№ 825
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000500664 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260114/08.12.2020 г. по гр.д. № 150/2020 г. на СОС е осъдена
Община Самоков да заплати на Р. В. С., на основание чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД, сумата
26 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на падане на пътното платно на
01.07.2019 г. в гр. Самоков, ведно със законната лихва върху сумата – главница,
считано от 01.07.2019 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 500 лева,
представляващи обезщетение за имуществен вреди – лечение, ведно със законната
лихва върху сумата – главница, считано от 03.07.2019 г. до окончателното и изплащане
Ответникът Община Самоков е депозирала въззивна жалба против
първоинстанционното решение, като го обжалва изцяло. Намира, че СОС е извършил
едностранчиво и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, поради
което е достигнал до погрешни правни изводи за наличие на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане и ангажиране отговорността на
ответника. Намира, че не били ангажирани доказателства, че процесната шахта е
собственост на ответника и той носи отговорност за нейната поддръжка. СОС
неглижирал възражение на ответника в този смисъл. Поддържа, че шахтата е част от
ВиК мрежата на град Самоков и отговорността за нейната поддръжка е на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. София. СОС не само не обърнал внимание
на това възражение, но и не разпределил доказателствената тежест по отношение на
това тяхно твърдение. На следващо място липсвали доказателства, че към датата на
инцидента процесната шахта е била в състоянието, в което се твърди, че е имало дупка
от липсващ асфалт около нея. Съдът неправилно кредитирал показанията на свидетеля
К. Д. в тази връзка, който бил приятел на ищеца, но не кредитирал заключението на
1
СТЕ. Излага доводи за недостоверност на свидетелските показания. На следващо място
жалбоподателят поддържа, че СОС неправилно отхвърлил направеното възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, който ненужно предприел пресичане на пътното
платно, за да мине напряко, без основателна причина за това. Той нарушил и
разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Ищецът не изпълнил и задължението си да не
удължава ненужно пътя и времето за пресичане. Той могъл и да върви по тротоара.
Чрез посоченото поведение на ищеца до инцидент не би се стигнало. Ищецът не бил
проявил и нужното внимание при движението си, тъй като шахтата била относително
голям обект, който можел своевременно да бъде възприет. Жалбоподателят поддържа
и възражение за прекомерност на присъденото обезщетение. Прави оплакване, че съдът
неправилно разширил обхвата на отговорността на ответника, като го осъдил да
заплати 500 лева, които ищецът заплатил за избор на екип, като този разход не се
явявал пряка и непосредствена вреда от инцидента, тъй като лечението би се
осъществило и без него. Въз основа на изложеното жалбоподателят моли да бъде
отменено обжалваното решение, а евентуално присъденото обезщетение да бъде
намалено. Претендира разноски.
Ищецът Р. В. С. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че
същата е неоснователна. Поддържа, че собствеността върху шахтата е ирелевантна, тъй
като се намира на пътното платно, чиято поддръжка е отговорност на община Самоков.
Намира, че свидетелските показания са достоверни като дадени от очевидец. Сочи, че
шахтата е ремонтирана през август 2020 г. по сведения на вещото лице по СТЕ, а не
към юли 2019 г. Оспорва като неоснователно поддържаното възражение за
съпричиняване. Излага доводи за неоснователност на възражението за прекомерност на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и поддържа твърдения за
доказаност на претенцията за имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Р.С. е твърдял в исковата си молба, че на 01.07.2019 г., около 10 часа,
движейки се по десния тротоар на ул. „Иван Доспевски.“, на разклона с ул. „Хаджи
Димитър“, тръгнал да пресича улицата и стъпил с десния си крак в несигнализирана и
необезопасена дупка, образувана от липсващ асфалт около улична шахта. В резултат
на това си усукал коляното и паднал на земята, като си скъсал мениска на дясното
коляно. Получил оток, спонтанна и палпаторна болка, симптом на Макмъри и Аплей,
както и силна функционална болка. След инцидента ищецът бил закаран в УМБАЛ
„Царица Йоана“ ЕАД, където бил хоспитализиран в клиника по ортопедия и
травматология с диагноза „прясно скъсване на меникса“. На 02.07.2019 г. претърпял
операция, изписан бил на 03.07.2019 г. с препоръки за превръзки през 3-4 дни и сваляне
2
на конците на 14-ти ден след операцията, като и до 20-тия ден щадящ режим на
натоварване на крайника и походка с помощни средства. На 03.07.2019 г. заплатил 500
лева за избор на екип, за което имал издадена фактура.
На 08.08.2019 г. бил приет в „МБАЛ-Самоков“ ЕООД за лечение чрез
физиотерапия, като лекарите установили, че дясната колянна става е болезнена, с
ограничение на движенията. Изписан бил на 15.08.2019 г. На 07.10.2019 г. му била
направена снимка на коляното, а на 30.10.2019 г. посетил специалист по ортопедия,
който установил палпаторна болка и други увреди. На 13.11.2019 г. си направил МРТ и
образната диагностика установила костен инфаркт в диафизата на фемура, лезия на
заден рог на латерален мениск и мукоидна трансформация на предна кръстна връзка.
Ищецът е поддържал, че вследствие на инцидента претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, ежедневен дискомфорт за период от около 6
месеца, затруднено ежедневно обслужване, поради което имал нужда от постоянна
помощ. След инцидента изпитвал страх, уплаха, станал раздразнителен и напрегнат.
Твърдял е, че описаните травми получил вследствие на това, че Община
Самоков не е положила дължимата грижа да поддържа в изправност участъци от пътя,
които са нейна собственост.
Искал е съдът да осъди Община Самоков да му заплати сумата от 26 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие на злополука, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 500 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано
от датата на която са направени /03.07.2019 г./ до окончателното изплащане.
Ответникът Община Самоков е депозирала писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорвали са същите изцяло по
основание и размер, като са твърдели, че са положили и полагат грижа на добрия
стопанин за всички общински имоти. Според тях отговорността за настъпилия
инцидент, както и на понесените от него вреди са изцяло на ищеца и е налице
съпричиняване. Твърдели са, че Р.С. е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2,
предл. първо от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си за пресичане на платното за
движение по пешеходната пътека и не е изпълнил задължението си да не удължава
ненужно пътя и времето за пресичане. Твърдели са, че тротоарът при мястото на
инцидента е в добро състояние, поради което не се е налагало ищецът да предприема
пресичане. На следващо място излагат, че ищецът не е проявил необходимото
внимание при движението си, за да заобиколи процесната шахта. Оспорвали са датата,
начина и механизма на настъпване на вредите, тъй като липсвали представени
доказателства, че ищецът е приет в спешно отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна-
ИСУЛ“ ЕАД. На следващо място са поддържали, че процесната шахта не се стопанисва
от Общината, тъй като е част от ВиК мрежата на гр. Самоков и отговорността за
нейната поддръжка е на ВиК ЕООД – гр. София. Оспорвали са и претенцията за
имуществени вреди в размер на 500 лева, тъй като изборът на екип не е част от
задължителното лечение, а допълнителна медицинска услуга.
С оглед изложеното, ответникът е искал предявените искове като неоснователни
да бъдат отхвърлени.
Предявеният иск е такъв по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа,
3
отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД има обезпечително-гаранционна функция, тъй
като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което ответникът е възложил някаква работа,
които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
изпълнителя, при наличието на причинна връзка между противоправното поведение и
вредите. Противоправното повдение, на което в случая се позовава ищецът, е
бездействие на служители на ответната община да предприемат действия за
отстраняване нередности по общински път.
Според чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) поддържането на общинските пътища
е задължение на общината. Според чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
За установяване отговорността на община Самоков и нейния размер по делото са
събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и заключения на
СТЕ и СМЕ. Ищецът е изслушан по реда на чл. 176 ГПК.
От приетата епикриза от УМБАЛ "Царица Йоанна-Исул" ЕАД се установява, че
ищецът е приет на 01.07.2019 г., изписан на 03.07.2019 г., с диагноза „прясно скъсване
на мениска“. На 02.07.2019 г. му е извършена оперативна интервенция.
От епикриза на „МБАЛ -Самоков" ЕООД се установява, че Р.С. е приет на
08.08.2019 г., изписан на 15.08.2019 г., с диагноза – „ последици от изкълчване,
навяхване и разтягане на долен крайник“.
От амбулаторен лист № 00106 от 30.10.2019 г., изд. от д-р П. К. се установява,
че Р.С. е изпратен за образно изследване, поради болки и ограничени движения в дясно
коляно.
От образно изследване, извършено на ищеца в ДКЦ „Софиямед“-София на
13.11.2019 г. се установява, че е настъпил костен инфаркт в диафизата на фемура, лезия
на заден рог на латерален мениск, мукоидна трасформация на предна кръстна връзка.
Представена е фактура № **********/03.07.2019 г., издадена от УМБАЛ
"Царица Йоанна-Исул" ЕАД за избор на екип на стойност 500 лева, към която е
приложен фискален бон.
Представени са от ищеца снимки на шахта, находяща се на кръстовище, около
която ясно се вижда непокрит с асфалт участък и в една част от този участък има
дупки.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от
ар. Г. Г., неоспорено от страните, според което от дясната страна на ул. „Иван
Доспевси“, с посока на движение от ул. „Проф. Васил Захариев“ към улица „Неофит
Бозвели“, както покрай зоната на процесното кръстовище с ул. „Хаджи Димитър“, така
и по цялото й протежение, има налична тротоарна ивица с настилка от циментови
тротоарни плочки. Преминаването на пешеходци по същата е възможно, макар част от
плочките да са напукани, а цели сектори от фугите да са обилно обрасли с
растителност. Около централната зона на кръстовището между пътните платна на
улиците „Иван Доспевски“ и „Хаджи Димитър“, видимо има капак на ревизионна
шахта на централизираната канализационна система за атмосферни води. Към
4
експертизата е приложена снимка на шахтата, видно от която около нея има циментова
замазка, която е заравнена (обяснения на вещото лице в съдебно заседание). Вещото
лице е направило оглед през август 2020 г.
От обясненията на ищеца по реда на чл. 176 ГПК се установява, че в деня на
инцидента е бил с негов приятел – К. Д., движили се в дясно и решили да пресекат да
отидат на бул. „България“, която е противоположна на ул. „Хаджи Димитър“,
преминали и попаднал във въпросната дупка до шахта.
От разпита на свидетеля К. К. Д. се установява, че на 01.07.2019 г., заедно с
ищеца се предвижвали по тротоара на ул. „Иван Доспевски.“ в гр. Самоков и решили
да предприемат пресичане по ул. „Хаджи Димитър“. Огледали се за преминаващи
автомобили и предприели пресичане. При пресичането ищецът стъпил в дупка
отстрани на шахта и паднал. Ищецът не можел да стъпи на десния си крак, изпитвал
силна болка. Свидетелят откарал ищеца до ИСУЛ, където го приели за лечение. След
изписването от болницата свидетелят го виждал пред два дни, той не се чувствал
добре, не можел да става от леглото, бил много изнервен, не можел да се обслужва
битово. Помагала му жената, с която живеел. Той и досега не е добре, защото не може
да работи.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено
от д-р Д. К., неоспорена от страните, според което ищецът е получил травма на
дясното коляно, довела до лезия /разкъсване/ на задния рог на латералния мениск,
лезия на задния рог на медиалния мениск, мукоидна трансформация на предна кръстна
връзка. Костният инфаркт на бедрената кост не е свързана с процесната травма. При
липса на усложнения възстановителния период за такъв вид травма е около 3-4 месеца.
Конкретно при ищеца лечението е започнало своевременно, впоследствие този коленен
статус бавно се е влошил, като на личния преглед се установява по-лошо състояние,
отколкото е описано в епикризата от МБАЛ-Самоков от 08.08.2019 г. Според д-р К.
ищецът не е възстановен напълно към настоящия момент, има влошаване на коленния
му статус и по анамнестични данни не може да изпълнява изискванията на старата си
работа като оператор на машина. Налице е функционален дефицит при екстензия и при
флексия на коляното, кат оса налице данни за двустранна увреда на коленните
менисци. При възникването си травмата на коляното е причинила болка с висок
интензитет, която във времето е варирала от силна в началото, през умерена до 3-ия
месец и слаби изостряния след това. Към настоящия момент същата се провокира от
палпация по входа на ставната цепка и по-рязко свиване в колянната става. 20 дни след
проведената артроскопия на 02.07.2019 г. се е налагало ищецът да ползва помощни
средства.
При съвкупна преценка на така събраните доказателства се установяват всички
елементи на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД. Не е спорно, че улиците „Иван
Доспевски“ и „Хаджи Димитър“, формиращи кръстовището, на което се намира
процесната шахта, са в гр. Самоков, поради което са общински, а и освен това на
основание §7, ал.1, т.4 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА собственост на общините са
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване; мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно - защитната система, които обслужват
само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на
търговски дружества. Предвид разпоредбата на 31 ЗП тези общински улици следва да
се поддържат от общината. Нейните служители са били длъжни както да го поддържат
5
в изправно състояние, така и да сигнализират по подходящ начин препятствията по
него и да ги отстраняват в най-кратък срок.
Процесната ревизионна канализационна шахта също е част от пътното платно –
тя е пътно съоръжение по смисъла на т. 3 от ДР на ЗП, пътните съоръжения са
елементи от пътя, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП. Неоснователно е оплакването на
ответника, че понеже тази шахта е собственост на „ВИК“ София, то за нейната
поддръжка отговаря това дружество. Дори последното да е вярно, доколкото шахтата е
елемент от пътя, община Самоков е длъжна да осигури и поддържа нейния монтаж
така, че същата да е на нивото на пътя и да се слива с него така, че същата да е
безопасна за преминаващи превозни средства и пешеходци, включително около нея да
няма дупки.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че към 01.07.2019 г. пътното
платно около процесната шахта е било в изправност и безопасно за движение. Такива
доказателства не са събрани по делото. Посоченото от вещото лице арх. Г., че около
шахтата има заравнена циментова замазка установява това обстоятелство към август
2020 г., а не към юли 2019 г. Напротив, налице са свидетелските показания на
свидетеля Д. Д., че към 01.07.2019 г. около шахтата е имало дупка. Няма основания
тези показания да не бъдат кредитирани, тъй като свидетелят е очевидец, а липсват
доказателства, които да опровергават неговите показания. Налице са и снимки на
шахтата от онзи момент, които не са били оспорвани от ответника, видно на които
около шахтата липсва асфалт, а на места има и дупки около нея. Обстоятелството, че
към август 2020 г. около шахтата има заравнена циментова замазка също е индиция, че
преди полагането й на мястото не е имало асфалт.
Следователно, установява се по делото, че служители на ответната община не са
изпълнили задължението си да поддържат пътното платно, а дори не са изпълнили и
задължението си да обозначат по подходящ начин дупката около шахтата.
Установен е и механизма на получените от ищеца травми - при стъпване в
дупката около процесната шахта кракът му се извърта и той пада на пътното платно,
като получава травма в дясното коляно. Няма никакви основания да не се кредитират
показанията на свидетеля Д. в тази насока, тъй като същият е бил очевидец, а освен
това възможността травмите да бъдат получени по описания начин е потвърдена и в
заключението на вещото лице д-р К.. Следователно, установена е причинната връзка
между бездействието на служителите на ответника и травмата на ищеца.
Какви травми е получил ищецът в причинна връзка с падането си при стъпване в
дупка около процесната шахта се установява от събраните медицински документи и
заключението на СМЕ, а именно: травма на дясното коляно, довела до лезия
/разкъсване/ на задния рог на латералния мениск, лезия на задния рог на медиалния
мениск, мукоидна трансформация на предна кръстна връзка. Установява се още, че
коляното на ищеца е оперирано, макар и артроскопски, поне 20 дни ищецът е бил на
постелен режим, след което е могъл да се придвижва с патерици. Имал е нужда от
чужда помощ за битовите си нужди. Нормално посочената травма отшумява за около 4
месеца, но при ищеца са настъпили усложения, дясното коляно се е влошило, и до сега
има болки при палпация и рязко свиване, има ограничение при флексия и екстензия.
Няма данни за периода и дали въобще ще настъпи пълно възстановяване. Ищецът е
изпитвал силни болки три месеца, които впоследствие са намалели, но и сега се
появяват понякога. Ищецът е станал нервен и не може да работи на предишната си
работа.
6
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на жалбоподателя, техния
вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищеца при инцидента – 53 г. – възраст, която се характеризира с
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищеца е
било сериозно променено за период от няколко месеца, при което е имал нужда от
чужда помощ за елементарни ежедневни дейности обстоятелството, че е претърпял
една операция; че около три месеца е изпитвал интензивни болки, които впоследствие
са затихнали, но и сега понякога усеща болка в дясното коляно и има ограничения в
движенията; че основният възстановителен период е около четири месеца, но при
ищеца той продължава и сега; икономическите условия в страната към 2019 г. и като се
съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът
намира, че размера на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца
неимуществени вреди е не по-малко от претендираните 26 000 лева. Ето защо е
неоснователно оплакването на жалбоподателя, че първата инстанция е присъдила
завишено обезщетение.
Доказано е чрез представената фактура и касов бон към нея, че ищецът е
заплатил 500 лева за избор на екип при операцията на дясно коляно на 02.07.2019 г.,
наложена от получената при падането н а01.07.2019 г. травма. Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че тази сума не представлява вреда в причинна връзка с
противоправното поведение на ответника, тъй като заплащането й е по желание.
Ищецът е имал право да получи най-доброто лечение на травмата си, а такова е могъл
да получи именно чрез избор на екип, за който е платил. Тъй като това лечение е пряко
причинено от поведението на служители на ответника, то той дължи да обезщети
всички разходи във връзка с него.
На ищеца се дължи и законната лихва върху главниците, от момента на
увреждането – 01.07.2019 г., съотв . 03.07.2019 г.
7
Неоснователно е възражението на ответника за наличие на съпричиняване от
страна на ищеца. За да е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поведението
на пострадалия по необходимост трябва да е противоправно - този въпрос е изяснен в
т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., О. ("Съгласно чл. 51, ал. 2
ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен").
На следващо място, поведението на ищеца следва обективно да е допринесло за
настъпване на инцидента или вредите от него.
В случая на първо място, нито е имало забрана за пресичане, (за да е бил
длъжен ищецът да се движи само по тротоара), нито ищецът е бил длъжен да пресича
по друг начин пътното платно, а предвид неустановяване на обстоятелството, че в
близост е имало пешеходна пътека, че е бил длъжен да пресича по такава. Той не е
имал и задължение непрекъснато да се оглежда за неравности по пътя. На следващо
място, цитираното от жалбоподателя задължение по чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП да не
удължава ненужно времето на пресичане се отнася за случай на пресичане на
пешеходна пътека, а от друга страна липсва каквато и да е връзка между времето на
пресичане и стъпването в неотстранена от ответника неравност на пътя. Не е налице
причинна връзка между поведението на ищеца и получената от него травма от
неравността на пътя около процесната шахта.
След като липсва съпричиняване, липсва и основание за намаляване размера на
определените обезщетения.
Предвид достигане на въззивния съд до крайни изводи относно дължимостта и
размера на претендираните обезщетения идентични с тези, до които е достигнал
първоинстанционният съд, неговото решение следва да бъде потвърдено като
правилно. Въззивната жалба е изцяло неоснователна.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски в настоящото производство има въззиваемия. Той не е сторил такива, но е
бил представляван безплатно от адвокат, н а когото следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. Съобразно защитения
материален интерес жалбоподателят дължи да му заплати 1610 лева, а с ДДС 1932
лева.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260114/08.12.2020 г. по гр.д. № 150/2020 г. на
СОС .
ОСЪЖДА Община Самоков, гр. Самоков, ул. „Македония“ № 34 да заплати
8
на адв. А. Х. Г. , ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 14, ет. 3 сумата 1932 лева –
адвокатско възнаграждение пред САС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9