е заключил, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото
органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху
дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание „лишаване от
свобода“ или в хипотезата на наложена мярка „задържане под стража“, която се
осъществява в пределите на Затвора Бургас, са длъжни да осигуряват на осъдените
и подсъдимите лица такива условия, които не създават предпоставки за увреждане
на физическото и психическото им здраве и на човешкото им достойнство. Що се
касае до оплакванията за липса на фитнес зала, ограничената възможност за
ползване на фитнес уреди и оплакванията, свързани с възможностите за пране и
съхнене на дрехите, то съдът е приел същите за неоснователни.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният
съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл.
284, ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които напълно се споделят и от
настоящата инстанция. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател
неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия
материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото
доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за частична основателност
на предявения иск, при установяване на сочените в исковата молба обстоятелства,
от които ищеца извежда причинени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на
чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3,
ал. 2 ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.
284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Законът забранява
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и
задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на
наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
Предявеният иск в
уважената му част се основава на твърдяно неосигуряване на минимална жилищна
площ и
неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода. При правилна преценка
на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е приел
наличието на предпоставките за ангажирането на отговорността на касатора, като
е посочил правилно претендирания период, през който не е осигурена минимална
жилищна площ и непрекъснат
достъп до санитарен възел и течаща вода на
Е.Ю.А.. Наличието на вреди се
презюмира от закона, поради което и оборването на тази законова презумпция е в
тежест на ответника. В хода на производството пред Административен съд Бургас,
не са събрани категорични и безспорни доказателства за осигуряването на
минимална жилищна площ и непрекъснат достъп до санитарен възел и
течаща вода за посоченият в
решението период, поради които са правилни изводите на съда за наличието на
предпоставките за постановяването на осъдителното решение. В обжалваното съдебно решение са
изложени подробни съображения, които съставът на съда изцяло споделя и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях,
поради което и същите не следва да бъдат преповтаряни. Правилно и в съответствие с изискванията на
чл.52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки
спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите,
интензитета и периода на увреждане, поради което възражението, касаещо
размера му, се явява неоснователно.
Неоснователно е и
възражението на ГД „ИН“ в частта, с която е отхвърлена предявената претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Производството по делото е
водено по специалния по чл.285 от ЗИНЗС ред, като в чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не е
предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърляне
на иска. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС е специална и дерогира
правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс във вр.чл.144 от АПК.
С оглед горното, настоящият
касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се
явяват неоснователни, а оспореното решение, като постановено при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изход на спора
разноски на касатора не следва да бъдат присъждани.
Водим от изложеното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, деветнадесети състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1142 от 09.09.2020 г. по адм. дело №1636/2019 г.
по описа на Административен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.