Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: И. НИКИФОРСКИ
при
секретаря Н.Г., като разгледа гр.д. №
143 по описа на ВРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
с чл. 146, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, гр. София e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу Л.Н.Л. за следните суми: сумата от 294,50 лева – главница по Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., сумата от 17,52
лева мораторна лихва за периода от
05.11.2019 г. до 04.05.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските по делото – сумата от 25,00 лв. държавна такса,
и 300,00
лв. адвокатско възнаграждение.
Въз основа
на така подаденото заявление е издадена заповед по реда на чл.410 ГПК по с №
1212 от 07.10.2020 г. по ч.гр.дело №
2286 от 2020 г. по описа на ВРС
Срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника, като след указание
до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
С влязло в
законна сила Определение № 260731/05.02.2021 г. производството по делото е
прекратено в частта на предявения иск за лихва за забава за сумата от 17,52 лв.
за периода от 05.11.2019 г. до 04.05.2020 г.
Ищецът
твърди, че “А1 България” ЕАД /с предходно наименование „Мобилтел” ЕАД/ е
предприятие е основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на
мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на далекосъобщителни услуги.За
осъществяването на тези дейности, дружеството развива и съпътстващи търговски
дейности.На 25.06.2018г. между „А1 България“ ЕАД ЕИК ********* (Продавач) и Л.Н.Л.
бил сключен Договор за продажба на изплащане № *********.На основание т.1 и т.2
от Договора, с неговото подписване купувачът - Л.Н.Л. закупил и станал собственик на устройство
“SAM Galaxy J7 2017” със сериен номер 356204096726490. Устройството е предадено
на купувача на 25.06.2018г. за което е съставен Приемо- предавателен протокол,
подписан от ответника и представител на „А1 България” ЕАД . Съгласно т.10.2.1 от Договора купувача се задължил да заплати на „А1 България“ ЕАД
продажната цена за вещта, съобразно погасителен план намиращ се в раздел II.
„Цена и начин на плащане”, стр.1 от Договора за продажба на изплащане.Поради
неплащане в срок, договора между „А1 България“ ЕАД и ответника Л.Н.Л. е
прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане №
********* от 25.06.2018г. Непогасената сума до края на срока на Договора за
продажба на изплащане, в размер на 294,50 лв., е станала предсрочно изискуема
на основание чл. 12.3. от Договора.На 07.11.2014г. между „А1 България“ ЕАД, ЕИК
********* и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК *********, е сключен Договор
за поръчителство.На основание т.3 от Договора за поръчителство „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД се задължи в качеството си на поръчител да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД Договор за продажба на
изплащане. Поради неплащане на дължимата
сума от страна на Л.Н.Л. по Договор за продажба на изплащане, на основание чл.
143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г„
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството си на Поръчител уведомил
длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „Мобилтел“ ЕАД. Същото
е изпратено чрез Български пощи, като препоръчана пощенска пратка. Писмото не е
получено от ответника и същото се е върнало в цялост.Поради липса на доброволно
плащане от страна на длъжника, след като е бил поканен за това и на основание
чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД заплатил на „А1 България” ЕАД на 05.11.2019г. сумата от 294,50
лева, представляваща дължимата и изискуема сума за главница от Л.Н.Л. по
Договора за продажба на изплащане от 25.06.2018г.
Моли съда да
установи вземането за главница така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
С
молба вх. № 268426 / 25.05.2021 г. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не изпрати
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание /Разпореждане № 261324 /02.03.2021 г. е връчено на
ответника /.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното
искане на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 325,00 лв. / държавна такса – 25.00 лева, както и адвокатско възнаграждение – 300.00 лева /.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 325,00 лв. / държавна такса – 25.00 лева, както и
адвокатско възнаграждение – 300.00 лева /.
При горните
съображения и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 146, ал. 1 ЗЗД, че Л.Н.Л., ЕГН: ********** дължи на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс” АД - гр. София, ЕИК:
*********
сумата от
294,50 лв.,
представляваща главница
по договор за продажба на изплащане № *********, сключен на 25.06.2018г. между
„А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* в качеството на продавач и Л.Н.Л. в качеството
на купувач, като по силата на договор за поръчителство от 07.11.2014 г.,
сключен между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, последното
дружество, в качеството си на поръчител, на 05.11.2019 г. е погасило
задължението на Л.Н.Л., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК с № 1212 от 07.10.2020 г. по ч.гр.дело № 2286 от 2020 г. по описа на РС-Враца, както и законна лихва
върху тази сума, считано от 14.09.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.Н.Л., ЕГН: ********** да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК: ********* сумата от 325,00 лв., представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 143/2021 г., както и сумата от 325,00 лв., представляваща направени разноски по ч.
гр. дело № 2286/2020 год. по описа на РС гр. Враца.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: