П Р О Т О К О Л
град Велико Търново, 16.12.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, шести състав в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М.и прокурора от ВТОП – СВЕТЛАНА ИВАНОВА, сложи за
разглеждане административно дело № 639 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Буюклиев.
На поименно повикване в 11,13 часа се явиха:
Ищецът – Г.Л.Р.,
редовно призована, не се явява, не изпраща представител.
Съдът ДОКЛАДВА
молба на процесуалния представител на ищеца, с която се прави възражение за местна неподсъдност
на спора.
Ответникът – ДИРЕКТОРЪТ
НА ТД НА НАП – ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПРИ ЦУ НА НАП, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от ***В.П.-С.– с пълномощно, представено по делото.
За ВЕЛИКОТЪРНОВСКА
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА, редовно призована, се явява прокурор СВЕТЛАНА ИВАНОВА.
***П.-С.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е основателно възражението
относно неподсъдност на иска пред настоящия съд като намирам твърденията на
ответника за неустановяване мястото на извършване на нарушението за
неоснователни тъй като при определяне допустимостта на иска съдът се ръководи
от изложените твърдения в исковата молба.
Съдът счита, че спорът е местно неподсъден. Аргументите
му за това са следните:
Претендира се обезщетение, чието основание се черпи от
разпоредбата на чл. 82, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и Съвета относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на директива 95/46/ЕО, който иск не е
идентичен с предвидения в чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, тъй като в националния закон
производството по чл. 39, ал. 2 касае съединяването на обжалвани действия и
актове на администратора, респ. обработващия личните данни, при което това
обжалване може да бъде съединено с искане за обезщетение.
При това положение намира, приложение разпоредбата на
чл. 203, ал. 3 от АПК, като подсъдността се определя по специалния ЗОДОВ по чл.
7, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая не се спори, че администраторът на лични данни по
смисъла на чл. 4, § 7 от цитирания регламент е ЮЛ и
това е НАП, чието седалище е София. При твърдяно нарушение на този
администратор на Регламента следва да се приеме, че тованарушение същото е
допуснато или извършено там, където се намира седалището на такъв администратор.
Тъй като ищцата чрез процесуалния представител е избрала първия вариант на
подсъдността по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно да предяви иска си по мястото
на увреждането, то съдът не може в разрез с диапозитивното начало да разгледа
извън проявлението на този принцип иска по подсъдността, разписана във второто
предложение на нормата на чл.7, ал.1 от ЗОДОВ.
При това положение следва делото да бъде прекратено и
да се повдигне спор пред ВАС за подсъдност на делото, тъй като настоящата
инстанция счита, че спорът е местно подсъден на АССГ.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 639/2019 година по
описа на АСВТ.
ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд на Република
България за определяне на подсъдността на спора по предявения иск на ищцата Г.Л.Р.
срещу НАП - София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Протоколът се изготви в
съдебно заседание, което приключи в 11,18 часа.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: