Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Пирдоп, 27.12.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП, трети състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова,
като разгледа докладваното от съдията Паралеева гр. д. № 187 по описа на РС-Пирдоп
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.236,
ал.2 ЗЗД и чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по предявен от Държавно предприятие „Национална компания
железопътна инфраструктура“ /ДП „НКЖИ“/, ЕИК:********* срещу В.Г.Г., ЕГН: **********,
иск за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 544.66 лв., от които главница в размер на
526.45 лв. /от която 335.34 лв. обезщетение за ползване на имот след изтичане
срока на наемния договор и 191.11 лв. сума за консумативи/,
ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК- 24.10.2018г. до
окончателното изплащане на дължимата сума,
и 18.21 лв. – лихва за забава за периода от 26.01.2018г.
до 30.09.2018г., което вземане е предмет на издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №751/2018г. по описа на РС-Пирдоп.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор от
17.03.2015г. за отдаване под наем на недвижим имот- апартамент №1, находящ се в
р-н Кремиковци, жп гара Кремиковци, бл.4, ет.1, на длъжника е предоставен за
ползване описания имот за жилищни нужди. Договорът за наем бил сключен съгласно настанителна заповед
№330/26.02.2014г. на Генералния директор на ДП „НКЖИ“ и имотът е предоставен за
ползване. Срокът на действие на договора бил 1 година, считано от датата на
подписването му, с месечна наемна цена в размер на 37.26 лв., платима до 25-то
число на текущия месец съгласно чл.3, ал.1 и чл.5 от договора. Настанителната
заповед се сочи, че била за срок от 3 години и е изтекла на 26.02.2017г., а срокът
на договора е изтекъл на 17.03.2016г. и същият е прекратен на основание чл.21,
ал.1 на раздел V от самия договор. Твърди се в исковата молба, че в периода от
месец 01.2019г. до месец 09.2018г. длъжникът е спрял плащанията на дължимите от
него разходи за ползване на недвижимия имот, а именно: обезщетение вместо наем
на основание чл.236 ЗЗД и консумативи – потребена студена вода. На ответника
било изпратено уведомление с №2382 от 03.07.2018г., с което му бил предоставен
едномесечен срок за заплащане на дължимите суми, както и да бъде освободено и
предадено държането на ведомствения имот. До момента на подаване на исковата
молба задълженията на В.Г. не били погасени. Сочи се, че във връзка с описаните
вземания ДП „НКЖИ“ е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу В.Г.Г., каквато заповед е издадена от РС-Пирдоп и със
съобщение, получено от заявителя на 27.02.2019г., същият бил уведомен, че
издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и
предприятието следва да предяви установителен иск относно вземането си. С
горните обстоятелства ищецът обосновава наличието на правен интерес от водене
на настоящите искове, квалифицирани от ищеца като такива по чл.236, ал.2 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
В допълнително подадена молба ищецът е извършил разбивка на
претендираните суми, посочвайки, че дължимата сума за обезщетение вместо наем е
335.34 лв., а лихвата към нея- 11.83 лв., както и че дължимата сума за
консумативи, отнасящи се до потребена студена вода е 191.11 лв., а лихвата към
нея- 6.38 лв. Описани са и фактурите, издадени за процесните суми. В
допълнителната молба ищецът е заявил, че що се касае до договор за наем с
държавно предприятие, този договор, след изтичането си, не може да бъде
трансформиран в безсрочен дори да липсва противопоставяне от страна на
наемодателя, което е така поради особения статут на наемодателя. Поради това
наемателят, след изтичане на срока на договора, вече нямал правно основание, да
продължава да ползва имота, поради което дължал обезщетение за ползване по
чл.236, ал.2 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото не е постъпил
писмен отговор от страна на ответника В.Г.Г. и същият не е взел становище по
предявените искове.
В
съдебно заседание ищецът Държавно предприятие „Национална компания Железопътна
инфраструктура“ – София се представлява от упълномощената юрк. В.В., която
прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника Г. с
оглед процесуалното му поведение.
Ответникът В.Г.Г. не се явява и не
изпраща представител в съдебното заседание.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими и основателни.
Съдът, като взе предвид, че на ответника надлежно са
връчени съобщение, ведно с разпореждане на съда от 29.05.2019 г. за връчване на
препис от исковата молба и указване възможността за подаване на писмен отговор,
с което са му указани и последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание, датата за което заседание му е
съобщена с определение от 23.10.2019г. за насрочване на делото, както и
отчитайки обстоятелството, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства /договор за наем на
жилищен имот; заповед за настаняване №330/26.02.2014г.; 2 бр.
писма до В.Г., фактури за начислени суми и справка за дължими суми/, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено
решение, като искът бъде уважен в претендирания размер без решението да се
мотивира по същество, съобразно чл.239 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски. Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съгласно цитираното
тълкувателно решение, на ищеца следва да се присъдят разноски по ч.гр.д. №
816/2017 г. на РС-Пирдоп в размер на 75.00 лв., от които 25 лв. държавна такса
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/последното определено от съда при условията на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.26 от Наредба за заплащането на правната
помощ/, а по настоящото дело- само 125 лв. , от които 25 лв.
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
рамките на сумата по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.239 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
осн. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.236, ал.2 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД съществуването на вземане на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "НАЦИОНАЛНА
КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр.София 1233, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №110 срещу В.Г.Г., ЕГН:
**********,*** за сумите: 526.45 лв. /петстотин
двадесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, от които 335.34 лв. - обезщетение за ползване на имот – апартамент №1 в гр.София, жп гара Кремиковци, бл.4, ет.1 - след изтичане срока на
наемен договор между страните и 191.11 лв. - сума за консумативи за имота за
периода от януари 2018г. до септември 2018г., ведно със законна лихва от
24.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 18.21 лв. /осемнадесет лева и двадесет и една стотинки/ - лихва за
забава върху главницата за периода от 26.01.2018г. до 30.09.2018г., относно
което вземане е издадена заповед за изпълнение № 798 от 22.11.2018 г. по
ч.гр.д. № 751/2018г. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1
ГПК, В.Г.Г., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
"НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1233, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №110, сумата
от 125.00 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски в
настоящото производство (25.00 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение), както и 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ -
деловодни разноски направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 751/2018
г. на Районен съд-Пирдоп (25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Донка Паралеева/