Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 26.06.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и първи
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г., като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №10056 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от А.Б.И. срещу З. „Л.И.“ АД обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 200 000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 5275,40лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, по повод възникнало на 08,04,2016год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането и от
датата на извършването на всеки разход до изплащане на вземането за имуществени вреди.
Навеждат се
доводи, че на 08,04,2016год., на път І-5 /Е 85/, км.286+400м е
реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил , с марка „Ауди“,
модел ТТ, с рег. № ********, управляван от Ж.О.Р.и товарен автомобил Фолксваген, с рег. № ********, управляван от А.Б.И.. Поддържа произшествието да е реализирано по вина на
водача Р. нарушил правилата за движение по пътищата, поради което за водача на
товарен автомобил –ищец по делото са възникнали описаните в исковата молба
неимуществени и имуществени вреди. Излагат се съображения, че гражданската отговорност на водача на
автомобил Ауди ТТ е застрахована при ответното дружество, поради което за ищеца
е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.“Л.и.“АД
в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която покрива деликтната отговорност на водача
на лек автомобил Ауди към датата на застрахователното събитие. Оспорва да е
налице осъществено противоправно деяние, оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, характера на
описаните травматични увреди и причинната
им връзка с произшествието. При условията на евентуалност излага доводи за
прекомерност на претендираното обезщетение, което е несъобразено с принципа за
справедливост. Оспорва за ищеца да са реализирани имуществени вреди. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на водача на товарен автомобил Фолксваген, който
нарушил правилата за движение по пътищата, както и поради непоставен
обезопасителен колан.
Съобразно изложеното моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните, а видно и от констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие с пострадали лица №5/25,04,2016год., съставен
от от ОД на МВР Хасково, се установява настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие на 08,04,2016год., около 15,50часа,
на път
І-5 Е 85, км.286+400 с участието на лек автомобил, с
марка „Фолксваген Голф“, с ДК № ********, управляван от А. Б. И. и лек автомобил, с марка Ауди, с рег.№********,
управляван отЖ.О. Р.. Посочено е причина за произшествието да са действията на водачът- Р., който нарушил
правилата за движение.
С определение постановено в закрито заседание на 13,02,2018год. е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на лек автомобил Ауди, с
ответното дружество за релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, а именно: Произшествието е настъпило в
района на разклона за с. Крепост на пътя гр. Димитровград и гр. Хасково, на прав
пътен участък, който се състои от две платна, разделени със затревен остров и е
предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има
по три пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра
метеорологична видимост. Лек автомобил „Ауди” се е движил по пътя в лявата
пътна лента с посока от гр.Димитровград към гр.Хасково със скорост на движение
от 130 км/ч. В същото време, товарен автомобил Фолксваген се е движил в лявата
си пътна лента в платното за движение на насрещно движещите се автомобили за
лек автомобил Ауди и в обратната му посока. По неустановени причини, водачът на лек автомобил Ауди е отклонил рязко посоката си
на движение в ляво със завъртане на кормилното колело на управлявания от него
автомобил, поради което автомобилът е преминал през затревения остров между
двете платна за движение и е навлязъл в пътните ленти за насрещното му
движение, като е достигнал до средната пътна лента. В следващия момент водачът
на л.а. Ауди е завъртял кормилното колело на дясно и автомобилът се е насочил
на дясно към пътните ленти за неговата посока. Докато е преминавал през лявата
пътна лента, по която се е движил срещу него товарен автомобил Фолксваген е
настъпил удар между двата автомобила. Моторното превозно средство- Фолксваген
с предна лява част челно се е ударило със страничната лява част на лек
автомобил Ауди. В резултат на удара задната част на т.а. Фолксваген се е завъртяла
надясно спрямо посоката му, като автомобилът се е плъзнал странично и се е
отклонил в дясно до дясната пътна лента, където се е установил напречно на платното
за движение. След удара лек автомобил Ауди се е завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка и отклонявайки се надясно за посоката му се е установил
на мястото, където е намерен при огледа
на произшествието. Скоростта на движение на товарен
автомобил Фолксваген преди настъпването на пътнотранспортното
произшествие е 80 км/ч. Причина за настъпването
на произшествието са субективните действия на водача на лек автомобил Ауди, с
органите за управление на автомобила,
който е отклонил управлявания от него автомобил в ляво, при което е напуснал
платното за движение в ляво и е навлязъл в платното за движение на насрещно
движещите се автомобили, където е настъпил удар с товарен автомобил Фолксваген.
Изложено е становище ударът да е бил предотвратим за водача на МПС Ауди, в случай, че същия е управлявал
МПС с разрешената за съответния пътен участък скорост на движение от 90км.ч. и е следвал посоката на пътя. За водача на товарен
автомобил Фолксваген ударът е бил непредотвратим към момента, в който е
възприел опасността до момента на удара
/разстояние от 50м/.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
-Счупване в областта на трохантерния масив на лява бедрена кост.
-Счупване на тялото диафизата на лява бедрена
кост.
-Счупване на костите на лява подбедрица.
-Счупване, двуглезенно в областта на дясна
глезенна става.
-Изкълчване на дясна глезенна
става;
-Счупване на 2 и 3 ходилни кости
-дясно стъпало.
По спешност ищецът е хоспитализиран в БАЛ Димитровград,
след което е преместен и хоспитализиран в УМБАЛ-Пловдив. Извършени са лабораторни
изследвания и диагностични изследвания, консултации със специалисти. Извършена
е оперативна интервенция на 08,04,2016год.-открито наместване на фрактурата с вътрешни фиксации. Извършена
е втора оперативна интервенция на 26,05,2016год.-за отстраняване от костта на имплантирани уреди от тарзални
и мететарзални кости-екстракцио корпа
металика. На 09,09,2016год. оперативно е извършено отстраняване от костта на
имплантирани уреди от фемур-екстракцио корпора металика. В периода
от 21,11,2016год. до 02,12,2016год. е проведена рехабилитация в НК
ЕАД Павел баня. В периода от 06,03,2017гд. до 10,03,2017год. ищецът отново е
бил хоспитализиран за отстраняване
на имплантирани уреди от тибия, фибула. Лечението на
травматичните увреждания е продължило в рамките на 1 година. Съгласно
ЕМГ/04.01.17г-.на долни крайници, е констатирана посттравматична увреда на
двата фибуларни нерва, повече в ляво, което води до затруднение в повдигане на
стъпалата и оттам в походката. При натоварване и промени във времето се очаква
ищецът да се оплаква от болки и дискомфорт в местата на увредите. Болките и
страданията причинени на ищеца , вследствие на получените травматични
увреждания са били най-интензивни непосредствено след травмата след
оперативните интервенции по спешност- за открито наместване и метална фиксация
на счупванията, след трите оперативни интервенции по отстраняване на металната
фиксация, след продължителната рехабилитация. Констатираните травматични увреждания са в причинна връзка с произшествието и отговарят да са получени при
установения механизъм на ПТП.
Разходите за медицински консумативи и лекарства, за
които по делото са приложени документи
са необходими за възстановяване и лечение на пострадалия. Изложено е становище по време на инцидента пострадалия да е бил с
поставен предпазен колан, а уврежданията са в резултата от деформациите на автомобила от удара.
По
делото е изслушано и заключение на съдебно психиатрична експертиза, неоспорено
от страните, от което се установява пострадалият
да е преживял остра стресова реакция при процесното събитие, продължила няколко
часа, проявяваща се в емоционални вегетативни симптоми, както и отзвучали в рамките на 2-3 месеца тревожно-депресивни оплаквания и симптоми на посттравматичен
стрес. Не са налице данни за психично
заболяване и персистират последиците в психологичен план, свързани с болковите
усещания, продължителната имобилизация и зависимост от околните, които се
изразяват в ситуативни страхове, преживявания за занижена самооценка и непълноценност,
загуби в личен и професионален план, както и склонност към мистично песимистични интерпретации, за които
се очаква за в бъдеще да намаляват.
По
делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез показанията на св.А. Стоилов, ценени по реда на чл.172 от ГПК, от
които се установяват неимуществени вреди за
ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото
доказателствен материал настоящият състав намира, че е
налице осъществено противоправно
деяние от водача на лек автомобил Ауди-Ж.Р., който нарушил разпоредбата на
чл.21 от ЗДВП и чл.16 от ЗДВП, движил се с превишена за пътните условия
скорост-130км.час при разрешена от 90км.ч., поради което загубил управление над
автомобила , навлязъл в лентата за насрещно движение, с което поведение станал
причина за реализиране на пътнотранспортно произшествие.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./
е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да
отговаря.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението
към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически
условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на
увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на
причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то
настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетени в размер 90000,00лв. При определяне
на същите,
съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- счупване в областта на трохантерния масив на лява бедрена кост, счупване на тялото диафизата на лява бедрена кост, счупване на костите на лява подбедрица, двуглезенно счупване в областта на дясна глезенна става, изкълчване на дясна
глезенна става, счупване на 2 и 3 ходилни кости на дясно стъпало, причинили на
пострадалия болка и страдание, като общия възстановителен период за причинените
увреждания е около 1 година. Съдът
съобрази проведеното оперативно лечение, при което е извършено
открито наместване с вътрешна фискация, извършените в последствие три оперативни интервенции за отстраняване на
имплантите, възрастта на пострадалия - 47г. към датата
на ПТП/ активна трудоспособна възраст препятствана по причина на инцидента/,
обстоятелството че в период от около 5 месеца е бил обездвижен, а впоследствие
в период от около 6-7 месеца ползвал помощни средства /инвалидна количка,
патерици/, в който безспорно ищецът се е нуждаел от чужда помощ и грижи в
ежедневието си, което се потвърждава и от ангажираните гласни
доказателства. Съобрази се и наличието
на посттравматичната увреда на двата
фибуларни нерва, водещо до дефицит при повдигане на стъпалата, което съобразно
становището на вещо лице в с.з. от 21,05,2018год. се третира като трайна
увреда, съпроводена със затруднения при движение по стълби, тръпнене в
стъпалата, очакваните болки в местата на увредите при натоварване или промяна на времето. Следва да бъдат отчетени
и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано
с негативни последици в психоемоционален план, което се установява и от
изслушаната съдебнопсихиатрична експертиза и гласни доказателства,
удостоверяващи преживяване на остра стресова реакция и персистиращи последици в
психологичен план в рамките на 2-3 месеца/. Съдът
съобрази и обстоятелството, че и двата долни крайника на ищеца едновременно са
били обездвижени. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1,
б."а" от КЗ/отм./, съдът намира, че горният размер на обезщетението
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, а
именно, че произшествието е настъпило по причина нарушение правилата за
движение от страна на ищеца. От заключението на съдебно автотехническа експертиза
се установи ищецът да е управлявал моторно превозно средство с разрешената
скорост за движение за съответния пътен участък.
Неоснователно
е и възражението за съпричиняване, тъй като пострадалия по време на движението
е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а от ЗДВП. Предвид
диагностицираните травматични увреди е изложено становище от
съдебномедицинската експертиза лицето да е било с поставен предпазен колан, а
получените травматични увреди да биха могли да бъдат получени и при ползването
му.
Ето защо и предвид указаната доказателствена тежест
съобразно чл.154, ал.1 от ГПК възражението релевирано от ответника е
неоснователно.
Претенцията за имуществени
вреди за сума в размер на 5275,40лв., съдът намира за
основателна. Изслушаното заключение на СМЕ установи, че разходите
за медицински изделия, медикаменти и рехабилитация, за които по делото са
налице доказателства за извършването им са необходими и в причинна
връзка с проведеното лечение на ищеца. Ето защо исковата претенция е
изцяло основателна./ фактура
№**********/11,04,2016год.-4330,00лв.,
№**********/22,04,2016год.-408,00лв., №**********/20,07,2016год.-120,00лв., №
447076/31,10,2016год.-352,00лв., №
6990917/25,11,2016год.-65,40лв. с приложени фискални бонове/.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта -08,04,2016год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226,
ал.2, изр.1 от КЗ /отм./. По отношение претенцията за имуществени вреди
се дължи обезщетение от датата на извършването на всеки разход, в периода от
11,04,2016год. до 25,11,2016год. до изплащане на вземането.
По разноските:
Ищецът е освободен частично от плащане на държавни
такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 3811,01лв. – държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски, съобразно уважената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 736,00лв. от общо 1600,00лв., от които 600,00лв.-в.л. и
1000,00лв.-д.т.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 212,00лв. от общо 400,00лв., от които 100,00лв. -юрисконсултско
възнаграждение, 300лв.- депозит за в.л.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на АД“Ч., П. иИ.“ се дължи
адв.хонорар, определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска, в размер на 2592,33лв.
от общо 5635,50лв. Върху същия се начислява 20% ДДС с оглед данни за
регистрация по ЗДДС в размер на 518,46лв. или общото възнаграждение е в размер
на 3110,79лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на А. Б.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 90 000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 08,04,2016год.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 08,04,2016год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 90000лв. до пълния предявен размер от 200000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на А. Б.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 5275,40лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по повод възникнало
на 08,04,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху всеки разход извършен в периода от 11,04,2016год. до 25,11,2016год. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 3811,01лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на А. Б.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 736,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА А. Б.И., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на З.„Л.и.“ АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в
размер на 212,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на АД“Ч., П. иИ.“, на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от
3110,79лв. – адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: