Р Е
Ш Е Н
И Е
776/9.6.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 03.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното
от районния съдия НАХД № 627 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на П.В.В. ротив Наказателно Постановление №19-0442-001602/
16.01.2020г. на Началника сектор при ОД-МВР-Варна 4 РПУ, с което му е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2, вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата
декларативно се оспорва фактическата обстановка и се твърди, че в хода
на производството са допуснати нарушения
на процесуалните правила. Поради това се иска отмяна на
постановлението.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се
явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява
и не ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
18.12.2019 г. в около 07:50 часа
в гр.Варна местност З*, като водач на
лек автомобил – „Фиат” с peг № * при извършване маневра излизането от крайпътна територия
за включване в движението по път
с предимство не пропуснал движещия се по път
с предимство в права посока л.а."Мазда" с рег.№* Настъпилото ПТП
е с материални щети и контузия на глава
на въззивника.
Въз основа на акта за установяване
на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел
фактическите констатации в акта.
В хода на съдебното производство
бе разпитан свид.А. актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени обективно
и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно
наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект,поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Началника
сектор „ПП” при ОД-МВР –Варна при 4 РПУ, съгласно заповед на Министъра на
вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Съдът намира, че
правилно е било прието, че възз.В. е допуснал нарушение на чл.37 ал.3 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и на
основание чл.179 ал.2 от ЗДП е наложил
наказание. Водачът на пътно
превозно средство, излизащо на път
от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците
и пътните превозни средства, които се движат по
този път. Излизайки от гараж
жалбоподателят не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил с
рег.№ * и е станал причина за ПТП, като в тази насока са всички събрани по
делото доказателства. Правилно е била определена и санкционната норма. В тази
връзка съдът намира, че същия е правилно наказан.
В настоящия случай е безспорно установено, че
жалбоподателя е потеглил от крайпътна територия – уличка към двор и е навлязъл
на главния път водещ към кв.Галата. Въпросната уличка към двор се явява
"крайпътна територия" по смисъла на закона, а уличното платно на пътя
водещ към кв.Г* в случая е "път" по смисъла на закона. Разпоредбата
на чл.
37, ал. 3 от ЗДвП вменява задължение на водачът на ППС, която излиза на път
от такава крайпътна територия, да пропусне ППС, които се движат по пътя. Закона
не посочва и е без значение в коя посока и в коя лента за движение по пътя се
движи ППС по пътя, което излизащия от крайпътна територия автомобил трябва да
пропусне. Задължението на излизащия от крайпътна територия е да пропусне
движещото се по пътя ППС, независимо от посоката на движение и разположението
на този автомобил върху пътя.
Разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от ЗДвП, изрично
посочва, че редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Не се спори, че
въпросният акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който
е издадено оспорването пред ВРС наказателно постановление, е съставен от компетентен за това административен
орган, в кръга на неговите правомощия,
в изискваната от закона форма за
валидност, при спазване на законоустановените
изисквания относно процесуални правила, както и че той
съдържа всички изискуеми реквизити, за да породи
целените правни последици. Следователно актът за установяване на административно нарушение е редовно съставен и се ползва с формална
доказателствена сила до установяване на противното. В тежест на жалбоподателя е да установи, че отразеното
в акта за установяване на административно нарушение от фактическа страна
не съответства на действително случилото се. Въззивника обаче не навежда
никакви доказателства в тази насока.
Нарушенията, вменени във вина на
въз. Величков са конкретизирани
в степен, позволяващи му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Наложените наказания също са индивидуализирани. Поради това съдът намира, че в хода
на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели
до ограничаване правото на защита
на въззивника.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 /в случая - т. 5 пр.
4 от този член, "който не спазва правилата за предимство"/, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 200 лв.,
ако деянието не съставлява престъпление. В този смисъл
наложеното адм. наказание е правилно определено.
Съдът счита, че
при преценка дали се касае
за маловажен случай е необходимо
да се обсъди
степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно
качество, за да бъде социално необходимо
и оправдано да се прибегне до
прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния
случай съдът намира, че конкретните
нарушения не може да се
квалифицират като маловажни, тъй като те по
нищо не се
отличават от останалите от същия
вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно
поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук,
съдът намира че извършените нарушения не следва
да се приемат
като маловажни. В тази връзка съдът намира, че
определеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.