Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на девети януари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 1167 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на К.Н.М. –
длъжник по изп. д. по изп. д. № 20208600400265 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 КЧСИ, срещу определените като дължими от него
по изпълнителното дело такси и разноски в общ размер от 1390.50 лева, в това число и дължимо на
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Поддържа, че не
следва да се възлагат в негова тежест никакви такси и разноски по делото, тъй
като преди образуване на изпълнителното дело е отправил изявление до
взискателя, че иска да плати доброволно присъдената с изпълнителното основание
сума, като е поискал от взискателя да му посочи банкова сметка, *** на 4500
лева, задържана от ВКС, след освобождаване на останалата част от внесената от
жалбоподателя гаранция или да подаде
молба по това дело на ВКС, по която да му бъде преведена сумата от 4500 лева и
сумата от 851 лева - разликата между присъдената със съдебното решение в полза
на взискателя сума от 5351 лева и 4500 лева. Затова счита, че взискателят е
имал възможност да получи сумата без да образува изпълнително дело, съответно
длъжникът не следва да носи отговорност за разноските по изпълнителното дело по
аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Излага и доводи за
прекомерност на определеното като дължимо на взискателя адвокатско
възнаграждение. Предвид изложеното иска от съда да отмени изцяло възложените му
такси и разноски по изпълнителнието, а при условията на евентуалност да намали поради
прекомерност приетото за дължимо адвокатско възнагражедние на взискателя. Претендира
направените в настоящето производство разноски за платена държавна такса по
жалбата, адвокатско възнаграждение и таксите за администриране на жалбата.
Препис
от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело Й.Н.В., като в законоустановения срок е подадено възражение срещу жалбата, с което се
излагат доводи за неоснователност на същата.
Съдебният
изпълнител по изп. д. по изп. д. № 20208600400265 е
изложил подробни мотиви по обжалвания акт, съгласно
разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Изложени са доводи за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена
в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Няма пречка да бъде разгледано
и заявеното в жалбата, при условията на евентуалност, искане за намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя, доколкото в хода на администриране
на жалбата към съда, има произнасяне на съдебния изпълнител по така заявеното
от длъжника възражение /със съобщение изх. № 1949/11.01.2021 г. съдебният
изпълнител е уведомил длъжника, че искането му за прекратяване на
изпълнителното производство, евентуално намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя, е оставено без уважение/.
На 10.03.2020 г., по молба на взискателя Й.Н.В., подадена
чрез адв. Д.Д., е образувано процесното изпълнително дело срещу К.Н.М., въз
основа на изпълнителен лист от 07.01.2020 г., издаден
от Софийски районен съд, по гр. д. № 59/2018 г., с който длъжникът е осъден да плати на
взискателя сума в общ размер от 4166 лева, предстявляваща сбор от присъдените обезщетения
за вреди от неоснователно спиране на изпълнението на въззивно решение от
09.01.2017 г., по гр. д. № 6133/2015 г. на СГС, както и разноски в размер на
1185 лева.
В молбата
за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъдат събрани
присъдените с изпълнителния лист суми, както и направените по изпълнителното
дело разноски. Взистателят е овластил съдебния изпълнител с всички правомощия
по чл. 18 от ЗЧСИ.
Към
молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 01.03.2020 г., с
който е уговорено възнаграждение за защита
и процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 500 лева, която сума е
отбелязано, че е платена изцяло в брой.
Съдебният
изпълнител е съставил сметка на взискателя, с която му е начислил такси по
ТТРЗЧСИ от общо 168 лева с ДДС. С разпореждане от 10.03.2020 г. са приети като
разноски по делото предявения от взискателя адвокатски хонорар в размер на 500
лева и платените от взискателя авансови такси в размер на 168 лева.
Изготвена
е сметка за размера на дълга от 17.07.2020 г., в която са вписани като дължими
такси по изпълнителното дело в размер на 890.50 лева, в това число
пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 585.70 лева с вкл. ДДС,
както и разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 500
лева. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника /връчена на
25.11.2020 г./, извършено е цялостно проучване на имущественото му състояние и
е наложен запор върху вземанията му по банкови сметки в „Райфайзенбанк“ ЕАД и
„Юробанк България“ АД. Държавата е присъединена като взискател, на основание
чл. 191 от ДОПК за дължимите публични вземания, посочени в удостоверение от
27.07.2020 г. за наличие на задължения.
На
16.10.2020 г. е подадена молба от пълномощника на взискателя, с която е
поискано налагане на запор върху вземанията на длъжника по изп. дело №
20208380401813 по описа на ЧСИ Бъзински. Такъв запор е наложен и в резултат на
него е постъпила сума в размер на 1481.68 лева.
С молба
от 17.11.2020 г. длъжникът е поискал да бъде прекратено изпълнителното дело,
като в тежест на взискателя останат сторените от него разноски, евентуално за бъде
намален размера на приетото като дължимо на взискателя адвокатско
възнаграждение. Със съобщение изх. № 1949/11.01.2021 г. съдебният изпълнител е
уведомил длъжника, че искането му за прекратяване на изпълнителното
производство, евентуално намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя, е оставено без уважение.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване
действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално
легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на
длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 ГПК. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради
плащане преди започването му; ако изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, както и при новата хипотеза, посочена в т. 3
– когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Само при наличие на някое от тези основания длъжникът се освобождава от
отговорността, която носи за разноските по изпълнението. Специалната норма на
чл. 79 от ГПК дерогира приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК, касаеща
разпределението на отговорността за разноските в исковото производство, в
случай, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. От съдържанието на
чл. 79 от ЗЗД е видно, че за разпределение на отговорността за разноските в
изпълнителното производство е без значение каква е причината и поводът за
образуване на изпълнителното дело, като единственото относимо към дължимостта
на тези разноски поведение на длъжника е плащането на дължимите по
изпълнителния лист суми преди образуване на производството. В случая
жалбоподателят не твърди да е платил задълженията си по изпълнителния лист
преди образуване на изпълнителното дело, съответно не е налице основание същият
да бъде освободен от отговорността за направените в изпълнителното дело
разноски. За пълнота следва да се отбележи, че не се установява основателността
на наведените в жалбата твърдения, че взискателят не е оказал необходимото
съдействие на длъжника да плати сумите по изпълнителния лист, доколкото видно
от приложения, като доказателство към подаденото от взискателя възражение по
жалбата, препис на искова молба, по която е постановено решението, въз основа
на което е издаден изпълнителния лист, в нея е посочена банкова сметка ***,
съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Видно
от представеното в цялост копие на изпълнителното
дело, извършените от адвоката на взискателя действия по делото към този момент не се изчерпват единствено с
подаване на молбата за образуване на изпълнително производство. Освен това размерът на дължимата сума - предмет на изпълнителното дело е в големи размери, като липсва
доброволно изпълнение на задължението на длъжника в срока, даден с поканата за доброволно изпълнение, поради което изложените, при
условията на евентуалност, от жалбоподателя твърдения, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност се явява
необосновано. Предвид изложеното следва да се приеме, че правилно и законосъобразно ЧСИ е счел, че дължимото на взискателя възнаграждение не може да бъде единствено сумата от
200 лева, предвидена в чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания дължимото
адвокатско възнаграждение е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.
7, ал. 2 от наредбата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 на Наредба № 1 предвижда, че минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение се определя в зависимост от материалния интерес. В
случая материалният интерес по изпълнителното дело за взискателя е в размер на 5351 лева. Съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на Наредба №
1/2004г. към момента на сключване на договора за правна помощ /01.03.2020 г./, за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване
на изпълнително дело - 200 лева и за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата, в конкретния случай и при материален
интерес от общо 5351 лева, адвокатското възнаграждение по т. 2 на Наредбата възлиза на сумата от 298.78 лева. Съгласно дадените
разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г., само реално заплатените от
страната разноски подлежат на възмездяване и
процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са
заплатени и следва да се определи отговорността на страните за поемането им.
Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане
и когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. В случая в представения от взискателя договор е посочено, че уговореното
с него адвокатско възнаграждение е платено изцяло в црой към момента на
подписване на догововора. Следователно представеният договор може да се приеме
за разписка, с която се удостоверява, че уговореното с него адвокатско
възнаграждение е заплатено. Така платеното от взискателя възнаграждение от 500
лева е в размер, съответен на дължимия размер по чл. 10, т. 1 и т. 2 на Наредбата /200 лева+298.76=498.78 лева/, поради
което и при съобразяване на обстоятелството, че към момента на подаване на
жалбата липсват доказателства сумите, за принудително събиране на които е образувано
изпълнителното дело, да са събрани изцяло,
не са
налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за допълнително намаляване на размера
на заплатеното от
взискателя адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство. Ето защо отказа на ЧСИ за
редуциране на приетите разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело на взискателя е правилно.
Предвид
изложеното, Съдът намира, че жалбата се явява неоснователна, поради което следва
да се остави без уважение.
Така
мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.Н.М. – длъжник по изп. д. № 20208600400265 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 КЧСИ, срещу определените като дължими от него по изпълнителното дело
такси и разноски в общ размер от 1390.50
лева, в това число и дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.