Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр.Русе, 30.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седми
юли през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Дилян Михайлов, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
адм.д. № 304 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.185 и
сл. от АПК.
Образувано е по оспорване от областния
управител на Oбласт Русе
на Решение № 202 по Протокол № 17 от 24.03.2021 г. на Общински съвет – Борово, с
което е решено да се освободят от заплащане на такса битови отпадъци всички
юридически лица, развиващи дейност само на територията на Община Борово, които
са преустановили дейността си или част от нея, в резултат на въведените
противоепидемични мерки, които нямат задължения към Община Борово и през 2018 и
2019 г. са си погасили задълженията. Посочено е, че срокът за който лицата се
освобождават от заплащане на бъдещи такси битови отпадъци е от 01.04.2021г. до
31.10.2021 г. Излагат
се подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение като
противоречащо на разпоредби от нормативни актове от по-висок ранг - §3 от ПЗР на ЗИЗМДТ и Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, както и като постановено при
липса на компетентност на органа, в нарушение на материалноправни разпоредби,
допуснати съществени процесуални нарушения при приемането му и несъответствие с
целта на закона. Иска се отмяна на оспореното решение и се претендира присъждането
на направените разноски – такса за обнародване в ДВ и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по оспорването – Общински съвет – Борово не
изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, като
контролираща страна в производството, дава заключение за основателност на оспорването
и счита, че посоченото решение следва да бъде отменено.
В
производство по проверка на допустимостта, съдът приема следното:
Оспореното Решение № 202 по Протокол №
17 от 24.03.2021 г. на Общински съвет – Борово, гласи:
„1. Освобождава от заплащането на такса битови отпадъци, по смисъла на
Местни такси, Раздел Раздел I, от Наредба № 13 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Борово, всички юридически лица развиващи дейност само на територията на Община
Борово, които са преустановили дейността си или част от нея, в резултат на
въведените извънредни противоепидемични мерки, които нямат задължения към
Община Борово към настоящият момент и през 2018 и 2019 год. са си погасили
задълженията в определените за това срокове. Срокът, за който се освобождават
лицата, е времето през което е обявена извънредната епидемична обстановка, като
лицата се освобождават от заплащане на бъдещи такси за битови отпадъци след
приемане на настоящото решение, за срок от 01 април 2021 до 31 октомври 2021 г.
2. Възлага на Кмета на Община
Борово да предприеме необходимите действия за изпълнение на Решението на
Общински съвет Борово.".
Областната
администрация – Русе е получила с писмо с вх. № 08-02-6#1/12.04.2021г. от
председателя на Общински съвет Борово, с което на основание чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА са изпратени Решения № № 192-203 ведно с екземпляр от Протокол № 17 от
проведено на 24.03.2021 г. заседание на Общински съвет Борово, видно от поставения щемпел върху придружителното писмо, приложено
на л.1 от преписката.
В изпълнение на вменените му
правомощия с чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 45,
ал. 4 и ал. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА) областния управител, в Областна администрация - Русе е извършил
проверка на законосъобразността
на всички отразени в Протокол № 17 решения, включително Решение № 202 от
24.03.2021 г. на Общински съвет Борово. В резултат на това е констатирал
противоречие на последното цитирано решение с императивни правни норми, поради
което същото е върнато за ново обсъждане на Общински съвет Борово със Заповед №
4-95-00-229/19.04.2021 г. на областния управител на област Русе. С
придружително писмо изх. № 08-02-6/19.04.2021г. на Областна администрация - Русе
горецитираната заповед е изпратена до Общински съвет Борово чрез пощенски
куриер, като същата е получена в деловодството на органа- издател на 20.04.2021
г. , видно от известие за доставяне № ИД PS 7000 01FPVW К (л.21 от преписката). В съответствие с горното и
предвид нормата на чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА, срокът за Общински
съвет Борово да преразгледа върнатото решение е изтекъл на 04.05.2021 г. В
Областна администрация - Русе постъпва писмо вх. № 08-02-9/29.04.2021 г., с
което е представен екземпляр от Протокол № 18 от проведено заседание на
Общински съвет Борово на 21.04.2021 г., но от него не се установява върнатото
за ново обсъждане Решение № 202/24.03.2021 г. да е било преразгледано от Общински съвет Борово, което дава основание
на областния управител да оспорва Решение № 202/24.03.2021 г. на Общински съвет
Борово пред съда.
Жалбата на областния управител е подадена на 11.05.2021г.,
видно от справка от Български пощи / л.15/ и е входирана в ОбС-Ветово на 12.05.2021г.
Съгласно
чл.45,ал.4 от ЗМСМА Областният управител упражнява контрол за законосъобразност
на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той
може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет
или да ги обжалва пред Административен съд -Русе по реда на АПК в 14 дневен
срок.
Според приетото в Тълкувателно решение № 5 от
10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г., областният управител може да
упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските
съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на
чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА
във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА. Смисълът,
заложен в това разрешение е, че областният управител може да упражнява контрол
за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването
им пред съответния административен съд, стига те да имат белезите на
административни актове, без значение от кой вид са – индивидуални, общи или
нормативни. Това следва и от препращането в чл. 45,
ал. 12 от ЗМСМА към реда по АПК като приложим за неуредените въпроси по
издаването, оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети.
Предмет на оспорване е Решение № 202 по Протокол № 17
от 24.03.2021 г. на Общински съвет – Борово, което е общ административен акт,
подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност като акт на
общинския съвет. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
По
съществото на спора.
Административен съд Русе, след като обсъди
данните по делото и доводите на страните,
след преценка на събраните по делото доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка:
Решение № 202/24.03.2021 г. е
прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 и т.7, и чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, и чл. 68 от
Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и
взаимодействието му с общинска администрация, във връзка с чл. 8, ал.6 от ЗМДТ,
и във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба № 13 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Борово и след
разглеждане на писменото предложение на кмета на общината, съдържащо се в
Докладна записка с вх. № 1753 от 22.03.2021 г. на Общински съвет Борово. Видно
от последната/ л 13 от преписката/същата съдържа мотиви за предложеното
решение, изведени от въведената извънредна епидимична обстановка с решение №
855/25.11.2020г на МС, от правомощието на ОбС да определя политиката на
общината по въпроси от местно значение, в.т.ч и местните финанси, необходимостта
незабавно да се вземат превантивни мерки за облекчаване на малкия и среден бизнес,като
се вземат превантивни мерки срещу евентуалните затруднения на търговците със
седалище и адрес на територията на общината, от необходимостта съгласно чл.73 АПК неотложно да се издаде адм.акт, като е предложено на ОбС на основание чл.66
ал.1 АПК да оповести публично чрез публикуване на интернет страницата на Община
Борово откриването на производството по издаване на общия административен акт,
като в уведомяването да се включат основните съображения по издаване на
решението, което след приемането отново да се публикува на интернет страницата
на Общината. По делото е представено само извлечение от интернет страницата на
Община Борово относно публикуване на решението и неговото оспорване/ л.81 от
делото/.
Съгласно Протокол № 17, на
заседанието на 24.03.2021г. са присъствали всички тринадесет общински
съветници, като след разглеждането на т.11 от дневния ред, всички са гласували
„за" предложения проект на решение.
При така установената фактическа
обстановка и предвид чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА в изпълнение на
правомощията си по ал. 1 Общинският съвет приема правилници, наредби,
инструкции, решения, декларации и обръщения. В случая издаденото решение е
обосновано с правното основание чл. 21, ал. 1, т. 6 и т.7, и
чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, и чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Общинския
съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация, във
връзка с чл. 8, ал.6 от ЗМДТ, и във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба № 13 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Борово. Обжалваното решение е взето от компетентен орган –
Общински съвет Борово. Установи
се, че на заседанието на което е взето оспорваното решение органът е имал
кворум да заседава и да взема решения, доколкото са присъствали 13 общински
съветници, а решението е взето с гласовете на 13 от общо 13 общински съветници
по списък. Следва извод, че са спазени нормите на ЗМСМА и ЗМДТ относно
компетентността на органа. Решението е съобразено и със законовата форма, тъй
като е протоколирано в писмен вид, а протоколът е подписан от председателя на
общинския съвет. По изложените
съображения
съдът приема, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. То е прието с мнозинство от общия брой на
съветниците. Видно от протокола на проведеното заседание на ОбС – Борово,
процесното решение е прието с гласовете на всички 13 бр. общински съветници,
гласували "за", следователно същото е валидно.
Основателно е възражението на
оспорващата страна, че липсват достатъчно фактически основания, които да
налагат неотложното издаване на общия административен акт, поради което е
допуснато нарушение на закона, изразяващо се в неспазване на процесуалните
правила, предвидени в чл. 66 и сл. от АПК. Изложените от кмета на община Борово
съображения в Докладна записка с вх. № 1753 от 22.03.2021 г. на Общински съвет
Борово относно запазването на имуществото и финансовата стабилност на
търговците, необходимостта незабавно да се вземат превантивни мерки за облекчаване на
малкия и среден бизнес при обявената извънредна епидимична обстановка, несъответстват на предпоставките, предвидени
в чл. 73 от АПК, обуславящи наличието на неотложен случай, съответно позволяват
издаването на общ административен акт без да бъдат спазени правилата на АПК за
уведомяване и участие на всички заинтересовани лица. Общият административен акт е в
предвидената в АПК писмена форма, но при постановяване на оспорената част от
решението са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, предвидени в чл. 62 - 74 от АПК и чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во от АПК. Съгласно
чл. 66, ал. 1 от АПК, откриването на производството по
издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за
масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на
заинтересованите лица или по друг подходящ начин, като съгласно ал. 2
уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта,
както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. Съгласно чл. 69, ал. 1 от АПК, административният орган определя и оповестява
публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми
на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта -
писмени предложения и възражения; участие в консултативни органи, подпомагащи
органа, издаващ акта; участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е
колективен; обществено обсъждане, а съгласно ал. 2, осигурява на
заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен
срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от
един месец от деня на уведомяването по чл. 66. Като не е изпълнил
изискванията на посочените разпоредби, административният орган е допуснал
съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като е
нарушено правото на участие на заинтересованите лица в производството по
издаване на общия административен акт и същият е издаден, без да са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая, в това число без да е дадена
възможност за предложения и възражения на заинтересованите лица, респективно
без да са обсъдени такива, които евентуално биха постъпили. Лишаването на
адресатите на акта от това право обосновава незаконосъобразност на
постановеното волеизявление и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА
регламентира правомощието на ОбС да решава и други въпроси от местно
значение, но които не са от изключителната компетентност на други органи. Съгласно чл. 8, ал. 6 ЗМДТ, общинският съвет може
да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на
отделени видове такси. Овластяването на общинския съвет с това право е в
съответствие със същността на общинския съвет като орган на местното
самоуправление - избран пряко от населението, чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМСМА, и компетентен да
определя политиката на общината по самостоятелното осъществяване на всички
въпроси от местно значение, които законодателят е предоставил в компетентността
на общините, в т. ч. местните финанси и образованието. Законодателят не е определил критерии,
при които общинският съвет може да освободи съответното лице, което по принцип
дължи такса, в т. ч. и такса битови отпадъци, от нейното заплащане. Това
означава, че въпросът е предоставен изцяло в дискрецията на органа. Така
формулирана компетентността на общинския съвет е пряко проявление на местното
самоуправление, на неговата автономност. Дали и при какви условия съответният
общински съвет ще освободи дадени лица от заплащане на таксата е пряка проява
на провежданата от него политика. Единственото изискване, което законодателят е
поставил, е освобождаването да става за категории лица. Това законодателно
изискване обективира и гарантира конституционния принцип за равенство - чл. 6 и чл. 19, ал. 2 КРБ. Законодателят не е регламентирал, че в
наредбата по чл. 9 ЗМДТ общинският съвет трябва да определи категориите лица, които счита за
необходимо да освободи от заплащане на такса за битови отпадъци. Предоставил е
на общинския съвет да прецени дали да го включи в наредбата или да го постанови
като самостоятелен акт, тъй като решението за освобождаване от заплащане на
такса за битови отпадъци би могло да бъде с многократно действие - ако се
приеме освобождаване за периода на действие на нормативния акт, но би могло да
бъде и с еднократно действие - ако се приеме освобождаване за една календарна
година, тъй като таксата, съобразно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, се определя в годишен размер. Въпрос на преценка на
общинския съвет. Оспореният акт е общ административен.
Това следва от самата компетентност на органа - да освобождава не отделни лица,
т. е. отделни правни субекти, а да освобождава категория лица. Законодателят не
е дал определение на употребеното понятие "категория", поради което и
с оглед на чл. 36, ал. 1 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове смисъла му трябва да бъде в
съответствие с общоупотребимия български език. Категория, в контекста на
предмета на делото, означава група задължени за такса битови отпадъци лица,
обединени от общи характеристики. Щом са група лица и щом законодателят
позволява тяхното освобождаване само като група, на база на общите им
характеристики, то следва, че тогава, когато не е инкорпориран в наредбата по чл. 9 ЗМДТ и следователно ще има съдържанието
на правило с многократно правно действие, актът на общинския съвет ще бъде общ
административен акт. Безспорно е, че всеки административен акт
трябва да има мотиви - фактически основания за неговото издаване, но актът, с
който общинският съвет освобождава определена категория лица от заплащане на
такса за битови отпадъци е акт, мотивиран изцяло от преценката на общинския
съвет за политиката, която води. Възможно е юридическите лица да са в добро
финансово състояние и общинският съвет пак да вземе решение за тяхното
освобождаване. Тоест, не финансовото състояние на юридическите лица прави акта
законосъобразен, а освобождаването на категория лица и спазването на законово
установената форма и процедура за издаването му. Съдът не може да проверява и
отражението, което решението на общинския съвет би имало върху общинския
бюджет. Общинският съвет е този, който решава колко и какви ще бъдат приходите
в общинския бюджет и когато взема решение за освобождаване от заплащане на
такса за битови отпадъци, той би следвало да е наясно с отражението, което
решението му ще има в приходната част на бюджета на общината. Това въздействие
обаче не е фактическо основание за вземане на решението за освобождаване, което
прави акта законосъобразен, а целесъобразен, поради което и съдът не може да го
обсъжда. Оспореният
акт е приет по време, което противоречи с норми и стойности определящи
изпълнението на общинския бюджет, което представлява съществено нарушение на
производствените правила. Предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 Наредбата,
съгласно която конкретният размер на облекченията се определят ежегодно с
приемането на бюджета на общината. Така формулирана разпоредбата представлява
елемент на реда за вземане на решението за освобождаване. В случая решението на
общинския съвет за освобождаване на процесната категория задължени лица от
заплащане на таксата е взето на 24.03.2021 г. за задължения, дължими през 2020
г. Съгласно чл. 17, ал. 1 Наредбата таксата се заплаща на две равни вноски до
30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължима. Следователно решението
на общинския съвет е взето не преди, а след изтичане на срока за плащане на
дължимото задължение. Съгласно § 3, ал. 1 и
ал. 2 от ПЗР към ЗИЗМДТ в сила от 11.08.2020 г.: ,,Общинският съвет може да освободи от
заплащане на таксата за битови отпадъци за услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване за определен период от
2020 г. задължените лица предприятия, които вследствие на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. съответно
на извънредната епидемична обстановка, са преустановили стопанската си дейност,
осъществявана в недвижим имот на територията на общината. Преустановяването на
дейността за съответния период се удостоверява от лицата по ал. 1 с финансови и
други документи, по ред и начин, определен от общинския съвет." Параграф 3 от ПЗР към ЗИЗМДТ
е специален по отношение на общата норма на чл. 8, ал.6 от ЗМДТ, поради което
именно първата цитирана норма следва да се прилага в случаите на освобождаване
от заплащане на такса битови отпадъци от общинския съвет за конкретно определен
период от 2020 г. по съображения за преодоляване на негативните последствия от
обявеното извънредно положение и въведените противоепидемични мерки. Визираният в
решението времеви период потвърждава приложимостта на §3 от ПЗР към ЗИЗМДТ към
конкретния случай, тъй като Решение № 202 е прието от общинския съвет на
24.03.2021 г. за задължения, дължими през изминалата 2020г. Предвид нормата на
чл. 3, ал. 2 от Наредба № 13 на Община Борово, както и с оглед липсата на
специална норма в закон относно реда за заплащане на такса битови отпадъци, се
налага извод, че решението на общинския съвет е взето след изтичане на срока за
плащане на ТБО за 2020 година. Освобождаването е юридически факт, който прави
невъзможно пораждането на фактическия състав на правната норма, която съдържа
задължението за заплащане на такса битови отпадъци. В този случай не може да
има освобождаване, а опрощаване на задължения за такса битови отпадъци, като
издаването на надлежен акт за това е от компетентността на президента по силата
на чл. 98, т. 12 от Конституцията на Република България. Към датата на вземане
на Решение № 202 за освобождаване на юридическите лица от задълженията за ТБО
същите са били валидно възникнали за лицата и общинският съвет не би могъл да
ги освободи от заплащане по общия ред на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. Освобождаването
от заплащането само на част от задължението за такса битови отпадъци е
допустимо единствено по изключението, създадено с §3 от ПЗР към ЗИЗМДТ. Именно
поради обстоятоятелството, че законодателят е
счел за изключено от правомощията на общинските съвети да освобождават определени
категории лица от заплащане на ТБО за изминалата 2020 г. е създал специална
норма с извънреден характер, с която им е предоставил тази възможност. Видно
от цитирания § 3 от ПЗР на ЗИЗМДТ, общинският съвет може да освободи
съответната категория лица от заплащане на таксата за битови отпадъци за
определен времеви период от 2020г., само за част от пълния размер на тази
такса, включващ стойността на извършваните от общината услуги по събиране и
извозване на битовите отпадъци, но не и стойността на услугите по третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и услугите по поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания в общината (по аргумент от чл. 62 от ЗМДТ). В противоречие с това
лицата, адресат на административния акт, са освободени изцяло от заплащане на
такса битови отпадъци. Наред
с това посоченият в решението период за освобождаване от заплащане на такса
битови отпадъци не съответства на § 3 от ПЗР към ЗИЗМДТ, като неправилно
адресатите на административния акт се освобождават за минал период, който не е
определен конкретно, а е дефиниран като определям - според времето на обявяване
на епидемична обстановка през 2020 г. и бъдещ период - част от 2021 г. Приетите мерки с
Решение № 202/24.03.2021г. на Общински съвет Борово не са в синхрон с
нормативни актове от по- висока степен. В Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците и Закона за изменение на ЗМДТ са
изброени видовете облекчения, които се предвижда Държавата и общините да
предоставят на засегнатите лица вследствие на въведеното извънредно положение и
впоследствие обявената извънредна епидемична обстановка на територията на
цялата страна. В този смисъл актовете на органите на местното самоуправление и
местната администрация, които са насочени към преодоляване на негативните
последици от въведените противоепидемични мерки, следва да са съобразени с
нормативните актове от по-висока степен, които изчерпателно изброяват видовете
облекчения и периодите им за прилагане по отношение на всички лица.
По изложените съображения съдът намира
оспорването основателно и като такова то следва да бъде уважено като оспореното
Решение №202 по Протокол № 17 от 24.03.2021 г. на Общински съвет Борово, е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за заплатена такса от 20.00 лева за обнародване на съобщение за оспорването в
„Държавен вестник“, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, предвид липсата на правна и фактическа сложност
на делото, определя в размер на 100 лева, или общо деловодни разноски в размер
на 120 лева. Според практиката на ВАС юрисконсултско възнаграждение се присъжда
не само когато процесуалното представителство на страната е било осъществено от
юрисконсулт, но и когато страната е била представлявана в производството от
друг служител с юридическо образование в хипотезата на чл.32, т.3 от ГПК, дори
и той да не е назначен на посочената длъжност, както е и в случая –
представляващият областния управител служител е назначен на длъжността главен
експерт в отдел „Административен контрол и регионално развитие“, Дирекция
„Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в
Областна администрация – Русе. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от
ДР на АПК, следва да бъдат присъдени в тежест на Община Борово, която разполага
със собствена правосубектност като юридическо лице – чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА. Както се приема и в Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, юрисконсултско
възнаграждение (а и деловодните разноски по принцип) се присъжда в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на Областната администрация на
Област Русе, която също е юридическо лице съгласно чл.57, ал.2 от ЗА. Искането
за присъждане и на сумата от 1,08лв. за извършен превод по банкова сметка ***.
Исканата сума не е част от деловодните разноски в т.ч дължимата такса за
обнародване в ДВ и не следва да бъде присъждана.
Така мотивиран и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване от областния управител
на Област Русе Решение № 202 по Протокол № 17 от 24.03.2021 г. на Общински
съвет – Борово.
ОСЪЖДА Община Борово, представлявана от
кмета Валентин Панайотов, да заплати на Областна администрация на Област Русе,
сумата от 120 лева – деловодни
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
След
влизането му в сила решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: