Р Е Ш
Е Н И Е
№ 275
гр.***, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и
пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5613 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Г.Р.С. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № Е-578/07.10.2019г., издадено от зам. кмет на Община ***, с
което за нарушение по чл. 7 от Наредбата за управление на отпадъците на
територията на община *** (Наредбата) и на основание чл. 56, вр. с чл. 55, ал.1
от същата Наредба на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Застъпва се, че в обстоятелствената част на НП е посочено, че водач на
установения автомобил е бил Е.Б., а не жалбоподателят С.. Поради това се пледира,
че е допуснато съществено нарушение и неправилно наказание е било наложено на
жалбоподателя
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично като заявява, че поддържа жалбата си.
Посочва, че действително е извършил вмененото нарушени, но пледира за
намаляване на наложеното наказание.
За административнонаказващия
орган – Община ***, се явява юрисконсулт Вълкова, която оспорва жалбата.
Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а
описаното нарушение – безспорно доказано. С оглед горното пледира за
потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за
доставяне (л.6) НП е връчено на жалбоподателя на 26.11.2019г., а жалбата е подадена
на 29.11.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 27.08.2019г., около 16.20
часа св. М. ***, съвместно с колегата си – Г.Д. пътували със служебен автомобил
в гр. ***. По пътя между ж.к. „***“ и кв. ***те забелязали тежкотоварен
автомобил – „***“ с рег. № ***, който се движел бавно пред тях и превозвал
строителни материали – пясък. Инспекторите констатирали, че каросерията на
камиона не е покрита с покривало, което водело до разпиляване на част от пясъка
по пътя. Служителите спрели автомобила, установили самоличността на водача в
лицето на жалбоподателя С., след което на място му съставили АУАН с №
0094889/27.08.2019г., квалифицирайки горните факти като нарушение по чл. 7 от
Наредбата.
Актът бил предявен на жалбоподателя,
който го подписал и получил препис от него без да направи възражения. В
законоустановения срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения също не били
депозирани.
Въз основа на АУАН на 07.10.2019г. било
издадено атакуваното НП. В обстоятелствената част на наказателното
постановление АНО посочил, че лицето, което е управлявало автомобила е било – Е.Б.. Въпреки това НП било издадено
срещу жалбоподателя С., като на основание чл. 55, ал.1 от Наредбата му било
наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По
делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните
фактически положения.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно
лице, видно от приложените по делото Заповед № 1810/03.07.2019г. и Заповед № 2211/15.08.2019г.
на Кмета на Община ***. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в случая отговорността на
жалбоподателя е била неправилно ангажирана, поради съществени противоречия с
материалния закон.
Производството
по установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес
и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. Отделно от това в чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за
всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал.
2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя.
В конкретния случай
жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 55, ал.1 от Наредбата.
Същевременно, считано от 27.11.2019г. целият раздел Административно-наказателни разпоредби
на Наредбата (чл. 54 – 56) е бил отменен с Решение
№16147/27.11.2019 г. по адм. д. № 1559/2019 г., VI о., на Върховен
административен съд. Изрично в това решение на ВАС е посочено, че Разпоредбите
от Раздел ХІ "Административно-наказателни разпоредби" от Наредбата за
управление на отпадъците на територията на Община *** са НИЩОЖНИ, като приети без надлежно овластяване на Общинския съвет по
силата на нормативен акт от по-висока степен, което обосновава липсата на
материална компетентност на Общински съвет – *** да издаде подзаконовия
нормативен акт в тази му част. Казано по друг начин – към настоящия момент,
освен че е настъпила нормативна промяна, която е довела до отмяната на нормата,
която влече отговорност за жалбоподателя, което безспорно е по-благоприятно за
него, но и със съдебното решение е прогласено, че тези санкционни норми са и
НИЩОЖНИ – т.е. страдат от толкова съществен порок, че не могат да породят
правни последици – включително и да обосноват налагане на административни
наказания на съответните правни субекти. Щом санкционната норма е нищожна, то
няма как законосъобразно, позовавайки се на нея, АНО да санкционира когото и да
е и в частност жалбоподателя, още повече, че както стана дума – към момента
тази норма е и отменена. Само на това основание издаденото НП е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, без да е необходимо да се
обсъждат останалите доводи на жалбоподателя.
Към момента е настъпила законодателна промяна
в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай нито една от страните не е
поискала присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи служебно
произнасяне по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е-578/07.10.2019г.,
издадено от зам. кмет на Община ***, с което за нарушение по чл. 7 от Наредбата
за управление на отпадъците на територията на община *** и на основание чл. 56,
вр. с чл. 55, ал.1 от същата Наредба на Г.Р.С. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.