№ 258
гр. Благоевград, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231200600890 по описа за 2023 година
С присъда № 555/09.05.2023 год., постановена по н.о.х.д. № 354/2022
год. на Районен съд – Сандански, подсъдимият А. Д. П. е признат за
невиновен в това, че:
- на 14.10.2021 год., около 09:30 часа, пред офиса на „специалист
човешки ресурси“ на търговско дружество „Д“ ЕООД, находящ се на бул.“Е“
№ 37, в промишлената зона на гр. Сандански, обл. Благоевград, се е заканил с
престъпление против личността - с убийство на Д, отправяйки й следните
закани: “Ще ви убия всичките, всички сте мъртви, бял ден няма да видите от
мен“, като тези закани са могли да предизвикат у Д основателен страх за
осъществяването им, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан
по посоченото обвинение;
- на 14.10.2021 год., около 09:30 часа, пред офиса на „специалист
човешки ресурси“ на търговско дружество „Д“ ЕООД, находящ се на бул.“Е“
№ 37, в промишлената зона на гр. Сандански, обл. Благоевград, се е заканил с
престъпление против личността - с убийство на З от гр. Сандански,
отправяйки му следните закани: “Ще ви убия всичките, всички сте мъртви,
1
бял ден няма да видите от мен“, като тези закани са могли да предизвикат у
А. З основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание
чл.304 от НПК е оправдан по посоченото обвинение;
- на 14.10.2021 год., около 09:30 часа, пред офиса на „специалист
човешки ресурси“ на търговско дружество „Д“ ЕООД, находящ се на бул.“Е“
№ 37, в промишлената зона на гр. Сандански, обл. Благоевград, се е заканил с
престъпление против личността - с убийство на С, отправяйки му следните
закани: “Ще ви убия всичките, всички сте мъртви, бял ден няма да видите от
мен“, като тези закани са могли да предизвикат у С основателен страх за
осъществяването им, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан
по посоченото обвинение;
- на 14.10.2021 год., около 09:30 часа, пред офиса на „специалист
човешки ресурси“ на търговско дружество „Д“ ЕООД, находящ се на бул.“Е“
№ 37, в промишлената зона на гр. Сандански, обл. Благоевград, се е заканил с
престъпление против личността - с убийство на П от гр. София, отправяйки
му следните закани: “И теб ще убия, мъртъв си, ще те приключа! И тук, в
града, на улицата ще те пребия! Даже ще те почна още тука, но имаш късмет,
че има охранителни камери!“, като тези закани са могли да предизвикат у П
основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание
чл.304 от НПК е оправдан по посоченото обвинение.
Срещу присъдата в законния срок е депозиран протест от Районна
прокуратура – Благоевград, ТО – Сандански, с който се оспорва
законосъобразността й. Прокурорът поставя акцент върху допуснатото от
първата съдебна инстанция съществено процесуално нарушение, свързано с
практическата липса на мотиви към присъдата, поради тяхната вътрешна
противоречивост. Изтъква, че СРС приема от фактическа страна, без никакви
корекции, описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, след което е
направил противоположен извод за липсата на вина в поведението на П. в
извършване на вменените му общо четири деяния. Налице е съществено
противоречие между приетите факти, свързани с отправянето на заплахи за
убийство срещу всеки от четиримата пострадали, и сторените правни изводи
за невиновност на подсъдимия. Противоречието се засилва и от правното
заключение на съда, че по делото „са останали недоказани всички основни
елементи от обективния фактически състав на престъплението по чл.144, ал.3
2
от НК по отношение на времето, мястото, начина и изпълнителното деяние“,
въпреки тяхното изписване в приетата за установена фактическа обстановка.
За липсата на мотиви допринася и обстоятелството, че анализ на събраните
доказателства практически не е направен. Посочено е, че се кредитират
показанията на всички свидетели, с изключение на тези, дадени от
пострадалия Копев, тъй като последният имал силно влошени отношения с
подсъдимия, за което данни не са събрани. Оспорват се и изводите на първата
съдебна инстанция относно преценката, че се касае за невротична реакция на
подсъдимия, която не е била от естество да събуди основателен страх у всеки
от пострадалите, въпреки отправените словесни закани за убийството им.
Липсва съответната експертиза, която да предпостави такъв извод, а
използваните от дееца изрази спрямо всеки от пострадалите е достатъчно ясен
като съдържание. Искането на прокурора е за отмяна на атакувания съдебен
акт и връщане на делото за ново разглеждане, а при условията на
алтернативност за отмяна на присъдата и постановяване на нова от
въззивната инстанция, с която П. да бъде признат за виновен по повдигнатите
му обвинения и му бъде наложено предвиденото от закона наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград поддържа
протеста по изложените в него съображения като счита, че противоречието в
мотивите към съдебния акт е очевидно. С исканията си подкрепя изразеното
от долустоящата прокуратура.
Защитникът на въззиваемия П. пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда. Според него съдът правилно е оценил
създалата се ситуация и насложилите се негативни факти за семейството на
подсъдимия, свързани с отстраняване от работа във фирмата на всичките му
близки. Гневната му реакция може да бъде отнесена на плоскостта на деяние
по УБДХ, но не съдържа закана за убийство, още повече, че и трима от
пострадалите не са я възприели като такава.
Въззиваемият А. П. се явява лично пред въззивния съд и в собствената
си пледоария отхвърля отправените му от прокуратурата обвинения, а
емоционалната си реакция обяснява със случилото се с баща му, негови
приятели, а накрая и със съпругата му в процесното дружество. В
предоставената му последна дума иска потвърждаване на постановената
оправдателна присъда.
3
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира, че депозираният протест
от страна на прокуратурата е основателен. При изготвяне на мотивите към
постановената присъда първостепенният съд е допуснал отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правата на прокуратурата във втората фаза на наказателния процес. Правна
последица от установеното е отмяна на атакуваната присъда и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на
разпоредителното заседание. Съображенията са следните:
На първо място, безспорно изискване към всеки съдебен акт е да бъде
мотивиран, което следва от разпоредбата на чл.34 от НПК. На следващо
място, законодателят е поставил изисквания и към съдържанието на
мотивите, които задължително следва да включват установените
обстоятелства, доказателствените материали, които ги установяват и правните
съображения за взетото решение, в който смисъл е чл.305, ал.3 от НПК.
Съдебната практика безапелационно е наложила и още едно изискване,
свързано с вътрешната непротиворечивост и яснота на съображенията
/мотивите/ на съда относно постановеното. Когато тези изисквания не са
спазени, при последващия инстанционен контрол не може да се установи
действителната воля на съда и съответно прецени начина на формирането й,
което се приравнява на липса на мотиви към присъдата, с произтичащите от
този извод правни последици.
В конкретният казус СРС е изложил фактическа обстановка, която
изцяло се припокрива с обстоятелствената част на обвинителния акт. На
практика безритично е преписано извършеното от подсъдимия според
държавното обвинение, свързано с отправянето на конкретни закани за
убийство към всеки от четиримата пострадали на инкриминираните дата и
място в гр. Сандански. Независимо от това, в правните си изводи съдът е
посочил, че „са останали недоказани всички основни елементи от обективния
фактически състав на престъплението по чл.144, ал.3 от НК по отношение на
времето, мястото, начина и изпълнителното деяние“, въпреки тяхното
изписване в приетата за установена фактическа обстановка. Създаденото
противоречие е съществено, защото не става ясно каква точно е
действителната воля на съда относно разглежданите престъпления, както и
какви са пропуските на прокурора, които налагат крайният извод за
4
невиновност на дееца. Противоречието в мотивите към проверявания акт още
повече се засилва с оглед на изложеното в мотивите относно липсата на
персонификация на отправените закани от П., въпреки, че преди това е
прието, че словесната му агресия е била отправена и то по категоричен начин
спрямо всяко от четирите изброени лица. За това противоречие допринася и
по съществото си направената от СРС експертна оценка на поведението на П.,
определена като „дифузна невротична реакция“, въпреки липсата на такова
заключение от вещо лице/а с призната компетентност. Въззивната инстанция
намира за основателни и възраженията в протеста на прокурора относно
липсата на ясен и съдържателен анализ на свидетелските показания по делото,
доколкото с общи изрази е посочено, че се кредитира заявеното от
пострадалите, с изключение на казаното от св. Копев. За последният е
изтъкнато, че показанията му „са изолирани“ и е налице личен конфликт
между него и семейството на подсъдимия, без разискване на това има ли
събрани доказателства в тази насока. Липсва логически и семантически
анализ на показанията на пострадалите, за да се разбере в какво всъщност си
противоречат и има ли въобще такова противоречие. Направени са и
множество неверни от житейска и логическа гледна точка заключения, че
отправените от П. закани за убийството към четиримата свидетели, всъщност
не са съдържали такава реална заплаха, че да ги изплаши в действителност. За
престъплението по чл.144, ал.3 от НК е достатъчно да се отправи закана за
убийство към лице, която да е в състояние да предизвика основателен страх у
адресата, без да е необходимо той в действителност да се е изплашил. В
разглежданият казус заканите са отправени персонално /според приетата
фактическа обстановка/ и с изразената по недвусмислен начин позиция от П.,
че не ги изпълнява, защото има охранителни камери. Възприетият от първата
съдебна инстанция подход за преценка на обстановката и действията на
подсъдимия, обяснени с изпитваната от него емоция, практически
обезсмислят наличието на правната норма на чл.144 от НК. Последните
съображения трябва да се имат предвид при новото разглеждане на делото,
като се даде убедителен отговор на поставените от прокурора въпроси на база
на събраната доказателствена съвкупност.
Изложеното дотук обосновава изразеното по-горе становище на
въззивната съдебна инстанция, че допуснатите от СРС нарушения при
изготвяне на мотивите към присъдата на практика се приравняват на липсата
5
на такива, което налага цялостната отмяна на атакуваната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2,
пр.1 от НПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 555/09.05.2023 год., постановена по н.о.х.д. №
354/2022 год. на Районен съд – Сандански и връща делото на същия съд за
ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание
при съблюдаване на дадените указания по приложението на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6