№ 451
гр. Велико Търново, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
в присъствието на прокурора Ц. Н. К.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Частно наказателно дело №
20224110201226 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 155 и сл. от ЗЗ.
Съдът е сезиран с искане от Ц. К. – прокурор във ВТРП, на основание
чл. 157 вр. с чл. 155 от Закона за здравето, за настаняване на задължително
лечение на Г. И. К. с ЕГН ********** от гр. В. Търново, *****. Към искането
е приложена и Преписка с рег. № 5959/2022 год. по описа на ВТРП.
В съдебно заседание представителят на ВТРП поддържа направеното
искане. Моли да бъдат разпитани в качеството на свидетел майката на
привлечения, която живеят в едно домакинство с К.. По същество прокурора
сочи, че е установено, че К. страда от заболяване от кръга на посочените в чл.
146 от ЗЗ и ако не приема редовно лекарствата си има вероятност да бъде
опасен за себе си и за обществото, поради което моли съда да постанови
задължително лечение на К. в ЦПЗ – В. Търново или алтернативно съдът да
постанови принудително посещение в психиатричен кабинет по
предварително определен график в ЦПЗ – В. Търново.
Процесуалният представител на привлечения - адв. В. В. от ВТАК (сл.
1
защитник) заема становище, че действително е установено психичното
заболяване на К., като предлага на съда да вземе решение съобразно данните
и доказателствата по делото, а именно дали същия да бъде лекуван
амбулаторно или стационарно.
Привлечения лично се държи адекватно в съдебно заседание, като
осъзнава необходимостта от медикаментозно лечение и декларира, че сам ще
приема редовно лекарствата които ще му бъдат изписани, както и че редовно
ще посещава съгласно предварително изготвен график психиатричен кабинет
в ЦПЗ – В. Търново.
Съдът като обсъди и прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Б. Г. Я. се
установява, че същата живее в едно домакинство със сина си - привлечения
К.. Твърди, че същия страдал от манията, че му е направена магия, поради
което започнал да тегли кредити, които му е трудно да погасява. Твърди, че
вследствие на теглените кредити имали разногласия със сина си и тогава
ставали кавгите между тях, при което К. я обиждал и я заплашвал. Заявява
също така, че К. е ходил на преглед при психиатър, но не е лежал в
психиатрично отделение нито доброволно, нито по принудителен ред.
След изслушване на вещо лице в първо съдебно заседание, съдът
назначи съдебно-психиатрична експертиза, която да даде заключение по
въпросите: Страда ли К. от психично заболяване посочено в чл.146 от Закона
за здравето, в каква фаза се намира заболяването, опасен ли е за себе си и за
околните, нуждае ли се от лечение и под каква форма и може ли да изразява
информирано съгласие за лечението си?
От заключението по представената по делото съдебно-психиатрична
експертиза от вещото лице С. Н., е видно, че Г. К. страда от психично
заболяване, диагностицирано като параноидна шизофрения, което попада в
кръга на посочените в чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето. Не е лекуван в
психиатрично заведение, като е прилагано амбулаторно лечение с
антипсихотичен медикамент, при което е постигнато добро повлияване.
Вещото лице дава заключение, че към настоящия момент симптомите на
заболяването са в ремисия, но лицето би представлявало опасност за себе си и
за околните, ако не приема медикаментозно лечение и не се провежда активно
2
наблюдение от психиатрична служба – при евентуален пристъп на
заболяването. Към момента на освидетелстването К. декларира критичност и
готовност за лечение, което предполага възможност да дава информирано
съгласие за лечението си. В крайна сметка вещото лице дава заключение, че
провеждането на адекватна медикаментозна терапия е възможно да бъде
осъществено в амбулаторни условия под надзор на близките и редовни
посещения в психиатричен кабинет в ЦПЗ – В. Търново по предварително
утвърден график. Сочи също така, че по отношение на разстройствата в
мисленето, единственото, което привлечения поддържа е манията за
направена магия. Поради това и с оглед сегашното състояние на К. вещото
лице предлага на съда и счита, че следва да бъде проведено амбулаторно
лечение. Вещото лице заявява, че за времето през което К. е бил в
стационара, е имал поведение, което дава основание да се счита, че той ще се
явява на редовни прегледи по предварително изготвен график и ще приема
редовно лекарствата си в амбулаторни условия.
С оглед на изложеното, предвид проявеното в съдебно заседание
нормално поведение на привлечения и съобразявайки заключението на ВЛ,
което съдът възприема изцяло като обективно, компетентно и
безпристрастно, съдът приема, че на настоящия етап не са налице
предпоставките на чл.155 и следващите от ЗЗ, обуславящи необходимостта от
настаняване на привлечения Г. И. К. на задължително стационарно лечение.
Действително от доказателствата по делото се установява, че К. страда от
психично заболяване от кръга на посочените в чл. 146, ал. 1 от ЗЗ, но
настоящия съдебен състав намира, че на настоящия етап не съществува
реална опасност същия да извърши престъпление или друго обществено
опасно деяние, което да представлява опасност за него или за околните.
Адекватното държание на привлечения в съдебно заседание, подобното
поведение по време на освидетелстването му, както и категоричното
деклариране и осъзнаване на необходимостта от медикаментозно лечение от
негова страна, води до извода, че не е необходимо същия да бъде настаняван
принудително на лечение в специализирано психиатрично заведение.
Действително ако същия бъде настанен на такова, то това ще бъде за
определен срок и след изтичането на този срок ще бъде прекратено това
лечение и К. ще се прибере в къщи, където отново ще е необходимо да
приема редовно медикаменти и евентуално да се явява периодично на
3
прегледи. Освен това К. ще има възможност да осъществява трудова дейност
и по този начин да погасява кредитите си и да се грижи за непълнолетната си
дъщеря (установено е поделото, че К. работи на редовен трудов договор на
постоянна работа), което е още един довод същия да не бъде настаняван на
принудително лечение.
Изложеното мотивира съда да приеме, че искането на ВТРП е
неоснователно и като такова следва да бъде уважено. Неоснователно е
искането на представителя на ВТРП ако съдът не настани на задължително
лечение К., то да постанови той принудително да се явява на прегледи в
психиатричен кабинет по предварително утвърден график. Съдът няма такива
правомощия и няма законова разпоредба въз основа на която да постанови
такова принудително посещение в психиатричен кабинет от страна на К., а и
не съществува възможност за контрол.
Водим от горното и на основание чл. 162 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на ВТРП за
настаняване на принудително лечение в психиатрично заведение на Г. И. К. с
ЕГН ********** от гр. В. Търново, *****.
Решението е обявено на страните в съдебно заседание на 07.11.2022 год.
и подлежи на обжалване или протест пред ВТОС в 7 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4