РЕШЕНИЕ
№ 777
гр. Бургас, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500905 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 816/03.05.2022г., постановено от
Районен съд –Бургас по гр. д. № 8677/2021г. С това решение, съдът:
1) лишава П. И. Б., ЕГН: ********** от родителски права по отношение на детето Р.
П. Б., ЕГН: ********** поради особено тежък случай на поведение на бащата, което
представлява опасност за личността и здравето на детето, изразяващ се в осъществено
сексуално насилие – основание по чл.132, ал.1, т.1 от Семейния кодекс;
2) определя режим на лични отношения на бащата П. И. Б., ЕГН: ********** с
детето Р. П. Б., ЕГН: **********, както следва: всеки първи и трети петък от месеца от
14,00 часа до 17,00 часа в присъствие на служител от Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр. Бургас в Център за обществена подкрепа – гр. Бургас до навършване на 7-годишна
възраст на детето; след навършване на 7-годишна възраст на детето – всяка първа и трета
събота в месеца за времето от 10,00 часа до 18,00 часа в присъствието на пълнолетно лице,
познато на детето и посочено от майката на детето – Л. Ц. Х., ЕГН: **********;
3) осъжда П. И. Б. да заплати на Л. Ц. Х. съдебни разноски в размер на 600 лева.
Подадена е въззивна жалба от П. И. Б. против решение № 816/03.05.2022г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 8677/2021г. Жалбоподателят анализира
разпоредбата на чл.131, ал.1, вр. чл.132, ал.1, т.1 от СК и твърди, че поведението му не
представлява опасност за физическото и психическото здраве на детето. Според
жалбоподателя, събраните по делото доказателства показват, че съществува здрава връзка
между него и детето и опити на майката и бабата да внушат страхове на детето от него. Б.
твърди, че майката е със слаб характер и психика и се опитва да убеди съда, че той е
извършил сексуално насилие. Тя е настроена отрицателно към него, което е причина за
1
воденото дело. На последно място, Б. подчертава, че детето е имало проблем с очите, но
след възобновяване на контактите се е успокоило и проблемът е изчезнал.
Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния
съд и да постанови друго, с което да отхвърли иска. Не прави искане за събиране на
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Стоянов, който
пледира за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на съдебни разноски.
Жалбоподателят Б. прави искане за отмяна на решението, с което е лишен от родителски
права и представя в писмен вид изявление до съда.
Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат Чайпек, която
пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Л. Ц. Х.
против П. И. Б. с правно основание чл.132, ал.1, т.1 от Семейния кодекс.
Ищцата и ответникът имат общо дете – Р. Б., родена на *****.
С решение № 1448/26.06.2020г., постановено по гр. д. № 2310/2020г., Районен съд –
Бургас налага мерки за защита на ищцата и детето Р. срещу осъществено по отношение на
тях домашно насилие от ответника П.Б.. След отпадане на наложените мерки, бащата
възобновява контактите си с детето.
На 04.12.2020г. детето е прегледано от д-р Бербенлиева, която констатира, че то
страда от остър цистит.
С решение № 3/04.01.2021г., постановено по гр. д. № 4860/2020г., Районен съд –
Бургас определя режим на лични отношения на бащата П. И. Б. с детето Р. П. Б., както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 18 часа без приспиване
до навършването на четири годишна възраст, а след това – всяка първа и трета събота от 10
часа в събота до 18 часа в неделя с приспиване, както и 30 дни през лятната ваканция и 10
дни през зимната ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката,
като по празници като Коледа, Нова година и Великден детето да прекарва единия празник
при единия родител, а другия празник – при другия родители съответно обратното през
следващата година, а именно Коледа и Нова година при майката, а Великден при бащата на
четните години и обратното при нечетните. Рожденият ден на детето – 09.11 да бъде
отбелязван през четните години при майката, а при нечетните при бащата.
С решение № 260580/12.04.2021г., постановено по гр. д. № 714/2021г., Районен съд –
Бургас налага мерки за защита на детето Р. Б. срещу осъществено по отношение на нея
домашно насилие, изразяващо се в сексуално такова от бащата П.Б..
Р. Б. е разпитана пред съдия в „Синя стая“ в Център за обществена подкрепа - Бургас
по досъдебно производство № 431 ЗМ-67/2021г. по описа на Първо РПУ – Бургас,
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.149, ал.1 от НК.
В хода на първоинстанционното производство, детето Р. е разпитано пред съдебния
състав в присъствието на социален работник. Детето дава показания, от които се установява,
че между нея и бащата е осъществен физически контакт (стр.300 от делото), който съдът
квалифицира като сексуално насилие по смисъла на §1, т.4 от ДР на ППЗЗД (стр.344 от
делото).
По делото е извършен социален доклад, в който е посочено, че детето Р. има
изградена силна емоционална връзка с майка си, която я отглежда и с баща си в резултат на
срещите и контактите, които са имали в предходен период.
2
По делото е извършена съдебно-психологична експертиза, която заключава, че
отношението на детето към бащата се отличава с явна амбивалентност. Детето има желание
да се среща с бащата, но потиска емоциите си в присъствието на майката.
По делото са събрани показанията на свидетелите А. (баба на детето), В. и Р.
(приятели на ответника). Свидетелката А. възпроизвежда разказа на Р. за срещите с баща й и
акцентира върху причинената на детето инфекция – остър цистит, която първоначално е
била с неизяснен произход, но впоследствие е обяснена с осъщественото от бащата
сексуално общуване. Свидетелите В. и Р. изразяват позитивно отношение към бащата и
говорят за личните му качества да бъде добър баща.
По делото са представени материалите по досъдебно производство № 431 ЗМ-
67/2021г. по описа на Първо РПУ – Бургас, от които се установява, че показанията на детето
Р. за осъществен с бащата физически контакт съвпадат с показанията й, дадени пред
районния съд.
В отговор по чл.131 от ГПК П.Б. оспорва иска и твърди, че същият е резултат от
опитите на ищцата да го лиши от връзка с детето и да манипулира детето. Б. подчертава, че
се грижи за детето, иска да се вижда с него, описаните случки са резултат от желанието му
да поддържа добра лична хигиена на детето.
Въз основа на събраните доказателства и на преките си впечатления от изслушването
на детето и на бащата, районният съд формира извод за основателност на иска. Съдът
приема, че в конкретния случай е осъществено сексуално насилие по смисъла на §1, т.4 от
ДР на ППЗЗД от бащата П.Б., което представлява особено тежък и укорим от гледна точка
на морала случай по смисъла на чл.132, ал.1, т.1 от СК и е достатъчно основание за
лишаване на бащата от родителски права.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата на П.Б. е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 816/03.05.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1, т.1 от Семейния кодекс родителят може да
бъде лишен от родителски права в особено тежки случаи на поведение, което представлява
опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че бащата и
детето Р. са имали физически контакт, който маже да се квалифицира като сексуално
насилие по смисъла на §1, т.4 от ДР на ППЗЗД, т.е. детето е използвано за сексуално
задоволяване. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав се основава на
показанията на детето Р., които са последователни и идентични, както пред органите на
досъдебното производство, така и пред социалните работници и пред първоинстанционния
съдебен състав. Изявленията на детето са дадени в присъствието на социален работник и
остават непроменени пред различни органи, въпреки че са дадени по различно време.
(стр.98 от делото, стр.300 от делото). Настоящият съдебен състав изключва възможността,
тези показания да са резултат от манипулативно поведение на майката, тъй като съдебно-
психологическата експертиза не констатира подобна нагласи. По тези съображения,
3
въззивната инстанция приема, че от фактическата страна е осъществен състава на чл.132,
ал.1, т.1 от СК и Б. правилно е лишен от родителски права. Решението на районния съд е
правилно, мотивирано и обосновано, а производството е проведено при спазване на общите
и специални по отношение на детето процесуални правила. Поради това, настоящият
съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание
чл.272 от ГПК, които споделя напълно и без резерви.
По изложените съображения, въззивната жалба на П.Б. е неоснователна и трябва да се
отхвърли със следващото от това потвърждаване на съдебното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея разходи за
процесуално представителство пред Окръжен съд – Бургас в размер на 500 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 816/03.05.2022г., постановено от Районен съд –Бургас
по гр. д. № 8677/2021г.
ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН: ********** да заплати на Л. Ц. Х., ЕГН: **********
съдебни разноски в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4